Р Е Ш Е Н И Е № 29
25.04.2019г., град
Раднево
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Радневския
районен съд на двадесет и шести март две
хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА
При
секретар Живка Манолова като разгледа докладваното от съдията Вълчанова
АНХ № 48 по описа за 2019 година, взе
предвид следното:
Обжалвано е
наказателно постановление № 24-002178/13.12.2018г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.С. З. с което на ЕТ ”Д. Д.” гр.Р., със седалище и адрес
на управление гр.Р., ул.”П. среща” № 4, ЕИК хххххххххх, представлявано от
управителя Д. Д. Д., ЕГН ********** е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3 000 лева,
на основание чл.414, ал.3 от КТ за нарушение по чл.61, ал. 1 от КТ.
В жалбата се
излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление
поради неправилна правна квалификация на изпълнителното деяние и се моли същото
да бъде отменено изцяло. Процесуалния представител адв.Т. поддържа жалбата и
сочи съображения за отмяна на наказателното постановление. Възразяват, че е бил
наличен граждански договор за работещото лице Д. Д. и че нарушението фактически
не било осъществено.
Въззиваемият
чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Й. взема становище, че жалбата е неоснователна, като в хода
на съдебните прения излага съображения, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено.
Радневският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните
намери за установено следното:
Жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На ЕТ ”Д. Д.”
гр.Р., със седалище и адрес на управление гр.Р., ул.”П. среща” № 4, ЕИК ххххххххх, представлявано от управителя Д. Д. Д., ЕГН ********** е съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 24- 002178 от 16.11.2018г., за
това, че при извършена проверка по
спазване на трудовото законодателство на 09.11.2018г. в 09,35ч. на обект Кафе-клуб
„А.” , находящ се в гр.Р., ул.”Т.Д. № 1А,
и на 16.11.2018г. по представени документи в Дирекция „Инспекция по
труда” гр.С. З., се установило, че ЕТ ”Д. Д.” гр.Р., ЕИК хххххххх в качеството
си на работодател приема на работа към момента на проверката 09.11.2018г.
лицето Д. Д. Д., ЕГН ********** на горепосочения обект, без преди това да
сключи с нея писмен трудов договор- нарушение от 09.11.2018г.
Деянието е квалифицирано като нарушение по
чл.61, ал. 1 от КТ. Посочено е, че нарушителят подлежи на наказване по чл.416,
ал. 5, във вр. чл.414, ал.3 от КТ. При съставяне на акта жалбоподателят не се е
възползвал от правото си на възражение.
Въз основа на
този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното
наказателно постановление, в което нарушението, извършено от ЕТ ”Д. Д.” гр.Р.,
със седалище и адрес на управление гр.Р., ул.”П. среща” № 4, ЕИК ххххххххпредставлявано от управителя Д. Д. Д, ЕГН ********** е описано. На
дружеството е наложено наказание по реда на чл.416, ал. 5, във вр. чл.414, ал.3
от КТ имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
В хода на
съдебното производство за изясняване на обстоятелства по делото беше допуснато
и събиране на гласни доказателства.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно по следните
съображения:
Чл.414, ал.3 от КТ предвижда административно-наказателна отговорност за
„Работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал. 1 от КТ се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер
от 1500 до 15 000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.61,
ал.1 от КТ-„Трудовият договор се сключва между работника и служителя и
работодателя преди започването на работа.”
Конкретното нарушение се изразява
в това, че на 09.11.2018г. в 09.35 часа
на обект Кафе клуб „А.”, находящ се в област С. З., град Р. на улица „Т. Д.” 1А, стопанисван от
ЕТ „Д. Д.” град Р., се установява, че в качеството си на работодател ЕТ „Д. Д.” е допуснал до работа
Д. Д. Д. на горепосочения обект,
без преди това да сключи с нея писмен
трудов договор. Посочено е, че работодателят е в нарушение от същата дата-
09.11.2018г.
Съгласно приложеното обяснение, снето на
датата на извършването на проверката Д.Д.
е постъпила на работа същия ден, като е имала уговорка за деня да получи
трудово възнаграждение в размер на 30 лева. Не се споменава при снетите й
обяснения към момента на проверката, че тя е наета единствено и само с цел да
обучи другата служителка на кафенето- М.Г.. Съдът не дава вяра на показанията
на М.Г. и Д. Д. досежно факта, че Д. е
била на обекта само един ден и то точно в деня на проверката, както и че е била
наета единствено и само, за да обучи М.Г.. Тези показания на двете свидетелки
обслужват тезата на жалбоподателя, който всъщност е и техен работодател, видно
от всички събрани по делото доказателства. И двамата проверяващи категорично установиха, че Д. Д.
е работила като барман и е била зад бара,
за да обслужва машините за кафе и т.н., а М.Г. е била сервитьор. Не отговаря на истината
твърдението и на двете, че заведението било на самообслужване, а и противоречи
с показанията на проверяващите.
Противоречи
на елементарната логика твърдението, че
Д. Д. е била в кафето, за да обучава М. – едва един месец след
нейното назначаване. Би следвало това да се случи от началото на назначаването
й, а не един месец след започването на работата й.
Съдът
приема, че е категорично установено предоставянето на трудова сила от страна на
Д. Д. и липсата на сключен договор за
това.
Съгласно чл.416, ал.1, изречение второ от
Кодекса на труда редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена
сила до доказване на противното. В настоящото производство не се събраха
доказателства, които да оборят изложените обвинителни факти в акта за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление. Дори напротив: както
представените от жалбоподателя писмени доказателства- гражданския договор, и събраните в хода на
съдебното дирене гласни доказателства- разпитаните по делото свидетели –Д. И.Б. и К.К.К., категорично установяват,
че в деня на проверката, посоченият работник е полагал труд при
работодателя, на когото е наложена имуществената санкция, и не е бил снабден с
трудов договор.
„Работодател, който
наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2,
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко
отделно нарушение.”
Санкцията е наложена съгласно санкционната
норма на чл.414, ал.3 от Кодекса на труда като законодателят е определил
конкретен размер на административно наказание за нарушение по чл.63, ал.2 от
Кодекса на труда.
При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и при издаване на обжалваното наказателно
постановление са спазени императивните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В
изпълнение на служебната си проверка съдът не констатира нарушения на Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), допуснати при съставянето на
АУАН и издаването на НП, включително и твърдените такива от жалбоподателя:
доводът за допуснато нарушение
на чл.52, ал.4 от ЗАНН е несъстоятелен, тъй като преценката на наказващия орган
по тези текст от закона намира обективен израз в неговия последващ акт – чл.53
и чл.54 от ЗАНН, т.е. след като наказващият орган е издал НП, той е преценил, че
АУАН е законосъобразен и обоснован в необходимата степен – чл.53, ал.2 от ЗАНН,
обуславяща издаването на НП;
доводът за допуснати нарушения
на чл.57 от ЗАНН е голословен, не само защото такива не са налице, но и защото
не се правят конкретни оплаквания в тази насока, което да налага отделното им
обсъждане от съда.
Съгласно
разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН при определяне на административното
наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Административно-наказващият орган при съблюдаване принципа на чл.3, ал.2 от ЗАНН при определяне на санкцията е приложил най-благоприятния за жалбоподателя
закон, действащ от извършване на административното нарушение до издаване на
процесното наказателно постановление. Но в конкретния случай така
констатираното нарушение е отстранено веднага след установяването му и по реда,
предвиден в КТ, от същото не са произтекли вредни последици за работника.
В
случая като смекчаващи вината обстоятелства следва да бъде отчетено
обстоятелството, че това е първото административно нарушение на жалбоподателят,
или поне не се представиха доказателства в обратна насока и подбудите за
неговото извършване, както и липсата на отегчаващи вината обстоятелства, или
поне не се установиха такива, съдът намира, че следва да измени наказателното
постановление, като намали размера на наложеното административно наказание на
виновното лице "имуществена
санкция, а именно в размер на 1 500 лева.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И
ИЗМЕНЯВА наказателно
постановление № 24-002178 от 13.12.2018год. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” гр.С. З., с което на основание чл.414,
ал.3 от КТ на ЕТ ”Д. Д.” гр.Р. със седалище и адрес на управление гр.Р., ул.”П.
среща” № 4, ЕИКххххххххх, представлявано от управителя Д. Д. Д, ЕГН ********** се налага
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 (три хиляди) лева за извършено нарушение на
чл.61, ал.1 от КТ, като намалява размера на административното наказание
“имуществена санкция” в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд С. З.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: