Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Сливница, 30.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД -
СЛИВНИЦА, първи
състав, в публично заседание, проведено на шести октомври две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Ивана Петрова, след като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 26 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Община Сливница, срещу наказателно
постановление № НЯСС-252 от 30.12.2019 г., издадено от Кирил Михайлов Войнов - зам.
председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с
което на жалбоподателя на основание чл. 201, ал. 12, вр. чл. 200, ал. 1, т. 39
от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция”
в размер на 6000 лева за нарушение по чл. 190а, ал. 2, вр. чл. 190а, ал. 1, т.
3 от Закона за водите.
В жалбата се посочва, че наложената санкция е завишена.
Отправено е искане съдът да отмени издаденото НП по изложените съображения.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна се представлява от юрк.
Сариев, който оспорва жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните, служебно провери
изцяло атакуваното наказателно постановление, анализира събраните доказателствени
материали (изцяло и в съвкупност), взе предвид законовите разпоредби, намира
за установено следното:
По фактическите
обстоятелства и доказателствените материали:
По силата на акт № О95 за публична общинска
собственост от 13.09.2004 г., Община Сливница е собственик на язовир "Извор",
находящ се в поземлени имоти № 087008 и № 087009, в землището на с. Извор,
община Сливница. На 20.11.2018 година служители от Регионален отдел
"Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" /НЯСС/ извършили
проверка на язовира, като на проверката присъствал Петър Стойков, представител
на собственика на язовира – община Сливница. При проверката е констатирано
наличие на храстовидна растителност на въздушния и водния откос. Наблюдавала се
е филтрация над шибърната шахта на основиня изпускател. Установено е, че няма
изградена енергогасителна шахта след основния изпускател. Резултатите от
проверката са обективирани в Констативен протокол № 02-02-116 от 20.11.2018 г.,
с който са дадени задължителни предписания до собственика на язовира по
осъществяване на безопасна техническа експлоатация - да се почистят въздушния и
водния откос от храстовидна растителност и да се изгради енергогасителна шахта
след основния изпускател със срок на изпълнение на предписанията до 30.05.2019
г. Протоколът е подписан от съставилите го лица и от присъстващите при
проверката.
На 11.06.2019 година служители в Регионален отдел
"Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" извършили
последваща проверка на язовир "Извор" и установили, че не е било
изпълнено предписанието, дадено с протокол № 02-02-116 от 20.11.2018 година. Резултатите
от проверката са обективирани в Констативен протокол № 02-02-46/11.06.2019 г.,
подписан от проверяващите служители - в това число и свидетелите В.А. и А.Г.. При
проверката присъставал Владко Димитров, представител на собственика на язовира
– община Сливница.
За констатираното нарушение на чл. 190а, ал. 2 от
Закона за водите на 29.07.2019 година свидетелката А.Г. - страши инспектор в ГД-
НЯСС- при ДАМТН съставил срещу община Сливница Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 02-030/29.07.2019 г. АУАН бил съставен в
отсъствие на нарушителя, но в присъствие на свидетел при установяване на
нарушението – В.А..
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е
представил писмени възражения.
Въз основа на съставения АУАН, на 30.12.2019 г. Кирил
Михайлов Войнов - зам. председател на ДАМТН издал и процесното НП, в което били
отразени обстоятелствата по нарушението, фактическото описание на нарушението и
неговата правна квалификация по 190а, ал. 2 от Закона за водите, като с този
административно-наказателен акт на жалбоподателя било наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 6000 лева, на основание чл. 200, ал. 1, т. 39
от Закона за водите.
Фактическите обстоятелства се установяват от събраните
по делото доказателствени материали: гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото
свидетели; събраните по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК писмени доказателства: съставеният АУАН
№ 02-030/29.07.2019 г., констативен протокол № 02-02-116 от 20.11.2018 г.,
констативен протокол № 02-02-46/11.06.2019 г., заповед № А-5 от 02.01.2008 г.
на председателя на ДАМТН, покана за съставяне на АУАН, заповед № А-517 от
12.07.2018 г. на председателя на ДАМТН, акт № О95 за публична общинска
собственост от 13.09.2004 г., два броя скици
Настоящият състав кредитира
показанията на свидетелите, които са очевидци на нарушението. Показанията им са
категорични, ясни, непротиворечиви, логически последователни и кореспондират с
всички писмени доказателства по делото. От показанията им се установява, че при
извършената последваща проверка е констатирано, че не са били спазени
предписанията от предишната проверка.
За разкриване на обективната истина по
делото способстват и писмените доказателства, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали, затова съдебният състав ги кредитира изцяло и основава своите фактически изводи върху тези
доказателства.
При така
изяснените фактически обстоятелства съдът от първа инстанция формира следните
свои правни изводи:
Съдът приема, че жалбата
е подадена от легитимирано лице, при спазване на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, като е насочена срещу обжалваем (подлежащ на
съдебен контрол) административно-наказателен акт, и в тази връзка се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна поради следните
съображения:
При съставяне на АУАН, респ. при издаването на НП, съдебният
състав не констатира наличието на
съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП – спазена е
компетентността (материална и териториална) на длъжностните лица,
съставили, съответно издали, двата процесуални документа. Компетентно
длъжностно лице е съставило АУАН съгласно чл. 201, ал. 11 от ЗВ /вж. заповед №
А-517 от 12.07.2018 г. на председателя на ДАМТН/. Компетентно определено от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор длъжностно лице (на
длъжност зам. председател на ДАМТН) е издало оспорваното НП – вж. заповед № А-5
от 02.01.2008 г. на председателя на ДАМТН.
Спазени са и правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН – актът
е съставен в присъствието на свидетел-очевидец, и съгл. разпоредбата на чл.43,
ал.1 и ал.4 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя и е изпратен за
подписване и предявяване до нарушителя. Спазени са и сроковете по чл.34, ал. 1
и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.
Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на
ЗАНН относно реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми
съгласно императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са
посочени датата на съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя,
свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на нарушението,
фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както и нарушените
разпоредби. В допълнение, в издаденото НП също ясно и недвусмислено е отразено
къде е извършено нарушението и кога, като настоящата инстанция счита, че в
процесното НП се съдържат
изискуемите съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити: посочени са
индивидуализиращите данни на наказващия орган; номера на НП и датата на
издаването му; номера на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите
данни и адрес на нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на
нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст,
който е нарушен, както и вида на наложеното наказание и неговият размер.
В
случая не е била налице необходимост
за проверка по чл.52, ал.4 от ЗАНН на фактическите обстоятелства, тъй като не
са били представени нито писмени възражения, нито доказателствена от
жалбоподателя в подкрепа на нейните възражения, като в АУАН изложените
възражения не са доказани по какъвто и да било начин, а след като няма спор относно фактическите
констатации и същите се подкрепят от събраните в хода на административно-наказателното
производство доказателствени материали, няма как наказващият административен
орган да приложи чл.54 от ЗАНН, защото нарушението се установява, както и
неговия автор, приложени са материалния закон със съответната на фактите материалноправна
норма, и няма нарушения на процедурата.
От
доказателствата по делото се установява несъмнено, че Община Сливница е
собственик на язовир „Извор“. Като такъв е следвало до спазва предвидените в
Закона за водите правни норми. Съгласно параграф 1, т. 94 от ДР на Закона за
водите "язовир" е водностопанска система, включваща водния обект,
язовирната стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху
която са изградени. Правомощията на контролните органи по отношение на
язовирите са визирани в нормата на чл. 190, ал. 4 от Закона за водите, по
силата на която Председателят на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица контролират
изпълнението на предписанията на комисиите по чл. 138а, ал. 3; мерките за
осигуряване на изправно техническо състояние на язовирните стени съоръженията
към тях и за безопасната им експлоатация; дейности по извеждане от експлоатация
и/или ликвидация на язовирни стени и съоръжения към тях. От друга страна, в нормата
на чл. 190б от Закона за водите е посочено, че за резултатите от проверката
контролните органи по чл. 190, ал. 4 съставят протокол, към който прилагат
събраните документи и обяснения, като съдържанието на протокола се определя в
наредбата по чл. 141, ал. 2. Протоколът се изготвя в срок до 14 дни след
проверката и се изпраща на собственика на язовирната стена и съоръженията към
нея и на оператора на язовирната стена и съоръженията към нея и на областния
управител по местонахождението й. По силата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 и т. 4 от
Закона за водите, председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни
лица по чл. 190, ал. 4 имат право да
дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към
тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл. 141, ал. 2,
включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото
състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с
изключение на язовирите по приложение № 1 към чл. 13, т. 1, за намаляване на
водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение,
да съставят актове за установяване на административни нарушения съобразно
правомощията си по този закон. Съгласно чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите собствениците
на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по
ал. 1, т. 3.
В случая по
делото се установи, че след извършена проверка оправомощени длъжностни лица са
констатирали нарушения и са дали задължителни предписания на собственика на
язовир „Извор“ – община Сливница - да се почистят въздушния и водния откос от
храстовидна растителност и да се изгради енергогасителна шахта след основния
изпускател със срок на изпълнение на предписанията до 30.05.2019 г.
Представител на жалбоподателя е присъствал при проверката и е подписал
изготвения констативен протокол след като се е запознал с констатациите и
предписанията в него.
Въпреки
дадените задължителни предписания, обективирани в констативен протокол № 02-02-116
от 20.11.2018 г. при извършена последваща проверка на 11.06.2019 г. е
установено, че предписанията не са били изпълнени в срок. Ето защо по делото се
установява извършено нарушение на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ. Нарушението е
осъществено чрез бездействие и то трае докато бъде установено или
преустановено, като в конкретния случай от дата 30.05.2019 година нарушението е
започнало да се осъществява непрекъснато и е било установено на дата 11.06.2019
година при извършената повторна проверка, в това число по спазване на дадените
предписания. Законосъобразно административно-наказващият орган е ангажирал
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и е наложил санкция
в предвидения от закона размер.
Съгласно чл.
27, ал. 1 от ЗАНН административното наказание се определя в границите на
наказанието, предвидено за извършеното нарушение. Санкционната разпоредба на
чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ предвижда налагането на административно наказание „имуществена
санкция” от 1000 до 20 000 лева на юридическо лице, което не изпълни
предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2. При
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя. В случая правилно и законосъобразно е била
ангажирана отговорността на Община Сливница и е наложено предвиденото по вид
административно наказание. Неговият
размер е правилно и законосъобразно определен и не е прекомерен с оглед
характера на нарушението. Предписанието, което е дадено на община Сливница е
свързано с безопасната експлоатация на язовира и поради това неизпълнението му
застрашава широк кръг обществени отношения свързани с нормалното и безопасно
управление на водите на територията на страната и опазване на здравето на
населението.
При законосъобразно проведено
административно-наказателно производство, без допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, при правилно прилагане на материалния закон, категорична
установеност на нарушението и неговия автор, както и справедливост на
наказанието, обжалваното НП като правилно и законосъобразно следва да бъде
изцяло потвърдено, и затова на осн. чл. 63, ал.1, предл.1 от ЗАНН СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като законосъобразно
и правилно наказателно постановление № НЯСС-252 от 30.12.2019 г., издадено от Кирил
Михайлов Войнов - зам. председател на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор /ДАМТН/, с което на община Сливница, с адрес: гр. Сливница, на основание чл. 201, ал. 12, вр. чл. 200, ал.
1, т. 39 от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 6000 лева за нарушение по чл. 190а, ал. 2, вр. чл. 190а,
ал. 1, т. 3 от Закона за водите.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
Глава ХІІ от АПК и на основанията по НПК, пред Административния съд – София-област
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: