Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
15.06.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря
Йорданка Петрова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело №
3722 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 531354 от 12.11.2018 г. по гр.д. № 43386/2017 г. Софийски
районен съд, 45 състав признал за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********,
срещу Ц.И.К., ЕГН **********, Р.А.К., ЕГН **********, и И.А.К., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, че: Ц.И.К. дължи на ищеца сумата
16.66 лева, представляваща стойност на незаплатени такси за дялово
разпределение за периода от 01.12.2013 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********, абонатен № 082792, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
18.01.2017 г., до окончателното плащане на вземането, и сумата 3.17 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.01.2014 г. до 11.01.2017 г.; Р.А.К. дължи на ищеца сумата 4.17
лева, представляваща стойност на незаплатени такси за дялово разпределение за
периода от 01.12.2013 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „********, абонатен № 082792, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 18.01.2017 г., до окончателното
плащане на вземането, и сумата 0.79 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2014 г. до 11.01.2017
г.; И.А.К. дължи на ищеца сумата 4.17
лева, представляваща стойност на незаплатени такси за дялово разпределение за
периода от 01.12.2013 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „********, абонатен № 082792, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 18.01.2017 г., до окончателното
плащане на вземането, и сумата 0.79 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2014 г. до 11.01.2017
г., като отхвърлил иска за сумата 620.51 лева – главница, представляваща
неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от
01.12.2013 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „********, абонатен № 082792, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 18.01.2017 г., до окончателното
плащане, и иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за сумата
90.46 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 31.01.2014 г. до
11.01.2017 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 30.03.2017 г. по ч.гр.д. № 2655/2017 г. по описа на СРС, 45 състав.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците са осъдени да заплатят на ищеца
разноски за исковото и за заповедното производство съразмерно с уважената част
от исковете. Решението е постановено при участието на „Т.“ ООД, като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, който го
обжалва в частите, с които исковете са отхвърлени, с оплаквания за неправилност
– неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. За да отхвърли иска за сумата 620.51 лв.
районният съд приел, че исковата претенция е недоказана, тъй като кредитирал
единствено заключението на СТЕ, без да обсъди ССЕ. Първостепенният съд
неправилно кредитирал СТЕ, която била непълна. Заключението не следвало да бъде
приемано, а следвало на основание чл. 201 ГПК съдът да назначи допълнително
заключение, но съдът не дал на ищеца такива указания. СТЕ не била обсъдена
съобразно нормата на чл. 202 ГПК наравно с другите доказателства по делото.
Следвало да се кредитира заключението на ССЕ, от което се установявало, че
задълженията на ответниците са в размер на 585.29 лв. – за главница, и 81.42
лв. – за лихви за забава. Поради това моли съда да отмени решението в
атакуваните части, вкл. в частта за разноските и вместо това постанови друго, с
което да уважи предявените искове. Претендира разноските по делото, вкл. юрисконсултско
възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл.
78, ал. 5 ГПК на претендирано от насрещните страни адвокатско възнаграждение.
Въззиваемите страни Ц.И.К., Р.А.К. и И.А.К. с отговор по реда на чл. 263,
ал. 1 ГПК оспорват жалбата и молят съда да потвърди първоинстанционното решение
в обжалваните части като правилно. Не претендират разноски.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.“ ООД, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно и субективно
пасивно съединени положителни установителни искове:
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от
общо 620.51 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия
за битови нужди за периода м. 12.2013 г. – м. 04.2016 г. в топлоснабден имот на
адрес: гр. София, ж.к. „********, абонатен № 082792;
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 90.46 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
31.01.2014 г. - 11.01.2017 г.;
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от
общо 25 лв. - главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода м. 12.2013 г. – м. 04.2016 г., и
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 4.75 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.01.2014 г. - 11.01.2017 г.
От ответницата Ц.И.К. са претендирани 4/6 от дълга, а от ответниците Р.А.К.
и И.А.К. – по 1/6. Претендирана е и законната лихва върху главниците от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 18.01.2017 г., до окончателното
плащане. За сумите е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по гр.д. № 2655/2017 г. на СРС, 45 състав.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. Настоящият
състав намира, че при постановяването му не са нарушени императивни
материалноправни норми, а с оглед
оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:
От приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ се
установява, че в процесния период м. 12.2013 г. – м. 04.2016 г. за имота на
ответниците е начислявана само ТЕ от сградна инсталация и ТЕ за отопление – за
щранг лира без уред. Вещото лице е посочило, че ТЕ, отдадена от сградна
инсталация е изчислявана при съотношение пълен отопляем обем на имота по проект
към пълен отопляем обем на СЕС, съответно 203/7304. Съгласно заключението, определянето
на сумите за сградна инсталация е спорно, поради несъответствие между
текстовете на чл. 63 и §1 от ПЗР на Наредба № 16-334 (отм.) и реалното
приложение на тези текстове, като несъответствията се отнасят до това как се
отразяват и регламентират изменения в пълния отопляем обем на СЕС и пълния
отопляем обем на имотите в СЕС при определяне на индивидуално отдадената ТЕ за
сградна инсталация. Поради това в рамките на експертизата не може да се даде
еднозначен отговор на въпроса за правилното определяне на ТЕ, отдадена от
сградната инсталация. Същевременно от 2014 г. при ищеца данните за ТЕ за
отопление на имот се сумират с данните за ТЕ от сградна инсталация и вещото
лице не е дало поотделно начислените суми по двете пера.
С оглед така установеното, доводите в жалбата са неоснователни. При
доказателствена тежест за ищеца съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не е
доказал реално доставеното в имота на ответниците количество ТЕ. Заключението
на СТЕ не е оспорено от ищеца по реда и в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, а
съгласно същото извод, че разпределението на ТЕ от сградна инсталация е
правилно извършвано не може да се направи, тъй като на вещото лице не са
предоставени данни за изменения в пълния отопляем обем на СЕС. Същевременно вещото
лице е посочило, че сумите за сградна инсталация и щранг лира се отнасят към перо
отопление на имот, поради което по делото не се установява и каква част от
сумите са начислени за ТЕ, отдадена от сградна инсталация и каква част – за ТЕ
за отопление от щранг лирата без уред. Последното препятства извършване на
проверка и дали ТЕ от щранг лирата е правилно начислявана съобразно действалата
в процесния период Методика към Наредба № 16-334 (отм.).
Противно на поддържаното от въззивника, заключението на СТЕ не е непълно и
СРС не е бил длъжен нито да назначава служебно допълнителна СТЕ, нито да дава
указания на ищеца в тази насока. Отделен въпрос е, че във въззивната жалба няма
заявени доказателствени искания. След като по делото не се установява
количеството реално доставена в имота на ответниците ТЕ, искът за главница за
ТЕ е недоказан и като такъв - неоснователен. При недоказване на това
количество, извод за основателност на иска само въз основа на заключението на
ССЕ не може да бъде направен. Неоснователността на иска за главницата от своя
страна обуславя извод за неоснователност и на акцесорния му иск за лихви за
забава.
Предвид съвпадението на изводите на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в атакуваните части.
При този изход, разноски на въззивника не се следват, а
от въззиваемите не се претендират, поради което разноски не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 531354 от 12.11.2018 г., постановено по гр.д. № 43386/2017 г. на
Софийски районен съд, 45 състав в обжалваните отхвърлителни части.
В необжалваните части решението по гр.д. № 43386/2017 г. на Софийски
районен съд, 45 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.“ ООД, ЕИК******,
като трето лице помагач на страната на ищеца-въззивник „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.