№ 59
гр. Русе, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шести април през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Палма Тараланска
Светослав Тодоров
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно търговско дело №
20234501000069 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „Т. гр.Плевен,
ЕИК***** представлявано от Ю.В.Г., подадена чрез пълномощник адвокат З.
М., против решението на Районен съд-Русе, постановено по гр.д.№901/2022г.,
с което са отхвърлени предявените на основание чл.422, ал.1 ГПК искове
срещу И. С. И..
Излагат се оплаквания за неправилност на решението, които се
свеждат до нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се да
бъде отменено от въззивния съд и отхвърлените искове-уважени, както и
присъдени съответните разноски.
Насрещната страна-въззиваемата И. С. И. чрез пълномощник
адвокат Г. Г., АК-Русе, е подала отговор на въззивната жалба в който излага
доводи за нейната неоснователност и иска решението да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
на страните, както и след проверка на допустимостта на решението, както и на
1
правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба, Окръжният съд
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане.
Решението е валидно и допустимо.
Безспорно е установено от представените доказателства, че на
25.08.2015г. между „Т. и И. С. И. е сключен договор за потребителски кредит
№***/25.08.2015г., по силата на който първият предоставя на втората
потребителски кредит в размер на 1000лв., с цел погасяване на текущ кредит
към С. и К. като кредитополучателката се задължила да върне сумата
съгласно условията на договора. Крайния срок за издължаване е 25.08.2016г.
Според чл.3, ал.1 заемната сума се олихвява с 22% годишна лихва, а ГПР е
45.94 %. Общата дължима сума е 1220лв. В чл.5 е уговорено, че при забава на
плащането на дължима вноска /главница и лихва/, изцяло или частично, както
и при предсрочна изискуемост, просрочените суми се олихвяват с
наказателна лихва, включваща действащия лихвен % съгласно договореното
в чл.3 и наказателна надбавка 10 пункта годишно. В чл.13, ал.1 е уговорено,
че за обезпечаване на вземането, кредитополучателят се задължава да
учреди/осигури учредяване на следните обезпечения: Поръчителство от
страна на пълнолетен гражданин на Република България, отговарящ на
посочени четири изисквания, като договорът за поръчителство трябва да бъде
подписан не по-късно от 5 дни от датата на усвояване на кредита-чл.13, ал.3.
В чл.16, ал.1 е посочено, че при неспазване на условието по чл.13, ал.1, срока
по чл.13, ал.2 или предоставяне на поръчителство от лице, което не отговаря
на изискванията, дружеството начислява неустойка в размер на 280лв., от
първия работен ден след изтичане на срока по чл.13, ал.2. Според чл.16, ал.2
начислената неустойка се изплаща на 11 месечни вноски, всяка в размер на
23.33лв. и последна изравнителна в размер на 23.37лв., заедно с дължимите
вноски по главница и лихва. В чл.17 е уговорено, че неустойката по чл.16,
ал.1 се начислява и при неспазване условието по чл.10, ал.1, т.6 и /или ал.2. В
чл.10, ал.1, т.6 е уговорено задължение за кредитополучателя в 15-дневен
срок от усвояване на сумата да представи документи, удостоверяващи
погасяване на задълженията към Сити кеш и К. а в ал.2 се е задължил да не
2
ползва други финансови продукти и кредити от банки и небанкови финансови
институции без предварително писмено съгласие на „Т.. Договорът е
двустранно подписан и не е оспорен от страните. Представен е погасителен
план, изготвен на 25.08.2015г., двустранно подписан и неоспорен, според
който към месечната вноска се прибавя и неустойка при непредставяне на
поръчител по чл.13. Отбелязано е, че при изпълнение на условията по чл.13
от договора, неустойка не се дължи. Установено е по делото, че сумата
1000лв. е изплатена на кредитополучателката на 25.08.2015г. с РКО. По
заявление на „Т. по чл.410 ГПК, по ч.гр.д.№4539/2021г. на основание ДПК
№***/25.08.2015г., му е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу И. С. И. за сумата 680лв. главница, ведно със законна
лихва от 17.08.2021г. до изплащане на вземането, договорна лихва за периода
25.12.2015г. до 25.08.2016г. – 165.01лв., наказателна лихва за периода
25.12.2015г.-16.08.2021г. в размер на 358.41лв., държавна такса 25лв. и
адвокатско възнаграждение 300лв. Длъжникът И. И. е подала възражение по
чл.414 ГПК срещу заповедта, а искът за установяване на вземанията е
предявен от ищеца в срок. С отговора на исковата молба ответницата, чрез
пълномощник адвокат Г. е оспорила иска, направила е възражение, че към
подаване на исковата молба и молбата за издаване на изпълнителен лист са
изминали повече от пет години и давността е изтекла, както и че сключения
договор за потребителски кредит е противоправен, в неин ущърб и при
дискриминационни условия, както и при нарушение на потребителските и
права. По делото е прието заключение на икономическа експертиза, от което е
установено, че кредитополучателката е внесла за погасяване на кредита
380лв. до 14.11.2021г., след 23.12.2021г. е прекратила плащанията. С
внесената сума са погасени задълженията по първите три вноски /главница,
договорна лихва, неустойка по чл.16 и лихва за забава/. Към датата на
заявлението по чл.410 ГПК вещото лице и посочило, че са дължими: 750.01лв.
–главница, договорна лихва-165.01лв. и лихва за забава 477.77лв. Посочило е,
че по делото ищецът не претендира заплащане на неустойка по чл.16, като е
приел, че със сумите, с които са погасени задължения за неустойка в размер
на 69.99лв., са погасени задължения за главница, поради което претендира
главница в размер на 680лв.
С решението си първоинстанционният съд е приел, че от падежа на
последната вноска по кредита-25.08.2016г. до подаване на заявлението по
3
чл.410 ГПК от ищеца /17.08.2021г./, са изминали повече от три години,
поради което и по отношение на всички падежирали, но неизплатени вноски,
включително и лихвите е изтекла погасителната 3 годишна давност. Исковете
са отхвърлени.
Решението е частично неправилно.
Неправилно е прието от районния съд, че вземанията са погасени
поради изтичане на тригодишната давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД. Давността, с
която се погасява задължението за главница по кредита е петгодишна и тя
започва тече от падежа на цялото задължение-25.08.2016г. По въпроса за
естеството на вземанията за главница по договор за кредит и по-конкретно
дали задълженията за месечни погасителни вноски представляват периодични
плащания има трайна практика на ВКС, обективирана в множество решения
/напр. решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ІІІ г. о.;
решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ІV г. о., решение №
38/26.03.2019 г. по т. д. № 1157/2018 г. на ІІ т. о. и др./, в които ВКС приема,
че уговореното между страните връщане на предоставена в заем /кредит/ сума
на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични
платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части,
което е изцяло в съответствие и на дадените с ТР № 3 от 18.05.2012 г. на
ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на
понятието „периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Следователно, приложима по отношение на това задължение е общата 5-
годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен
срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б.
„в" ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски.
Погасено по давност на основание чл.111, б. „в“ ЗЗД е вземането за
договорна лихва в размер на 165.01лв. за целия претендиран период
25.12.2015г.-25.08.2016г., както и частично вземането за наказателна лихва за
периода 25.12.2015г.-17.08.2018г.
Настоящия състав намира, че клаузата на чл.5, ал.1 от ДПК според
която при забава на плащане на дължима вноска, просрочените суми са
олихвяват с наказателна лихва, включваща действащия лихвен процент
съгласно чл.3 и наказателна надбавка в размер на 10 пункта е недействителна,
поради противоречието й с разпоредбите на чл.33, ал.1 и 2 ЗПК, поради
4
нейната неравноправност, както и поради нарушаване на изискването за
добросъвестност. Предвидената санкция е за виновно неизпълнение на
задължението за плащане в срок на дължимите погасителни вноски по
кредита /главница и лихва/, поради което е допустимо неизправната страна да
бъде санкционирана, като предвидения размер на надбавката за забава от 10
процентни пункта не надхвърля размера на законната лихва за забава.
Уговорката за наказателна лихва, включваща действащия лихвен процент по
чл.3 /22%/ и наказателна надбавка от 10 пункта противоречи на цитираната
разпоредба, поради което същата не произвежда действие. Ето защо
претенцията за наказателна лихва е изцяло неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Предвид изложените съображения, решението следва да бъде
отменено в частта, с която е отхвърлен искът за главница в размер на 680лв. и
същият следва да бъде уважен, а в частта, с която са отхвърлени исковете за
договорна лихва и наказателна лихва, като краен резултат решението е
правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, на въззивника се дължат разноски за
заповедното производство по ч.гр.д.№4539/2021г. по описа на РОС в размер
на 25лв. държавна такса и 150лв. адвокатско възнаграждение, както и
разноски за първата инстанция в размер на 353лв., а на въззиваемата се
дължат за първата инстанция разноски в размер на 130лв. За тази инстанция
на въззивника се дължат разноски в размер на 261лв., а на въззиваемата-
176лв. След компенсация, за първата инстанция въззиваемата дължи 223лв.
разноски, а за тази инстанция-85лв., вкл. адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед
разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Мотивиран така, на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №24 от 09.01.2023г., постановено по гр.д.№901/2022г. по
описа на Районен съд Русе, В ЧАСТТА с която е отхвърлен иска за главница
5
за сумата 680лв., както и в частта за присъдените разноски, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. С. И., ЕГН
**********, от с.Ч. че дължи на Т.“ООД, ЕИК***** със седалище и адрес на
управление гр.П., сумата 680лв., представляваща дължима главница по
договор за потребителски кредит №*** от 25.08.2015г., ведно със законна
лихва от 17.08.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И. С. И., ЕГН **********, от с.Ч. да заплати на
Т.“ООД, ЕИК***** сумата 25лв. държавна такса и 150лв. разноски за
заповедното производство по ч.гр.д.№4539/2021г. на РРС, както и сумата
223лв. разноски за първата инстанция и 85лв. разноски за тази инстанция,
съобразно уважената част и по компенсация.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6