Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 438/28.09.2020 г.,
гр.Монтана
В името на народа
Административен съд -
Монтана, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесета
година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Видова и с
участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от
съдия Ницова КАНД № 399/2020 г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с
чл.63 ал.1 ЗАНН.
С
решение № 250/29.07.2020 г., постановено по АНД № 1944/2020 г.по описа на РС Монтана/така
е записано в решението на РС Монтана, макар делото да е от 2019 г./, е отменено
наказателно постановление № 19-0996-003766/22.11.2019 г. на началник сектор към
ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция
Монтана, с което на А.А.К. ***, за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание “глоба”
в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
Горното решение е обжалвано с касационна жалба и
пълномощника юрк.Димитрова, с искане да бъде отменено решението на въззивния
съд, като „..неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните парвила..“.
В с.з. се поддържа незаконосъобразност
решение на въззивния съд и моли съда да
отмени решението на РС Монтана, с което е отменено издаденото НП.
Административнонаказаното
лице, чрез адв.В*** изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура дава мотивирано заключение,
че жалбата е основателна, а атакуваното решение е неправилно.
Административен
съд Монтана, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на
страните и посочените касационни основания в жалбата, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и е
допустима, а разгледана по същество се явява основателна.
Решението на въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение
неправилно е приложен материалния закон,
съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила – касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Административното наказание е наложено на жалбоподателя, за това, „.че на 24.08.2019г. в
00.55 часа в град Монтана на ул.“ Г*** .Столетов“ срещу № 7 с посока на
движение към бул.“Т*** март“ е управлявал лек автомобил „М*** Е 200" с ДКН
М 6263ВН, като водачът отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол в 01.10
часа с техническо средство „Алкотест № 7510", с фабр.№АЯВВ-0007.
Водачът лъхал на алкохол и е бил видимо
повлиян от него. Издаден му е талон за изследване с № 0048259“. След като
водачът отказва проверка с техническо средство за установяване употреба на
алкохол в кръвта, след издаден талон за изследване, който е получен в 01.35
часа, като в този талон за изследване
изрично е дадена възможност да избере начина за изследване, а именно чрез доказателствен
анализатор или медицинско и химическо или химико-токсикологическо изследване/
виж талон за изследване на л.18 от делото на РС/. Същият не се е явил за изследване, т.е. отказъл изследване,
макар да е получил талон за
мед.изследване с № 0048259/24.08.2019 г.за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, чрез избран от него начин на изследване, съгласно възможността
посочена в талона за изследване. На нарушителя е съставен АУАН, № 102551, който същият подписал без
възражения, възражения не са подадени и в законоустановения срок. Едва след
като е издадено НП № 19-0996-003766/22.11.20219 г., същият в своя защита,
заявил, че страда от захарен диабет, за
което приложил медицинска епикриза за хронична дихателна недостатъчност, където
като придружаващо заболяване е посочено неинсулинозависим захарен диабет. В хода
на производство пред въззивния съд са
представени още медицински документи, направени са доказателствени искания, т.е.
положени са усилия да се докаже, че са допуснати съществени процесуални
нарушения в административнонаказателнато производство с цел отмяна на
издаденото НП. Същите са обсъдени от въззивния съд, който правилно е установил,
че административното наказание е наложено „ за отказ“ да бъде извършена
проверка за наличие на алкохол, поради което дали лицето страда от сочените
заболявания, т.е. какво е здравословното му състояние не е относимо към този
отказ. След което съдът възприел изложената защитна теза, че „ с АУАН и с НП на
дееца е вменено извършването на нарушение по първата хипотеза. В АУАН са
изложени факти само за наличието на първото условие. Липсват каквито и да било
факти за наличието или не на второто условие. Тоест деянието, описано в АУАН се
явява несъставомерно по чл.174 ал.З ЗДвП……Липсата на дадена и указана
възможност за упражняване на заложеното от законодателя право на избор на
метода, по който да бъдеш изследван, се равнява на липса на отказ, респективно
липса на състав на нарушението по чл.174, ал.З от Закона за движение по
пътищата. Нещо повече, в хода на производството са направени възражения, че
жалбоподателят има редица здравословни проблеми, за което са представени и
съответни доказателства. Не става ясно обаче, ако е разяснена възможността за
изследване с доказателствен анализатор дали същият не би се подложил на такова
изследване предвид специфичния му начин на изследване…. на водача не е предоставена възможност да
направи избор по кой начин да бъде извършена проверката за наличие на алкохол в
кръвта…“, т.е. въззивният съд възприел тезата, че е допуснато съществено
нарушение на производствените правила и на това основание е отменил издаденото
НП.
Според настоящия съдебен състав от
събраните в хода на производството доказателства, не се установява наличие на
съществени нарушения на производствените правила. Още с връчването на
талона за изследване, в който изрично е
посочено, че лицето има право да избере начина на изследване/ л.18 от делото на
РС/, т.е. дадена е възможност на лицето да избере начин по който да защити своите
права и да докаже, че не е употребило алкохол, а лъха на такъв поради
заболяване, както се твърди. В хода на производството пред въззивния съд жалбоподателят
само твърди, но не е представил никакви доказателства с които да обори факта,
че е отказал да бъде тестван за наличие на алкохол в кръвта. По разбиране на
настоящия съдебен състав, след като на лицето е връчен талон за изследване,
същият е имал възможност да защити правата си, като избере начин на изследване,
така както е посочено в талона, т.е. не е нарушено правото му на защита. При
тези доказателства, като се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП “
Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното“, правилно административнонаказващият орган е издал обжалваното НП, което неправилно е
отменено от РС Монтана.
Изложената защитна теза за
съществено нарушение на производствените правила, преповторена и пред настоящия
съдебен състав, не намира опора в събраните в производството доказателства. В
случая лицето е санкционирано на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП“ Водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв…“, т.к. в производството безспорно е
доказан отказ. Въззивният съд неправилно е приел, че е допуснато съществено
нарушение на производствените правила и неправилно приложил материалния закон.
Възприетата защитна теза, че на лицето не е дадена възможност да защити правата си не се споделя от настоящия
съдебен състав,т.к. същата не се подкрепя от събраните в хода на производството
доказателства.
Предвид което изложеното в
касационната жалба относно „ неправилно и незаконосъобразно..“ се споделят от
настоящата инстанция. По разбиране на настоящия състав безспорно е установено,
че административнонаказаният е управлявал лек автомобил на 24.08.2019 г. в 01.10 часа,
като при проверката е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта,
както с техническо средство, така и с дадената възможност с връчен талон за
изследване, т.к. същият не се е възползвал от дадените с него възмогни способи
за изследване. Фактическата обстановка е установена от събраните по делото
доказателства, очевидно става дума за опит да бъде избегнато установяване на
административно нарушение. Съдът намира, че в конкретния случай е налице
извършено и установено административно
нарушение. Изложената защитна теза, не могат
да променят фактите, подкрепени от
събраните в административнонаказателното производство доказателства, безспорно са
установени фактическите обстоятелства, които безспорно сочат на извършено
административно нарушение. Административнонаказаният е подписал АУАН без
възражения и издадения талон за медицинско изследване, като не се е възползвал от дадената му възможност да
докаже твърдението си, че не е употребявал алкохол. Впоследствие са изложени
множество доводи, които очевидно имат защитна теза и са в противоречие с останалите доказателства.
При
тези доказателства, правилно административнонаказващият орган е издал обжалваното НП, което неправилно е
отменено от РС Монтана.
В
производството административнонаказаният е направил опит да обори констатации,
но в производството са събрани са
поисканите доказателства и според настоящата инстанция не може да се твърди съществено нарушение на
производствените правила. Налице са безспорно установени нарушение, нарушител и
неговата вина, поради което и правилно и
законосъобразно е съставен акт за административно нарушение и издадено наказателно
постановление. Наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното
деяние и на личността на нарушителя.
Ето
защо настоящият съдебен състав приема, че след като са налице извършено
административно нарушение, то наказателното постановление като законосъобразно,
следва да бъде потвърдено. Поради
което атакуваното решение, като валидно,
допустимо, но неправилно следва да бъде отменено.
Предвид
гореизложените мотиви и на основание чл.221 АПК във вр.чл.63, ал.1 ЗАНН, Административен съд Монтана
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 250/29.07.2020 г., постановено по АНД № 1944/2019 г.по описа на РС
Монтана, като вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 19-0996-003766/22.11.2019 г. на началник сектор към
ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция
Монтана, с което на А.А.К. ***, за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание
“глоба” в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: