Мотиви към решение № 9 /04.02.2014г. по ЧНД № 17/2014г. на ОС-Ямбол
Производството пред Окръжен съд
гр.Ямбол е по реда на чл.30 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции.
Образувано е по повод получено
чрез Министерство на правосъдието на Република България решение на несъдебен орган на Република Словения / Постановление за
плащане на глоба №12-082082900018 от 13.11.2012 г., издадено от DARS d.d. гр.Целие, Република
Словения/ за налагане
на финансова санкция - глоба в размер на
300 евро за извършено от българския гражданин Д.Х.Х., роден на ***г., с
известен адрес *** 41, нарушение по чл.77 § 1 ал.3 от Закона за пътищата на
Република Словения. Решението е придружено с удостоверение /вкл. и в превод на
български език/, издадено в изпълнение на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР
на Съвета на Европа от 24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции.
В с.з. представителят на Окръжната прокуратура
– Ямбол заявява, че липсват основания да бъде отказано признаването на
решението на органа на Република Словения за налагане на финансова санкция,
поради което настоява съдът да постанови решение, с което да признае решението
на органа на Република Словения и същото да бъде изпратено на органите на НАП
за изпълнение.
Засегнатото лице Д.Х.Х., редовно
призован, не се явява. Назначения му по реда на чл.32 ал.4 от ЗПИИРКОРНФС вр.чл.94 ал.1 т.8 от НПК служебен защитник намира за
основателно становището на прокурора и не оспорва искането за признаване на
решението на органа на Република Словения и за привеждането на същото в
изпълнение.
Въз основа на наличните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Решението за налагане на финансова
санкция е Постановление за плащане на глоба №12-082082900018 от 13.11.2012 г.
издадено от несъдебен орган от гр.Целье,
Република Словения /„ДАРС” АД, гр. Целье - DARS b.b./ и е
влязло в сила на 22.11.2012г. С него на българския гражданин Д.Х.Х., роден на ***г., на основание чл.77 §1 ал.3 от Закона за обществените
пътища на Република Словения е наложена глоба в размер на 300 евро, затова, че
на 13.11.2012г. в 07.57 часа, на пункт за плащане на пътни такси Песница / Pesnica/ е установено, че е управлявал личният си автомобил
рег.№ LIP 04151 по магистрала А1 без валидна
винетка.
В случая, с оглед разпоредбата на чл.3 ал.1 т.1 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции, несъмнено се установява, че се касае за решение за налагане
на финансова санкция, тъй като е налице влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава-членка на Европейския съюз за
налагане на задължение за плащане на глоба за извършено административно
нарушение /нарушение на правилата за движение/. От описанието на извършеното от
Д.Х.Х. става ясно, че той е управлявал лек автомобил без валидна винетка,
каквато се е изисквала по съответния път. Това представлява административно
нарушение и по българското законодателство, макар в случая да не се изисква
двойна наказуемост съгласно разпоредбата на чл.30 ал.2 т.1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции.
Решението за налагане на финансова
санкция /Постановление за плащане на глоба от 13.11.2012г./ е представено като
заверено от органа, който го е издал копие и е придружено с удостоверение по
образец по смисъла на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа
от 24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата
държава, който е удостоверил и неговото съдържание /Окръжен съд гр.Целье, Република Словения/.
От съдържанието на удостоверението
е видно, че то съдържа всички реквизити предвидени както в чл.4 от цитираното
по-горе Рамково решение на Съвета на Европа, така и според изискванията на
приложение № 2 към Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции и съответства
на решението за налагане на финансова санкция. Не са налице основанията за
отказ за признаване на решението, визирани в разпоредбата на чл.35 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции, доколкото: няма данни срещу същото
лице и за същото деяние в България или в друга държава, различна от издаващата
или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решението за налагане на
финансови санкции; решението не се отнася за деяние подсъдно на български съд,
поради което не следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла давност по
българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по
българското законодателство, които да правят изпълнението на решението
недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на
територията на Република България; наложената финансова санкция не е по-малка
от 70 евро; решението е по отношение на физическо лице, което е
административно-наказателно отговорно; в удостоверението изрично е посочено, че
решението е било връчено на лицето лично, както и че производството е било
писмено и лицето е било уведомено съгласно законодателството на издаващата
държава за правото на обжалване и сроковете за това и че не се е явило на
съдебен процес.
С оглед на така
констатираното по-горе, настоящият съд направи извод, че са налице
предпоставките в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, за
признаване и допускане за изпълнение на решението за налагане на финансова
санкция, издадено от несъдебен орган от гр.Целие, Република Словения / DARS b.b./ на 13.11.2012г. и влязло в сила на 22.11.2012г, с което на
българския гражданин Д.Х.Х., роден на ***г., на основание
чл.77 §1 ал.3 от Закона за пътищата на Република Словения е наложена глоба в
размер на 300 евро / с левова равностойност 586,75лв./ за горепосоченото
нарушение.
В изпълнение на разпоредбите на чл.36 вр.чл.22 от ЗПИИРКОРНФС съдът постанови след признаване на
цитираното по-горе решение, същото заедно с препис от настоящото решение,
незабавно след влизане в сила на последното, да се изпратят на органите на
Националната агенция по приходите за изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.38 от ЗПИИРКОРНФС, следва незабавно да се уведоми
компетентният орган на издаващата държава за настоящото решение, като копие от
уведомлението следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република
България.
Водим от изложеното, съдът
постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.