№ 2
гр. Варна, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
Членове:Петър Митев
Деян Ив. Денев
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
в присъствието на прокурора М. В. Г.
като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213100601234 по описа за 2021 година
Предмет на въззивното производство е Присъда №14, постановена на
20.09.2021г. по НОХД № 20203130200326/2020г., по описа на РС - гр. Провадия -
IV-ти наказателен състав, с която подсъдимият В. К. М. е признат за
НЕВИНОВЕН в това, че на 15.05.2015г. в гр. Девня, област Варна, в качеството си
на длъжностно лице – нотариус, в кръга на службата си е съставил официален
документ - нотариален акт № 62, том ІV, рег. № 2485, дело 335 от 15.05.2015 г. да
продажба на недвижими имоти в землището на гр. Суворово /ПИ № 061011 в
местност „Ямлата“ и ПИ № 067008 в местност „Кюхлюка“/, в който е удостоверил
неверни обстоятелства, а именно че продавачите на двата недвижими имота М. И.
И. и З. И. А. са собственици – наследници въз основа на удостоверение за
наследници на И. С. И. и декларация с нотариална заверка на подписите от
15.05.2015 г. от зам. кмет на община Суворово - И. И., в която са декларирали, че
И. С. К. Б. и И. С. И. е едно и също лице и това е баща им, с цел да бъде използван
този документ за доказателство на тия обстоятелства, поради което и на
основание чл. 311, ал. 1 от НК, вр. чл. 304 от НПК РС – гр. Провадия го е
оправдал по така повдигнатото обвинение.
Производството пред настоящата инстанция е образувано по протест на
прокурора, в който приема постановената присъда за неправилна, постановена
при нарушение на материалния закон и необоснована, тъй като са налице
доказателства за признаването на подс. В. К. М. за виновен по възведеното
обвинение.
1
В допълнителното изложение към протеста се сочи, че РС - Провадия в
мотивите към присъдата е приел, че съставът на чл. 311, ал.1 от НК не е доказан от
обективна страна, както и че липсва виновно поведение на подсъдимия. Тези
изводи на съда, държавното обвинение намира за неправилни, незаконосъобразни
и постановени в противоречие със събраните по делото доказателства. Акцентира
се върху това, че писмените и гласни доказателства, вкл. и изготвените и приети
по делото експертизи, събрани по време на досъдебното производство, както и в
съдебното следствие, по безспорен и категоричен начин установяват, че
съставеният и заверен от подс. М., Нотариален акт, в качеството му на дл. лице –
нотариус, е с невярно съдържание, тъй като посочените в него продавачи – М. И. и
З. А. не са били собственици – наследници на имотите. Като не се е съобразил с
изискването да бъде приложено удостоверение, съгласно Наредба № РД-02-20-
6/24.04.2012г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството
– чл. 18, ал.1 от същата, подс. М., съзнателно, виновно и умишлено се е поставил в
положение да бъде изготвен официален документ с невярно съдържание.
Накрая с протеста се предлага да бъде отменен първоинстанционният
съдебен акт и да бъде постановен нов, с който съдът да признае за виновен подс.
В. К. М. по възведеното му от прокуратурата обвинение за престъпление по чл.
311, ал.1 от НК.
По делото е постъпило и възражение от страна на защитата, с което счита
оправдателната присъда за правилна, законосъобразна и постановена след много
задълбочено съдебно следствие и съответстваща на събраните доказателства.
Акцентира върху Наредба №РД-02.20-6/24.04.2012г. на Министерство на
регионалното развитие и благоустройство, която според защитата, не вменява
никакви задължения на нотариуса, а регламентира единствено реда и условията за
издаване от общинската администрация на удостоверение за идентичност на
имената. Посочва, че такова удостоверение се издава от общинската
администрация, въз основа на наличните данни в регистрите за населението, но
тъй като наследодателят е починал, преди въвеждането на системата ЕСГРАОН,
няма присвоено ЕГН, липсва пълен запис в Национална база данни „Население“ и
поради тази причина такова удостоверение изобщо не може да бъде издадено.
Посочва установената практика в нотариалните производства, според която, в
случаите когато в единната система липсват данни за определено лице, то
заинтересованите лица представят нотариално заверени декларации за
истинността на изложените от тях обстоятелства, като саморъчно се подписват
под страх от наказателна отговорност, а самата декларация има материална
доказателствена сила, която следва да се зачете от нотариуса. Твърди, че нито от
обективна, нито от субективна страна е налице престъпен състав, тъй като при
съставяне на НА и изповядване на нотариалната сделка и проверка на
представените писмени доказателства за удостоверяване правото на собственост
на праводателя е приложен точно гражданскоправния закон и установената
практика. В заключение, се моли присъдата на Провадийския районен съд, с
която е оправдан подсъдимият да бъде потвърдена.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на ВОП,
не поддържа протеста на РП-Провадия. Изцяло споделя мотивите на
първоинстанционния съд, като счита присъдата за правилна и законосъобразна.
2
Подсъдимият, се представлява от адв.Б., която по съображенията, подробно
изложени във възражението, моли съда да потвърди оправдателната присъда.
В последната си дума подс. В. К. М. желае да бъде потвърдена присъдата на
ПРС, като правилна и справедлива.
Настоящата въззивна инстанция, след преценка на събраните по делото
доказателства и въз основа императивно вмененото й задължение за цялостна
проверка на постановения акт по отношение законосъобразност, обоснованост и
справедливост, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за
установено следното:
Протеста е подаден, в установения законов срок, поради което е допустим,
като разгледан по същество, се е явява неоснователен поради следното:
Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, в което е положил
дължимата грижа с допустими доказателствени способи да установи обективната
истина. Фактическата обстановка е правилно установена, в съответствие със
събраните при разследването и проверени в съдебно заседание доказателства. В
резултат на това са установени следните релевантни факти:
Лицето И. С. И. бил роден на 13.01.1928 г. в гр.Суворово, Акт за раждане
№18 от 16.01.1928 г. Жител на гр.Суворово, починал на 12.03.1974 г., Акт за
смърт № 206/13.03.1974 г. съставен в гр.Варна, а лицето И. С. К.Б. бил роден на
26.04.1935 г. в гр.Суворово, записан в Акт за раждане № 66 от 27.04.1935 г.
Същият се е изселил в Република Турция със семейството си с Изселнически
паспорт № 189 от 30.01.1970 г. издаден в гр.Варна и е зачеркнат в регистъра за
населението воден в гр.Суворово, въз основа на писмо № И-725 І от 17.07.1978 г.
на Министерство на правосъдието гр.София.
На 11.05.2015 г., свид. З. А. и М. И., изготвили декларация в която двете
декларирали, че имената на И. С. И. и и техния на баща - И. С. К.Б., с които е
вписан в документи издавани от Общинска служба „Земеделие“ гр.Суворово са
имена на един и същ човек. Декларацията била заверена от свид. И. И., заемащ
длъжността заместник кмет на Община Суворово. В периода 09.11.2011 г.-
30.10.2015 г. свид. И. И. е изпълнявал длъжността заместник кмет в Община
Суворово. В това си качеството и на основание чл.83 от Закона за нотариусите и
нотариалната дейност, който гласи: “Когато в населеното място няма нотариус
или районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е
общински център- кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и
кметския наместник удостоверяват подписите на частни документи, които са
едностранни актове и не подлежат на вписване, подписа и съдържанието на
пълномощно по чл.37 от Закона за 2 задълженията и договорите, както и
верността на преписи и извлечения от документи и книжа.“, свид. И. И. извършвал
нотариална дейност в ограничен размер. Той заверил за вярност само подписите
на деклараторките, а не и съдържанието на декларацията. С квитанция №
********** от 11.05.2015 г. в Община Суворово била заплатена такса единствено
за нотариална заверка. Такса за машинописни услуги/написване на декларацията
не е била събрана. Нотариалната заверка била под №347 от посочената по горе
дата.
3
След представянето на описаната декларация в общинска служба
„Земеделие” гр. Суворово М. И. И. и З. И. А. са се снабдили с Решение №
1/03.11.1998 г. по силата, на което е възстановена собствеността на И. С. К.Б. на
два поземлени имота: нива от 17.603 дка, трета категория в местността „Ямлата”,
имот № 0610121 и нива от 10.205 дка, трета категория в местност „Кюхлюка”,
имот № 067008 по плана за земеразделяне землището на гр. Суворово. След това
се снабдили с данъчни оценки и скици на описаните по-горе имоти, като в
удостоверенията за данъчна оценка на имотите по чл.264, ал.1 от ДОПК с изх.
№№**********/11.05.2015 г. и **********/11.05.2015 г. длъжностното лице при
Община Суворово, на основание чл.264, ал.1 от ДОПК, след извършена проверка е
удостоверило, че лицата М. И. И. и З. И. А. са собственици и нямат непогасени
задължения за имотите. Всички посочени документи били предоставени на свид.
адв. К. Т. който да представлява М.И. и З.А. пред нотариуса за изповядване на
сделка – продажба на посочените документи.
На 15.05.2015 г. в нотариалната кантора на подсъдимия нотариус В.М.,
вписан под номер 465 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие
Районен съд – Девня, се явил свид. К. В. Т., в качеството си на пълномощник на
сестрите свид. З. И. А. и на М. И. И., с искане да бъде изготвен и заверен
нотариален акт за продажба на двата земеделски недвижими имота. Наред с
другите документи, за изповядване на сделката свид. К. Т. представил пред
нотариуса и декларацията с нотариална заверка №347 от 11.05.2015 Подсъдимият
В.М. издал Нотариален акт № 62, том 4, peг. № 2485, дело 335 от 15.05.2015 г. за
продажба на недвижими имоти, находящи се в землището на гр. Суворово с ПИ №
061011 в местност „Ямлата“ и с ПИ № 067008 в местност „Кюхлюка“, в който
било вписано, че продавачите на двата земеделски имота М. И. И. и З. И. А. са
собственици на имотите, придобити по наследство, въз основа на представените
документи, между които и Удостоверение за наследници на И. С. И. №107 от
11.05.2015 г., издадено от Община Суворово и Декларация с нотариална заверка
на подписите №347 от 11.05.2015 г. от заместник кмет на Община Суворово - И.
И.. Купувача - свид.М. Б. участвала в сделката чрез своя пълномощник И. Г. И..
На 17.09.2018 г. в Районна прокуратура гр.Девня, чрез адв. Боян Бохоров,
АК Варна била депозирана жалба от свид. С. Б., с бащино име И., род. на
21.05.1960 г. в гр.Варна, турски гражданин, с паспорт № 15208394, изд. на
23.11.2017 г. в Пендик, Турция против М. И. И. и З. И. А., затова че в Декларация
рег.№ 347 от 11.05.2015 г. заверена от И. И., извършващ нотариална дейност в
Община Суворово, обл.Варна, лицата М. И. И. и З. И. А. са декларирали, че
имената на И. С. И., род. на 13.01.1928 г., починал на 12.03.1974 г. и И. С. К.Б., с
които е вписан в документи издавани от Общинска служба „Земеделие“
гр.Суворово, са имената на един и същ човек, на баща им.
По делото е установено, че декларация peг. № 347 от 11.05.2015 г. била с
невярно съдържание, тъй като имената на И. С. И. и на И. С. К.Б. не са на едно и
също лице и той не се явява баща и наследодател на подписалите декларацията
лица М. И. И. и З. И. А..
При съставянето на Нотариален акт № 62, том 4, peг. № 2485, дело 335 от
15.05.2015 г. за продажба на недвижими имоти, подсъдимия В.М. не изискал
4
удостоверение по образец, утвърден с Наредба № РД02-20-6/24.04.2012 г. на
Министерство на регионалното развитие и благоустройството - чл.18 ал.1, което
се издава от кмета на община, район, кметство или от определени от тях
длъжностни лица от общинската администрация на лицата, за които се отнасят, на
техни законни представители и на техни наследници за идентичност на имената
при установени различни имена на лицето/собствено, бащино, фамилно/, когато
различните имена на лицето са вписани в регистъра на населението и/или в
регистрите на актовете за гражданско състояние, а приел и приложил към
нотариалното дело представената му декларация с нотариална заверка №347 от
11.05.2015 г., подписана от свид. З. А. и от М. И., в която двете декларирали, че
имената на И. С. И., роден на 13.01.1928 г., починал на 12.03.1974 г.- акт за смърт
№ 206/13.03.1074 г., съставен в гр.Варна и И. С. К.Б., с които е вписан в
документи издавани от Общинска служба „Земеделие“ гр.Суворово са имена на
един и същ човек, на баща им.
Видно от писмо с изх.№04-02-7 от 04.06.2019 г. на кмет на Община
Суворово, удостоверение по образец, утвърден с Наредба № РД-02-20-
6/24.04.2012 г. на Министерство на регионалното развитие и благоустройството -
чл.18 ал.1, за идентичност на лице с различни имена се издава само тогава, когато
има отбелязана в регистрите официална промяна на име, произтичаща от съдебно
решение, акт за брак или друго подобно основание. В случаите когато дадено
лице има разлика в имената, произтичаща от грешка или неправилно изписване в
даден документ се попълва нотариално заверена декларация от заинтересованите
лица. За 2015 г. в Община Суворово не е имало постъпило искане за издаване на
удостоверение за идентичност на лице с различни имена от лицата М. И. И. и З. И.
А..
Горните фактически обстоятелства РС-Провадия е установил от писмените
доказателства, подробно описани и приложени към досъдебно производство
№122/2019г. по описа на ОД на МВР – Варна, и тези събрани в хода на съдебното
дирене - обясненията на подсъдимия; показанията на свидетелите И. Я. И., К. В.
Т., Л. С. С., С. Б., З. И. А. и И. В. К. и приобщените по надлежния в НПК ред,
показания на М. В. Б., дадени от нея в досъдебната фаза на процеса.
Правилно свидетелските показания са кредитирани изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви, взаимнодопълващи се. На основата на посочения
доказателствен материал и след мотивирания му анализ първоинстанционният съд
е постановил присъдата си, приемайки, че подсъдимият В. К. М. не е осъществил
от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл.311, ал.1 от
НК.
Сред писмените доказателства изрично са посочени и експертна справка от
която е видно, че подписите положени в графа „Молител 1“ и „Молител 2“ в
копие на „Молба“ от К. В. Т. до Нотариус В.М. вероятно са положени от К. В. Т.,
както и че подписите положени в „Продавачи 1“ и „Продавачи 2“ в копие на
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 62 том IV, peг.
№2485 и 335 от 15.05.2015 г. вероятно са положени от К. В. Т.. Подписът положен
графа „Декларатор 2 / З. И. А.“ в копие на Декларация от М. И. И. и З. И. А.
вероятно е положен от З. И. А.. Според самата справка отговорът не е
5
категоричен, тъй като обектите на справката са били копие на документ.
РС-Провадия е изложил убедителни и обосновани съображения, за
нотариалната дейност осъществявана според правилата на ГПК, които не е нужно
да се преповтарят. При анализа на доказателствата, съдът е положил
необходимата грижа да посочи защо и кои доказателства кредитира, като при
формирането на волята му, не са налице пороци и превратно тълкуване на
доказателствата по делото.
Не се споделят от въззивната инстанция доводите на РС – Провадия, че
обективният елемент от състава на престъплението е останал недоказан,
доколкото настоящият състав на съда намира, че изначално липсва годен предмет
на престъпление по чл. 311, ал.1 от НК. В този смисъл съдебния акт следва бъде
изменен по реда на чл.337,ал.3 НПК само по отношение на мотивите, със
съдържанието на тези посочени в настоящото решение, а те са следните:
В подадения протест се твърди, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, по безспорен и категоричен начин установяват, че съставеният и
заверен от подсъдимия М. нотариален акт, в качеството му на длъжностно лице –
нотариус е с невярно съдържание, както и че при изпълнение на служебните си
задължения е бил длъжен да съобразява действията и заверките си с всички
действащи законови и подзаконови нормативни актове, доколкото законът е
вменил обществено доверие на нотариусите при осъществяване на тази си
дейност. Както бе посочено и по горе според прокурора подал протеста, след като
не се е съобразил с изискването да бъде приложено удостоверение по образец /
съгл. Наредба №РД-02-20-6/24.04.2012г. на МРРБ/, подсъдимият сам съзнателно,
виновно и умишлено се е поставил в положение да бъде изготвен официален
документ с невярно съдържание. Според прокурора специалната цел на чл. 311,
ал.1 от НК произтича от неизпълнението на горното задължение.
Тези изводи не могат да бъдат споделени от настоящата инстанция поради
следното:
Не е спорно, че при нотариалната дейност, когато за обстоятелствата, за
които трябва да се състави даден документ, липсват данни в официалните книжа,
той се издава въз основа на заявление на гражданин, ако е установен такъв ред.
Именно по тези правила е бил оформен и инкриминирания нотариален акт № 62,
том 4, peг. № 2485, дело 335 от 15.05.2015г. за продажба на недвижими имоти –
въз основа на нотариално заверена декларация за идентичност на имената на лице
с различни имена, подписана саморъчно и с вписани три имена на
заинтересованите лица.
Съгласно правната доктрина и утвърдената съдебна практика предмет на
лъжливо документиране по смисъла на чл.311 НПК може да бъде единствено
официален удостоверителен документ. В този смисъл практиката на ВКС е
константна и е застъпена в множество съдени актове, поради което аналитичната
дейност на първоинстанционния съд търпи критика по отношение на мотивите, с
6
които е приел, частична недоказаност.
В Постановление № 3 от 1982 г. Пленума на ВС на РБ, изрично е указано,
че „нотариалната заверка на частен документ - писмен договор, разписка,
декларация и други, не променя вида на документа от частен в официален.
Нотариалната заверка не засяга самото изявление, направено от частното лице,
поради което тя не превръща частния документ в официален. В тези случаи
обективно съществуват два документа върху една материална основа“ По нататък
в т 7 на посоченото постановление се дава разяснението, че „диспозитивните
документи представляват първично изявление на автора. По своята същност
изявлението изразява разпоредителни действия - да се изплати или да не се
изплати определената сума, разрешение за сключване на граждански брак от
непълнолетни лица, разпореждане с недвижими имоти чрез завещание,
дарение или сделки и т. н. ... Диспозитивните документи не удостоверяват
факти, събития или обстоятелства извън самото изявление. Затова те не могат да
бъдат и предмет на лъжливо документиране по чл. 311 - 314 НК .
В тази връзка следва да се отбележи, че подс. М. е удостоверил, че
подписите, положени в НА, действително изхождат от подписалите го физически
лица, и че те лично са се явили пред него. Изявленията в издадения / такъв е и
термина използван от законодателя в разпоредбите на ГПК/ на св. К. Т. и св. И.
И. - двамата пълномощници не прави НА, такъв с невярно съдържание, респ.
стоящ в от обхвата на чл. 311, ал. 1 НК. Подписът е свързан с авторството на
документа и всяко несъответствие в тази насока се отразява върху истинността на
документа, а не на неговото съдържание - чл. 93, т. 6 НК. Още при изготвянето на
обвинителния акт, където се твърди, че инкриминирания нотариален акт за
покупко-продажба частта си, съдържащо твърдението че З. И. А. и М. И. И. са
собственици на имотите, е допусната грешка на материалния закон, приемайки
че в тази си част документът е удостоверителен. Последното е основание за
извода, че сме изправена пред хипотезата предвидена в чл.304 НПК, че деянието
не съставлява престъпление, което има за резултат признаването на дееца за
невинен и неговото оправдаване, както и сторил и ПРС.
Предвид гореизложеното, и на основание чл. 337, ал.3 от НПК, настоящият
състав на Окръжен съд - гр. Варна,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда №14, постановена на 20.09.2021г. по
7
НОХД№326/2020г., по описа на РС - гр. Провадия - IV-ти наказателен състав
относно оправдаването на подсъдимия В. К. М., по мотивите изложени в
настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8