гр. София,04.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,
в
публичното заседание на дванадесети май
две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
при
секретаря Славка Димитрова, като изслуша докладваното от Председателя
т.д. № 1554 по описа за 2020 г.,
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 79 АЛ. 1 ЗЗД ВР. С
ЧЛ.99 ОТ ЗЗД И ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 86 АЛ. 1 ЗЗД.
Ищецът
„Е.С.О.” ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, чрез юрисконсулт С.С., е депозирал на 17.08.2020 г. искова молба против „Ю.Е.“
ООД, ЕИК ********. В исковата молба се поддържа, че „Е.с.о.” ЕАД
(ЕСО ЕАД) е енергийно предприятие по смисъла на §1, т. 24 от Допълнителните
разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ), което осъществява дейността „пренос
на електрическа енергия” въз основа на Лицензия № Л-419- 04/18.12.2013 г. С договор за цесия № BAL-007#I/05.11.2018
г. цедентът „Е.П.“ ЕООД, ЕИК ********, е прехвърлил на цесионера ЕСО ЕАД
вземането си по Фактура № **********/31.10.2018 г. за доставка на
електроенергия за периода 01.10.2018 г. - 23.10.2018 г. на „Ю.Е.“ ООД, ЕИК ********,
възлизаща на 135 157,63 лв. Прехвърленото вземане е възникнало въз основа на
Рамков договор за продажба на електрическа енергия от 28.12.2017 г., сключен
между „Ю.Е.“ ООД и „Е.П.“ ЕООД. Прехвърленото вземане е преминало в
патримониума на цесионера ЕСО ЕАД, ведно с принадлежностите му, в деня на
подписване на договора за цесия № BAL- 007#1/05.11.2018 г. За подписването на
договора за цесия цедентът „Е.П.“ ЕООД писмено е уведомил длъжника „Ю.Е.“ ООД
на 05.11.2018 г.
В исковата молба се твърди също така,
че на 05.12.2018 г. между цедента ECO
ЕАД и длъжника „Ю.Е."
ООД е сключено споразумение № 0167- ЦУ/05.12.2018 г., с което задължението на „Ю.Е." ООД към ECO
ЕАД в размер на 135 157,63 лв. по Фактура №
**********/31.10.2018 г., с падеж 15.11.2018 г., се
разсрочва до 30.06.2019 г., като са предвидени седем месечни
вноски, описани подробно в т.1 от Споразумението, както следва: първата в размер на 15 000 лева в срок
до 31.12.2018 г.; втората в размер
на 15 000 лева в срок до 31.01.2019 г.; третата
в размер на 21 031.53 лева в срок до 28.02.2019 г.; четвъртата в размер на 21 031.53 лева в срок до 31.03.2019 г.; петата в размер на 21 031.53 лева в
срок до 30.04.2019 г.; шестата в
размер на 21 031.53 лева в срок до 31.05.2019 г.; седмата в размер на 21 031.51 лева в срок до 30.06.2019 г.
В споразумението изрично е записано,
че „Разсрочването на задължението по т. 1 от настоящото споразумение не
освобождава „Ю.Е.” ООД от заплащане на законната лихва за периода на забава,
считано от деня, следващ падежа по горецитираната фактура до деня на постъпване
на дължимата сума по една от банковите сметки на ECO ЕАД, публикувани на официалната му
интернет страница. При всяко намерение за плащане „Ю.Е.” ООД следва да уведоми ECO
ЕАД за датата на плащане
на главницата и ECO ЕАД
изготвя лихвен лист за дължимата лихва до деня на разплащане.
Споразумението не е изпълнено от
страна на „Ю.Е.” ООД въпреки многократно отправяните писмени покани от страна
на ECO ЕАД.
На 28.12.2018 г. „Ю.Е.” ООД е превело
по сметка на ECO ЕАД
сума в размер на 2 000,00 лв.
От 23.05.2019 г., когато е извършено
последното плащане от „Ю.Е.” ООД по споразумение № 0167-ЦУ/05.12 2018 г., до
момента на предявяване на исковата молба, не са постъпвали по сметка на ЕСО ЕАД
други суми за погасяване на задълженията на длъжника по фактура №
**********/31.10.2018 г. Така към датата на предявяване на исковата молба -
14.08.2010 г., за „Ю.Е.” ООД остават непогасени задължения към ЕСО ЕАД по
споразумение № 0167- ЦУ/05.12.2018 г. в
общ размер на 101 481,78 лв., от които: 90 228,31 лв. - остатък от главницата по Фактура №
**********/31.10.2018 г., с падеж 15.11.2018 г. и 11
253,47 лв. - законната лихва за забава върху остатъка от главницата за периода
от 23.05.2019 г. (последното постъпило плащане по споразумението)
до 14.08.2020 г. - датата на предявяване на исковата молба.
Ищецът моли да бъде постановено
решение, с което да бъде осъдено „Ю.Е.”
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление,***, да
заплати на „Е.С.О.” ЕАД, ЕИК ********
сумата 101
481,78 лв., от
които: 1.) 90 228,31 лв., представляваща
неплатена главница по Фактура № **********/31.10.2018 г., издадена на основание Рамков договор за
продажба на електрическа енергия от 28.12.2017 г., сключен между „Ю.Е.“ ООД
и „Е.П.“ ЕООД и прехвърлена на ЕСО ЕАД с договор за цесия № BAL-007#1/05.11.2018 г. от цедента „Е.П.“ ЕООД; 2.) сумата
11 253,47 лв. , представляваща законната лихва за
забава върху неплатената главница от 90 228,31 лв., за периода от 23.05.2019 г.
(последното постъпило плащане по споразумението) до 14.08.2020г. - датата на
предявяване на исковата молба; 3.) Законната лихва върху претендираната главница
от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното й изплащане.
Претендира се и присъждане на съдебно-деловодните разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът „Ю.Е.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, редовно уведомен на 08.09.2020 г., не е подал в определения му срок отговор на искова молба. Становище по допустимостта и
основателнността на исковата претенция, ответникът е заявил със становище вх.№
на СГС 280495/17.02.2021г., с което исковата претенция е оспорена по основание
и размер.
Съдът, като се запозна и прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С
Договор за цесия № BAL—007# 1/05.11.2018 г. цедентът “Е.П.” ЕООД, ЕИК ********
прехвърля на цесионера „ЕСО“ ЕАД вземането си по Фактура №
**********/31.10.2018 г. на “Ю.Е.” ООД, ЕИК ********, възлизаща на 135 157.63
лв. Прехвърленото вземане е възникнало въз основа на Рамков договор за продажба
на електрическа енергия от 28.12.2017 г., сключен между “Ю.Е.” ООД и “Е.П.”
ЕООД.Вземане преминава в патримониума на цесионера „ЕСО“ ЕАД в деня на
подписване на договора за цесия № BAL-007# 1/05.11.2018 г.
За
подписването на договора за цесия цедентът Е.П.“ ЕООД писмено е уведомил
длъжника на прехвърленото вземане „Ю.Е.“ ООД на 05.11.2018 г., което обстоятелство не се оспорва от
ответника.
На
05.12.2018 г. между “ECO
ЕАД и длъжника “Ю.Е.” ООД е сключено Споразумение №
0167-ЦУ/05.12.2018 г.,
с което задължението на “Ю.Е.” ООД към “ECO” ЕАД, в размер на 135 157.63 лв., по
фактура № **********/31.10.2018 г., с падеж 15.11.2018 г., е било разсрочено до
30.06.2019 г., като са предвидени седем месечни вноски, както следва: първа
вноска в размер на 15 000.00 лева в срок до 31.12.2018 г.; втора
вноска в размер на 15 000.00 лева в срок до 31.01.2019 г.; трета
вноска в размер на 21 031.53 лева в срок до 28.02.2019 г.; четвърта
вноска в размер на 21 031.53 лева в срок до 31.03.2019 г.; петата
вноска вразмер на 21 031.53 лева в срок до 30.04.2019 г.; шеста
вноска в размер на 21 031.53 лева в срок до 31.05.2019 г.; седма
вноска в размер на 21 031.53 лева в срок до 30.06.2019 г.; В т.2 от
Споразумението е записано, че разсрочването на задължението не освобождава “Ю.Е.”
ООД от заплащане на законната лихва за периода на забава, считано от деня,
следващ падежа на горецитираната фактура, до деня на постъпване на дължимата
сума по една от банковите сметки на “ECO” ЕАД.
На
03.01.2019 г. с Писмо изх. № ЦУ-ЕСО-77/03.01.2019 г., ECO ЕАД е уведомило длъжника за
неизпълнение на погасителния план по подписаното споразумение и е приканило ответника
да заплати дължимите вноски, ведно с лихвата за забава до деня на постъпване на
сумата по банковата сметка на ECO ЕАД.
На
04.02.2019 г. с Писмо вх. № ЦУ-ЕСО-1129/04.02.2019 г. „Ю.Е.” ООД е уведомило ищеца, че
поради забавяне на плащания от негови контрагенти, втората вноска от 15 000 лв.
ще може да бъде заплатена най-късно до 15.02.2019 г.
На
04.04.2019 г., ECO
ЕАД с Писмо изх. № ЦУ-ЕСО-3061/04.04.2019 г. отново е напомнило на длъжника, че не
изпълнява точно и в срок подписаното споразумение, с предупреждение, че ако не
заплати дължимите суми, ще потърси правата си по съдебен ред.
На 09.04.2019 г.,
с Писмо вх. № ЦУ-ЕСО-3213/09.04.2019 г., „Ю.Е.” ООД е отправило молба до ECO
ЕАД за преразглеждане на
начина на заплащане по споразумението, поради невъзможността му да заплаща
ежемесечно предвидената в него сума от 21 031 лв., като предложило нов погасителен
план за заплащане на оставащата неизплатена сума.
В отговор на горното, с Писмо изх. № ЦУ-ЕСО-3213#1/12.04.2019
г., ECO ЕАД е заявил, че не приема отправеното от него предложение за
промяна на начина на плащане по Споразумението и че длъжникът следва да се
придържа към вече договорения погасителен план.
Безспорно в производството е и
обстоятелството, че последното извършено от длъжника плащане е реализирано на
23.05.2019 г. и е в размер на 5 000 лв.
На
14.10.2019 г., с писмо изх № ЦУ-ЕСО-8437/14.10.2019 г.,
ЕСО ЕАД отново е приканил длъжника да изплати непогасените си задължения по Споразумение
№ 0167-ЦУ/05 12 2018 г., които към 14.10.2019 г. възлизат в размер на 90 228,31
лева - остатък главница по фактура № **********/31 10 2018 г.
На
29.10.2019 г., ЕСО ЕАД е представил за връчване чрез
нотариус В.В., с район на действие гр София, вписан в регистъра на нотариалната
камара под № 320, Нотариална покана до „Ю.Е.”
ООД, с която е предоставил на длъжника едноседмичен срок за изпълнение на
непогасените задължения по споразумение № 0167-ЦУ/05.12 2018 г. Със същата,
ответникът е бил уведомен, че след изтичането на този срок ЕСО ЕАД ще потърси
правата си по съдебен ред. Видно от отразеното върху нотариалната покана,
длъжникът „Ю.Е.” ООД не е бил намерен от нотариуса на посочения в ТР адрес, не
е било открито и лице на посочения адрес, съгласно да получи поканата.
Нотариалната покана е връчена чрез запепване на вратата на канцеларията на
юридическото лице „Ю.Е.” ООД и същото се счита уведомено на 23.12.2019 г.
По
делото е допусната, изслушана и приета съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение като неоспорено,
обективно и компетентно дадено се възприема от съда. Видно от експертния анализ
размерът на неплатената част от
главницата от страна на “Ю.Е.” ООД към 14.08.2020г.
по Фактура № **********/31.10.2018 г., предмет на договор за цесия - BAL-
007#1/05.11.2018 г„
сключен между “Е.П.” ЕООД и ECO ЕАД,
съобразно подробно направеното изчисление в констативната част, възлиза на 90
228.31 лв. В съответствие с поствените й задачи, експертизатта е установила също и размера на законната лихва върху неплатената главница,
която за периода от
23.05.2019 г. /последното постъпило плащане по споразумението/ до 14.08.2020 г. — датата на
представяне на исковата молба, възлиза
на 11 253.47 лв.
Приобщени
към доказателствения материал по делото още са: Рамков договор за продажба
на електрическа енергия ог 28.12.2017 г.; Фактура № **********/31.10.2018 г.;
Платежни нареждания - 10 бр.; Лихвени листа -11 бр.
.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Предмет на настоящото
производството се явява неизпълнението на договорно задължение, същото като
основание за отговорност на длъжника, на която съответстват определени права на
кредитора. В този смисъл, съгласно чл.79,
ал.1 и ал.2 от ЗЗД, в случай на неизпълнение кредиторът има право да иска от
длъжника (1) изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или (2) обезщетение вместо изпълнение, но и при
този втори случай длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с
обезщетение за забавата, стига кредиторът все още да има интерес от
изпълнението.
Неизпълнение на
договорно задължение е налице във всеки случай, когато длъжникът не изпълни
задължението точно според уговореното, т.е. както при пълно неизпълнение, а
така също и когато изпълни неточно, като в зависимост от случая неточното
неизпълнение би могло да бъде както в количествено, така и в качествено, а също
и във времево отношение – аргументи от чл.79, ал.1 от ЗЗД.
За да може да бъде
уважена исковата претенция следва: ищецът да е изправна страна по договора; да
е доказано неизпълнението на ответника; да е установен размера на дължимата
сума.
В случая ищецът -
кредитор претендира първоначално дължимото заедно със
съответното обезщетение за забава. Главната претенция е в размер на 90 228,31 лв.,представляваща остатък от непогасена главница по фактура №
**********/31.10.2018.
Безспорно е в процеса, че ищецът е носител на процесното вземане, възникнало въз основа на Рамков
договор за продажба на електрическа енергия от 28.12.2017 г., сключен между “Ю.Е.”
ООД и “Е.П.” ЕООД, което в резултат на сключен Договор
за цесия № BAL—007# 1/05.11.2018 г., цедентът “Е.П.” ЕООД, ЕИК ******** е
прехвърлил на цесионера ЕСО ЕАД. Не се спори, че ответникът е бил редовно
уведомен за така извършеното прехвърляне.
Ищецът обоснова
наличието на процесното вземане от подписаното с ответника Споразумение
№ 0167-ЦУ/05.12.2018 г., по силата на което страните са постигнали съгласие
установеното задължение
на “Ю.Е.” ООД към “ECO” ЕАД,
възлизащо общо в размер на 135 157.63 лв., по фактура № **********/31.10.2018
г., с падеж 15.11.2018 г., да бъде разсрочено до 30.06.2019 г., като са били
предвидени и седем месечни погасително вноски.
Относно правното
значение и същността на Споразумението следва да бъде отбелязано, че законът
предоставя на страните възможност, при която въз основа на направените взаимни
отстъпки, да могат да създават, изменят или погасяват всякакви правоотношения,
включително и такива, които не са предмет на конкретния спор. В случая, по правната си същност
Споразумението представлява установителен договор, с който вземането е
определено от подписалите го страни като безспорно по своите размер и
основание. Същото е насочено към установяване на действителното правно
положение и има декларативно и регулиращо действие в отношенията между страните
по него, обвързва ги и представлява самостоятелно правно основание за
предявяване на исковата претенция. Съдът
е длъжен да се съобрази с договорката, постигната между страните и да приеме,
че отношенията между тях са такива, каквито те са уговорили, след като същите
свободно са уредили изцяло или отчасти съществуващ помежду им спор, чрез
взаимни отстъпки. Процесното Споразумението носи подписите на страните
по него. Автентичността на тази спогодба и в частност автентичността на подписа
на лицата, подписали спогодбата от името на ответника не е оспорена. Поради
това при липса на релевиран порок на волята, следва да се приеме, че процесното
споразумение материализира волеизявления на подписалите я страни и в частност
волеизявлението на длъжника за признаване на паричното задължение спрямо ищеца
по предявения иск в размера, отразен в спогодбата. При наличието на такова
валидно признание на дълга, въпросът за действителността на основния договор би
подлежал на изследване само ако ответникът в по реда и сроковете, установени в
закона изрично е оспорил облигационната връзка между страните – обстоятелство, което
не е налице в настоящия случай.
Същевременно, от представените по
делото платежни документи се установява, че във връзка с така постигнатото
Споразумение № 0167-ЦУ/05.12.2018 г., от страна на ответника са били реализирани частични
плащания за погасяване на дълга. Това се потвърждава и от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което размерът на признатата, но неплатената част от
изискуемата главница от страна на “Ю.Е.” ООД към 14.08.2020 г. по фактура №
**********/31.10.2018 г., възлиза на 90 228.31 лв. Фактът
относно наличието на непогасено задължение не е отречен от ответника, макар със становището си вх.№ на СГС
280495/17.02.2021 г., първоначално същият да е заявил, че оспорва исковата
претенция по основание и размер. В етапа на устните състезания обаче,
ответникът твърдейки, че при плащане на задълженията от негова страна е била
допусната грешка в поредността на погашенията,
е направил и изрично искане за постановяване на акт в съответствие с
установеното, съгласно приетото по делото експертно заключение.
Предвид всичко изложено, съдът намира,
че връзката между страните, обективирана в процесното Споразумение е
действителна и валидна, като в резултат на взаимните остъпки и декларативен
характер, както и с оглед експертното заключение главното вземане за 90 228.31 лева
е установено по своето основание и
размер. При липса на възражения и доказателства,
опровергаващи дължимостта на процесните суми, Съдът, приема, че предявеният иск
е основателен, поради което същият следва да бъде уважен изцяло.
Претенцията за законна лихва по чл.86
ал.1 от ЗЗД е вземане, което възниква в резултат на неизпълнение на едно
парично задължение. Длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Вземането по чл.86, ал.1 от ЗЗД не е възнаграждение, а служи
за обезщетение за претърпените вреди за времето на забавата. Презюмира се, че
вредата е равна на размера на законния лихвен процент, действащ по време на
забавата, и че кредиторът би могъл да получи заемообразно на кредитния пазар
сума, равна по размер на тази, невърната му в срок, като заплати лихви по
кредита. Именно техният размер ще получи ищецът като обезщетение по чл.86, ал.1
от ЗЗД, но законът не ограничава обема на отговорността (вж. изр. 2 на същата
алинея). Обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи по силата на закона и без да
е договорено между страните, затова се нарича още законна лихва. Тя е акцесорно
вземане и предполага наличието на главно задължение – главница.
В случая, приложим
към задълженията на ответника е установеният по споразумението срок, при което
е дължима и лихва за забава в законния размер по чл. 86, ал.
1, вр. чл. 84 от ЗЗД, като в процеса ищецът е предявил претенциите си по чл.
86, ал. 1 ЗЗД с по-късен начален период на забавата, а именно - от датата на
последното реализирано от ответника плащане. Не се касае за развитие на
отношенията между страните извън стандартните, като задължението подлежи на
плащане именно съобразно общия уговорен от страните срок за изпълнение.
Предвид горното, с
оглед изхода на спора по отношение на главното вземане и в съответствие с
уговореното от страните по смисъла на т. 2 от процесното Споразумение, съдът
приема акцесорната претенция за основателна, като претенцията заявена като
мораторната лихва за конкретните периоди следва да бъде присъдена в размер общо на 11 253,47 лв, последният
установен съобразно изчисленията на приетата по делото ССчЕ.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО
ДЕЛОТО:
При този изход на делото, съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, ищецът има право на сторените по делото
разноски.
Искането в тази
посока е направено своевременно, като е представен и Списък по реда на чл. 80
от ГПК. Претенцията е разноски по делото, от които за държавна такса - 4
059,27 лв.; платен депозит за вещо лице
в размер на 350,00 лв..; юрисконсулско възнаграждение, което на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. съгласно чл. 25, ал.1 във вр. с ал.2 от
Наредба за заплащане на правната помощ, следва да определено в размер на 300 лв.
При този
изход на спора на осн. чл.78, ал.1 ГПК и съобразно уважената част от исковете
на ищеца, следва да се присъдят разноски в общ размер на 4 709, 27 лв.;
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Ю.Е.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление,***, да заплати на „Е.С.О.” ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, чрез юрисконсулт С.С., на основание чл. 79 от ЗЗД, сумата 90 228,31 лв.
(деветдесет хиляди двеста двадесет и осем лева и 0,31ст.), представляваща неплатена главница, съгласно Споразумение № 0167-ЦУ/05.12.2018 г.
във връзка с Фактура № **********/31.10.2018 г., издадена
на основание Рамков договор за продажба на електрическа енергия от 28.12.2017 г., сключен между „Ю.Е.“ ООД и „Е.П.“
ЕООД и прехвърлена на „ЕСО“ ЕАД с Договор за цесия № BAL-007#1/05.11.2018 г. от цедента „Е.П.“ ЕООД, ВЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА ВЪРХУ ГЛАВНИЦАТА СЧИТАНО ОТ ДАТАТА НА ЗАВЕЖДАНЕ НА ИСКОВАТА МОЛБА – 17.08.2020 г.
ДО ОКОНЧАТЕЛНОТО Й ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА „Ю.Е.”
ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление,***, да заплати на „Е.С.О.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, чрез юрисконсулт С.С.,
на основание чл.86 от ЗЗД, сумата 11 253,47 лв. (единадесет хиляди
двеста петдесет и три лева и 0,47ст.)
,
представляваща законната лихва за забава върху неплатената главница от 90
228,31 лв., за периода от 23.05.2019г. (датата
последното постъпило плащане по Споразумението) до 14.08.2020г. - датата на
завеждане на исковата молба.
ОСЪЖДА „Ю.Е.”
ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление,***, да заплати на „Е.С.О.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, чрез юрисконсулт С.С.,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 4
709, 27 лв. ( четири хиляди седемстотин и девет лева и 0,27ст.),
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщението до страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: