Решение по дело №425/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 124
Дата: 12 юли 2019 г.
Съдия: Александър Людмилов Григоров
Дело: 20194400600425
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№…………                           12.07.2019 г.                          ГР. П Л Е В Е Н

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД І възз. наказателен състав на единадесети юли  две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ БАНКОВ

                                                                      КРИСТИНА ЛАЛЕВА

Секретар: Вергиния Петкова, Прокурор: Г. Лазаров, като разгледа докладваното от съдията Григоров ВНОХД  №425 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда №54/16.04.2019г. ПРС по НОХД№2820/2017г. е постановил: ПРИЗНАВА подсъдимия К.П.М. за НЕВИНЕН в това, че на 19.02.2017 г. в гр. Плевен, в съучастие като извършител с В.С.Х. от гр. Долни Дъбник, обл. Плевен /спрямо който  наказателното производство е прекратено с постигнато споразумение/, последният като извършител причинил на С.П.П. *** лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане с оток и охлузване на лицето и кръвонасядане на дясната ръка, довели до болки и страдания като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 пр. 1 вр. чл. 130 ал. 2 вр. чл. 20 ал. 2 от НК. На основание чл.304 от НПК ОПРАВДАВА подсъдимия К.П.М. по така повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 пр. 1 вр. чл. 130 ал. 2 вр. чл. 20 ал. 2 от НК. На основание чл. 190 от НПК направените деловодни разноски остават за сметка на държавата.

Недоволен е останал прокурор в ПРП, като излага съображения за неправилност и иска да бъде отменена и се постанови осъдителна такава. В съдебно заседание представителят на ПОП изрази становище, че присъдата е неправилна и следва да бъде отменена и се постанови нова осъдителна.

Недоволен е останал и С.П.П., като лично и чрез повереника си изразява становище, че присъдата следва да бъде отменена и се постанови осъдителна или делото се върне за ново разглеждане на първата инстанция.

Ответника по протеста и жалбата на частния обвинител изразява становище, че присъдата е правилна и следва да бъде потвърдена.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото,        доводите на страните и правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си ПРС е изложил следните мотиви:     Описаната в обвинителния акт фактическа обстановка не се потвърждава безспорно от събраните в хода на съдебното следствие  доказателства.  Така повдигнатото обвинение не се доказа по безспорен и категоричен начин от разпитаните свидетели. В разпита на свидетеля С.С.Г. от 24.02.2017 г,  който е от компанията на пострадалите лица, / цитат / – въпрос на разследващия: „Откъде разбрахте имената на К., В., Д., които споменахте в разпита?“. Отговорът му е: „След като се прибрахме, Ц. каза, че познава и тримата човека и той ми ги посочи, тогава той ми ги показа във фейсбук и тримата, като това си бяха имената на лицата които споменах“.

         Съдът счита, че по-нататъшното разследване е вече опорочено, с оглед събирането на три лица от компанията и техните разпити по - нататък. Има договаряне свидетелските показания относно начина на сбиване. Самият С.С.Г. в съдебно заседание е заявил, че е бил до К.П. и К. не е участвал в боя. Напротив,  дори това се подкрепи от  прегледаните видеофайлове, където той по -скоро дърпа биещите се и то сериозно ги дърпа, за да ги разтърве,  без да участва в боя. Относно пострадалото лице, същият С.П.П. впоследствие може да уточни, кой го е удрял, как го е удрял, за какво го е удрял,  не е имал мотив първо, тъй като той е  имал проблеми с В. и със С., именно да си покажат мъжеството, детска работа, както каза и разпитаният свидетел Ц.,  на млади години така се прави. Съдът обърна внимание и на неговия разпит, който подробно описва ситуацията, но в показанията си той казва – „Стигнахме до закрития пазар в началото, на Н. му беше развързана обувката, седна на пейката“, това,   което се виждаше и на видеоматериала, „и тогава видяхме, че той има синина, окото му е посинено“ и след това описва, че К. е участвал в боя, но това не се доказва от представения видеоматериал. Относно свидетелските показания на С., тя е познавала  К., но между това, което тя посочва първоначално и това,  което казва в съдебната зала,  има коренно разминаване. Тя се намира в приятелски  отношения с пострадалия  и с подсъдимия. Впоследствие, от разпита на други свидетели се разбира, че са били в по-добри отношения с пострадалото лице, като е нормално да защити към момента приятеля си и да каже нещо,  което не може  да се кредитира с доверие.  В досъдебното производство изрично то е записано, процесуалният защитник на подсъдимия е изискал  да бъдат иззети камерите от находящото се  наблизо казино. Действието основно се е случило пред казиното. Искането за тези записи от видеокамери в досъдебното производство е важно, тъй като от там щеше да  се види, че подсъдимият няма участие в боя. Може да е присъствал, може да е бил свидетел. Ако К. М. имаше агресивно поведение, то щеше да бъде продължено, но видно от   представените записи от камери по делото е, че той раздърпва хората, разтървава ги. Когато един човек се настрои  агресивно първоначално, да участва в бой, нормално е неговото поведение да е активно, нормално е боят да продължи,  да тушира противниковата страна до момент,  до който тя да се откаже . Самият пострадал никъде не споменава, какво и как се е случило при първоначалния разказ, група хора,  описва трима души, но те не са били трима, тъй като при тръгването са били и братът на К. и другите двама,  които са си признали вината. С.Г. е от приятелската компания на пострадалите лица. Те  са в добри отношения, нормално е. По начина,  по който е водено разследването, по-скоро е опорочено с обстоятелството, че има сговор, който се признава от  разпита  на С.Г.. Хората,  които са участвали в боя, обсъдили са какво е станало, кой какви действия е правил и същите това дори да има непълноти и липса на спомени по време на инцидента, та са ги запълнили като един други са си предали, кой  какво е  запомнил. Именно това те са разказали на разследващия полицай. По делото има две признали се за виновни лица, които са  подписали споразумение и подсъдимият е дал  съгласие. Даването на съгласие не означава, че е участвал пряко в това,  в което са обвинени и тримата. За другите двама е повдигнато обвинение за средна телесна повреда, за подсъдимия е повдигнато за лека. Към този момент е нямало  пречка наблюдаващият прокурор тогава да повдигне и за по-тежко  наказуемо престъпление, а именно по чл.129 от НК. Но  съобразявайки се с показанията, дадени на досъдебното производство, които са изкоментирани от тези лица и след това са дадени. Първоначалните показания  изобщо не съвпадат с това,  което те казват  после, макар и те да не споменават от 20.02. 17 г. до 24.02. 17 г, всички тези показания впоследствие вече се цитират имена, и се разказва една коренно различна обстановка, съвсем различни хора, различни действия от първоначално описаните. Не са познавали лицата, които са се били. Описването първоначално не отговаря на описаното впоследствие. И това се дължи именно на тези междуприятелски обсъждания, кой кой е и кой какво е правил. На видеофайла там се вижда, че К.М. разтървава. Едно агресивно лице  не би разтървавало някого.

         Осъждането или признаването за виновен и освобождаването  от наказателна отговорност с налагане административно наказание глоба за това деяние, би  навредило на бъдещето на подсъдимия, който е студент в Института по национална сигурност. Касае се за млад човек,  за когото е несправедливо за  недоказано обвинение да  бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност с налагане  административно наказание глоба.

         С оглед на това, съдът намира, че не се доказва по безспорен и категоричен начин обвинението,  повдигнато от прокуратурата. В случая не се касае за тежко умишлено престъпление против личността. Както се установи  и от показанията на свидетеля Ц. П., това се случва всяка вечер в компаниите, но лошото е, че са били на неподходящото място и с неподходящите хора.     Съдът  взе под  внимание на разпита на свидетелката Б.Б., при който  тя никъде не споменава, че К. бие С.. В нейния разпит казва, че по-скоро е имало разправия между К. и Н., но не и С.. Съдът приема, че нейният разпит от двадесет и втори февруари е пресен, все пак е момиче, едва ли си е позволила много алкохол, но тя не споменава никъде участие на К.М. в боя. Дори и да е имало такъв, е имало бутане, дърпане, това, което го казват и останалите свидетели. Съдът  взе предвид най-вече първоначалните разпити на свидетелите, които   описват истината в ситуацията.

         При разпита на   семейство В.К.М. и П. Х. М. се установява какво се е случило във връзка с инцидента със синовете им.

         В.К.М. посочва следното в показанията си:

         На 19. 02. 2017 г. към 7 ч.  сутринта двамата  им синове К.П.М. и Г. П.М. *** и са потърсили помощ и съдействие от   родителите си. Единият е бил с окървавено лице, а другият  -  с охлузвания по главата, с подут пръст. Попитали са ги  какво се е случило и те са казали, че им е нанесен побой пред Пазара на Манеца от неизвестни лица. Съпругът й е  откарал Г. в Бърза помощ, тъй като е бил неделен ден. Там му са направени снимки и изпратен в лицевочелюстна хирургия, където в понеделник се оказало, че има двустранно счупване на челюстта. Бил е  шиниран и се е хранел в продължение на  месец с пасирана храна през сламка. Оказало се, че К. вследствие на нанесения побой,  е с два счупени зъба, със сътресение на мозъка и със счупен пръст на дясната ръка, за което има медицински документи. Казали са, че са били в питейно заведение - дискотека и им е нанесен побой от неизвестни лица. Имало е някакъв конфликт с друга група хора. Никой  от синовете  на М. не е участвал в този конфликт. Не са установени извършителите на побоя над Г. и е спряно досъдебното производство, водено   против неизвестен извършител  в Първо -  РПУ при разследващ полицай.

         От разпита на П.М.  се установява следното:

          На 19. 02. 2017 г.  към 7 часа сутринта са спали с неговата съпруга. В стаята при тях е влязъл синът им Г. и казал, че са ги били в Пазара на Манеца. Казал е, че В. се е сбил с някакво момче. По - късно дошли познати на това момче, с което В. се е сбил и са нанесли побой, като Г. е бил  в кръв. Казал е, че челюстта го боли. К. е бил с насинени очи,  кален. Казаха ни – „Едни дойдоха и ни набиха“. К. каза, че го боли пръста и главата, но тъй като Г. е бил доста зле, постоянно му е текло кръв от устата, баща му го е взел веднага и го е закарал в Бърза помощ. Там са чакали почти целия ден, защото е нямало лицевочелюстен лекар да го прегледа. По-късно е дошъл доктор М.,  УНГ - специалист, но това е станало към 4 - 5 часа след обяд. Прегледал го и е казал, че най - вероятно не е счупено, но трябва да се направят снимки. В понеделник са отишли в лицевочелюстната хирургия във Втора клинична база и се установило, че Г. има двустранно счупване на долната лицева кост. За К. се е  установило, че е със счупен палец на дясна ръка. Водили са го   на скенер на глава. Установило се, че има травма на главата. И двамата са водени при съдебен лекар за освидетелстване, издадени са им медицински свидетелства и на двамата  и   същия ден са отишли в Първо РПУ и са подали жалба за нанесения побой. К. не е бил агресивен в училище.  Родителите му никога не са викани за нищо по никакъв повод във връзка с него. Това могат да го потвърдят и неговите учители,  които постоянно посещава в Езиковата гимназия. Те и до днес са в добри отношения. К.М.  е студент по специалността „Национална сигурност“. Не е предизвикал сбиването.

         Съдът съобрази бележките в  Сборник тълкувателни решения и постановление на ВКС и ВС на Р България по наказателни дела / 1957 г.  – 2015 г./, съставители професор В.В. и Е.С.,  доктори по право, съгласно които:

         Разстройство на здравето извън случаите на тежки и средни телесни повреди. В практиката съществуват отклонения досежно същността на този вид лека телесна повреда. В някои случаи не се отчитат необходимите признаци на това увреждане, а в други се надценяват и в резултат на това деянията неправилно се квалифицират. Неправилното определяне характера на телесното увреждане се отразява не само на отговорността на дееца, но и на подсъдността на деянието.

         Този вид телесна повреда изисква да е налице разстройство на здравето извън случаите на тежка и средна телесна повреда. Законът има предвид всички увреждания на организма, които са довели до болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае се за кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения във физиологическите функции извън болката и страданието.

         В практиката на съдилищата правилно се приемат за леки телесни повреди с разстройство на здравето случаите на наранявания на кожата, насиняване на части на тялото, счупване на носни костици, изгаряния от по-лека степен, леки навяхвания на крайниците, мозъчно сътресение без загуба на съзнанието, контузни рани и много други.

         Незначителните наранявания, изразяващи се в одрасквания и зачервяване на кожата, не съставляват увреждания с разстройство на здравето.

         Лека телесна повреда с причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето. При този вид телесна повреда увреденият претърпява само болка или страдание. Съдържанието на тези увреждания се свежда до краткотрайни телесни болки, предизвикани от посегателството върху различни части на тялото.

         По своята същност болката представлява неприятно физическо усещане, а страданието е продължителен процес на болката.

         Не е необходимо във всеки конкретен случай да се доказва, че пострадалият е претърпял болка или страдание. Достатъчно е извършеното посегателство да е от такова естество, че да предизвиква такива последици при нормални условия. При това увреждане може и да има обективни следи.

         ОБЩИ ВЪПРОСИ ОТНОСНО ОБЕКТИВНИТЕ ПРИЗНАЦИ НА ТЕЛЕСНИТЕ ПОВРЕДИ. Характерът и степента на увреждането следва да се определят по принцип към момента на причиняването  телесната повреда, а не в по-късен момент, когато може да настъпят изменения, защото квалификацията на повредата се определя от онези условия, които пряко и непосредствено засягат и обуславят извършването на деянието и неговия резултат. Настъпилото разстройство на здравето не може да се постави в зависимост от бъдещи неизвестни и несигурни възможности. В случаите, когато здравословното състояние на увредения се подобри вследствие времето и лечението, тази благоприятна промяна не се отразява на квалификацията на деянието. Когато обаче настъпят усложнения, деецът носи отговорност за настъпилия по – тежък резултат. В тези случаи е необходимо да се констатира причинна връзка между първоначалното увреждане и настъпилото усложнение в здравословното състояние на пострадалия.

         Предвид гореизложеното, съдът е намерил, че не е установено по несъмнен начин от събраните доказателства по делото в досъдебното производство и в хода на проведеното съдебно следствие,  подсъдимият К.П.М. да е извършил деянието, за което е повдигнато обвинението. Не осъществен от обективна и субективна страна престъпният състав по чл. 131,  ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и с оглед на това на основание чл.304 от НПК,  подсъдимият  е прието, че следва да бъде  признат за невинен  и  оправдан.

         Настоящия състав на съда намира, че ПРС при постановяване на съдебния акт е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 и т.2 вр. чл.335 ал.2 от НПК. Това е така защото на първо място липсват мотиви по смисъла на чл.305 ал.3 от НПК – „В мотивите се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.“ Видно е при съпоставяне на мотивите на ПРС с пледоарията на защитата на подсъдимия, че почти изцяло мотивите на съда са копирани от изложението на адв.М.. Например началото на пледоарията на адв.М. започва с посочване на показанията на св.С.С. и мотивите на съда започват с почти идентично съдържание: В разпита на свидетеля С.С.Г. от 24.02.2017 г,  който е от компанията на пострадалите лица, / цитат / – въпрос на разследващия: „Откъде разбрахте имената на К., В., Д., които споменахте в разпита?“. Отговорът му е: „След като се прибрахме, Ц. каза, че познава и тримата човека и той ми ги посочи, тогава той ми ги показа във фейсбук и тримата, като това си бяха имената на лицата които споменах“. След това съдът посочва: „Съдът счита, че по-нататъшното разследване е вече опорочено, с оглед събирането на три лица от компанията и техните разпити по - нататък.“ Идентично е изявлението и на адв.М., като съдът само е започнал с думите „съдът счита“. По същия начин продължават мотивите да следват пледоарията и по отношение на св.Ц., като само има малка промяна, която да сочи, че мотивите не са пълно копие на пледоарията на адв. М.. Така стои въпроса и с обсъждане показанията на св.С. Р., като отново съжденията и словореда са почти идентични, с малки промени. Не е нужно да се съпоставят мотивите изцяло с пледоарията на адв.М., но е нужно да се отбележи, че съдът дори на база тази пледоария е изложил странни аргументи за невинност: „Осъждането или признаването за виновен и освобождаването от наказателна отговорност с налагане административно наказание глоба за това деяние, би  навредило на бъдещето на подсъдимия, който е студент в Института по национална сигурност. Касае се за млад човек, за когото е несправедливо за  недоказано обвинение да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност с налагане  административно наказание глоба.“ Тези разсъждения с малко разместен словоред са взети отново от защитата на адв.М.. Пледоарията на последния завършва с молба съдът да вземе предвид най-вече първоначалните разпити на свидетелите, като съдът, копирайки пледоарията посочва: „Съдът  взе предвид най-вече първоначалните разпити на свидетелите, които описват истината в ситуацията.“ След почти буквалния препис на пледоарията на адв.М. съдът цитира показанията на свидетелите В. М. и П.М., които са родители на подсъдимия и освен това не са и очевидци на деянието. Няма пречка да се анализират показанията им но те не могат да бъдат единствена основа за постановяване на съдебния акт, без анализ на целия събран доказателствен материал. Техните показания относно главния факт на доказване освен, че са производни, но и следва много внимателно да се анализират защото са родители на подсъдимия.

         Освен горното съдът е пропуснал да анализира преките доказателства по делото, които установяват авторството на деянието. В тази насока са показанията на св.С. Р./която е очевидец на нанесения побой на пострадалия/. В същия смисъл са и показанията на пострадалия свидетел С.П., който на л.225 от делото на районния съд посочва: „Видях и К. като бях на земята и получих удари и от него.“ Освен това св.Н. П. посочва, че пострадалия С.П. му е казал, че К. го е ритал докато е бил на земята/л.198 гърба от делото на ПРС/. Вярно е, че тези показания са производни, но също подлежат на внимателна преценка.  

         На фона на горното може да се направи извод, че на практика липсват мотиви на съда, а е налице почти механично пренасяне на пледоарията на адв.М. в съдебните мотиви. Само е необходимо да се подчертае, че съдът дължи собствен анализ на доказателствения материал, а не копиране становището на някоя от страните в процеса, дори и при съвпадение на вижданията  относно фактите и правото. На второ място липсва в изложението на съда надлежен анализ на преките доказателства за авторството на деянието. Действително преките доказателства също могат да бъдат отхвърлени от съда, но след внимателна преценка относно тяхната достоверност и съпоставка с целия останал доказателствен материал.

         Освен това съдът е изложил фактическата обстановка, предложена от прокурора и след това е направил извод, че тази фактическа обстановка не се приема. Съдът и при оправдателна присъда дължи, съгласно чл.305 ал.3 от НПК, посочване на установените обстоятелства. Казано по друг начин липсата на мотиви се изразява и в това, че съдът на практика на приема фактическа обстановка, а заявява, че не приема предложената от прокурора. При това не става ясно изцяло ли не я приема или частично и ако е частично какво приема и какво не.    

         На фона на горното се налага изводът, че ПРС е допуснал съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 и т.2 вр. чл.335 ал.2 от НПК, което налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва съдът след надлежно проведено съдебно следствие да анализира доказателствения материал, така както изисква чл.305 ал.3 от НПК и съответно направи обосновани изводи.

         Допуснатите нарушения не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция защото това означава да бъде проведено изцяло ново съдебно следствие и на практика страните ще бъдат лишени от една инстанция. Освен това след връщане на делото допуснатите нарушения могат да бъдат отстранени при новото разглеждане, при съобразяване на посоченото по-горе.

         Воден от горното съдът

Р  Е  Ш  И  :

         ОТМЕНЯВА на основание чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.1 и т.2 от НПК присъда №54/16.04.2019г. на ПРС постановена по НОХД№2820/2017г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

         Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.