Р
Е Ш Е Н И Е
436
/ 20.2.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното съдебно
заседание, проведено на двадесет и трети януари, две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 04357 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация П.” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу П.В.Г., с
адрес: ***, с които се иска
да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответника дължи
на ищцовото дружество сумата от 859,56 лева,
представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., кв. „*** за периода
от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. включително и сумата от 122,17 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017г.
до 11.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми
по ч. гр. дело № 09265/2018г. по описа на Районен съд – гр. П. е издадена
Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В законоустановения едномесечен срок,
предоставен от разпоредбата на чл. 131 ГПК, ответникът П.В.Г. не е депозирал писмен
отговор на исковата молба.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
За сумите по предявените обективно
кумулативно съединени установителни искове е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 6871 от 31.12.2018г. по ч. гр. д. № 09265
по описа за 2018г. на Пернишки районен съд. Същата е връчена на длъжника
(ответник по настоящото дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в
предоставения едномесечен срок, са предявени настоящите установителни искове.
Последното обстоятелство прави исковете процесуално допустими, респ. съдът
дължи произнасяне по тях.
По
основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация П.” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй
като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото заседание по делото,
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и ищецът е
поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен това,
съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание. Същевременно искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът
постановява настоящото решение на основание наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 238 ГПК настоящият състав намира, че обективно кумулативно
съединените положителни установителни искове са основателни и следва да бъдат
уважени, като на основание чл. 239 ал. 2 ГПК съдът не следва да излага мотиви
за това.
На
основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата от
859,56 лева, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 28.12.2018г. до
окончателното й плащане.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските както в заповедното, така и в
исковото производства.
Съдът намира, че ищецът е бил
представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото
производство. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за
правната помощ, вр. чл. 26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че следва
да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00лв. за заповедното и
100.00 лева за исковото производства, или общо: 150.00 лева.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че ищецът е доказал разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното и исково производства в общ размер на 200.00, от които: 150.00 лева
– юрисконсултско възнагарждение за исковото и заповедно производства и 50.00
лева – държавни такси за исковото и заповедно производства. С оглед уважаване
на предявените искови претенции, същите следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „Топлофикация – П.” АД, с ЕИК: ********* и със
седалище и адрес на управление: гр. П., кв. “Мошино”, ТЕЦ “Република” срещу П.В.Г., с адрес:
***, че П.В.Г. ДЪЛЖИ на ищцовото
дружество сумата от 859,56 лева, представляваща стойност на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим имот, находящ
се в гр. П., кв. „*** за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. включително и
сумата от 122,17 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2017г. до 11.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК - 28.12.2018г.
до окончателното й изплащане, за които
суми по ч. гр. дело № 09265/2018г. по описа на Районен съд – гр. П. е издадена
Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА П.В.Г., с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – П.” АД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес
на управление: гр. П., кв. “Мошино”, ТЕЦ “Република” сумата от 200.00 лева, представляваща направените
по делото и по ч. гр. д. № 09265/2018г. по описа на ПРС, разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при условията на неприсъствено такова, поради което на основание чл. 239 ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч .г. д. № 09265 по описа за 2018г. на ПРС да бъде върнато на
съответния съдебен състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото
в сила решение по настоящото дело.
ПРЕПИС
от
решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: