Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.01.2021 г.
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 04.01.2021
г. в състав:
Председател: Ирина Славчева
Членове: Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело №
655 по описа на Софийския окръжен съд за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 6 и 7 от ГПК.
Образувано е по жалба от длъжника „С.Б.Р. - Б.“ ООД
срещу отказа на ЧСИ Радост Горанова – Чолакова да прекрати производството по
изп. д. № 20209250400149. Жалбоподателят твърди, че е заплатил изцяло дължимите
към взискателя суми - предмет на изпълнителното дело - преди да е бил уведомен
за образуването на последното. Счита, че това е предпоставка за прекратяване на
изпълнителното производство поради плащане на дълга. Моли съда да отмени
обжалвания отказ и да постанови прекратяване на изп.д. № 20209250400149.
Навежда довод, че посоченият от ЧСИ размер на адвокатското възнаграждение,
дължимо на взискателя, е прекомерен. Изтъква, че при взискателя има назначен на
трудов договор юрист, който би могъл да осъществява процесуално представителство
в съдебно- изпълнителното производство, без да е необходимо да се ангажира
външен адвокат. Сочи, че, освен образуване на изпълнителното дело, този адвокат
не е извършил никакви други действия, които да оправдаят размера на
адвокатското възнаграждение. Моли съда да отмени това възнаграждение като
неправомерно заплатено или да го намали до размера на дължимото за образуване
на изпълнителното дело.
По делото няма данни, на коя дата жалбоподателят е
получил съобщение за обжалвания в настоящото производство отказ на съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното производство. Поради това и с оглед
обстоятелството, че разпореждането за отказа е постановено на 27.09.2020г. и е изведено
на 02.09.2020г. (видно от отбелязването върху самото него), следва да се приеме,
че входираната на 09.09.2020г. при съдебния изпълнител жалба, е подадена в рамките
на двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК. Същата е насочена срещу
подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК. Внесена е и
дължимата държавна такса за разглеждането й. Поради това съдът намира, че, в
тази си част, жалбата е редовна и допустима.
Недопустима, обаче, е частта от жалбата, касаеща
адвокатското възнаграждение като част от разноските по изпълнителното дело. Наистина,
съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2015 г., ОСГТК, постановлението за разноските е акт, който подлежи на
самостоятелно обжалване, независимо от наличието на предходно искане за тяхната
корекция, отправено до съдебния изпълнител (противно на поддържаното в мотивите
по обжалваното действие). От мотивите към тази част на тълкувателното решение,
обаче, е видно, че постановление за разноските е всеки акт, с който се
определят такива. В случая, с диспозитивната част на обжалваното в настоящото
производство разпореждане, съдебният изпълнител не определя размера на
дължимите разноски, а единствено в мотивите му изтъква наличието на непогасени такива
като основание за продължаване на изпълнителното производство, с оглед
необходимостта от тяхното събиране. Поради това разпореждането не определя
размера на задължението на длъжника за разноски. Следователно, то няма
характера на „постановление за разноски“ по смисъла на т. 2 от Тълкувателно
решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК, и,
съответно, не подлежи на самостоятелно обжалване. Така, в частта по чл. 435,
ал. 2, т. 7 от ГПК, жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото – да се прекрати. Не обосновава обратен
извод фактът, че разноските са определени с поканата за доброволно изпълнение,
изготвена на 05.08.2020г., изпратена на 06.08.2020г., и връчена на длъжника по
реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК на 18.08.2020г. (л. 58-59 от изпълнителното дело).
В тази си част тя действително е имала характер на постановление за разноски (виж.
мотивите към смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на
ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК) и е подлежала на самостоятелно обжалване,
но не е била обжалвана в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, считано от
нейното връчване. Поради това, дори да се приеме, че настоящата жалба е
насочена срещу определените с ПДИ разноски, тя е просрочена, което обуславя резултат,
аналогичен на горния.
Не са постъпили писмени възражения по чл. 436, ал. 3
от ГПК от страна на взискателя Община Б..
Жалбата е постъпила в съда с копие от
изпълнителното дело и изложени мотиви по обжалваното действие от страна на
съдебния изпълнител. В мотивите се изразява становище за недопустимост на жалбата в частта ѝ
относно искането за отмяна на приетия за събиране адвокатски хонорар поради
това, че длъжникът не бил възразил пред съдебния изпълнител срещу размера на
този хонорар, откъдето се прави извод, че е недопустимо да се релевира такова
възражение в производство по жалба срещу друго действие на съдебния изпълнител.
По отношение на останалата част от жалбата, ЧСИ Чолакова изразява становище за
нейната неоснователност. Счита, че не са налице предпоставки по чл. 433, ал. 1
от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело. Описва хронологията на събитията
по изпълнителното дело. Сочи, че на 05.08.2020г. по пощата била изпратена
покана за доброволно изпълнение до длъжника, която, обаче, била върната в
цялост с отбелязване, че адресатът се е преместил на друг адрес. Прави извод за
редовност на връчването по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК. Изтъква, че на
24.08.2020г. бил извършен опис на принадлежащ на длъжника недвижим имот, като
управителят на дружеството бил уведомен за това действие от намиращия се в
имота негов представител. Поддържа, че изпълнителното производство е надлежно
образувано и че по него е проведено законосъобразно принудително изпълнение, а
длъжникът следва да погаси и всички такси и разноски в производството. Едва
след това съдебният изпълнител следвало да приключи производството, а не да го
прекрати, тъй като не била налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.
От фактическа страна съдът установи, че изпълнителното
дело е било образувано на 30.07.2020г. под номер 20209250400149 при ЧСИ Радост
Горанова – Чолакова въз основа на Актове за установяване на публични задължения
№ 318-1/06.01.2018г. и № 319-1/06.01.2018г., издадени от Община Б. срещу
длъжника „С.Б.Р. - Б.“ ООД, за сумите 1575 лв. и 3150 лв. – главници, и 376,44лв.
и 752,86лв. – лихви.
Изискана е справка от НАП по реда на чл. 191 от ГПК.
Извършена е справка в Агенцията по вписванията и е
наложена възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот.
Извършена е и справка за актуалното състояние на
длъжника – търговско дружество, от която се установява, че адресът му на
управление *** (л. 41 – 42 от изпълнителното дело).
На 06.08.2020г. на този адрес до длъжника е била
изпратена по пощата покана за доброволно изпълнение (видно от клеймото върху
пощенския плик и датата върху обратната разписка - л. 58 от изпълнителното
дело). В поканата е посочен размерът на задълженията на длъжника за главници и
лихви съгласно АУПЗ. Определени са и разноски (1000лв.) и такси (1348,46лв.). Видно
от клишираното изявление върху пощенския плик, с който е била изпратена
поканата, пратката е върната в цялост, тъй като адресатът е „преместен“. Поради
това, съдебният изпълнител е разпоредил, поканата за доброволно изпълнение да
се счита за редовно връчена на осн. чл. 50, ал. 2 от ГПК.
На л. 60 – 62 от изпълнителното дело се открива
протокол за опис на недвижим имот от 24.08.2020г. От съдържанието на същия се установява,
че на описа е присъствал служител на дружеството длъжник (Радостин Господинов)
на длъжност „началник база“.
На 26.08.2020г. при съдебния изпълнител е заведена молба
от длъжника, в която той твърди, че е изплатил публичните задължения, във връзка
с които е било образувано изпълнителното дело. Представя удостоверение от
Община Б. за липса на задължения към община Б.. Моли съдебния изпълнител да прекрати
производството и да отмени обезпечителните мерки.
С разпореждане от 27.08.2020г. съдебният изпълнител е
оставил молбата без уважение, като е отказал да прекрати изпълнителното
производство. Изложил е мотиви, че не е налице основание по чл. 433 от ГПК,
вкл. изтъкнатото от молителя обстоятелство – погасяване в пълен размер на дълга
по делото, тъй като дългът включва и таксите и разноските по делото, за
заплащане на които няма доказателства.
Разпореждането е обжалвано, като по този повод е
образувано настоящото съдебно производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира жалбата за неоснователна. В нея не се твърди и не се доказва наличието
на нито една от изчерпателно изброените релевантни хипотези по чл. 433, ал. 1,
т. 1 от ГПК, които биха обусловили прекратяване на изпълнителното производство.
По- конкретно, съдът намира, че не е налице предпоставката по чл. 433, ал. 1,
т. 1 от ГПК, тъй като според тази разпоредба производството се прекратява, ако длъжникът
представи доказателства, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена
за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. В случая,
видно от твърденията на самия жалбоподател, плащането е извършено на
25.08.2020г., т.е. почти един месец след образуване на изпълнителното дело на
30.07.2020г. (виж. л. 35 от изп. дело). Противно на поддържаното от
жалбоподателя, ирелевантен за прилагане на тази разпоредба е моментът, в който
длъжникът е узнал или е бил уведомен за изпълнителното дело, поради което
изследването на този въпрос е безпредметно. Щом плащането е извършено след
образуване на изпълнителното производство, този факт не е достатъчен за
прекратяване на последното, а за приключването му е необходимо освен това да се
съберат и разноските по изпълнението (арг. от чл. 433, ал. 2 от ГПК).
С оглед гореизложеното, съдебният изпълнител правилно
е приел, че не се установява наличие на някое от основанията по чл. 433 от ГПК
и е отказал да прекрати изпълнителното производство, а обжалваното разпореждане
в този смисъл следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. №
04475/09.09.2020г. при ЧСИ Радост Горанова – Чолакова В ЧАСТТА Ѝ, с която длъжникът „С.Б.Р. - Б.“ ООД оспорва
дължимостта и размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя,
и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.
№ 655/2020г. по описа на Софийския окръжен съд в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането на ЧСИ Радост Горанова – Чолакова от 27.08.2020г.,
с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати производството по изп. д. №
20209250400149.
В частта, с която жалбата се оставя без разглеждане и
производството се прекратява, решението има характер на определение и може да
се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му.
В останалата част решението не подлежи на обжалване,
на основание чл. 437, ал. 4, изречение второ от ГПК.
Председател: Членове: 1.
2.