Мотиви към присъда № 19 от 19.07.2016 г. по НЧХД №
780/2015 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.
Тъжителят М.С. ***, понастоящем
изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна” в Затвора Плевен, предявил
обвинения срещу Д.Й.С. *** Търново, понастоящем изтърпяващ присъда „доживотен
затвор” в Затвора Ловеч, както следва :
- за престъпление по чл.130,
ал.2, във връзка с ал.1 от НК, за това, че на 29.06.2015 г., в град Ловеч, в сградата на Затвора
Ловеч, втори етаж, 11-та група, пред кИ.№ 212,
нанесъл удар с ръка в дясната част на
лицето на М.С. ***, понастоящем в Затвора Плевен, като му е причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на
здравето,
- за
престъпление по чл.146, ал.1 от НК, за това, че на 29.06.2015 г. в град Ловеч,
в сградата на Затвора Ловеч, втори етаж, 11-та група, пред кИ.№
212, извършил унизително за честта и достойнството на М.С.С., в негово
присъствие, като го нарекъл със следните епитети и ругателни думи /псувни/ :
„Педераст мръсен, ти ми направи много мизерии”, „Да ти еба майката, мръсна
българска”, „Да еба на майка ти бебенцето”.
Тъжителят М.С.
е предявил обективно съединени граждански искове срещу подсъдимият Д.С., всеки
за сумата от по 5 000 лева за двете предявени обвинения, представляващи обезщетения
за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, начиная от 29.06.2015 г.
до окончателното им изплащане. Съдът прие за съвместно разглеждане ведно
с наказателното производство така предявените искове, а тъжителят С. беше
конституиран като граждански ищец.
В съдебно заседание тъжителят,
редовно призован, се явява лично. Пледира подсъдимият С. да бъде признат за
виновен и по двете повдигнати обвинения и му наложи справедливи наказания, като
му присъди и направените по делото разноски. Коментира събраните по делото
доказателства и изтъква, че от анализа им недвусмислено се установяват и
доказват предявените обвинения. Оспорва доводите на подсъдимия изложени в
обясненията му, като счита, че не са налице условията за реторсия.
Подсъдимият Д.С., редовно
призован, се явява лично в съдебно заседание и със служебно назначения си защитник
адвокат Г. от ЛАК. Дава подробни обяснения в съдебно заседание, прочетени от
защитника му предвид обстоятелството, че е неграмотен. В тях основно изтъква,
че тъжителя С. е инициирал гавра срещу него, която засегнала честта и
достойнството му и това предизвикало яда му. Твърди, че излизайки в коридора
пред килията е попитал тъжителя С. защо е постъпил така с него, на което
последния го е напсувал и му заявил, че не е той човека на когото ще дава
обяснения. Изтъква, че С. посегнал да го удари, в следствие на което той се
предпазил и му ударил лек шамар. Твърди, че тъжителят е успял да убеди част от
свидетелите да дадат показания в негова полза. Сочи също така, че преди този
случай не е влизал в пререкание с никого, имал е добро поведение и не е бил
наказван. В защита заявява, че поддържа казаното от защитника му. При дадената
му последна дума сочи, че не се счита за виновен и че със стореното срещу него
тъжителят го е унизил и злепоставил пред останалите лишени от свобода и
семейството му.
Защитникът на подсъдимия –
адвокат С.Г., пледира за оправдателна присъда и по двете предявени обвинения,
като счита, че те не са доказани по категоричен и несъмнен начин от събраните
по делото доказателства. Подробно анализира данните по делото, като акцентира
на влошените отношения между подсъдимия и тъжителя и че в следствие на това
подсъдимия С. е бил докаран до състояние да потърси помощ от свидетеля Йордан С..
Застъпва тезата на подсъдимия, че тъжителя първи е посегнал да го удари и последния
защищавайки се му е ударил шамар в областта на лицето. Обосновава се с
показанията на свидетеля А., които счита за най-достоверни от събраните гласни
доказателства. Като обективни приема и показанията на свидетелите М. и К.,
предвид обстоятелството, че двамата са служители от надзорно-охранителния
състав и нямат обвързващи отношения с лишените от свобода. Защитника счита, че
случая касае типичен пример на неизбежна отбрана, тъй като е започнало
нападение от страна на тъжителя и с действията си подсъдимия С. не е превишил
интензитета и характера на нападението срещу него. Алтернативно пледира, че
предвид на случилото се преди това, С. е бил в стресово състояние и че директно
е бил предизвикан да удари шамар на тъжителя, поради което намира за
справедливо налагането на наказание глоба в минимален размер. Тъй като такова
наказание се предвижда и за престъплението „обида”, моли двете да бъдат
групирани при условията на чл.23 от НК. Не изразява становище относно предявените
граждански искове.
От
събраните по време на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, от
заключението на вещото лице по назначената съдебно-психиатрична експертиза и от
обясненията на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка
:
Тъжителят М.С.
***. Към посочената в обвиненията дата изтърпявал в Затвора Ловеч наказание
„доживотен затвор без замяна”, наложено му с присъда на Окръжен съд гр.Бургас.
Подсъдимият
Д.Й.С. *** Търново. Изтърпявал в Затвора Ловеч наказание „доживотен затвор”.
Двамата изтърпявали наказанията
си в ХІ–та група в Затвора Ловеч, в различни килии.
През 2015 година отношенията
между тъжителят С. и подсъдимия С. били явно влошени, тъй като подсъдимият
считал, че други лишени от свобода от ХІ-та група, подбуждани от тъжителя С.,
са заснели с мобилен телефон и разпространили унизителен и компрометиращ го
видеоклип. В тази връзка, на 24.06.2015 г. подсъдимият С. подал и жалба до
окръжния прокурор на гр.Ловеч /л.72-73/. В Затвора Ловеч също била извършена
проверка във връзка с твърденията на С., като видно от докладна записка на
свидетеля Й.С. (към този момент изпълняващ длъжността старши инспектор СДВР за
ХІ-та група) до началника на затвора /л.91-92/, твърденията на подсъдимия не са
се потвърдили.
На 29.06.2015 г., около 08:55
часа, по предварително утвърден график от началника на Затвора Ловеч, лишените
от свобода от ХІ-та група трябвало да бъдат изведени на престой на открито. За
въпросния ден тази функция изпълнявал свидетелят В.Б.М. ***. Задължението му
било да изведе лишените от свобода от килиите, да ги провери за непозволени
предмети и да ги конвоира от коридора на ХІ-та група до мястото за провеждане
престой на открито. Като постови надзирател при извеждането на престой бил и
свидетеля П.П.К.. От кИ.№ 212 свидетелят М. извел
тъжителят М.С. и свидетеля И.А.С.. След като ги проверил, С. и С. останали до
стената в коридора, а М. продължил да отваря останалите килии. Последна отворил
килия № 211, в която били подсъдимият Д.С. и свидетелят И.Д.С.. В момента, в
който подсъдимият Д.С. излязъл от килията в коридора, се приближил бързо към
тъжителя С. и му нанесъл удар с широко отворена длан в лявата част на лицето. Тъжителят
С. не могъл да реагира, а подсъдимия заел позиция с вдигнати и свити юмруци.
Свидетелят М. веднага реагирал, като застанал между двамата и така предотвратил
конфликта между двамата да се разрасне. Свидетелят М. извикал на колегата си П.К.
да отвори килия № 211. Последният не възприел пряко нанесения от подсъдимия
удар, тъй като в този момент бил с гръб спрямо двамата лишени от свобода и
уведомявал главния надзирател, че са готови да изведат лишените от свобода на
открито. Чул шум зад себе си и след като се обърнал видял свидетелят М. да стои
между тъжителя и подсъдимия, а М.С. викал „Видяхте ли как ме удари, как ме
удари”. След като свидетелят К. отворил
килия № 211, двамата с М. прибрали в нея подсъдимият С. и свидетеля И.С..
Свидетели на случилото се
станали и други лишени от свобода от ХІ-та група – Илия А.С., К.А.В., Л.А.А., В.А.Х.
и И.Д.С..
Между подсъдимият С. и тъжителя С.
били разменени и реплики, част от които свидетелите характеризират като
ругатни, но от събраните по делото доказателства не се установи по категоричен
начин конкретното съдържание на същите и в частност, че подсъдимия Д.С. е
изрекъл спрямо тъжителя С. точно изразите визирани в обвинението за
престъпление по чл.146, ал.1 от НК.
След като подсъдимият С. и
свидетеля И.С. били прибрани в килията, останалите лишени от свобода, вкл. и
тъжителя С. били изведени на престой на открито. Там тъжителят се почувствал
зле и поискал да бъде прегледан в медицинския център на затвора. Бил отведен и прегледан,
като видно от медицинската справка от директора на центъра /л.142/, при
прегледа било констатирано зачервяване на лявото ухо, без оток и други
травматични увреждания.
За случилото се на 29.06.2015 г.
при извеждането за престой на открито, със заповед № 823 от 21.07.2015 г. на
Началника на Затвора Ловеч /л.74/, подсъдимият Д.С. бил дисциплинарно наказан с
„Изолиране в наказателна килия” за срок от 14 денонощия.
Описаната фактическа обстановка
по делото се изяснява от внимателния анализ на събраните писмените
доказателства, свидетелските показания и обясненията на подсъдимия.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимия Д.Й.С. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.130,
ал.2, във връзка с ал.1 от НК, като на 29.06.2015 г., в град Ловеч, в
сградата на Затвора Ловеч, втори етаж, 11-та група, пред килия № 212, нанесъл
удар с ръка в лявата част на лицето на М.С. ***, понастоящем в Затвора Плевен,
като му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка, без
разстройство на здравето.
Съдът намира, че подсъдимия е
извършител на посоченото Д.ие. Осъществил е изпълнителното
Д.ие чрез действие, като е нанесъл удар с широко
разтворена длан в лявата част на лицето на тъжителя М.С.. От цитираната по-горе
медицинска справка /л.142/ става ясно, че в следствие на този удар на С. е било
причинено зачервяване на лявото ухо, без оток и други травматични увреждания,
което мотивира съда да приеме, че му е била причинена само болка, без
разстройство на здравето. Поради това и оправда подсъдимият по отношение на
това да е ударил тъжителя в дясната част на лицето, както и да му е причинил
страдание. Последното предполага една продължаваща болка, за което по делото не
бяха установени данни. От удара в лицето тъжителят е претърпял само
краткотрайно неприятно усещане, като свидетелските показания сочат, че
непосредствено след удара, след като е бил изведен на престой на открито, С. се
е почувствал зле и е поискал да бъде заведен на лекар. Липсват и не бяха
ангажирани доказателства, след прегледа от лекаря на затвора, болката да е
продължила.
Данните от медицинската справка
и твърденията на тъжителя са във взаимна връзка и пряко се подкрепят от
показанията на свидетелите очевидци на случая – лишените от свобода Илия С., К.В.,
Л.А., В.Х. и И.С., както и от надзирателя В.М.. В тази връзка съдът прецени
свидетелските показания на разпитаните лишени от свобода, като съобрази и
сложилите се между тях взаимоотношения, както и тези с подсъдимия и тъжителя, а
също и с оглед средата и условията, при които пребивават и минава ежедневието
им. Предвид на това отчете, че от разпитаните лишени от свобода очевидци на
случилото се, се оформиха две групи свидетели – първата, показанията на които
подкрепят тезата на тъжителя С., а другата – тази на подсъдимия С.. Общото
между показанията и на двете групи свидетели е, че всички те сочат категорично
за наличието на удар върху лицето на С., нанесен от подсъдимия. Последният в
обясненията си също не отрича този факт и заявява, че „…му ударих лек шамар.” Твърди
обаче, че това е реакция на самозащита, тъй като тъжителят С. първи посегнал да
го удари и той се предпазил. Ангажираните от него свидетели очевидци също
заявяват данни в тази насока. Ето защо, за изясняването наличието на това
твърдяно обстоятелство, съдът кредитира показанията на свидетелите В.М. и П.К.,
макар и последния да е възприел ситуацията от момента, в който М. застанал
между двамата. Тези двама свидетели са служители на Затвора Ловеч и по делото
не се установиха данни или дори индиции, че имат
взаимоотношения с някой от лишените от свобода, вкл. и с подсъдимия и тъжителя,
надхвърлящи рамките на чисто служебните им задължения. Поради това съдът цени
показанията им като обективни, достоверни и непредубедени, още повече, че М. е
и очевидец на станалото. Същият категорично сочи, че след като е отворил
килията на подсъдимия, той веднага се е насочил към тъжителя С. и му е ударил
шамар в лицето, като не споменава за никаква реакция или действия преди това от
него, още по-малко пък да е посегнал пръв да удари С.. Не споменава и за
разменени реплики преди това между двамата – обстоятелство, което се твърди от
подсъдимия. В този смисъл са и показанията на свидетеля К., който макар и да не
е видял удара, не споменава за пререкание между двамата преди това, а сочи
подобно обстоятелство едва след като са
били разделени от свидетеля М.. Ето защо, съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия в тази насока (че е ударил шамар на С. в следствие на самоотбрана),
като счита същите за защитна позиция. С цел да го подпомогнат в тази му позиция
са и показанията на ангажираните от него свидетели И.С., Л.А. и В.Х., в частта
им относно заявеното от тях, че тъжителя С. първи е проявил агресивно
поведение. Относно свидетелят В.Х. съдът отчете и факта, че той е бил осъждан
за престъпления по чл.144, ал.3, предл.1-во, във
връзка с ал.1 от НК /л.145-148/ и чл.148, ал.1, т.2, предл.2-ро,
във връзка с чл.147, ал.1 от НК /л.149-153/, по които обвинения пострадал е бил
тъжителят С., поради което показанията на Х. не могат да бъдат ценени като
изцяло обективни и безпристрастни.
Ето защо, с оглед на тези
съображения, съдът прие, че от обективна страна подсъдимият С. е извършил Д.ието, за което му е повдигнато обвинение по чл.130, ал.2,
във връзка с ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият
С. е осъществил Д.ието при пряк умисъл, съгласно
чл.11, ал.2 от НК – съзнавал е общественоопасния
характер на Д.ието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици.
Предвид така изложените
съображения съдът квалифицира Д.ието, призна подсъдимият
за виновен и го осъди.
Причини за извършване на
престъплението се явяват сложилите се между подсъдимия и тъжителя
антагонистични взаимоотношения.
По делото не се установиха
достатъчно и категорични данни, които да подкрепят твърдяното от тъжителя, че
подсъдимия С. е изрекъл по негов адрес посочените в обвинението по чл.146, ал.1
от НК епитети и ругателни думи „Педераст мръсен, ти ми направи много
мизерии”, „Да ти еба майката, мръсна българска”, „Да еба на майка ти бебенцето”, тъй като никой от разпитаните
по делото свидетели не сочи да е чул точно такива изрази. Ето защо, съдът призна
за невиновен и оправда Д. С. по обвинението за престъпление по чл.146, ал.1 от НК, за това, че на 29.06.2015 г. в град Ловеч, в сградата на Затвора
Ловеч, втори етаж, 11-та група, пред килия № 212, да е казал по отношение на М.С.С.,
в негово присъствие, наричайки го със следните епитети и ругателни думи
/псувни/ : „Педераст мръсен, ти ми направи много мизерии”, „Да ти еба майката,
мръсна българска”, „Да еба на майка ти бебенцето”.
Както се изложи по-горе, по
отношение на това обвинение, сведенията, които свидетелите-очевидци на
случилото се между подсъдимият и тъжителя дават, също могат да бъдат разделени в две групи –
такива, които отричат по какъвто и да е начин подсъдимият да е наругал или
изрекъл обидни думи спрямо тъжителят С. и такива, които заявяват, че двамата са
си разменили псувни или че само С. е ругаел. Вторите обаче не конкретизират
какво точно е изрекъл С. спрямо тъжителя. Само свидетелят Илия С. е
по-конкретен в този смисъл, като заявява, че „…Д. изрече срещу Миро С. : Майка
ти ще еба, писна ми от теб, ще те трепя. Те бяха много обидни псувни, не мога
да си спомня всичко, но това което казах, че му рече, че ще го трепе, че ще го
убие, това го помня”. Точно такъв израз обаче не е вменен с повдигнатото от
тъжителя обвинение по чл.146, ал.1 от НК, а във втора си част има по-скоро
характера на закана, на заплаха.
Що се отнася до свидетелите М. и
К., чиито показания съдът приема за изцяло обективни и безпристрастни, то
същите сочат, че е имало ругатни, но не конкретизират от кого и спрямо кого са
били насочени, както и конкретното съдържание на употребените изрази и думи. Последното
е разбираемо, като се има предвид, че двамата като надзиратели са имали
задължението да опазят реда при извеждането на лишените от свобода на престой
на открито и в създалата се конфликтна ситуация логично усилията и вниманието
им е било насочено изцяло към преустановяване на физическия контакт между С. и С.
и предотвратяване на по-нататъшно разрастване и ескалиране на напрежението, с
включване и на другите лишени от свобода в конфликта. Така че нормално е
двамата да не си спомнят с подробности кой, спрямо кого и какви думи е изрекъл.
В тази връзка, за да е категорично и безспорно установено престъплението по
чл.146, ал.1 от НК е необходимо освен установяването от обективна страна на
казаните обидни думи и изрази, то и да бъде установено точното им съдържание,
за да може да се направи обоснована преценка представляват ли същите ругатни, или
дали думите и изразите са унизителни за човешкото достойнство и качествата на пострадалия.
Убедителни доказателства в този смисъл обаче не бяха ангажирани, а присъдата не
може да почива на предположения.
Предвид на тези съображения,
съдът призна подсъдимият Д. С. за невиновен, в това да е извършил Д.ие осъществяващо състава на престъплението по чл.146, ал.1
от НК и го оправда по така повдигнатото от тъжителя обвинение.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия Д. Й.С. по обвинението за което беше признат за
виновен, съдът съобрази като смекчаващи вината обстоятелства направените от
него частични самопризнания (не отрича, че е ударил тъжителя С.), както и
добрите характеристични данни в качеството му на лишен от свобода. Няма данни
преди тук разглеждания случай С. да е бил наказван за нарушения на реда в
затвора, а от текущия доклад за него до ГДИН при Министерство на правосъдието
8л.93-94/ става ясно, че се стреми да избягва конфликтните и шумни форми на
общуване, като е бил един от уравновесените, спокойни и стабилни затворници в
групата. Докладът е бил изготвен на 09.10.2015 г., т.е. след случилото се на
29.06.2015 г. и предхождалите го събития, поради което в него е отразена и
промяната на поведението му след тази дата. Информация за личността на
подсъдимия дава и свидетеля Й.М.С., който дълго време е бил инспектор „социални
дейности” на ХІ-та група и добре е познавал характерите на лишените от свобода
в нея, както и сложилите се между тях личностни взаимоотношения и
противопоставяния. Свидетелят С. сочи, че подсъдимия е бил старателен,
изпълнителен и дисциплиниран затворник, поради което често е настанявал при
него по-лабилни и проблемни лишени от свобода. Свидетелят също сочи, че
подсъдимия е бил под напрежение преди случилото се на 29.06.2015 г. предвид
твърденията му, че е бил злепоставен и унизен със заснемането на компрометиращ
го видеоклип – данни, които кореспондират и с установеното от вещото лице д-р
Мартинова при изготвяне на заключението по назначената съдебно-психиатрична
експертиза. Това обстоятелство също беше отчетено от съда при определяне на
наказанието на подсъдимия С.. Макар и да липсват категорични данни, че такъв
видеоклип действително е бил изготвен и разпространяван, от обсъдените
доказателства по делото се установи, че у подсъдимия е била изградена
представата, че е станал жертва на подобен компрометиращ достойнството му
материал, което до голяма степен е мотивирало действията му спрямо тъжителя С..
Като отегчаващото отговорността
обстоятелство съдът отчете предишните осъждания на подсъдимия С..
Поради тези съображения, съдът след
като призна за виновен подсъдимият Д. С. в извършването на престъпление по чл.130,
ал.2, във връзка с ал.1 от НК и съобразявайки обществената опасност на Д.ието и дееца, както и характера и степента на причинената
на тъжителя лека телесна повреда, му наложи наказание „глоба” в минималния
предвиден от закона размер от 100 лева, която следва да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт.
Съдът намира така наложеното
наказание на подсъдимия за справедливо и, че съответства на обществената
опасност на Д.ието и автора му, като чрез него ще се
постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
В съответствие с разпоредбата на
чл.45, във връзка с чл.52 от ЗЗД, съдът уважи отчасти единия от предявените
обективно съединени граждански искове от М.С.С. против подсъдимият Д.Й.С., като
присъди на ищеца сумата 100 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие на нанесената лека телесна повреда, ведно със
законната лихва върху тази сума, начиная от 29.06.2015
г. до окончателното й изплащане, като иска за разликата до предявения размер от
5 000 лева отхвърли, като неоснователен и недоказан. Безспорно се установи,
че подсъдимия С. с виновното си и противоправно
поведение е осъществил фактическия състав на непозволеното увреждане, като ударил
шамар по лицето на ищеца С., с което му причинил болка, която е била
краткотрайна и не е прераснала в страдание по смисъла на закона. Събраните в
хода на делото писмени и гласни доказателства категорично потвърждават
наличието на причинна връзка между виновното поведение на подсъдимия и ответник
по иска от една страна и от друга – настъпилия вредоносен резултат, изразяващ
се в претърпяна болка от ищеца, който съдът по справедливост определи в размер
на сумата от 100 лева.
При изхода на делото, касаещ предявеното обвинение за престъпление по чл.146,
ал.1 от НК, съдът отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявения от
тъжителя М.С. втори обективно съединен граждански иск против подсъдимият Д. С.
за сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди. Не се установи от обективна страна извършването на
престъпление по чл.146, ал.1 от НК от страна на ответника спрямо ищеца, в
следствие на което, на плоскостта на гражданското право липсва противоправно
и виновно поведение от негова страна и съответно причинна връзка между него и
причинени на тъжителя неимуществени вреди, а и такива не бяха доказани от него.
При този изход на делото съдът
осъди подсъдимият Д. Й.С. да заплати на Ловешки районен съд сумата 50,00 лева,
представляваща държавна такса върху уваженият размер на гражданския иск и
сумата от 107,00 лева, представляваща направени разноски за
съдебно-психиатрична експертиза.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :