Решение по дело №257/2020 на Административен съд - Кюстендил

                    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                          № 282 от 21.12.2020 г., гр. Кюстендил

 

   В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на втори декември две хиляди и двадесета година, в състав:

  

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

                                                                                             АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретар И. С. и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 257 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от Националната агенция за приходите (НАП) – Централно управление (ЦУ), срещу Решение № 260019/16.09.2020 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 445/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №453546-F471279/29.07.2019 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности” при ЦУ на НАП. С посоченото наказателно постановление на Л. П. Н., в качеството ѝ на едноличен търговец (ЕТ) с фирма „Л. Н - ”, с ЕИК ***, на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/13.12.2006 г.). В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

Юрисконсулт Г. М. – процесуален представител по пълномощие на НАП – ЦУ, представя писмено становище с вх. № 5561/01.12.2020 г. по описа на съда, с което поддържа жалбата.

С писмено становище с вх. № 5489/27.11.2020 г. по описа на съда процесуалният представител по пълномощие на ЕТ „Л. Н. - ” – адвокат В.С., оспорва касационната жалба.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на въззивно обжалване е НП № 453546-F471279/29.07.2019 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности” при ЦУ на НАП. От фактическата страна на спора е установено, че на 04.02.2019 г. в 11:15 часа е извършена проверка от А. В.Г. и Х. К. К. (инспектори по приходите в ЦУ на НАП) в търговски обект – смесен магазин за нехранителни стоки, находящ се на адрес: гр. С. б., ул. ,,Г.” № 28, стопанисван от ЕТ „Л. Н. -*”. При проверката е установено, че промяната в касовата наличност не се отчита по надлежния ред с монтираното и работещо в обекта фискално устройство (ФУ), свързано дистанционно с НАП, а именно – ЕКАФП модел ,,D.** с ИН на ФУ *** и ИН на ФП № ***. Установени са разчетена касова наличност от ФУ– 19,30 лева, фактическа наличност – 181,42 лева, сума на паричните средства в началото на деня – 0,00 лева, въведени пари в касата – 0,00 лева, и изведени пари от касата – 0,00 лева. Промяната в касовата наличност в размер на 162,12 лева представлява въвеждане на пари в касата, което не е отразено във фискалното устройство в момента на извършването му. Монтираното и работещо в обекта ФУ притежава и са активирани за работа операциите ,,служебно въведени” и ,,служебно изведени” пари в касата. Установената фактическата наличност в касата е съгласно опис, изготвен от Л.З. З. – продавач в обекта, като описът на паричните средства е отразен в Протокол за извършена проверка № 0342334/04.02.2019 г., съставен на място при проверката. Срещу ЕТ „Л. Н. -” е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F471279/11.02.2019 г. за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Актът е предявен и връчен на упълномощено от едноличния търговец лице – З. Г. З. Въз основа на съставения АУАН е издадено и процесното наказателно постановление, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта.

Към административнонаказателната преписка е приложено търговско пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя Л. П. Н., в качеството ѝ на ЕТ „Л. Н. -”, с ЕИК ***, с което са предоставени права на З. Г. З. за представителство на едноличния търговец. В производството пред районния съд са разпитани като свидетели А. В. Г. (актосъставител), която потвърждава констатациите в акта относно обстоятелствата на процесното нарушение, и Т. Е. М. (свидетел на съставянето и връчването на акта), който заявява, че процесният АУАН е връчен на пълномощник на едноличния търговец.

Районният съд е отменил наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност. Приел е, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила относно реда за предявяване и връчване на акта за установяване на административното нарушение, което е ограничило възможността на санкционирания ЕТ да реализира правото си на защита, доколкото актът е предявен и препис от него е връчен на лице без представителна власт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно.

Правилен е изводът на районния съд за допуснато в административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Не са спазени предвидените в ЗАНН процесуални правила относно реда за предявяване и връчване на акта за установяване на административното нарушение, което е ограничило възможността на санкционирания ЕТ да реализира правото си на защита. Безспорно е установено по делото, че актът е връчен на Захари Г. Захариев, в качеството му на пълномощник на едноличния търговец. В специалния закон няма особени правила за съставяне, предявяване и връчване на актове и наказателни постановления на юридически лица и еднолични търговци, включително на упълномощен представител, и не се съдържа забрана предявяването и връчването да се извърши на лице, различно от законния представител на търговското дружество или от едноличния търговец, т.е. съществува процесуална възможност за връчване на акта за установяване на административно нарушение на упълномощено лице. Видно от приложеното към административнонаказателната преписка търговско пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителката Л. П. Н., в качеството ѝ на ЕТ „Л. Н. -”, с ЕИК *****, с което са предоставени права на З. Г. Захариев, последният е упълномощен да представлява едноличния търговец без в обема на представителната му власт да се включва представителство на търговеца пред НАП в образуваните срещу него административнонаказателни производства, подписване и получаване на актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления. Липсва изрично съгласие на упълномощителя за получаване на книжа в извънсъдебната фаза на образуваното административнонаказателното производство от друго лице. Текстът в пълномощното не покрива визираното изискване. Разпоредбите на чл. 43, ал. 1, 4 и 5 от ЗАНН задължават актосъставителя да предяви акта за установяване на административното нарушение на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише, както и да му връчи препис от него срещу разписка. Това е гаранция за спазване правото на нарушителя за лично запознаване с обвинението за извършено нарушение и реализиране на правото за защита посредством вписване на възражения в акта или последващо подаване на такива в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН с възможността по чл. 44, ал. 2 от ЗАНН за сочене на писмени или веществени доказателства, които следва да се съберат служебно за установяване на обективната истина по спора. Чрез предявяване на акта се реализира неговата обвинителна функция, която е предпоставка за осъществяване на следващата и последна негова функция по сезиране на административнонаказващия орган да се произнесе по него, прекратявайки преписката или издавайки наказателно постановление. Липсата на надлежно връчен АУАН е съществен порок на процедурата по издаване на наказателното постановление, който не може да бъде саниран по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Нещо повече, нормата на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН предвижда задължение на административнонаказващия орган да върне акта на актосъставителя, когато установи, че същият не е бил предявен на нарушителя.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН съдът

 

                                                                   Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260019/16.09.2020 г., постановено по АНД №445/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

           

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                    2.