Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Марияна Рашева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 6702 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на Х.Я.М., ЕГН **********, с адрес: ***. Варненчик,
бл. 405, вх. 10, ет. 6, подадена чрез процесуалния му представител адв. Йордан Алексиев, срещу З. „Д.Ж.и З.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, с която е предявен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20,00 лв. представляваща
частичен иск от общия в размер на 71,91 лв. представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за
периода от 28.07.2017 г. до 03.09.2017 г. върху сумата от 6811,60 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди, вследствие на ПТП настъпило на 02.05.2017 г. по вина на
водач на л.а. застрахован по договор за гражданска отговорност със
застрахователна полица № BG /30/116002465171 при
ответника.
Ищецът твърди, че на 02.05.2017г., около
13.30 часа личният му автомобил Опел Зафира, с ДК №
В1337 НА паркиран на ул. Вяра № 6 в гр. Варна бил блъснат от л.а. Мерцедес Е
250, с ДК № В 5204 КА. Произшествието възникнало по вина на водача на л.а.
Мерцедес Е 250, който бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество. Ответникът регистрирал щетата и уведомил
ищеца, че ще му изплати застрахователно обезщетение, ако регистрацията на
автомобила бъде прекратена, т. к. е налице „тотална щета".
На 22.05.2017 г. ищецът прекратил
регистрацията на автомобила и представил необходимите документи на
застрахователя. Последният на 28.07.2017 г. заплатил на ищеца застрахователно
обезщетение от 5578,00 лв., в което била включена и сумата от 48,00 лв. за
репатриране на автомобила. Ищецът не бил доволен от размера на заплатеното
обезщетение, поради което на 04.09.2019 г. предявил иск срещу ответното
дружество за изплащане на застрахователно обезщетение. По исковата молба било
образувано гр.д. № 13131/2017 г. на ВРС, като с влязло в законна сила решение
на ищеца било присъдено застрахователно обезщетение в размер на 6811,60 лв. за
причинени имуществени вреди, сумата от 621,80 лв., представляваща разходи за
пускане в движение и регистриране на подобен автомобил и сумата в размер на
48,00 лв., представляваща заплатена от ищцата сума за репатриране на
автомобила. Главницата била присъдена ведно със законната лихва, считано от
депозиране на исковата молба в съда – 03.09.2017 г. до окончателно ѝ
изплащане. По тези съображения ищецът твърди, че на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ответното дружество дължи и обезщетение за забава върху застрахователното
обезщетение в размер на законната лихва от деня на увреждането – 02.05.2017 г.
Излага, че след направени изчисления на
електронен калкулатор за сумата от 6811,60 лв., за която ответното дружество е
изпаднало в забава за периода от 28.07.2017г. до 03.09.2017г. му дължи
обезщетение в размер на 71.91лв. По изложените съображения моли за уважаване на
иска. Претендират се и разноски.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от З. „Д.Ж.и З.“, чрез
процесуалния му представител – юрк. Тодор Тодорински. Оспорва иска по основание и размер. Счита, че
претенцията следва да се изчисли върху главница от 7081,60 лв. Изразява
готовност да заплати процесната сума в брой, в
централата на дружеството, както и по актуална банкова сметка, ***. По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и
разноски.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното от фактическа и правна и прави следните правни
изводи:
Между Райко Панайотов Иванов и „ ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е
сключена застраховка, обективирана в застрахователна полица „Каско+", № 44010256504/14.09.2012 год. за автомобил „Рено Меган", per. № В 6249 РК със срок 17.09.2012г. до
16.09.2013г.
Представен
е протокол за ПТП №2038/27.07.2013г. за установяване механизма на настъпилото
произшествие.
Съдът е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните, че ищецът е
заявил писмено извънсъдебна претенция за застрахователно
обезщетение пред ответника, във връзка, с което на дата
28.07.2017 г. ответникът е заплатил на ищеца сумата от 5578,20 лв., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК.
С
решение по гр.д. №10733/2018г. на ВРС, потвърдено с решение №1026/19.11.2019г.
по възз.т.д.№ 937/2019г. на ВОС, съдът е осъдил З. „Д.Ж.и З.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
Х.Я.М., ЕГН **********, с адрес: ***. Варненчик, бл. 405, вх. 10, ет. 6, сумата от 20,00 лв. представляваща частичен иск от
общия в размер на 430,61 лв., от които 10,00 лв. от сумата
в размер на 351,63 лв. - представляваща лихва за забава
за периода от 30.05.2017 г. до
27.07.2017 г. върху сумата от 13059,60 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди, вследствие на ПТП настъпило на 02.05.2017 г. по вина на водач
на л.а. застрахован
по договор за гражданска отговорност
при ответника и 10,00 лв. от сумата
в размер на 78,98 лв., представляваща лихва за забава
за период от 28.07.2017 г. до 03.09.2017 г.
върху сумата от 7481,40 лв., представляваща неплатения остатък от дължимото
застрахователно обезщетение,
след доброволно извършеното частично плащане на сумата
от 5578,20 лв. на 28.07.2017 г., като е
отхвърлил иска иска за периода 02.05.2017 г. –
29.05.2017 г., на
основание чл. 86 от
ЗЗД.
С решение №1642/18.04.2018г. по
гр.д.№13131/2017г. на ВРС съдът е осъдил на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД З. „Д.Ж.и З.”,
ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на Х.Я.М.
ЕГН ********** сумата от 6811,60
лева, представляваща неплатен остатък от стойността на
претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие на настъпило на 02.05.2017г. в гр. Варна ПТП по
вина на водач
на л.а. „Мерцедес Е250” с рег. № В5204КА, застрахован по договор за гражданска
отговорност при З. „Д.Ж.и З.” в общ размер на: 11990лв. - тотална щета
на собствения на ищеца л.а.
„Опел Зафира” с peг. № В1337НА,
621,80 лв - разходи за пускане в движение и
регистрация на подобен автомобил и 48 лв. - разходи за репатриране на
автомобила, ведно със законната
лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим в съответствие с т.3 от
ТР №3 от 22.04.2019г. на ВКС по тълк.д.№3/2016г.
ОСГТК, като в първоначалната искова молба изрично следва да е посочено, че се
претендира част от вземането, а в последващата искова
молба да е конкретизирано, че претенцията е за друга част или за остатъка от
вземането , произтичащо от същото право. В случая по предявения иск е посочено,
че е за друга част от вземането за обезщетение за забава.
За да възникне акцесорното
вземане за обезщетение в размер на законната лихва ищецът следва да докаже, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на друго свое главно задължение. В
тежест на ищеца е също да установи размера
на претендираната част от вземането и периода на обезщетението за забава.
По делото
наличието на главно задължение се установява от безспорните между страните и
установени по служебен път обстоятелства, че с влязло в сила решение по гр.д. №
13131/2017 г. на ВРС, ответникът ЗАД „ДаллБогг
Живот“ е осъден да заплати на ищеца сумата от 6811,60 лв., представляваща
неплатен остатък от стойността на претърпени от ищеца имуществени вреди,
вследствие на настъпило на 02.05.2017 г. в гр. Варна ПТП по вина на водач на
л.а. „Мерцедес Е250” с рег. № В5204КА, застрахован по ГО при ответника, в общ
размер на 12659,80 лв. формиран както следва: 11990,00 лв. - тотална щета на
собствения на ищеца л.а. „Опел Зафира” с peг. № В1337НА, 621,80 лв. - разходи за пускане в движение
и регистрация на подобен автомобил и 48,00 лв. - разходи за репатриране на
автомобила, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Съгласно
нормата на чл.429, ал.3 КЗ отговорността на застрахователя по договора за ГО за
дължимите от деликвента лихви върху обезщетението е
ограничена като началото на периода на забава се поставя с уведомяването на
застрахователя от застрахования или от увреденото лице за настъпилото застр.събитие. В случая няма спор, че ищецът е заявил претенция за обезвреда пред застрахователя на 04.05.17г., от който
момент в тежест на застрахователя е възложена отговорността за вредите от
забавата.
Въпреки, че
ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ на 02.05.2017 г., той
дължи обезщетение за забава считано от 04.05.17г.на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр.
чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите,
прибавени към обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят
застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи не поради собствената
си забава, а за забавата на застрахования, с оглед функционалната обусловеност
на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, застрахователят
дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка
"Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от
последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на
лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на
застрахователната сума. В този смисъл е и актуалната съдебна практика, обективирана в Решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. №
2273 / 2018 г. на II т. о. на ВКС, която съда изцяло споделя като съответстваща
на тълкуването и целта на посочените законовите разпоредби. С оглед факта, че
искането за присъждане на законна лихва е предявено считано от 28.07.2017 г.,
съдът не може да присъди повече от претендираното,
макар да са налице основания за това, и същото следва да бъде уважено в рамките
на посочения в исковата молба период.
Съобразно т.2 от ТР №3 от 22.04.2019г. на ВКС по тълк.д.№3/2016г. ОСГТК, решението по уважения частичен иск
по гр.д. №10733/2018г. на ВРС, се ползва със
сила на присъдено нещо относно правопораждащите факти
на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за
защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право.
Размерът на законната лихва е нормативно
определен с ПМС. Доколкото правнорелевантен за размера
на лихвата е основният лихвен процент на БНБ, определян с решения на УС на БНБ,
обнародвани периодично в ДВ, съдът намира, че за установяване на размера на
лихвата до предявяване на иска не са необходими специални знания, налагащи
назначаване на вещо лице. След извършване на изчисление, чрез аритметични
операции, и при използване на база данни в компютърен продукт Calculator. bg,
съобразно обявения лихвен процент на БНБ, действащ към процесния
период, съдът определи размера на дължимите обезщетения за забава за периода от
28.07.17г. до 03.09.17г., изчислена върху дължимия остатък от 6811,60лв лихвата
възлиза на сумата от 71,91 лв. Предявеният по делото частичен иск за сумата от
20 лв. се покрива от така установения размер на законната лихва, след като се вземе
предвид и присъдената част с решение по
гр.д. №10733/2018г. на ВРС, потвърдено с решение №1026/19.11.2019г. по възз.т.д.№ 937/2019г. на ВОС , което обуславя
неговата основателност.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК в
тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски
съразмерно в размер на д.т. в размер на 50 лева и внесен адв.хонорар
в размер на 360лв. или общо 410 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и З.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Х.Я.М., ЕГН **********, с адрес:
***. Варненчик, бл. 405, вх. 10, ет. 6, сумата от 20,00 лв. представляваща частичен иск от дължимо обезщетение за забава от 71,91 лв. за периода от 28.07.2017 г. до 03.09.2017 г. върху сумата от 6811,60 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди, вследствие на ПТП настъпило на 02.05.2017 г. по вина на водач
на л.а. застрахован по
договор за гражданска отговорност със застрахователна полица № BG /30/116002465171
при ответника, на основание чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.и З.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Х.Я.М., ЕГН **********, с адрес: ***. Варненчик, бл. 405, вх. 10, ет. 6, сумата от 410 лв.
(четиристотин и десет лева), представляваща сторени в производството
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: