Р Е Ш Е Н И Е № 260034
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 22.02.2021г.
Шуменски окръжен съд
в открито заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова 2. мл. с. Соня Стефанова
При секретаря Татяна Т.като
разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 470 по описа за
2020 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260090 от
01.10.2020 год., постановено по гр. дело № 703/2020 год. по описа на РС – Шумен
са уважени изцяло исковите претенции с
правно основание чл. 233, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗОВСРБ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и Министерство
на отбраната е осъдено да заплати на
ищцата С.Д.Д. сумата от 10825 лева, представляваща обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди, настъпили в резултат на претърпяна от последната
средна телесна повреда при или по повод изпълнение на военна служба, сумата от
278,84 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, както
и сумата от 3295,87 лева – мораторна лихва върху
горепосочените суми за периода 28.04.2017 год. – 27.04.2020 год., ведно със
законната лихва върху главницата в размер на 11103,84 лева, считано от
28.04.2020 год. до окончателното плащане.
Недоволен от така
постановеното решение остава ответникът в първоинстанционното производство,
който го обжалва изцяло. Излага становище, че атакуваното решение е неправилно
и незаконосъобразно. Сочи, че съдът не е съобразил, че на осн. чл. 233, ал. 1
от ЗОВСРБ на ищцата вече са изплатени 6 брутни заплати именно във връзка с
претърпяната от нея средна телесна повреда. Излага, че в мотивите на решението си
районният съд не е обсъдил въпроса дали ищцата е получила и обезщетение от
застраховател във връзка с претърпения инцидент. Поддържа възражението си за
изтекла 3 годишна давност, както по отношение на главното задължение, така и по
отношение на акцесорното такова за мораторна лихва. Моли решението на
първоинстанционния съд да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да
бъдат отхвърлени изцяло исковите претенции.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК въззиваемата С.Д.Д. чрез процесуалния й представител адв. Б.Р.,***,
е депозирала писмен отговор на жалбата, в който взема становище по
неоснователността й. Моли атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният
съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл е и
трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд
намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и
при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно, а и от
приложения Договор за военна служба № 3-375/01.03.2017 год. се установява, че ищцата
С.Д.Д. е била назначена на длъжност „оператор в първи разчет на ПУТРК „Фагот”в
смесен противотанков взвод” във военно формирование *– Ш..
Между страните не
съществува разногласие относно обстоятелството, че на 27.04.2017 год. ищцата в
качеството си на военнослужещ участвала в турнир по футбул за жени на „Военно
спортен клуб - Ш.” на стадиона на Факултет „Артилерия ПВО и КИС” като по време
на играта усукала левия си крак и била транспортирана в спешно отделение на
МБАЛ-Шумен.
Видно от приложените
медицински документи (лична здравна книжка, епикризи, издадени от МБАЛ В. към
ВМА, резултат от образно изследване) ищцата е диагностицирана с руптура LCA
генус синистра, статус пост пластикам LCA генус синистра. При извършеното образно изследване е констатиран малък ставен излив; бурсит на
субкутанната инфрапателарна бурса; промени в предната кръстна връзка, както при
високостепенна парциална и тотална руптура; костно-мозъчен едем с
дорзолатералната част на тибиалното плато.
Вследствие
злополуката, тъй като ищцата имала оплаквания за болки в засегнатото ляво
коляно и усещане за нестабилност, същата била хоспитализирана на 12.09.2017
год. за 8 дни (епикриза, изд. от клиника артроскопска травматология – ВМА С.),
където претърпяла оперативна намеса – пластика LCA генус
син, а модо tight rope.
С Разпореждане № 33/02.05.2017
г. на длъжностно лице при ТП на НОИ - Шумен, на основание чл. 60, ал.1 от КСО, декларираната
злополука вх.№ 51012735/02.05.2017 г. на ТП - Шумен от осигурителя – военно
формиравание 54060, станала със С.Д.Д. на 27.04.2017 г., е приета за трудова
злополука по чл. 55, ал.1 от КСО.
Съгласно Експертно
решение/ЕР/ № 14/25.01.2018 г. на Централната военномедицинска комисия/ЦВМК/ ищцата
е определена като годна за военна служба с указания да се освободи от тежки
физически натоварвания, походи, физкултура за норматив, строева подготовка и
въоръжен наряд за срок от 6 месеца по P.S 83.5 от МС/2013 г.,
част I. Посочено е още, че ищцата е неподходяща за участие в
мисия.
От представеното
Заключение на ЦВМК за характера и степента на увреждане на военнослужещ рег. №
Ж-7/ 14.02.2018 год. е видно, че ищцата е получила руптура LCA
генус синистра, статус пост пластикам LCA генус синистра, което
е довело до трайно затруднение в движението на левия долен крайник. Въз основа
на тези данни комисията е признала с протокол 23/1, че редник 3-ти клас С.Д.Д.
е получила средна телесна повреда.
С Решение № РД-87-22/20.06.2018
г. на Началника на отбраната, на основание чл. 233, ал.1 от
ЗОВСРБ,
е разпоредено на редник 3-ти клас С.Д.Д. да бъде изплатено еднократно парично
обезщетение в размер на 6/шест/ брутни месечни възнаграждения. Решението е
взето във връзка с подадено от ищцата заявление с рег. № 30-13-273/ 14.06.2018
год. за изплащане на еднократно парично обезщетение за средна телесна повреда,
получена по повод изпълнение на военната служба и приложените към нея
документи: Заключение на ЦВМК за характера и степента на увреждане на
военнослужещ с рег.№ Ж-7/14.02.2018 г., прието с протокол 23/1, Удостоверение
от командира на военно формирование *– Ш. за обстоятелствата, при които е
настъпило увреждането с рег.№ 3-838/08.06.2017 г., Разпореждане № 33/02.05.2017
г. на ТП на НОИ – гр. Шумен за приемане на трудова злополука по чл. 55, ал.1 от КСО и Декларация за
трудова злополука № 3/ 28.04.2017 год., вх.№ 5101-27-35/02.05.2017 год. в ТП на
НОИ – гр. Шумен.
Не се спори, а и от
приложеното месечно извлечение по разплащателната сметка на ищцата се
установява, че работодателят е изплатил сумата от 5175 лева, представляваща
еднократно парично обезщетение от Министрество на отбраната в размер на 6
брутни месечни възнаграждения.
Видно от
представените експертни решения № 0022 от 022/ 21.11.2017 год. и № 0025 от 025/
21.12.2017 год. ищцата е била временно неработоспособна от 27.04.2017 год. до
18.12.2017 год. включително, т.е. за период от 236 дни.
Приложени са фактури
и касови бележки за заплатени от ищцата във връзка с лечението й медикаменти и
медицински изделия (патерици, наколенка с метални шини) на обща стойност 278,84
лева.
Не са представени
доказателства Министерство на отбраната
да е имало сключена застраховка "Трудова злополука" за служителите във
военно формирование *– Ш., която да е била валидна към датата на настъпване на
процесния инцидент. Съответно липсват данни на ищцата да е било изплатено
застрахователно обезщетение във връзка с претърпяното от нея увреждане.
От заключение по допуснатата от първоинстанционния съд
съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на инцидента от
27.04.2017 год. ищцата е получила остра травма, от която е настъпило навяхване
на коленната става с руптура на предна кръстна връзка. Увреждането е довело до
временно ограничение в движението на ляв долен крайник. Вещото лице е
констатирало наличие на първично зараснали оперативни цикатрикси (белег) от
артроскопски асистирана плактика на предна кръстна връзка на лява коленна
става. Експертът е достигнал до извод, че ищцата е търпяла болки, страдания,
неудобства и дискомфорт за периода на лечение и последващия възстановителен
период. Посочил е, че назначеното и проведено лечение са в достатъчен обем,
което е довело до пълно възстановяване на състоянието.
Лечебно-възстановителният период съвпада със срока на временната
нетрудоспособност. Вещото лице е уточнило, че не са констатирани усложнения, а
към момента на прегледа лечебно-възстановителният период е завършен. Уточнило е, че закупените
медикаменти и медицински изделия са били необходими за провеждане на лечението.
При извършения преглед на 14.09.2020 год. вещото лице е установило наличие на
пълен обем на движение в лявата коленна става, без наличие на болков синдром,
като всички проведени тестове за стабилност на коленна става са отрицателни,
т.е. ставата е с възстановена функция и стабилност в пълен обем.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита
на водените от ищцата свидетели.
От показанията на свид. К.Д.– съпруг на ищцата, се
установява, че непосредствено след инцидента ищцата била в много тежко
състояние, не можела да стъпва на пострадалия крак, който постоянно се надувал.
Първият месец след злополуката, ищцата прекарала в дома си, което рефлектирало
върху социалните й контакти. Чувствала се тъжна, изнервена, несигурна за
бъдещето си като военнослужещ, неспособна да се грижи за подрастващата си
дъщеря. Не можела да се обслужва сама, поради силните болки, които се усилвали
вечер и това налагало да спи в отделно легло. Свидетелят разказва, че затрудненията
в движението на съпругата му рефлектирали върху него ежедневно. Тъй като
жилището им се намира на 5-ти етаж в сграда без асансьор, всеки път, когато
ищцата трябвало да ходи на лекар или на физиотерапия, се налагало свидетелят да
я смъква на ръце, съотв. после да я качва обратно в апартамента. Всичко това довело
до там, че ищцата се преместила да живее при сестра си, която живее на втория
етаж, в сграда с асансьор. Свидетелят излага, че отокът на крака допълнително
утежнявал състоянието на пострадалата при пътуването й в кола или в автобус.
Особено силни били болките при пътуванията й с автобус от В.до ВМА в С., където
била оперирана, а кракът и бил обездвижен с шина, която била свалена след 2,5-3
месеца. Сочи, че възстановяването след операцията било трудно. Били й поставяни
инжекции, за да се предотврати евентуално възпаление.
Свид. А.Т., сестра на ищцата твърди, че след инцидента, тя я
е транспортирала до болници и на физиотерапия. Излага, че пострадалата се
преместила да живее при нея, за да не се налага мъжът й да я сваля и качва на
ръце от 5-тия етаж. Сочи, че ищцата изпитвала силни болки, чувствала се тъжна,
апатична и раздразнителна, тъй като била изолирана, не можела да се обслужва
сама, а поради дългия период на обездвижване мускулите й атрофирали и загубила
тонус. Разказва, че след операцията кракът на сестра й бил надут и обездвижен
за близо месец, когато започнала да ходи на рехабилитация.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са
кумулативно съединени искове с пр. осн. чл. 233, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗОВСРБ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл.233, ал.1
от Закона за отбраната и въоръжените сили на военнослужещите се изплаща
еднократно парично обезщетение в размер на 10 брутни месечни възнаграждения при
тежка телесна повреда и 6 брутни месечни възнаграждения при средна телесна
повреда, причинени при или по повод изпълнение на военна служба. Според ал.5-та
на чл. 233 лицата по ал.1 и 2 могат да търсят обезщетение и по общия исков ред.
В този случай се дължи разликата между присъдената сума и полученото общо като
обезщетение от Министерството на отбраната и от застрахователя.
За да бъде основателна
исковата претенция с пр. осн. чл. 233, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗОВСРБ в тежест на
ищеца е да установи наличието на следните предпоставки: 1) ищецът да е военнослужещ
или да е бил такъв към датата на настъпване на инцидента; 2) да е получил
телесна повреда - средна или тежка; 3) увреждането да е настъпило при или по
повод изпълнение на военната му служба; 4) наличието и вида на телесната
повреда да е установено с влязъл в сила акт на Централната военномедицинска
комисия към Министерство на отбраната; 5) в резултат на телесната повреда да са
настъпили вреди в претендирания размер. Ответникът следва да докаже наведените
от него възражения, от които черпи права – в случая, че претенцията е погасена
по давност и че на ищеца е заплатено обезщетение, включително от застраховател.
По иска с пр. осн.
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да установи наличието на 1) изискуемо парично задължение на
ответника и 2) забава.
Не е спорно, а и от събраните по делото
доказателства се установи, че ищцата към датата на настъпване на инцидента е
била военнослужеща. Безспорно на 27.04.2017 год. е претърпяла телесна повреда
при изпълнение на военната служба, което е признато по съответния ред за
трудова злополука по см. на чл. 55 от КСО. Налице е и влязло в сила експертно
решение на ЦВМК, с което е установено, че ищцата е претърпяла средна телесна
повреда.
Съгласно практиката
на ВКС издаваните от ЦВМК актове за освидетелстване и преосвидетелстване на
военнослужещи по отношение на степента на получените увреждания,
работоспособността и годността им за военна служба, са по естеството си
индивидуални административни актове, засягащи непосредствено права и законни
интереси на освидетелстваните лица. Същевременно представляват официален
удостоверителен документ за наличието на положителния юридически факт,
ангажиращ отговорността на работодателя да заплати обезщетение по реда на чл. 249, ал. 1
ЗОВСРБ
(отм.) или чл. 233, ал. 1 от действащия ЗОВСРБ. (Решение № 56 от 1.03.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 117/2010 г., IV г. о., ГК).
В случая между
страните не съществува разногласие и по въпроса, че Министерство на отбраната е
изплатило на ищцата предвиденото в специалния закон еднократно парично
обезщетение, равняващо се на 6 брутни месечни възнаграждения.
Ищцата претендира
присъждане на допълнително обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди
от увреждането в размер на 10825 лева и имуществени вреди в размер на 278,84
лева.
От анализа на
събраните по делото доказателства се установява, че са налице всички
кумулативни предпоставки за ангажиране на обективната отговорност на
работодателя – ответник за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата имуществени
и неимуществени вреди, вследствие настъпилата на 27.04.2017 год. трудова
злополука, призната за такава по законоустановения ред, от която е претърпяла
средна телесна повреда, съгласно експертното решение на ЦВМК. Такова
обезщетение безспорно, както по-горе беше отбелязано, е заплатено от ответника,
но в размера посочен в чл. 233, ал. 1 от ЗОВСРБ – 6 брутни трудови
възнаграждения.
Спорно в случая е дали
ищцата има материално право да претендира от ответника заплащане на по-голямо
обезщетение за претърпяната от нея трудова злополука, при която е получила
средна телесна повреда и в какъв размер.
Настоящият съдебен
състав приема, че приложимата в конкретния случай правна норма е тази по чл.
233, ал. 5 от ЗОВСРБ, която норма е специална и дерогира приложението на
по-общите разпоредби на чл. 200 от КТ и на чл. 125, ал. 1 от ЗДС,
регламентиращи сходна отговорност на съотв. администрация, респ. на работодателя
за вреди причинени на държавен служител, съотв. на работник или служител. Съдът
намира, че специалната норма е ясна и няма нужда от допълнително тълкуване –
пострадалият военнослужещ може да търси обезщетение и по общия исков ред, като
в този случай се дължи разликата между присъдената сума и полученото общо като
обезщетение от Министерството на отбраната и от застрахователя. Тълкуване на
закона, съгласно което отговорността на Министерство на отбраната е лимитирана
единствено до размерите на чл. 233, ал. 1 и ал. 2 от ЗОВСРБ (10 брутни месечни
възнаграждения при тежка телесна повреда, 6 брутни месечни възнаграждения при
средна телесна повреда, 12 брутни месечни възнаграждения при смърт) не
съответства нито на духа на закона, нито на критериите за справедливост и води
до неблагоприятно третиране на военнослужещите в сравнение с всички останали
държавни служители, работници и служители. Идеята на посочената правна норма е
да се предостави бърза и облекчена процедура за получаване на обезщетение в
предварително определен размер при определени предпоставки на определена
категория държавни служители (аналогична норма, междувпрочем, има и в ЗМВР по
отношение на полицейските служители), без да се налага да прибягват до съдебни
процедури и свързаното с тях забавяне и процесуални тежести, но не и да ги лиши
от възможността, когато претърпените от тях вреди надхвърлят тези, които се
покриват от предвиденото в специалния закон обезщетение, да потърсят по съдебен
ред репарирането им (Определение № 829 от 01.12.2020 год. по гр. д. № 2673/2020
год., ІІІ г.о. на ВКС). Не е и логически издържано размерът на обезщетението за
претърпени вреди от военнослужещия (при средна или тежка телесна повреда) или
от наследниците му (при смърт на военнослужещия) да е нормативно ограничен до
посочените в ал. 1 и 2 размери.
Предвид изложеното и
доколкото исковата претенция е доказа по основание, дължимото на Д. обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие настъпилата на
27.04.2017 год. трудова злополука, призната за такава по законоустановения ред,
от която ищцата е претърпяла средна телесна повреда, съгласно експертното
решение на ЦВМК, следва да бъде определено от съда по справедливост на осн. чл.
52 от ЗЗД, след което от този размер следва да бъде приспаднато вече
заплатеното по реда на чл. 233, ал. 1 от
ЗОВСРБ обезщетение.
Съдебната
практика приема, че тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
общи и специфични за отделния спор правнорелевантни факти, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението – характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, степен на
интензитет, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
перспектива и трайни последици, вкл. козметични и други външни дефекти, възраст
на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се
социализира. Като база за определяне паричния еквивалент на обезщетението
следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на увреждането, без размерът му да бъде източник за
обогатяване на пострадалия.
В процесния случай,
следва да се отчете, че вследствие претърпяната злополука ищцата е получила средна
телесна повреда, била е в отпуск, поради временна нетрудоспособност повече от 7
месеца (от 27.04.2017 год. до 18.12.2017 год. включително, т.е. за период от
236 дни). Била е хоспитализирана, като е претърпяла операция - пластика LCA генус
син, а модо tight rope. От събраните писмени и гласни доказателства
се установява, че непосредствено след инцидента и в периода на възстановяване
ищцата е изпитвала силни физически болки и дискомфорт. Вещото лице по
назначената от първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза е
категорично, че за периода на лечение и последващия възстановителен период Д. е
търпяла болки, страдания и неудобства. Посочило е, че не са констатирани усложнения,
а към момента на прегледа лечебно-възстановителният период е завършен, без наличие на болков синдром.
Експертът е уточнил, че възстановителният период съвпада със срока на
временната нетрудоспособност.
Безспорно от събраните доказателства се установи, че е бил
нарушен обичайният начин на живот на ищцата – не е била в състояние да извършва
трудова дейност за продължителен период от време, била е на легло за дълги
периоди от време, тъй като не можела да стъпва на засегнатия крак,
мускулатурата й атрофирала, не можела да се обслужва и да обръща внимание на
подрастващата си дъщеря, била е обгрижвана от съпруга си и сестра си.
Инцидентът е провокирал у пострадалата емоционален стрес, страх, чувство за
депресия, несигурност за бъдещето й като военнослужещ,и непълноценност, тя се
затворила в себе си, самоизолирайки се, което е довело до невъзможност за
поддържане на нормални междуличностни отношения. За да достигне до този извод,
съдът взе предвид показанията на свид. К.Д.и Свид. А.Т., които макар и да не са
били очевидци на събитията от 27.04.2017 год., изнасят данни за емоционалното
състояние на ищцата след инцидента. Субективните възприятия на свидетелите за
последиците върху психическото състояние на ищцата след настъпването на процесния
инцидент са непосредствени, поради което съдът им дава вяра. Д.е съпруг на
пострадалата, живеят в едно домакинство, поради което е нормално той да има
пряко наблюдение върху състоянието и поведението на жена си. Свид. Т.е нейна
сестра и се е грижила за нея непосредствено след операцията.
Предвид изложеното и
като съобрази икономическото състояние в страната към датата на увреждането,
настоящата инстанция намира, че справедливото обезщетение, което жалбоподателят
дължи на въззиваемия за причинените му болки и страдания следва да бъде
определено в размер на 16 000 лева, за която сума предявеният иск за
неимуществени вреди се явява основателен и доказан. Дължимото обезщетение
следва да бъде намалено с полученото на осн. чл. 233, ал. 1 от ЗОВСРБ
обезщетение в размер на 5175 лева. Ето защо ответникът остава да дължи за
обезщетяване на причинените неимуществени вреди сумата 10825 лева лева.
Неоснователно е
възражението, че от мотивите на първоинстанционния съд не ставало ясно дали е
взето предвид дали Д. е получила обезщетение от застраховател на същото
основание. Доказателства за сключен между Министерство на отбраната и някое
застрахователно дружество застрахователен договор с покрит риск „трудова
злополука“, респ. за изплатено застрахователно обезщетение не бяха представени
нито пред първоинстанционната, нито пред настоящата инстанция.
Неоснователно е и оплакването за изтекла погасителна давност.
На първо място, доколкото се касае за обезщетение от непозволено увреждане, то
приложима е общата пет годишна давност съобразно чл. 110 от ЗЗД от
датата на увреждането – 27.04.2017 год., която към датата на исковата молба 28.04.2020
год. (подадена чрез куриер на 27.04.2020 год.) не е изтекла. Дори да се приеме
становището на ответника, че в настоящия случай приложима е нормата на чл. 111,
буква „б“ от ЗЗД, възражението отново е неоснователно, тъй като исковата
претенция е депозирана пред изтичане на краткия 3-годишен давностен срок.
На
осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху присъденото обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 10825 лева се дължи лихва за забава, считано от
датата на непозволеното увреждане 27.04.2017 год. до датата на депозиране на
исковата молба 27.04.2020 год. в размер на 3295,87 лева, изчислена от съда
служебно чрез използване на програмен продукт, по реда на чл. 162 от ГПК.
По отношение на претенцията за имуществени вреди, следва да се
посочи, че представените фактури и касови бележки на обща стойност 278,84 лева
за извършени медицински услуги и заплатени лекарства удостоверяват разходи във
връзка с претърпяната от ищцата злополука. В същата насока са и изводите на
вещото лице, съгласно които закупените медикаменти и медицински изделия са били
необходими за провеждане на лечението. Поради това претендираната сума следва
да се присъди.
Предвид изложеното, първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди изцяло.
По
разноските:
С
оглед изхода на спора в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в
полза на въззиваемата страна следва да се присъди сумата от 700 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения
списък за разноски и доказателства за направата им.
Така
мотивиран, Шуменски окръжен съд:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 260090 от 01.10.2020 год., постановено по гр. дело № 703/2020 год. по
описа на РС – Шумен.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК Министерство на отбраната на
Република България, представлявано от министъра на отбраната, гр. С.., да
заплати на С.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес ***, офис, сумата от 700 лева,
представляващи сторените във въззивното производство съдебно-деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.