Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...................
град Шумен,
16.09.2021г.
Шуменският районен съд в публичното заседание
на двадесет и осми август, през две хиляди и двадесета година, в състав :
Съдия : Зара Иванова
при секретаря
А.Пушевска като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.
№3183 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен
е главен иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК инасрещен иск с правно
основание чл.361 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от ТП ДГС „Преслав” , ЕИК ***, седалище и адрес
на управление:гр.Велики Преслав, ул.“***“ №16 срещу „Жълта локва хънтинг” ООД, ЕИК***, седалище и
адрес на управление: гр.Шумен, ул.“***“ №1,
в която посочва, че със Заповед №481/03.04.2018г., издадена по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№969/2018г. по описа на ШРС е разпоредено на ответника
да заплати на ищеца следните суми : 9 192,36 лева – главница,
представляваща цена на отстрелян дивеч и извършени услуги, 1888,20 лева –
мораторна лихва върху посочената главница, за периода 25.03.2016г. до
01.04.2018г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 02.04.2018г., както и
221,61 лева – деловодни разноски. Въз основа на издадената заповед за
изпълнение е издаден изпълнителен лист. Срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение, основаващо се на нередовност на връчване на заповедта. С
Определение №372/27.09.2018г. по образуваното възз.гр.д.№269/2018г. на ШОС
съдът е приел възражението по чл.423 от ГПК
и е спрял нейното изпълнение. Делото е върнато за продължаване на
процедурата по даване на указания за предявяване на иск. С посоченото ищецът
обосновава правния си интерес от подаване на настоящата искова молба.
Твърди, че ответникът е поръчал на
ищеца да организира и проведе през месец декември 2015г. лов по линия
организирания ловен туризъм в района на дейност на стопанството на група ловци
. Съгласно договореното между страните ищецът се задължил да организира
поръчания лов. Ответникът се задължил да заплати стойността на услугата и
отстреляния дивеч, съгласно ценоразпис утвърден от Министъра на земеделието и
храните. Съгласно разпоредбата на чл.48 от ЗЛОД ловуването в дивечовъдните
участъци стопанисвани от държавните горски стопансства се извършва по реда на
организирания ловен туризъм, като условията и редът за провеждане са определени
в Глава VI от Правилника за прилагане на ЗЛОД. Ищецът изпълнил своите
задължения като е организирал групов лов на дива свиня за групи ловци, записани
поименно в разрешителното за лов . Описан е отстреляния дивеч по време на
груповия лов. За проведения лов, включващ цените на дивеча и предоставените
услуги ищецът е издал фактура № **********/18.12.2015г. на обща стойност
9 192,36 лева. Въпреки настъпилия падеж на задължението ответникът не
заплатил посочената сума. Твърди, че въпреки, че не е извършено плащане,
ответникът е извършил признание на задължението,ответникът издал фактура
№**********/18.12.2015г. с получател
ищеца, където е посочена стойността на дължимата комисионна в размер на
1 654,63 лева. Поради обстоятелството, че са налице две насрещни
задължения , заявява, че при условие, че искът бъде уважен , ищецът е съгласен
да се извърши прихващане. Съобразно изложеното моли да бъдепостановено решение,
с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца описаните
по –горе суми , за които е издадена Заповед №481/03.04.2018г., издадена по реда
на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№969/2018г. по описа на ШРС. Претендира присъждане
на разноски.
В отговора по чл.131 от ГПК
ответникът признава, че дължи на ищеца претендираната сума. От друга страна
посочва, че ответникът има насрещни вземания както следва : по фактура
№74/20.01.2016г. , на стойност 2 290,27 лева, за групов лов, предмет на
приключило гр.д.№237/2017г. по описа на ШРС и възз.гр.д.№55/2018г. на ШОС, по
фактура №71/18.12.2015г. на стойност 1 654,63 лева, за групов лов, предмет на настоящото дело, по
фактура №72/28.12.2015г. на стойност 60,64 лева за групов лов по разплащателен протокол
№Л0000953/28.12.2015г.
И трите фактури са осчетоводени от
ищеца и вземания по тях не се оспорват от него, видно от нотариална покана
изпратена от ищеца.
Твърди, че ищецът е осъден да
заплати на ответника 1 811 лева, представляващи разноски по
гр.д.№2371/2017г. на ШРС и в.т.д.№55/2018г. на ШОС, за което е издаден и
изпълнителен лист №1214/28.06.2018г. на ШРС, приложен като доказателство към
отговора. Заявява, че извършва прихващане на горепосоченото вземане с вземането
на ищеца.
Ищецът дължи на ответника и сумата
2 138,34 лева, част от дължимата от ищеца и полагаща се на ответника сума
от приходите, получени от съвместната дейност на страните през 2015г., съгласно
чл.6 от Договор 1326/27.07.2009г. и допълнително споразумение към него
№1/30.01.2015г. С посочения договор за период от 15 години, страните са се
споразумяли да извършват съвместна ловностопанска дейност в района на дейност
на ищеца, тогава ДЛС „Преслав“, изразяваща се в изхранване на дивеча чрез
разработване на фуражна база и др. За целта всяка година страните са сключвали
допълнителни споразумения. Поради обстоятелството, че всички приходи от
съвместната дейност са получавани през годината от ищеца, в началото на
следващата година, той е изплащал на ответното дружество дела му от приходите
изчислен по начина описан в отговора. Съгласно допълнителното споразумение за
2015г. за ищеца е планирано да инвестира средства в размер на 69 000 лева, а
ответникът 40 000 лева . От справка
за приходите за 2015г. е видно, че
приходите са на обща стойност 52 215,20 лева и включват приходи от проведени ловни дейности
на обща стойност 46 210,62 лева и приходи от продадено дивечово месо на
стойност 6 004,58 лева. Според приходите, ответното дружество
пропорционално е следвало да получи 19 707,74 лева в срок до 30.01.2016г.
С част от тази сума в размер на 17 569,40 лева вече е направено съдебно
прихващане с друго задължение на ответника по гр.д.№2371/2017г. на ШРС и
в.т.д.№55/2018г. на ШОС. Доколкото
прихващането е направено в резултат на заявено възражение за прихващане, а не
чрез насрещен иск, съдът не е присъдил разликата над първоначалната претенция ,
затова счита, че е налице дължим остатък от
2 138,34 лева . Поради горното заявява, че прихваща сумата от
2 138,34 лева с вземането
претендирано по настоящата искова молба. С направените прихващания остава
вземане на ищеца към ответника в размер на 1 237,08 лева. От сключването
на договора за съвместна дейност, до момента ответникът е полагал усилия,
съвместно с ищеца за развитието и увеличаването числеността на дивечовите
популации и др. В хода на предходните
дела водени между страните, установили, че ищецът през целия период на действие
на договора за съвместна дейност от 01.12.2009г. до 30.06.2016г. умишлено е укривал обстоятелството, че са
били получавани парични средства от ДФ „Земеделие „ Като приход тези средства
следвало да бъдат разпределени между
съдружниците, доколкото според чл.361 от ЗЗД, ако не е уговорено друго и
печалбите и загубите се разпределят между съдружниците, съразмерно дела им.
Съгласно законовите разпоредби субсидиите
следва да се получават от лицата, които осъществяват обработката на земята,
в случая съобразно предвиденото в договора за съвместна дейност, тази дейност
се осъществява и от двете страни. По искане на ответника била изготвена справка
за получаваните субсидии и било установено, че са получени такива от ищеца,
както следва : за 2015г. – 36 571,67 лева, заплатени на от м.01 до
м.06.2016г. , за 2014г. – 71 929,73 лева – заплатени от м.01. до
м.12.2015г. , за 2013г. – 70 315,49 лева, заплатени от м.01. до
м.12.2014г. , за 2012г. -58 918,74
лева, заплатени от м.02 до м.12.2013г. , за 2011г. – 22 893,52 лева,
платени от м.01 до м.12.2012г., за 2010г. – 12 794,93 , платени от м.06 до
м.12.2011г. , за 2009г. -10 379,38, платени през м.02.2010г., за 2008г. –
платени през м.12.2009г. Съобразно процентното участие на ответника в
съвместната дейност , счита че през всяка една от описаните години , ищецът е
следвало да предадена на ответника суми , както следва : за 2015г. – от 36 571,67 лева -36,7% или сума от
13 421,80 лева, както и законна лихва считано от последното плащане – 30.05.2016г.
до 07.12.2018г. – 3 737,88 лева, за 2014г. – от 71 929,73 лева –
29,94% или сума от 21 535,76 лева, както и законна лихва считано от
последното плащане – 31.12.2015г. до
07.12.2018г. – 6 420,55 лева,за
2013г. – 70 315,49 лева – 22,67% или сума от 15 891,30 лева, както и
законна лихва считано от последното плащане 1.12.2014г. до 07.12.2018г. сума
от 6 351,40 лева, за 2012г. -58 918,74 лева – 26,29% или сума
от 15 489,74 лева, както и законна лихва от последното плащане
31.12.2013г. до 07.12.2018г. в размер на 7 765,20 лева, за 2011г. –
22 893,52 лева – 26,86% или сума от 6 149,20 лева , както и законна
лихва от последното плащане 31.12.2012г. до 07.12.2018г. в размер на
3 707,66 лева ,за 2010г. – 12 794,93 лева – 27,04% или сума в размер
на 3 459,75 лева, както и законна лихва считано от последното плащане на
31.12.2011г. до 07.12.2018г. в размер на
2 443,48 лева. Или общо от началото на 2010г. до настоящият момент
незаплатените от ищеца, полагащи се на ответника субсидии са в размер на
75 947,55 лева и отделно законна лихва за забава в размер на
29 946,17 лева. Заявява, че с посочените вземания , ответникът прихваща
остатъка от задължението в размер на 1 237,08 лева. , само вземането си за
неплатената част от приходите за 2015г. еквивалентна на полагащата се на
ответника част от получените субсидии в размер на 36 571,67 лева. Останалата част от вземането за 2015г.
произтичащо от посоченото основание ( заплатени субсидии) както и вземанията за
предходни години ще предяви с отделни искове в настоящия процес, като частичен
иск до размера на 20 000 лева.
Счита, че в резултат на извършеното прихващане претендираното вземане на
ищеца е изцяло погасено.
В
срока по чл.131 от ГПК е предявен насрещен иск, в който ответникът посочва, че
по силата на Договор № 1326/27.07.2009г. за период от 15 години страните са се договорили
да извършват съвместна ловно-стопанска дейност в района на дейност на ищеца
/тогава ДЛС „Преслав“/, изразяваща се в изхранване на дивеча чрез разработване
на фуражна база и закупуване на допълнителни количества фураж, опазване и размножаване
на дивеча, включително и чрез купуване и разселване, от една страна и
интензивното му използване чрез организиране на лов срещу заплащане, от друга
страна. За целта всяка година страните са сключвали допълнителни споразумения,
в които са разпределяли кой от двамата съдружника в кои дейности ще участва и
на каква стойност поотделно и общо са разходите му, съответно, съгласно
договора след приключване на годината се разпределят всички приходи от
съвместната дейност, като всеки от съдружниците следва да получи сума в размер,
пропорционален на разходите, които са направени. Тъй като всички приходи от
съвместната дейност са получавани през годината от ищеца в началото на
следващата година, той е изплащал на ответното дружество дела му от приходите,
изчислен по горепосочения начин. С влязло в сила решение на ШОС по в.т.д. № 55/2018 г. е прието, че
сключения договор 1326/27.07.2009г. за съвместна ловно-стопанска дейност
обвързва валидно страните по него през целия период от време включително след
организационните промени в структурата на държавните горски стопанства,
настъпила с приемането през 2001 г. на новия Закон за горите На общо основание
страни те са обвързани от всички клаузи на договора, включително и за
разпределение на приходите, получени в резултат на съвместната дейност,
респективно и относно задължението на ДГС „Преслав“ да плаща на „Жълта локва
хънтинг“ ООД полагащата му се част от тези приходи, пропорционално на
направените разходи. От
сключването на договора до момента, „Жълта локва Хънтинг“ ООД, съвместно с ДГС
„Преслав“ са полагали усилия за развитието и увеличаването на числеността на
дивечовите популации и района, състоящи се в изграждането на биотехнически
съоръжения, разработване и поддържане на
фуражна база, осигуряване на фуражи за
зимно подхраване на дивеча, охрана на
дивеча и др. Дружеството е извършило и значима инвестиция в база за ловен туризъм и обслужващи лоностопанската
дейност сгради и съоръжения, които са спомагали в значителна степен
изпълнението на ловностопанските мероприятия през годините и провеждането на
организиран ловен туризъм. В хода на предходното дело, цитирано по-горе и
водено между страните, установили, че ДГС „Преслав“ през целия период от време
на съвместната дейност от 01.12.2009 г.
до 30.06.2016 г. умишлено е укривал от ответника обстоятелството, че всяка
година са били получавани от него парични средства от ДФ „Земеделие“.
Разплащателната агенция по схемите им мерките за директни плащания по сметката на ищеца – ТП „ДГС
Преслав“ за обработваните по договора за съвместна дейност дивечови ниви в
района на осъществяването и, който съвпада съгласно чл. 1 от в договора с района на дейност на ДГС
„Преслав“, включен в периметъра на съвместна дейност. Тези средства и от счетоводна гледна точка и в
данъчен аспект представляват приход, облагаем с данък, който в случая е
получаван именно и единствено във връзка с обработването на нивите, предмет на
съвместната дейност.Като приход тези средства следвало да бъдат разпределяни
между съдружниците на общо основание, доколкото съгласно чл. 361 от ЗЗД, ако не
е уговорено друго и печалбите и загубите се разпределят между съдружниците
съразмерно на дела им. Нито в договора, нито в който да е от сключваните всяка
година анекси /споразумения/ не е
предвиждано отклонение от общия принцип, формулиран в ЗЗД и не е
регламентирано, че някой от приходите, каквито на общо основание представляват
субсидиите от ДФ „Земеделие“, получавани именно защото се обработват дивечовите ниви по договора за
съвместна дейност, се изключват като приходи от общата дейност и ще бъдат
получавани само и единствено от ищеца. До възникването на съдебните спорове
между страните, въпреки правените искания,
ответникът отричал да има приходи под формата на субсидии, а
впоследствие не посочваше техния размер или без никакви доводи твърдеше, че
разпределението на субсидиите като приход противоречало на закона. По искане,
при разглеждане на предходното дело от
ДФ „Земеделие“ била издадена справка , за период от 01.12.2009 г. до 30.06.2016 г., от която се
установявало, че на ищеца са преведи следните субсидии :За 2015 г. –
36 571.67 лв., платени от м. 01 до м. 06.2016 г. , за 2014 г. –
71 929.73 лв., платени до м. 01 до м.12.2015 г. , за 2013 г. –
70 315.49 лв., платени до м. 01 до м.12.2014 г. , за 2012 г. – 58 918.74
лв., платени до м. 02 до м.12.2013 г. , за 2011 г. – 22 893.52 лв.,
платени до м. 01 до м.12.2012 г. , за 2010 г. - 12 794.93 лв., платени от м.06 до м.12.2011г.; за 2009г. - 10 379.38 лв.,
платени през м.02 2010 г.; за 2008г. -25 916.16 лв., платени през м.12.2009г.Съобразно
процентното участие на „Жълта локва хънтинг“ ООД през всяка една от годините,
сумата, която е следвало да плати и дължи ищеца на ответното дружество, са
както следва:за 2015г. - от 36 571.67 лв.- 36.7% - 13 421.80 лв. , от последното плащане в края на
м.май 2016г. - 30.05.2016г. до днес - 07.12.2018г. ищецът дължи и законна лихва
за забава в размер на 3 437.88 лв.,за 2014г.- от 71 929.73 лв. - 29.94% - 21
535.76 лв. От
последното плащане в края на м.12.2015г. - 31.12.2015г. до днес - 07.12.2018г.
ДГС „Преслав“ дължи и законна лихва за забава в размер на 6 420.55 лв.
, за 2013г. - от 70 315.49
лв. - 22.67% - 15 891.30 лв. , от последното плащане през м.12.2014г. - 31.12.2014г. до днес
07.12.2018г. ДГС „Преслав“ дължи и законна лихва за забава в размер па 6 351.40
лв. , за 2012г. - от 58 918.74 лв. - 26.29% - 15 489.74 лв.
, от последното плащане през
м. 12.2013г. - 31.12.2013г. до днес 07.12.2018г. ДГ С „Преслав“ дължи и законна
лихва за забава в размер на 7 765.20 лв.
, за 2011г. - от 22 893.52 лв. - 26.86% - 6 149.20 лв. От последното плащане през
м.12.2012г. - 31.12.2012г. до днес 07.12.2018г. ДГС „Преслав“ дължи и законна
лихва за забава в размер на 3 707.66 лв.
, за 2010г. - от 12 794.93 лв. - 27.04% - 3 459.75
лв. От
последното плащане през м.12.2011г. - 31.12.2011г. до днес 07.12.2018г. ДГС
„Преслав“дължи и законна лихва за забава в размер на 2 443.48 лв.Или общо от
началото на 2010г. до момента на подаване на насрещната искова молба неизплатените на ответника субсидии като
припадащата му се част от приходите през посочените години, представляващи
получени и неразпределени на „Жълта локва хъвтинг“ ООД субсидии ДГС „Преслав“
дължи и не е платил 75 947.55 лв. и отделно законна лихва за забава в размер на
29 946.17 лв. От посочените вземания на
дружеството срещу ДГС „Преслав“, е извършено прихващане срещу остатъка от задължението си в размер па
1 237.08 лв. (направено
с отговора на исковата молба и заявеното за прихващате по настоящото дело ) само
вземането си за получаване на неплатената му част от приходите за 2015г.
еквивалентна на неотчетените и полагаща се на дружеството част от получените
субсидии в размер на 36 571.67 лв. до размера па по -малкото вземане.Останалата
част от вземането за 2015г. в размер на 35 334.59 лева както и вземанията за предходните години,
произтичащи от дължима за разпределение съответна част от платените на
ответника субсидии, както и дължимите лихви за забава, подлежат на търсене с
предявяване на отделни искове.С настоящата насрещна искова молба предявява
частичен иск срещу ответника за плащане на 20 000 лв. като част от
дължимата част от приходите за 2015г„ съответна на получените от него субсидии
за тази година, в частта им, следваща се пропорционално на направените от ищеца
разходи в съвместната дейност по договора от 27.07.2009г. В условие на
евентуалност, ако при събирането на доказателства се установи дължимост от
ответника на сума за 2015г. относно получените и следващи се на ищеца субсидии
по-малка от 20 000 лв. - за разликата до 20 000 лв. обосновава претенцията с
вземането на ищеца срещу ответника за празпределена и следваща му се субсидия
за 2014г. Съобразно изложеното моли да бъде постановено решение, с което ищецът
да бъде осъден да му заплати сумата 20 000 лв., представляваща следваща се на
ищеца за разпределение и неплатена до момента част от приходите за 2015г. и
2014 г. съобразно процентното му участие в разходи те в съвместната дейност по
договор № 1326/27.07.2009г. и представляваща съответната част от сумите,
изплатени на ответника от разплащателна агенция на ДФ „Земеделие“ като субсидии
за обработваните в съвместната дейност земи в района на осъществяването и,
съвпадащ с района на дейност на ТП ДГС „Преслав“ на „СИДП“ ДП.В открито съдебно
заседание, проведено на 11.04.2019г. ищецът по НИ прави изменение на същия ,
като включва като основания освен полагащите се части от приходи , получени от
ответника като субсидии за 2014 и 2015г. и тези получени през предходните
години , а именно от 2010г. до 2013г. включително, което изменение е допуснато
с протоколно определение. Съобразно горното съдът приема, че претенцията по
насрещния касае сума от 20 000 лева, заявена като част от сумата
35 334,59 лева – представляваща следваща се на ищеца за разпределение и
неплатена част от приходите за 2010г-2015г.
изплатени на ответника от разплащателна агенция на ДФ „Земеделие“ като
субсидии за обработваните в съвместната дейност земи в района на
осъществяването и, съвпадащ с района на дейност на ТП ДГС „Преслав“ на „СИ ДП“
ДП.
В
отговора по чл.131 от ГПК ТП ДГС „Преслав“ (първоначален
ищец и ответник по насрещния иск ) го оспорва изцяло.
Основното му възражение , че не е материално и процесуално легитимиран по
визирания по –горе Договор за съвместна дейност . Твърди се, че след приемането
на Закона за горите от 2011г. страна по договора
е Североизточно държавно предприятие по
силата на закона, а не неговото териториално поделение ДГС „Преслав” , за което излага подробни съображения .
Независимо от горното, ако се приеме, че се явява надлежна страна по Договора
за съвместна дейност, твърди, че субсиидите не са приход, поради и което не
следва да се разпределят между съдружниците по Договора за съвместна дейност.
Алтернативно, ако се приеме, че са приход , посочва, че са получени и за други
имоти, извън предмета на дейност на сдружението.
Съдът въз
основа на събраните доказателства прие за установено от фактическа и правна
страна следното :
По
отношение на първоначално предявения иск :
Със Заповед №481/03.04.2018г.,
издадена по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№969/2018г. по описа на ШРС е
разпоредено на ответника да заплати на ищеца следните суми : 9 192,36 лева
– главница, представляваща цена на отстрелян дивеч и извършени услуги, 1888,20
лева – мораторна лихва върху посочената главница, за периода 25.03.2016г. до
01.04.2018г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 02.04.2018г., както и
221,61 лева – деловодни разноски. Въз основа на издадената заповед за
изпълнение е издаден изпълнителен лист . Срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение, основаващо се на нередовност на връчване на заповедта. С
Определение №372/27.09.2018г. по образуваното възз.гр.д.№269/2018г. на ШОС
съдът е приел възражението по чл.423 от ГПК
и е спрял нейното изпълнение. Делото е върнато за продължаване на
процедурата по даване на указания за предявяване на иск. С посоченото ищецът
обосновава правния си интерес от подаване на настоящата искова молба.
Между страните не е налице спор и от представените писмени
доказателства и заключението на ССчЕ се доказва, че ответникът не е изпълнил
задължението за заплати стойността на комисионна за посредничество за
организиран групов лов, за което е издадена фактура №**********/18.12.2015г. на
стойност 9 192,36 лева.
Както беше
посочено, ответникът не оспорва, че за ищеца е възникнало вземане в размер на
главницата , но твърди, че същото е погасено поради прихващане с негови
насрещни вземания.
На първо
място твърди, че ищецът му дължи обща сума от 4005,54 лева, представляваща
комисионно възнаграждение за извършена комисионна дейност за проведени групови
ловове както следва : по фактура №71/18.12.2015г. на
стойност 1 654,63 лева, за групов
лов, предмет на настоящото дело , по фактура №72/28.12.2015г. на стойност 60,64
лева за групов лов по разплащателен
протокол №Л0000953/28.12.2015г. ,по фактура №74/20.01.2016г., на стойност 2 290,27
лева, за групов лов, предмет на приключило гр.д.№237/2017г. по описа на ШРС и
възз.гр.д.№55/2018г. на ШОС.
Твърди, че и трите фактури са
осчетоводени от ищеца и вземания по тях не се оспорват от него, видно от
нотариална покана изпратена от ищеца. Твърденията му се потвърждават от
заключението по ССчЕ и по същество не се оспорват от ответника . Поради
посоченото, а именно, че двете насрещни вземания са изискуеми и ликвидни, съдът
приема, че няма пречка съдът да приеме, че е настъпил погасителния ефект по
чл.104,ал.2 от ЗЗД, с оглед материалното заявление за прихващане изразено в
отговора на исковата молба.
Аналогично е становището на съда по
заявлението за прихващане на ответника със сума от 1 811,40 лева,
представляващи разноски по гр.д.№2371/2017г. на ШРС и в.т.д.№55/2018г. на ШОС,
за което е издаден и изпълнителен лист №1214/28.06.2018г. на ШРС. По посочените
дела, в влязло в сила решение, общо в
тежест на настоящият ищец е присъдена в
тежест горепосочената сума. Ищецът не оспорва твърдението, че не е заплатена ,
ето защо също няма пречка да се зачете ефекта по чл.104,ал.2 от ЗЗД.
Следващото изявление за прихващане е
със сума от 2 138,34 лева, част от дължимата от ищеца и полагаща се на
ответника сума от приходите, получени от съвместната дейност на страните през
2015г., съгласно чл.6 от Договор 1326/27.07.2009г. и допълнително споразумение
към него №1/30.01.2015г. Посочва, че
част от тази сума в размер на 17 569,40 лева вече е направено
съдебно прихващане с друго задължение на ответника по гр.д.№2371/2017г. на ШРС
и в.т.д.№55/2018г. на ШОС. Доколкото
прихващането е направено в резултат на заявено възражение за прихващане, а не
чрез насрещен иск, съдът не е присъдил разликата над първоначалната претенция ,
затова счита, че е налице дължим остатък от
2 138,34 лева . Поради горното заявява, че прихваща сумата от
2 138,34 лева с вземането претендирано по настоящата искова молба.
Ищецът оспорва вземането, като по
същество твърди, че не е страна по цитирания Договор
1326/27.07.2009г. и допълнително споразумение към него №1/30.01.2015г. По този въпрос е
налице сила на пресъдено нещо, формирана в процеса по предходно воденото между
страните и цитирано по-горе Решение по в.т.д.№55/2018г.
на ШОС,
по което съдът е приел , че настоящият ищец е страна по посочения договор .
Тази теза е потвърдена по гр.д.№1076/2019г. по описа на ШРС , образувано по предявен от настоящият
ищец срещу ответника иск по чл.124 от ГПК за признаване за установено, че
ищецът не е страна по Договор 1326/27.07.2009г. и допълнително споразумение към
него №1/30.01.2015г. . Като е приел, че е налице процесуална пречка за
разглеждане на делото , а именно сила на пресъдено нещо по предмета на делото , съдът е прекратил
производството поради недопустимост.Първоинстанционният съдебен акт е потвърден
по в.ч.гр.д.№179/2019г. по описа на ШОС и недопуснато до касационно обжалване
по ч.т.д.№1707/2019г. по описа на ВКС. Извън коментираното възражение , ищецът
не оспорва твърдението на ответника, че сумите не са платени .Вземането на
ищеца произтича от разпоредбата на чл.6 от Договор 1326/27.07.2009г. и допълнително
споразумение към него №1/30.01.2015г. От представените писмени
доказателства и заключението по първоначалната ССчЕ съдът приема за доказано,
че в полза на ответника съществува вземане за сумата от 2 138,34 лева
, представляваща съответната на дела му част от приходите, получени от
съвместната дейност на страните през 2015г. Двете насрещни задължения са изискуеми и и ликвидни и
не съществува пречка за да бъдат прихванати по реда на чл.104 от ЗЗД. Тук е
мястото да се отбележи, че с оглед формулировката заявена от ответника, съдът
приема, че той заявява материалното възражение за прихващане, а не съдебно
възражение за прихващане. Това обстоятелство е значимо предвид факта, че в
предходен исков процес по гр.д.№2371/2017г.
на ШРС и в.т.д.№55/2018г. на ШОС, част от цялото вземане е било предмет на извършено
прихващане. Съществува съдебна практика,
според която, когато в исков процес ответникът е заявил възражение за
прихващане за определено вземане, формираната с влязлото в сила решение сила на
пресъдено нещо обхваща цялото насрещно вземане на ответника срещу ищеца и това
препятства възможността той да предяви по друго дело срещу същия ищец ново
възражение за прихващане за разликата над извършеното по предходното дело
прихващане, за което е постановено и е
влязло в сила съдебно решение. Нов процес относно разликата е недопустим.
Налице е съдебна практика и в противоположен смисъл , поради което по този въпрос
е образувано т.д.№2/2020г. по описа на ОСГТК на ВКС, по което към настоящият
момент няма постановено решение. В настоящият случай хипотезата е подобна , но
както беше посочено направено е материално възражение за прихващане. Следва да
се уточни че по гр.д.№2371/2017г. на ШРС и
в.т.д.№55/2018г. на ШОС, както
ответникът сам посочва, също е заявил материално възражение за прихващане и
именно в този смисъл съдът се произнесъл в мотивите на Решението по в.т.д.№55/2018г. на ШОС .Вярно е, че в диспозитива на съдебното решение
изрично е посочено, че искът е отхвърлен
като погасен чрез прихващане ( т.е. постановен е диспозитив дължим при съдебно
възражение за прихващане), но това не променя характера на възражението заявено
от ответника е не го „трансформира“ в съдебно възражение за прихващане. Поради изложеното, съдът приема, че дори и да
се възприеме становището
изразено в цитираната съдебна практика , хипотезата тук не идентична и
няма пречка съдът да разгледа и приеме , че са настъпили последиците на
материалното изявление за прихващане .
Последното заявление за прихващане касае
суми, които ответникът твърди, че му се дължат съобразно дяловото му участие в
гражданското дружество и представляват получени от ищеца субсидии по схеми и
мерки за подпомагане в земеделието, подробно описани по години и стойности в
отговора на исковата молба. На първо място съдът намира, че действително
сключеният между страните Договор
1326/27.07.2009г. и допълнително споразумение към него №1/30.01.2015г. имат
характера на договор за гражданско дружество по смисъла на чл Чл.
357 от ЗЗД, съответно взаимотношенията между
страните са подчинени на разпоредбите на чл.357-364 от ЗЗД и клаузите на
договора . Позовавайки се на разпоредбата на чл.361 от ЗЗД ответникът счита, че
има право да получи част от субсидиите, съответстваща на дела му. По това заявление за
прихващане отново е налице възражение от ищеца, свързано с обстоятелството, че
не е страна по договора за съвместна дейност. По-горе съдът е дал отговор на
това възражение, като е приел, че ищецът е страна по договора.Независимо от
посоченото, съдът намира, че ответник няма право да получи част от субсидиите,
т.к. те не са приходи на гражданското дружество. Според правната теория и
съдебната практика договорът за гражданско дружество може да се определи като
съглашение, по силата на което сключилите го лица се съгласяват да обединят
своята дейност за постигането на обща, позволена от закона стопанска цел.
Действието на договора се изразява в пораждането на определени права и
задължения, които са паралелно насочени, еднакви по съдържание, взаимност и
непротивопоставимост на задълженията. С
оглед оскъдната нормативна регламентация на гражданското дружество, се приема,
че договорът за сключването му е основен източник на информация относно целите
и последиците от дейността на дружеството. Гражданското дружество представлява
неперсонифицирана общност, която не притежава самостоятелна правосубектност , а
се обединява от съвместна дейност и общата стопанска цел. От посоченото следва
, че и действията на участниците в дружеството имат самостоятелно значение и
доколко същите са извършени в полза на дружеството или в лична полза следва да
се преценява във всеки конкретен случай, като се тълкува волята им изразена в
договора. В настоящата хипотеза ищецът
оспорва, че действията му, в резултат на
които са получени субсидии са извършени с намерението резултатът да настъпи в
правната сфера на гражданското дружество, респ. получените приходи от субсидии
да станат обща собственост. В чл.1 от Договор
1326/27.07.2009г. и Приложение №1 към Допълнително споразумение № 1/30.01.2015г. е очертан
предмета му – дейностите които ще извършват за постигане на общата стопанска
цел , а в глава ІІ са изложени принципите за осъществяване на съвместната
дейност. Съществена уговорка относима към настоящия спор е съдържащата се в
чл.6, според която приходите от ловностопанската дейност за всяка отчетна
календарна година, свързана конкретната дейност на страните за периода се
разпределят между тях, пропорционална на направените разходи . Този текст
според съда очертава и ограничава приходите, които стават собственост на
дружеството- тези от ловностопанска дейност, като за тях е предвидено, че се
разпределят ежегодно. Изрично в чл.10 е
предвидено, че сключването на договора не ограничава ищеца да извършва самостоятелно
друга дейност и функции, произтичащи от Закона за лова и опазване на дивеча и
възложените на държавното предприятие функции по чл.9, ал.2 ,3 и 4 от
ЗЛОД. Според справката представена по
делото (стр.139) , субсидиите получени от ищеца са по различни схеми и мерки,
като общото помежду им е, че за получаването им се изисква стопанисването на
определено количество земя. Между страните не е налице спор , а и от
изготвените ССчЕ е видно, че субсидиите са получени за земя стопанисвана от
ищеца . Посоченото , разгледано във връзка с предмета на договора за гражданско
дружество води до извода, че субсидиите
на са получени в резултат на съвместната дейност на страните, следователно не
стават негова собственост.
Независимо от горното, дори и да се приеме, че
субсидиите са приход на гражданското дружество, съдът намира, че не подлежат на
разпределение до излизане на ответника от дружеството или при прекратяването му. Този извод
на съда е формиран въз основа на текста на чл.359 от ЗЗД, според който всичко,
което е придобито за дружеството, е обща собственост на съдружниците. Ако не е
уговорено друго, дяловете на съдружниците са равни. Съдружникът
може да иска своя дял от общата собственост само при излизане от дружеството
или при прекратяването му. Според съда, тази разпоредба е диспозитивна, т.к. урежда
изискуемостта на придобитото от дружеството, но само при липса на друга
уговорка в договора. В случая, както беше посочено изрично в чл.6 от Договор за съвместна дейност
приходите
от ловностопанската дейност за всяка отчетна календарна година, свързана
конкретната дейност на страните за периода се разпределят между тях,
пропорционална на направените разходи, т.е. страните са приели , че приходите
се разпределят ежегодно. Всичко останало придобито в собственост на дружеството
е подчинено на правилото на чл.359 от ЗЗД, което означава, че дори и да се
приеме, че субсидиите са обща собственост на гражданското дружество, тяхното
разпределение не може да бъде извършено.
Поради
всичко изложено по-горе съдът намира, че насрещното вземане за субсидии не
съществува и не може да доведе до намаляване на вземането на ищеца чрез
прихващане.
В
заключение, съдът намира че предявеният иск се явява основателен до размера от 1 237,08 лева – главница, представляваща цена на отстрелян
дивеч и извършени услуги за 2015г. Общо претендираната сума от 9 192,36
лева е погасена до размера на 1 237,07 лева чрез прихващане с насрещните
вземания на ответника както следва: 4005,54 лева, представляваща комисионно възнаграждение
за извършена комисионна дейност за проведени групови ловове както следва : по фактура №71/18.12.2015г., 1 811,40 лева,
представляващи разноски по гр.д.№2371/2017г. на ШРС и в.т.д.№55/2018г. на ШОС и
2 138,34 лева, част от дължимата от ищеца и полагаща се на ответника сума
от приходите, получени от съвместната дейност на страните през 2015г., съгласно
чл.6 от Договор 1326/27.07.2009г. и допълнително споразумение към него
№1/30.01. 2015г.
Относно
претенцията от 1888,20 лева – мораторна лихва върху
главницата, за периода 25.03.2016г. до 01.04.2018г. ответникът не е изразил
становище. Съгласно чл.104, ал.2 от ЗЗД при
прихващане двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото
от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши , т.е. след като са
налице условията и настъпи прихващане, мораторна лихва ще тече само върху
евентуалния остатък . В настоящият случай , съдът приема, че материалноправните предпоставки на
погасителния способ по чл. 103 – 105 ЗЗД, са настъпили в рамките на
настоящото производство, което е допустимо (Решение
№99/16.07.2018 по дело №4656/2017 на ВКС, ГК, III г.о.), ето защо дължимата
преди прихващането мораторна лихва е дължима в пълен размер.
Относно насрещния иск.
По-горе,
във връзка с изявлението за прихващане на ответника с част от сумите получени
от първоначалния ищец като субсидии, съдът е изложил подробни мотиви относно
липсата на материално-правни предпоставки за получаването им от „Жълта локва хънтинг”
ООД, Изложените
съображения са изцяло относими към претенцията по насрещния иск и водят до
неговата неоснователност.За прецизност следва да се посочи, че т.к. се касае за
извънсъдебно прихващане, което съдът признава за настъпило, не е необходимо
това обстоятелство да се отразява в
диспозитива на решението .
На
основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца деловодни разноски,
съразмерно на уважената част от иска, включително и от извършените в заповедното
производство, а именно сума от 294,24 лева .
На
основание чл.78,ал.3 от ГПК, ищецът дължи на ответника деловодни разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 897,43лева.
Не са
поискани, респ. не са представени доказателства за извършени от ответника по
насрещния иск деловодни разноски.
Водим
от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че „Жълта локва хънтинг” ООД, ЕИК***, седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, ул.“***“ №1 дължи на
ТП ДГС „Преслав” , ЕИК ***, седалище и адрес на управление:гр.Велики
Преслав, ул.“***“ №16 сумата
1 237,08 (хиляда двеста тридесет и седем лева и осем ст.) лева – главница, представляваща цена на отстрелян
дивеч и извършени услуги за 2015г. и 1888,20 лева – мораторна лихва върху
посочената главница, за периода 25.03.2016г. до 01.04.2018г. включително, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 02.04.2018г. , за която сума има издадена Заповед №481/03.04.2018г., издадена по реда
на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№969/2018г. по описа на ШРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата за разликата от 1 237,08 лева до пълния предявен размер от
9 192,36 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Жълта локва хънтинг” ООД, ЕИК***, седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, ул.“***“ №1 срещу ТП ДГС „Преслав” , ЕИК *** , насрещен
иск за заплащане на сумата 20 000 (двадесет хиляди)лева, частичен иск от 35 334,59 лева – представляваща
следваща се на ищеца за разпределение и неплатена част от приходите за
2010г-2015г. изплатени на ответника от
разплащателна агенция на ДФ „Земеделие“ като субсидии , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Жълта локва хънтинг” ООД, ЕИК***,
седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“***“ №1 да заплати на ТП ДГС
„Преслав” , ЕИК *** сумата 294,24 (двеста деветдесет и четири леваи двадесет и
четири ст.) лева – деловодни разноски съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА ТП
ДГС „Преслав” , ЕИК *** да заплати на „Жълта локва хънтинг” ООД, ЕИК*** сумата 897,43 (осемстотин
деветдесет и четири лева и четиридесет три ст.) лева – деловодни разноски,
съразмерно на отхвърлената част от първоначалния иск.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: