Р Е Ш Е Н И
Е № 2598
гр. Пловдив, 23.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на осми юли две хиляди и двадесета година, в
състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
18989 по описа на съда за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на обективно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37
против В.Н.Г., ЕГН **********,*** за признаване на установено в отношенията
между страните, че се дължат сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №10333/2019 г. по описа на ПРС.
В исковата молба, подадена
от ищцовото дружество „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД се твърди, че ответникът
по силата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като собственик на топлоснабден имот,
находящ се в ***, има качеството на клиент на топлинна енергия и съответно
съгласно чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия е длъжен да заплаща месечните
дължими суми за доставена топлинна енергия, както и сумата по услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, в тридесет дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася. Твърди се, че за периода 01.05.2017 г. до
30.09.2018 г. ищцовото дружество е доставило на ответника, а търговецът за
дялово разпределение на топлинна енергия НЕЛБО ЕАД, е разпределил топлинна
енергия за отопление, за БГВ и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация
по подробно посочени в исковата молба фактури. Заявява се, че в процесния имот
е разпределена и фактурирана топлинна енергия на обща стойност 473,57 лв. с ДДС, включваща главница в размер
на 415,50 лева с ДДС, за периода 01.05.2017 г. – 30.09.2018 г., ведно с
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 04.07.2017 г. –
20.06.2019 г., в размер на 58,07 лева с ДДС.
Заявява се, че ищцовото
дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, като е
образувано частно гражданско дело № 10333/2019г. по описа на Районен съд –
Пловдив. Ответникът е възразил своевременно, поради което в настоящото
производство се иска установяване на процесното вземане, както и да се осъди
ответникът да заплати разноските по заповедното и исковото производства.
Своевременно е постъпил
отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва предявените искове, като
заявява, че от 2007 година имотът е необитаем, като от 2007 година до
настоящата година, всяка година подава декларации пред ищцовото дружество в
този смисъл. Заявява се, че в получените фактури за процесния период няма
показания за уредите, няма старо и ново салдо, а само начислени служебно суми.
Заявява, че няма качеството на потребител или клиент на топлинна енергия и няма
сключен договор между страните. Заявява също така, че за предходните периоди
исковете са били отхвърлени. Към отговора на исковата молба са приложени
констативни протоколи, декларации за редовни проверки от 2007 година до сега,
жалба до РП - Пловдив, решения - на
Районен съд - Пловдив и Окръжен съд – Пловдив, както и входящи номера от „ЕВН
Топлофикация“ – Пловдив, „НЕЛБО Инженеринг“, че имотът е необитаем. Моли се
исковете да се отхвърлят.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 150, ал. 1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия по енергийно и
водно регулиране (ДКЕВР). Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от
ДР на Закона за енергетиката /обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г./, според
който по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване. Липсата на представен договор, сключен между ищцовото дружество
и ответника не обосновава извод за липса на качеството потребител на топлинна
енергия. Липсва противоречие и в съдебната практика в
тази насока. Нормите на чл.150 от ЗЕ
предвиждат
възникването на договорни отношения по продажба на топлинна енергия по силата
на публикувани общи условия, без да е необходимо изрично писмено съгласие на
потребителите. Следователно правото на собственост или на ползване на върху апартамента води до създаване на
договорни отношения по продажба на топлинна енергия с топлофикационното
дружество и до възникване на задължението и да заплаща стойността на
изразходваната топлоенергия.
Не
се оспорва от ответника, поради и което е отделено, като безспорно
обстоятелство, твърдението на ищеца, че ответникът е собственик на имота.
По
делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от “Топлофикация Пловдив”ЕАД на потребителите в гр.Пловдив. Съгласно чл.3, ал.1
ОУ купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право
на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Съгласно чл.4, ал.1 ОУ продавачът е
длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ
купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок.
Съгласно чл.18 ОУ търговското измерване и отчитане на продадената топлинна
енергия се извършва чрез средство за търговско измерване – топломер, монтиран в
абонатната станция на границата на собственост. Отчетеното по този начин
количество потребена топлинна енергия за сградата се разпределя между отделните
имоти, присъединени към абонатната станция, от избран от тях търговец, чрез
системата за дялово разпределение. Установява се, че посочените общи условия са
публикувани в един местен и един национален ежедневник.
Приети са като писмени доказателства
констативни протоколи, издадени от Нелбо ЕАД – топлинния счетоводител, като по
– голяма част от протоколите са подписани от ответника без възражения. В
констативен протокол от 12.12.2011 г. е констатирано по отношение на процесния
имот, собственост на ответника, че уред 2316 и 2317 са с показания „0“, а показанията на водомера са 236 куб.
м. В протокол от 15.05.2011 г. отново са отразени показания нула на двата уреда
и показание 235 куб.м., от което следва за целия период от 15.05.2011 г. до
12.12.2011 г. е изразходван 1 куб.м. гореща вода. В констативен протокол от
05.06.2012 г. не само показанията на уредите, но и показанията на водомера за
топла вода са нулеви. В констативен
протокол от 11.10.2012 г. са отразени показания нула на уредите и показание 0,6 куб. в. на водомер за топла вода. В констативен
протокол от 30.04.2013 г. отново са
отразени нулеви показания на уредите, като не са отразени показания на водомер
за топла вода. В констативен протокол от
19.05.2014 г. са отразени нулеви показания на уредите и 0, 5 куб.м. на
водомера. Протоколът не е подписан от ответника или от упълномощен
представител.В констативен протокол от 30.11.2016 г. са отразени нулеви
показания на уредите и показание 44,561 куб.м. на водомера, като е дадено предписание
за смяна на уредите, които са от 2001 г.
В
констативен протокол от 22.04.2017 г.
непосредствено преди исковия период са отразени нулеви показания на
уредите и показание 17 куб.м. на водомера за топла вода. Отново е дадено
предписание за подмяна на уредите. В
констативен протокол от 24.04.2018 г., в исковия период, показанията на уредите
отново са нулеви, а показанието на водомера е 55,505 куб.м. В Констативен
протокол от 18.12.2018 г. т.е. след исковия период е отразено, че водомерът е за смяна с
показания 59,685 куб.м., а уред 2316 е с показания 3, 1. В констативен протокол
от 31.10.2019 г. са отразени нулеви показания на уредите и 64,3 куб.м. на
водомера за топла вода. В талон за отчет на уреди, изготвен от топлинния
счетоводител на 28.05.2020 г. и подписан от ответника са отразени показания на
водомера 69,268 куб.м. и нулеви показания на уредите.
Приети
са като писмени доказателства и декларации от ответника за отчетени показания
на ИРУ и водомер за периода от 2006 г. 2010 г., за 2011 г. -124 куб.м. водомер
за топла вода, декларация от 05.06.2012 г. за нулеви показания на уреди и
водомер, декларация от 11.10.2012 г. за показания на водомер 0,6 куб.м. и
показания на уреди – нулеви. Така представените декларации напълно съвпадат с
отразеното в протоколите от топлинния счетоводител. Представяните от ответника
декларации са входирани в дружеството – топлинен счетоводител, като последният
е уведомен от абоната, че апартаментът е необитаем.
Приети
са като писмени доказателства множество подадени от ответника до ищцовото
дружество декларации през периода от 2015 -2018 г., в които се сочи, че
процесният апартамент е необитаем и са оспорвани начислените суми.
Приета
е като писмено доказателство справка от ищцовото дружество, в която са отразени
компоненти включени в начислената сума за всеки месечен отчетен период, включен
в общия исков период. От отразеното е видно, че за процесния имот се начислява топлинна енергия за БГВ, топлинна
енергия за отопление, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както
и суми да предоставена услуга дялово разпределение. От отразеното е видно, че
за периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. са начислени 1,0504 MWh за ТЕ,
отдадена от сградната инсталация на стойност 87,09 лв. без ДДС; 0,7615 MWh ТЕ
за отопление на стойност 63,13 лв. без ДДС; 1,8120 MWh ТЕ за БГВ на стойност 181,24 лв. без ДДС, от
която е приспадната отстъпка в размер от 22,92 лв. без ДДС и сумата от общо
37,74 лв. за предоставяне на услугата дялово разпределение.
По
делото е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице след справка в ищцовото
дружество и справки за разпределена ТЕ от Нелбо ЕАД. От заключението се установява, че през процесния
период 01.05.2017 Г. – 30.09.2018 г. АС
обслужваща жилищния блок в *** е работила, като е подавала ТЕ за отопление и за БГВ. Подадена е общо 387,156597 MWh ТЕ за разпределение, от които
са отчислени технологични разходи в размер на 28,26957 MWh за сметка на ищцовото дружество. През процесния период в *** всички 2 броя отоплителни тела са били
присъединени към топлопреносната мрежа в блока и са били снабдени с ИРУ за
визуален отчет. Отопляемият обем на имота е 169 м3. В имота на
ответника всички 2 броя отоплителни тела
тип радиатор са присъединени към топлопреносната мрежа в блока и се е
начислявала потребена топлоенергия по ежемесечен визуален отчет на ИРУ
монтирани на същите. Поради липса на
консумация, ТЕ за отопление на същите не е начислявана през процесния период. През
процесния период в имота има монтирани 2 бр. индивидуални разпределителни
устройства (ИРУ). Вещото лице посочва, че същите са технически изправни. Вещото
лице посочва, че в имота има монтиран и един брой водомер за топла вода, като
начисляванията за изразходваното количество ТЕ за БГВ са ставали на база
отчетни показания от устройството. За имота на ответника са прилагани изискванията на т. 6.7. във
връзка с т.6.5 от „Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна
собственост“ приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването за 1 брой щранглира, по максимална нормативна мощност на
отоплителното тяло. Количеството ТЕ, разпределено в имота на ответника за
периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. по месеци, показано в приложената към
заключението таблица е общо 4,00968 MWh ,
в това число 1,05043 MWh за отдадената от сградната
инсталация, 0,76152 MWh за отопление и 2,19773 MWh за БГВ. Не се установява
разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество. Вещото
лице посочва, че начинът на разпределение и начисляване на потребената от
ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове – ЗЕ и
горецитираната наредба, уреждащи разпределението и начисляването на разходите
на ТЕ. Съдът не кредитира заключението
на вещото лице в частта, в която се твърди, че през имота на ответника
преминават преминава щранг лира с
мощност 700 W. Консумираната ТЕ за
същата не се отчита с ИРУ, като за отчет на изразходваното количество ТЕ за
отопление и начисления на същата са били по максимална нормативна мощност на
отоплителното тяло. В приетите по делото
констативни протоколи липсва отбелязване на наличието на щранг лира, а по
делото не са приети доказателства, установяващи нейното наличие, както и
мощността й, която е основна величина за определяне на размера на начисляваната
ТЕ за отопление.
От
приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, изготвено
на основание установеното от СТЕ, представените от ищцовото дружество начислени
количества ТЕ, нормативно определената цена за ТЕ за битови нужди, както и
справка БНБ за основен лихвен процент, се установява, че претендираната
главница и законна лихва съответстват на установените такива. За процесния период по партидата на ответника
не са издадени кредитни известия /т.нар. минусови изравнителни сметки/. Описаните в таблицата фактури са осчетоводени
по надлежния ред, включени са в дневник за продажбите и справка – декларация по
ЗДДС, заведена е аналитична партида на ответника, водено е редовно
счетоводството при ищцовото дружество относно продажбата на ТЕ на ответника за
процесния период. Вещото лице посочва, че през процесния период ответникът не е
извършвал плащания, като общият размер на задълженията, съгласно издадените
фактури през процесния период се установява, че е в размер от 415,50 лв., от
които сумата от 104,51 лв.- ТЕ, отдадена
от сградната инсталация, сумата от 75,76 лв. – ТЕ за отопление, сумата от
189,95 лв.- топлоенергия за гореща вода /БГВ/ и 45,28 лв.- услуга дялово разпределение. Лихвата за забава вещото лице изчислява в
размер от 58,07 лв.
С оглед
отделеното, като безспорно обстоятелство, че ответникът е собственик на имота
през процесния период, то по силата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът е в
договорни правоотношения с ищеца по делото, при общоизвестните общи условия за
продажба на топлинна енергия от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД.
Съгласно цитираната разпоредба всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цената за
доставената топлинна енергия. В ЗЕ не е предивдено изискване за наличие на
индивидуален договор с всеки абонат в сграда етажна собственост.
Определянето
на размера на месечното задължение за плащане на цената на потребената топлинна
енергия, независимо дали същата е за отопление, БГВ или сградна инсталация на
всеки потребител на топлинна енергия от сградата - етажна собственост, начинът
на разпределяне на топлинната енергия, респективно формирането на месечното
задължение, е регламентиран в Закона за енергетиката и Приложението към чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването - Методика за
дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост.
Съгласно
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия, потребителят е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия в 30 – дневен
срок, след изтичането на периода, за който се отнасят. Според клаузата на чл.
35, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34,
ал. 1, потребителите на топлинна енергия дължат на ищцовото дружество
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. С оглед посочените
доказателства, съдът намира за установено, че ответникът е потребил начисленото
му количество топлинна енергия, като от заключението на съдебно – техническата
експертиза се установи точното количество потребена топлинна енергия, а от
цените на топлинна енергия – стойността на същото количество енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.155, ал.1 от Закона за енергетиката, клиентите на топлинна
енергия в сграда - етажна собственост, заплащат консумираната топлинна енергия
по един от следните избрани от тях начини: на 11 равни месечни вноски и една
изравнителна вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация.
Ответникът
дължи суми за отчитане на показанията на уредите за топлинна енергия – т.нар.
услуга дялово разпределение. В чл.149б, ал.3 от ЗЕ е уредено правилото, че в
договора по ал. 1 услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на
доставчика самостоятелно или по сключен от него договор с лице, регистрирано по
реда на чл. 139а. В настоящия случай сме изправени пред втората хипотеза, при
която се дължи заплащане от потребителите на услуга, доставена от трето лице,
като размерът и дължимостта на същата се установява от събраните по делото
писмени доказателства и приетите експертни заключения. Искът за установяване
дължимост на сумата от 45,28 лв. за предоставяне на услугата дялово
разпределение следва да се уважи, като основателен и доказан по размер.
Освен
заплащането на съответната топлинна енергия, постъпила в собствения им имот,
потребителите са длъжни да заплатят и тази за сградна инсталация.
В
Тълкувателно Решение № 2/2016 от 25.05.2017 по т.д. № 2/2016 г. по описа на
ВКС, ОСГК, е прието, че за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат
на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на
Закона за защита на потребителите.Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от
ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички
потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество
топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на
сградата, на отоплителната инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е
обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове тавани и пр., т. е. нал. е топлообмен, в резултат на който се
повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти,
находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това дали и
каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В
този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в
сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
В горния смисъл е и Решение на СЕС от 05.12.2019
г. по отправени преюдициални запитване, член 27 от
Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври
2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива
93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1
и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на
търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО
на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския
парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), което допуска
национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в
сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент. Приема се също така, че член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността
при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за
отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от
Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври
2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви
2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО
и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална
правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост
сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за
всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на
неговия апартамент.
С оглед горното и доколкото се установява от приетото по делото заключение
в частта, в която се възприема от съда, като обективно изготвено и основаващо
се на събрани по делото доказателства, то съдът приема, че претенцията за
установяване на дължимост на ТЕ, разпределена за сградна инсталация е
основателна и доказана до размера от 104,51 лв.
Освен
това, доколкото по делото се установява и самият ответник е отразил в
подаваните от него декларации, че в имота има отчетени показания на водомера за
топла вода, то съдът приема, че за ответника е възникнало задължение за
заплащане на доставената ТЕ за БГВ за процесния период в установения размер от
189,95 лв. От приетото по делото
заключение на СТЕ, в частта, в която се кредитира от съда, както и от приетите
като писмени доказателства протоколи се установява, че начисляванията за
изразходваното количество ТЕ за БГВ са ставали на база отчетни показания от устройството,
като начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ
съответства на специалната методика от нормативните актове – ЗЕ и Наредба
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
Ответникът
оспорва дължимостта на сумите, начислени за ТЕ за отопление на имота, като
сочи, че щранг – лирата не представлява отоплително тяло, а е част от сградната
инсталация. В нормативната уредба обаче е предвидено, че щранг лирата
представлява отоплително тяло, а не част от сградна инсталация. В §1, т. 37 от
ДР на Закона за енергетиката е посочено, че "Отоплителни тела" са
тръбните отоплителни тела и щранг-лири, глидерните отоплителни тела, плоските
отоплителни тела и конвекторите, които са конструктивни елементи, служещи за
отдаване на топлина в помещенията чрез радиационен и конвективен топлообмен от
постъпващия в тях топлоносител. В т. 6.9 от Приложение № 1 на чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването е предвидено, че
При щранг-лира без уред за дялово разпределение инсталираната мощност се
определя по изчислителен път и се прилага разпоредбата по т. 6.5., която пък
предвижда, че „За сгради - етажна собственост, в които има
отоплителни тела без уреди за индивидуално отчитане, се прилага екстраполация
по максимален специфичен разход на сградата по реда: 1) определя се инсталираната мощност на
отоплителните тела в сградата; при липса на данни се приемат данните на подобно
отоплително тяло, например от аналогично помещение на друг етаж; 2) за всяко
отоплително тяло с уред в сградата се определя отношението между дяловите му единици и инсталираната му
мощност; най-голямото отношение за отоплително тяло с уред за дялово разпределение се приема за максимален специфичен
разход за сградата (МСРС); 3) дяловите
единици за отоплителните тела без уреди се получават, като инсталираната
мощност на отоплителното тяло без отчет се умножи с МСРС.
Щранг-лирата е отоплително тяло, използвано
при някои вертикални отоплителни инсталации. В случая обаче от събраните по
делото писмени доказателтсва не се установява
в имота да е налице щранг лира с посочената от вещото лице по приетото
по делото и оспорено от ответника заключение на СТЕ. Доколкото заключението е
своевременно оспорено от ответника и по делото липсват документи, приети като
писмени доказателства и установяващи наличието на щранг лира с мощност 700 вата
в имота, то съдът не кредитира заключението в тази част. От приетите по делото
констативни протоколи, изготвени от топлинния счетоводител и подписани в по-
голямата си част от ответника не е отразено наличието на щранг лира с
посочената мощност, а по делото липсват други доказателства, удостоверяващи
отразеното от вещото лице в оспореното заключение обстоятелство. С оглед
изложеното съдът приема, че искът за признаване на установено, че се дължи сума
за ТЕ за отопление в размер на 75, 76 лв. следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
С оглед частичната основателност на
претенцията за главница и доколкото по делото не се установява да са постъпвали
плащания по партидата на ответника, то съдът приема, че претенцията за
обезщетение за забава за исковия период върху всяка от приетите за установени,
като дължими главници е доказана по основание. С оглед основателността на
претенцията, съдът на основание чл. 162 ГПК чрез използване на онлайн
калкулатор изчислява размера й, а именно: 52,21 лв. До така установения размер искът по чл. 86 ЗЗД
следва да се уважи, а за разликата над този размер до пълния предявен такъв или
за сумата от 6,86 лв. следва да се отхвърли, като недоказан по размер.
Съдът счита за основателно
искането за присъждане на законна лихва върху уважената главница, считано от
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1
ГПК следва да се присъдят
разноски в полза на ищеца, съразмерно на уважената част от исковите претенции.
Ищецът е направил разноски в размер на
75 лв. в заповедното производство и 475 лв. в исковото производство, като съдът
определя размер на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с
чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ – 100 лв. От така
претендираните и направени разноски следва да се присъдят в полза на ищеца разноски, съразмерно на
уважените претенции, както следва: 61,50
лв. разноски в заповедното производство и сумата от 389, 50 лв. в исковото
производство.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Н.Г., ЕГН **********,*** дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.“ Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 339,74 лв.-
главница, представляваща обща стойност на доставена топлинна енергия за БГВ
и отдадена от сградната инсталация ТЕ,
както и услуга дялово разпределение,
доставени и начислени за периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. , ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 21.06.2019 г. до окончателното й изплащане
и сумата от 52,21 лв.- обезщетение за забавено плащане на уважената главница в
размер на законната лихва за периода от 04.07.2017 г. до 20.06.2019г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. №10333/2019 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление *** против В.Н.Г., ЕГН **********,*** искове
за признаване на установено, че се дължат суми по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №10333/2019 г. по описа на ПРС за разликите до пълните предявени размери от 415,50 лв. – главница и 58,07 лв.-
обезщетение за забава, а именно за сумите от 75,76 лв. –главница за топлинна
енергия за отопление за периода от 01.05.2017 г. – 30.09.2018 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 21.06.2019 г. до окончателното й
изплащане и за сумата от 6,86 лв.- обезщетение за забава за периода от
04.07.2017 г. до 20.06.2019г.
ОСЪЖДА В.Н.Г.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №
37 разноски, съразмерно на уважените
претенции, както следва: сумата от 61,50 лв.- разноски по ч.гр.д. № 10333/2019
г. по описа на ПРС и сумата от 389,50 лв.- разноски по гр.д. № 18989/2020
г. по описа на ПРС..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ