Р Е Ш Е Н И Е №
182
гр. Пловдив, 29.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, ХІІ-ти
състав в публично заседание на двадесети март две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при
секретаря Б.К., като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 600 по описа за 2016 г., взе
предвид следното:
Искове
с правна квалификация чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.
274, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 227 от КЗ /отм./.
Ищецът Р.П.Р., ЕГН: **********,***, претендира да се
осъди ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК ********* – офис
Централен, гр. София 1407, район Лозенец, Джеймс Баучер № 87, да й
заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди – претърпени болки и
страдания, както следва: 30 000 лв. – от счупване на четири ребра; 2000 лв. –
вследствие на хематом и отток в областта на дясното й коляно; 2000 лв. -
обезщетение за причинените й болки и страдания от множество охлузвания и
порязвания; 1000 лв. – обезщетение за претърпени болки и страдания от хематом в
областта на дясното око; 5000 лв. – за причиненото й психическо разстройство и
увреждане да не може да пътува с автомобили, както и 73.70 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, представляващи заплатена потребителска такса и медицински
услуги, ведно със законната лихва върху посочените суми.
Твърди, че на 09.05.2015 г., след полунощ, е пътувала
на задната седалка на автомобил, управляван от С.Я.. В него се врязал автомобил
„Мерцедес“, рег. № РВ 0236 АМ, управляван от А.В.М. ***, която причинила ПТП в
пияно състояние. Вината на посочената водачка била установена по НОХД №
2346/2016 г. на ПРС, IV-ти с-в.
Вследствие на настъпилото ПТП й били причинени
посочените по-горе увреждания, които изисквали продължителен период на
възстановяване.
Твърди също, че автомобилът, причинил ПТП, е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с
ответното дружество. Това била причината да отправи към дружеството претенция
за заплащане на обезщетение за причинените й имуществени и неимуществeни вреди,
подробно посочени по-горе, която била отхвърлена като неоснователна.
Претендира разноските по делото.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва предявените искове
по основание и размер. Твърди, че е налице съпричиняване за настъпване на
вредоносния резултат, изразяващо се в липса на поставен предпазен колан от
страна на пострадалата по време на ПТП. Счита претенциите за неимуществени
вреди за силно завишени.
По делото е конституирано трето лице – помагач на
страната на ответника, А.В.М.,***“ АД е
предявило и е приет за съвместно разглеждане обратен иск – в случай, че
застрахователното дружество бъде осъдено да заплати на ищцата посочените
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, да бъде осъдена А.М. да му
заплати сумата 30 000 лв., предявена частично от пълната сума в размер на
40073.70 лв., представляваща обезщетение, което евентуално дружеството е
осъдено да заплати по настоящото дело.
Постъпил е отговор по обратния иск от А.В.М.. Оспорва
същия по основание и размер. Възразява срещу твърдяното от пострадалата наличие
на причинно-следствена връзка между настъпилите увреждания и процесното ПТП, като
твърди, че последната не е пътувала с поставен предпазен колан. Твърди, че е
налице увреждащо поведение на водача на лекия автомобил, в който е пътувала
пострадалата като твърди, че същият е бил управляван с превишена за градските
условия скорост. На следващо място, твърди, че част от уврежданията на пострадалата
не са причинени в резултат на
настъпилото ПТП. Претендира присъждане на разноски.
Пловдивският окръжен съд, като взе
предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира
за установено следното:
От фактическа страна:
По НОХД № 2346/2016 г., IV н.с. на ПРС, е постигнато
споразумение от 09.05.2016 г., одобрено от съда с протоколно определение от
същата дата, за това, че А.В.М., ЕГН ********** е извършила виновно
престъпление по чл. 343, ал.3, предл. 1-во, буква „а‘, предл. 2-ро, вр. ал 1,
буква „б“, предл. 2-ро, вр чл. 342, ал. 1 от НК за това, че на 09.05 2015 г., в
гр. Пловдив, при управление на МПС – лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № РВ 0236
АМ, е нарушила правилата за движение, установени в членове 5, ал. 1, т. 1, чл.
5, ал. 3, т. , чл. 6, т. 1, чл. 20, ал.2, чл. 47, чл. 45, чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, както и чл. 102 от ППЗДвП, като по непредпазливост е причинила средна
телесна повреда на Р.П.Р., изразяваща се в счупване на 5-то, 6-то и 7-мо ребро
в дясната й гръдна половина, причинило трайно затрудняване движението на
снагата й, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на
алкохол в кръвта й от 0.79 промила, установено по надлежния ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 383, ал. 1 от НПК,
одобреното от съда споразумение за решавана на делото има последиците на влязла
в сила присъда.
На основание посоченото, както и
на основание разпоредбата на чл. 300 от ГПК, съдът приема за установени - факта на настъпване на ПТП,
противоправността на деянието, извършено от А.В.М.
в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта й от 0.79 промила, установено
по надлежния ред, както и вината на последната.
По делото е приложено като
доказателство цитираното НОХД № 2346/2016
г., IV н.с. на ПРС, ведно с материалите по образуваното по
случая ДП № 114/2015 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ – гр. Пловдив:
протокол за оглед на местопроизшествие от 09.05.2015 г., снимки от посетеното
местопроизшествие, копие на съставената медицинска документация на пострадалата
от престой в УМБАЛ „Св. Георги” – Пловдив, постановление за привличане на
обвиняем, протоколи от разпити на свидетели, съдебно-медицинска и
автотехническа експертизи и др.
Според посоченото в мотивите на Постановлението, А.В.М.,
при управление на МПС – лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № РВ
0236 АМ, е нарушила правилата за движение, установени в членове 5, ал. 1, т. 1,
чл. 5, ал. 3, т. , чл. 6, т. 1, чл. 20, ал.2, чл. 47, чл. 45, чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, както и чл. 102 от ППЗДвП, като по непредпазливост е причинила средна
телесна повреда на Р.П.Р., изразяваща се в счупване на 5-то, 6-то и 7-мо ребро
в дясната й гръдна половина, причинило трайно затрудняване движението на
снагата й, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на
алкохол в кръвта й от 0.79 промила, установено по надлежния ред.
Въпреки характера си на официални документи по смисъла на ГПК, актовете на органите на досъдебното производство не съставляват доказателства за механизма на пътно-транспортното произшествие и за поведението на участниците в него. Предпоставките за носене на деликтна отговорност по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД трябва да бъдат доказани пред гражданския съд с доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на делото по иска на увреденото лице съобразно принципите за непосредственост и равенство на страните. Ето защо и изводите в посоченото Постановление относно механизма и причините за настъпване на произшествието, направени на база експертизите, изготвени в досъдебното производство и събраните в хода му свидетелски показания, не обвързват настоящото производство.
По делото е представен протокол
за оглед на местопроизшествие, съставен на 09.05.2015 г. от разследващ полицай
при ОД на МВР Пловдив. В същия е отразено, че по повод съобщение до дежурната
част на с-р «Пътна полиция» - гр. Пловдив за ПТП е посетено местопроизшествието - кръстовището между ул. «Димитър Ризов» и бул.«Освобождение»
Огледът е извършен в 1 ч. и 10 мин. през нощта, при условията на осветление от фенер и работещо
електрическо осветление в района на местопроизшествието. В протокола са
отразени местоположенията на двата леки автомобила, участници в ПТП, описание
на пътното платно и обстановка. Отразена е направата на фотоснимки на
местопроизшествието.
По смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК, представеният
протокол представлява официален документ досежно удостоверените от длъжностното
лице, в кръга на неговата компетентност обстоятелства – време и място на
настъпване на ПТП, и се ползва с обвързваща съда материална и формална
доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства. В
процесния протокол не се съдържа описание на механизма на възникване на
произшествието освен описание на пътното платно и обстановка.
По делото е допусната и изслушана
комплексна съдебна автотехническа, медицинска и психиатрична експертиза. Същата
не е оспорена от страните, не противоречи на останалите събрани по делото
доказателства, съдът намира, че е компетентно изготвена, поради което я
кредитира изцяло. На основание изслушаното заключение, съдът приема като
най-вероятен следния механизъм на настъпване на процесното ПТП:
На 09.05.2015 г., около 1 ч. лек
автомобил марка «Мерцедес 190 Д»,
управляван от А.В.М., се е движил по платното за движение на ул. „Д. Ризов“, в
посока от север на юг, с около 57 km/h.
През това време, водачът С.А.Я. е управлявала л.а. „Рено Меган“ по платното за
движение на бул. „Освобождение“, в посока от изток на запад, с около 84 km/h. При достигане до кръстовището с кръгово движение,
водачът на л.а. „Рено Меган“ е навлязъл в него и когато е бил около средата му,
водачът на л.а. „Мерцедес“ също е навлязъл в кръстовището, като, преди това е
възприел опасността и е въздействал на спирачната система на автомобила.
Въпреки това, в резултат на пресичане на траектории и скорости, настъпил удар,
който е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната част на л.а. „Мерцедес 190 Д“ и в дясната страна на л.а. „Рено Меган“. След ПТП,
автомобилите са се установили на местата и в положенията, отразени в Протокола
за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.
Платното за движение в мястото на произшествието има
настилка от асфалт, която по време на произшествието е била суха. Произшествието
е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя, в зоната на
кръстовище с кръгово движение, при движение през нощта, при намалена видимост,
на изкуствена светлина – автомобилни фарове и улично осветление. На мястото на
ПТП са налични попътни пътни знаци, ограничаващи скоростта и на двете МПС на
максимално допустима до 30 km/h.
Според експертизата, предвид открития и равнинен терен
на местопроизшествието, както и предвид най-вероятните скорости на
автомобилите, водачът на л.а. „Мерцедес 190 Д“ е
имала техническа възможност да наблюдава
и възприеме л.а. „Рено Меган“ още преди попадането му в опасната зона на управлявания
от нея автомобил (още преди да навлезе в кръстовището) и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране, като пропусне л.а. „Рено Меган“
и премине през кръстовището, когато е било безопасно. Същевременно, според
експерта, в анализираната пътна ситуация, водачът на лекия автомобил „Рено
Меган“, в който е пътувала пострадалата, е нямал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране.
Във връзка с установяване на механизма на настъпилото
произшествие, в настоящото производство е разпитана като свидетел С.Я. - водачът на автомобила, в който се е
возила пострадалата. Същата заявява, че
е работодател на пострадалата. Във
въпросната вечер са се прибирали от фирмено събиране. Когато излезли при
кръговото движение, в последния момент са видели кола, която се е движила с
много висока скорост. Пострадалата я е предупредила, че колата няма признаци да
спре на кръстовището. Свидетелката също я е видяла и първоначално е помислила,
че ще избегнат удара, но такъв в действителност последвал. Другият автомобил ги
ударил в задната част на колата, вследствие на което, започнали да се въртят
много бързо. Свидетелката успяла да овладее колата и да я спре. Автомобилът, в
който са пътували, е бил изцяло в дим, вътре не се е виждало нищо. Извикала е,
че трябва да излязат бързо, защото били ударени отзад в резервоара, но
пострадалата не помръднала. Свидетелката разказва, че е излязла, за да види
както става и тогава е видяла, че пострадалата едва диша и не може да се движи.
Обадила се е на телефон 112, извикала е Бърза помощ и полиция, след което се е обадила
на съпруга на пострадалата и на своя съпруг. Посочените свидетелски показания
напълно съответстват на останалите доказателства по делото относно механизма на
настъпилото ПТП.
На следващо място, безспорно е по делото, че М. е
управлявала автомобила си след употреба на алкохол, като е констатирано, че в
издишания от нея въздух е установено наличие на алкохол в количество 0,79 %. В резултат на това обстоятелство, според
експертизата, времето за реакция на А.В.М. на конкретната опасност в
изследваното събитие е било завишено с около 20 %. Съгласно заключението на
експерта концентрацията на алкохол в кръвта на водача на л.а. „Мерцедес 190 Д“ – А.М., се отнася към средните стойности на леката
степен на алкохолно опиване (в стойност над 0,5 – 1,5 %) от приетите в
практиката степени. Посочва се, че, дори и при ниски концентрации на алкохол в
кръвта, се намалява възможността да се определя разлика в интензитета на
светлината, за допир, за различаване на цветове, повишава се времето за реакция
спрямо шум и светлина – с 10 % при концентрация на алкохол в кръвта 0,8 % и с
26 % при 1,4 %. При установена концентрация
на алкохол, ще има нарушение на зрението, особено при нощно движение. Намалява
се способността за преценка на скоростта и разстоянието, както и възможността
да се реагира правилно на неочаквано препятствие.
При така възприетия механизъм на настъпване на ПТП, се
налагат следните изводи:
Пътно-транспортното произшествие е настъпило на
хоризонтален, равен и прав участък от пътя, в зоната на кръстовище с кръгово
движение, при движение през нощта, при намалена видимост, на изкуствена
светлина – автомобилни фарове и улично осветление. Настилката е била суха. И двата автомобила са се движили с превишена
скорост, при налични попътни пътни
знаци, ограничаващи скоростта и на двете МПС на максимално допустима до 30 km/h. Въпреки това, съдът намира, че причина на настъпване
на произшествието е поведението на водача на автомобила „Мерцедес 190 Д“, като съдът не споделя направените възражения за
съпричиняване от страна на пострадалата. Мотивите за това са следните:
Не са оспорени изводите на експерта, че предвид
открития и равнинен терен на местопроизшествието, както и най-вероятните скорости на автомобилите,
водачът на л.а. „Мерцедес 190 Д“ е имала
техническа възможност да наблюдава и
възприеме л.а. „Рено Меган“ още преди попадането му в опасната зона на управлявания
от нея автомобил (още преди да навлезе в кръстовището). Установено е по делото,
че водачът на л.а. „Мерцедес 190 Д» е управлявал автомобила си, след консумация на алкохол,
което е намалило способността му за преценка на скоростта и разстоянието,
както и възможността да се реагира правилно на неочаквано препятствие.
Установено е, че е карал с по-висока скорост от позволената, като се е движил със
скорост от 57 km/h при наличие на попътен пътен
знак, ограничаващ скоростта на максимално допустима до 30 km/h, като твърде късно е възприел опасността и макар да е
въздействал на спирачната система на автомобила /скоростта му в удара е била
около 21 km/h, според експертизата/ не е пропуснал автомобила, движещ се по пътя с
предимство.
Казаното означава, че поведението
на водача на автомобила, както и скоростта на движение на същия, не са били
съобразени с обстановката на пътя, с конкретните участници в движението и с
непосредствено възникналата опасност.
Не може да бъде споделено, възражението
на третото лице – помагач /ответник по обратния иск/ за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалата, поради това че автомобилът, с който е
пътувала, управляван от трето по делото лице, се е движил с превишена скорост. Съгласно
чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се
намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, като приносът на
увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие
или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно. В
настоящия случай, пострадалата не е имала възможност да повлияе на настъпването
на вредоносните последици, доколкото автомобилът не е бил управляван от нея,
нито пък е бил управляван от лице, употребило алкохол.
На следващо място, неоснователно е и възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради непоставяне на предпазен
колан. Посоченото твърдение, при лежаща тежест на доказване върху ответника, не
се доказа от събрания доказателствен материал. Нещо повече, от заключението по
изготвената експертиза се стига до изводът, че посоченото обстоятелство е без
значение за настъпването на уврежданията на пострадалата.
Така, по данни на свидетелите, пострадалата се
е возила на втория ред седалки, зад шофьора. По данни на екпертизата процесният
автомобил е оборудван с триточкови предпазни колани за пътници на задните седалки.
Същевременно, от направените справки се установява, че изследваният автомобил
няма предпазни въздушни възглавници, предназначени за защита на пътник от втори
ред седалки. Предвид изследваните материали по делото, касаещи местоположението
на пострадалата – в лявата част на втори ред седалки и динамиката на удара –
страничен, преплъзващ и кос, не може да се даде еднозначно и категорично
заключение дали пострадалата е била с
предпазен колан в момента на ПТП, поради възможността за достигане на тялото й
с или без поставен предпазен колан със зони на описаните травми до
най-вероятните от техническа гледна точна части на авотмобила, с които е
следвало да контактува – предните седалки. В изследвания удар, предвид
най-вероятното направление на пътник на задна лява седалка в лек автомобил «Рено
Меган», е възможен контакт на тялото в предна дясна седалка. При този контакт е
възможна: политравматизация; контузия на гръдно-коремна област с фрактура на
5-6-7-8 ребро в дясно; контузия на главата и хематом в областта на дясното око.
Ескуриации в областта на дясното коляно е възможно да настъпят от контакт и в
предна лява седалка. Периартрит на
лявото рамо със съпровождаща контрактура, може да се дължи и на захващане с
лявата ръка към лявата задна дръжка към момента на удара. Според експерта,
трудно е да се даде категорично заключение дали лицето е било с предпазен колан
в момента на ПТП, тъй като коланът има значение при челно блъскане с
установяване на автомобила на място. Когато има страничен удар с последващо въртене
и обръщане на автомобила, съчетано с деформация на купето и навлизане на част
от него, какъвто е настоящия случай, предпазните колани губят своето
предназначение.
При това положение, съдът намира,
че е налице фактическия състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране
отговорността на причинителя на вредите.
С доклада по делото, съдът е отделил
като безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на валидно
застрахователно правоотношение към момента на ПТП (09.05.2015 г.).
Съгласно чл.226 ал.1 КЗ (отм), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя. Обезщетението обхваща причинените на трети лица - участници
в движението по пътищата вследствие използването на МПС, неимуществени и имуществени
вреди поради телесно увреждане или смърт /чл. 267, ал.1 КЗ/. Предявеният иск по
чл.226 ал.1 КЗ(отм.) за неимуществени и имуществени вреди против застрахователя
е доказан по основание поради наличието на основните елементи от състава му:
наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на
ПТП, деликт с всички елементи на неговия състав (виновно и противоправно
деяние, вреда и причинна връзка между тях).
Относно настъпилите
вреди и размера на обезщетението:
Във връзка с установяване на
причинените на пострадалата неимуществени вреди, вследствие на процесното ПТП,
по делото е изслушан като свидетел нейният съпруг – А.Г.Р. Той заявява, че е пристигнал
на мястото на катастрофата, в момента, в който са изваждали съпругата му от
колата. Разказва, че е имало кръв по ръцете и коляното й, била е
неподвижна. Доколкото си спомня, тя е
била в болница 4 дни. В болницата е била
контактна, но не е можела да се движи. Когато са я изписали, не е можела сама
да се обслужва, била е абсолютно
неподвижна. Имала е счупени ребра, а при ставане я е боляло и коляното.
Не е могла да се изправя без чужда помощ. Той се е грижил за нея през нощта, а
през деня е водил майка й да се грижи за нея. Движенията са й причинявали силна
болка. Имала е стъкло, останало в ръката й. Тежките страдания са продължили
поне два месеца, докато започне да става. Сега също изпитва болки в коляното и
гърба, при смяна на времето. Заявява, че след инцидента, возенето в кола за
съпругата му е кошмарно, изпада в паника, все още е стресирана. Провеждала е
физиотерапия и балнеолечение.
Показанията на посочения свидетел
са в унисон и с показанията на другия разпитан по делото свидетел – С.Я.,
водачът на автомобила, в който е пътувала пострадалата. Свидетелят заявява, че,
след инцидента, е ходила да вижда пострадалата в болницата, а след изписването
– и в дома й. Според показанията й, пострадалата не е можела да се движи,
изпитвала е затруднения при дишането, имала е големи проблеми и с
коляното. Тези болки са продължили много
дълго време. Няколко месеца не е можела да ходи. През есента още я е боляло. В
началото нито е можела да стане, нито да седна, нуждаела се е за всичко от
чужда помощ.
Съгласно приетата по делото
комплексна съдебна експертиза, след ПТП от 09.05.2015 г., пострадалата е
откарана по спешност в дежурно траваматологично отделение на УМБАЛ «Св. Георги»
гр. Пловдив, където след преглед от хирург, ортопед, неврохирург и направени
рентгенови снимки, скенер и ехограф е установено, че са й причинени следните
травми: политравматизация; контузия на гръдно-коремна област с фрактура на
5-6-7-8 ребро в дясно; контузия на главата; ескуриации в областта на дясното
коляно; хематом в областта на дясното око и наличие на чуждо тяло в дясната
мишница. Приета е в клиника по гръдно-коремна хирургия с ИЗ № 28052 за наблюдение и реанимационна терапия с
болкоуспокояващи. Изписана е на 12.05.2015 г., като след изписването е
продължила лечение в домашни условия със спазване на постелен режим и
болкоуспокояващи. Била е в отпуск по болест 143 дни. От 01.07.2015 г. провежда
физикална терапия. Поради наличие на чуждо тяло в горната част на лявата ръка
на 10.06.2015 г. под локална анестезия е било отстранено оперативно. Наличието на травми на
различни места по тялото отговаря напълно на механизма на процесното ПТП, т.е.
травми получени при страничен удар със завъртане на колата. Поради обхващане на
различни области от тялото, възстановяването е било по-бавно. Според експерта,
в резултат на получените травми е причинено затрудняване движението на снагата за период от два
месеца. Травмата е довела до болка и страдания, които са намалявали бавно с
времето. Страданията, които е изтърпяла, са силно изразени, поради обхващане на
много зони от човешкото тяло- политравматизация. Най – добре те се повлияват от
употребата на болкоуспокояащи и провеждането на курсове физиолечение и
балнеолечение в оторизирани заведения.
На следващо място, според
експерта, напълно е възможно в резултат на преживявното ПТП, пострадалият да развие
психично разстройство, корепспондиращо със състоянието на ищеца,
характеризиращо се в самото начало като емоционален шок, а впоследтсвие формира
бледи невротични оплаквания. Понастоящем – панически атаки, чувство на
безпокойство и тревога. Проследяването на хода на цялостното състояние на
ищеца, както и на конкретните й оплаквание по безспорен начин, показват, че
същата е преживяла състояние на «емоционален шок», което постепенно бележи ход
към подобряване, а понастоящем са налице
страх да пътува в автомобил като пътник, изразяващ се в панически атаки,
чувство на безпокойство и тревога. Страсовата реакция е породила психическа
криза с променлива симптоматика, което е довело до необходимостта ищцата да
потърси квалифицирана психологична помощ.
С оглед посоченото, съдът намира,
че безспорно са доказани по делото, описаните в исковата молба неимуществени
вреди, претърпени от ищеца, вследствие настъпилото ПТП.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това означава да бъде определен от съда онзи точен
паричен еквивалент, не само на болките и страданията, понесени от конкретното
увредено лице, но и на всички онези неудобства, емоционални, физически и
психически сътресения, които съпътстват същите.
От друга страна, за да се реализира справедливо възмездяване
на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура.
В конкретния случай, съдът отчита
характера и тежестта на уврежданията – в резултат на получените травми е
причинено затрудняване движението на
снагата за период от два месеца. Поради обхващане на различни области от
тялото, възстановяването е било по-бавно. Травмите са довели до силно изразени
болка и страдания, които са намалявали бавно с времето. Отделно от това, след
преживяното ПТП, пострадалата се е намирала в емоционален шок, което е отключило
в последствие психологически проблеми
като атаки на тревожност, страх и подтиснатост.
От друга страна, съдът отчита периода на
продължителност на възстановяването на ищеца от два месеца, както и свързаните
с това неудобства, емоционални, физически
и психически сътресения, свързани както с промяната в неговото ежедневие, така
и на неговите близки.
За обезщетяване на така претърпените неимуществени
вреди, предвид описания интензитет на болките и тяхната продължителност,
периода, необходим за възстановяване на ищеца, свързаните с възстановяването
обичайни сътресения и неудобства в житейски план, съдът намира за справедлива
сумата от 30 000 лв. – от счупване на четири ребра; 2 000 лв. – вследствие на
хематом и отток в областта на дясното й коляно; 2000 лв. - обезщетение за
причинените й болки и страдания от множество охлузвания и порязвания; 1000 лв.
– обезщетение за претърпени болки и страдания от хематом в областта на дясното
око; 5000 лв. – за причиненото й психическо разстройство и увреждане да не може
да пътува с автомобил. Посочените суми,
следва да се присъдят ведно със законната лихва върху тях от датата на
настъпване на ПТП - 09.05.2015 г. до окончателното им изплащане.
Съдът намира за неоснователно направеното възражение
от страна на ответното застрахователно дружество за прекомерност на така
претендираното и присъдено обезщетение. В посочените размери, според съда, то
отговаря на действително претърпените от ищеца болки и страдания, както и
тяхната продължителност, като същото е съобразено и с размерите, присъждани в
съдебната практика.
На ищеца следва да се присъди и обезщетение за
претърпените имуществени вреди, последица от процесното ПТП, изразяващи се в
стойността на заплатени потребителски такси и услуги, като в тази връзка по
делото са представени и не са оспорени 7 бр. касови бонове на обща стойност
108,70 лв. При предявен от ищеца иск за присъждане на сумата от 73,70 лв.,
същият следва да се уважи в пълен размер. Имуществените вреди, за които делинквентът
отговаря, описани по-горе, са дължими ведно със законната лихва от деня на
увреждането.
С оглед изхода на делото, съдът следва да разгледа и
да се произнесе и по предявения при условията на евентуалност обратен иск срещу
виновния водач - А.В.М. с правно основание чл. 274, ал. 1, т.1 КЗ
(отм.) за заплащане на сумата от 30 000 лв., предявена частично от пълния
размер от 40 073,70 лв., ведно със законната лихва от датата на плащането
по първоначалните искове. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), освен в
случаите по чл. 227, застрахователят има право да получи от застрахования
платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването
на пътнотранспортното произшествие: е управлявал моторното превозно средство
след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма. Фактът, че А.В.М. е управлявала моторното превозно средство след
употреба на алкохол, с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма, е установен по делото със задължителна за гражданския съд сила с одобреното
от съда Споразумение от 09.05.2016 г. по НОХД № 2346/2016 г., IV н.с. на ПРС. С оглед посоченото обратният иск е
основателен и като такъв следва да се уважи в предявения размер, като А.В.М. бъде осъдена да заплати на ЗД“БУЛ ИНС“АД
сумата от 30 000 лв, частично от пълния размер от 40 073,70 лв.,
ведно със законната лихва от датата на плащането по първоначалните искове, при условие и
след като ЗД”БУЛ ИНС“АД заплати на Р.П.Р.,
ЕГН: **********,***, обезщетение за претърпени неимуществени вреди – претърпени
болки и страдания, както следва: 30 000 лв. – от счупване на четири ребра; 2 000
лв. – вследствие на хематом и отток в областта на дясното й коляно; 2000 лв. -
обезщетение за причинените й болки и страдания от множество охлузвания и
порязвания; 1000 лв. – обезщетение за претърпени болки и страдания от хематом в
областта на дясното око; 5000 лв. – за причиненото й психическо разстройство и
увреждане да не може да пътува с автомобили, както и 73.70 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, представляващи заплатена потребителска такса и медицински
услуги, ведно със законната лихва върху посочените суми от 09.05.2015 г. до
окончателното й изплащане.
Страните са направили искания за присъждане на
разноски.
По въпроса за разноските по главния иск;
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
ответното застрахователно дружество следва да заплати на ищеца по главния иск
разноски в размер на 1500 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение.
Ответното
дружество следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката
на Окръжен съд - Пловдив държавна такса, дължима за разглеждане на иска, в размер на 1603 лв.
По въпроса
за разноските по обратния иск:
С оглед
изхода на спора, на ищецът следва да се присъдят, направените разноски,
съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК. / л. 65 от делото/, представляващи 600 лв. – заплатено
възнаграждение за вещо лице и 1200 лв. – платена държавна такса за разглеждане
на иска.
Предвид изложеното, Окръжен съд
Пловдив, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, чл. 45 от ЗЗД и чл. 274, ал.
1, т. 1, във вр. чл. 227 КЗ /отм./,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК ********* – офис Централен, гр. София 1407, район Лозенец,
Джеймс Баучер № 87, да заплати на Р.П.Р., ЕГН: **********,***, обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди – болки
и страдания, както следва: 30 000 лв. – от счупване на четири ребра; 2 000 лв.
– вследствие на хематом и отток в областта на дясното й коляно; 2000 лв. -
обезщетение за причинените й болки и страдания от множество охлузвания и
порязвания; 1000 лв. – обезщетение за претърпени болки и страдания от хематом в
областта на дясното око; 5000 лв. – за причиненото й психическо разстройство и
увреждане да не може да пътува с автомобили, както и обезщетение за претърпени
от нея имуществени вреди в размер на 73.70 лв, представляващи заплатени от Р.П.Р.
потребителска такса и медицински услуги,
ведно със законната лихва върху посочените суми от 09.05.2015 г. до
окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер на 1500 лв,
които неимуществени и имуществени вреди са вследствие на ПТП, настъпило на 09.05.2015
г. в гр. Пловдив, причинено от А.В.М., ЕГН ********** ***, която, при
управление на МПС – лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № РВ 0236 АМ, за който е
имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
със „ЗД“БУЛ ИНС“АД към датата на ПТП, е нарушила правилата за движение,
установени в членове 5, ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 3, т. , чл. 6, т. 1, чл. 20,
ал.2, чл. 47, чл. 45, чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, както и чл. 102 от ППЗДвП и по
непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Р.П.Р., изразяваща се в
счупване на 5-то, 6-то и 7-мо ребро в дясната й гръдна половина, причинило трайно
затрудняване движението на снагата й, като деянието е извършено в пияно
състояние с концентрация на алкохол в кръвта й от 0.79 промила, установено по
надлежния ред.
ОСЪЖДА
ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК ********* – офис
Централен, гр. София 1407, район Лозенец, Джеймс Баучер № 87 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметката на Окръжен съд - Пловдив държавна такса, дължима за разглеждане на
иска в
размер на 1603 лв.
ОСЪЖДА А.В.М., ЕГН ********** *** да заплати
на ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК ********* – офис
Централен, гр. София 1407, район Лозенец, Джеймс Баучер № 87 сумата от
30 000 лв, частично от пълния размер от 40 073,70 лв. на платеното от
застрахователя обезщетение, ведно със законната лихва от датата на плащането по
първоначалните искове, при условие и след като ЗД”БУЛ ИНС“АД заплати на Р.П.Р., ЕГН: **********,***,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – претърпени болки и страдания,
както следва: 30 000 лв. – от счупване на четири ребра; 2 000 лв. – вследствие
на хематом и отток в областта на дясното й коляно; 2000 лв. - обезщетение за
причинените й болки и страдания от множество охлузвания и порязвания; 1000 лв.
– обезщетение за претърпени болки и страдания от хематом в областта на дясното
око; 5000 лв. – за причиненото й психическо разстройство и увреждане да не може
да пътува с автомобили, както и 73.70 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
представляващи заплатена потребителска такса и медицински услуги, ведно със
законната лихва върху посочените суми от 09.05.2015 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА А.В.М., ЕГН ********** *** да заплати
на ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК ********* – офис
Централен, гр. София 1407, район Лозенец, Джеймс Баучер № 87 направените
разноски, представляващи 600 лв. –
заплатено възнаграждение за вещо лице и 1200 лв. – платена държавна такса за разглеждане
на иска.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: