№ 2550
гр. Варна, 06.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501439 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на Д.Ф. Ф. срещу Определение № 4587 от
27.04.2022г. постановено по гр.д. № 3414/2022г. по описа на ВРС, 40-ти състав, В ЧАСТТА
МУ, с която на основание чл. 211, ал. 1 и ал. 2 от ГПК е оставено без уважение искането
на частния жалбоподател – ответник по делото за приемане за съвместно разглеждане на
предявен от същия насрещен иск за делба на съсобствени вещи, като е указал на насрещния
иск възможността да предяви същия като отделен иск.
В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на определението. Изложени са доводи, че предявеният насрещен иск
отговаря на изискванията на чл. 211, ал. 1 от ГПК, като съдът не е обосновал мотив и
законова норма, въз основа на които постановява прекратяването на производството по този
иск. Искът е допустим за разглеждане ведно с останалите съединените искове; правото на
предявяване на същия е защитено от специалната норма на чл. 322, ал. 2 от ГПК; не е
забранено по закон съединяването на иска за делба на имущество придобито по време на
брака, в производството по развод по вина на съпруг; разглеждането на исковете по чл. 322,
ал. 1-3 от ГПК ведно с иска за делба ще доведе до процесуална икономия, а защо не и до
признаването му от другата страна и търсене на решение за споразумение. Поради тези
съображения отправил искане обжалваното определение да се отмени като делото да се
върне с указания за едновременно разглеждане на всички брачни искове с иска за делба.
В отговор на жалбата АН. Н. Ф. оспорила доводите в нея. Изразила становище за
правилност на обжалваното определение с аргумент, че макар исковете да са подсъдни на
един и същи съд, те не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство.
Изрично заявила, че не признава иска за делба. Отправила искане обжалваното определение
да се потвърди.
1
При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по
чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу необжалваем акт – определение, което не попада в хипотезата
на чл. 274, ал. 1, т. 1, нито на т. 2 от ГПК, от страна без правен интерес от обжалване, поради
което е процесуално недопустима. Съображенията за това са следните:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от АН. Н. Ф. срещу Д. В.
Ф. конститутивен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на сключения
между страните граждански брак поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство,
ведно с произнасяне по всички последици от развода.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът Д. В. Ф. предявил насрещен иск за
делба на придобитото по време на брака имущество, включващо недвижими имоти и
движими вещи.
С обжалваното определение ВРС приел, че искът за делба подлежи на разглеждане по
друг съдопроизводствен ред, поради което съединяването му за съвместно разглеждане в
производството по иск за прекратяване на брака е недопустимо. Посочил също, че искът за
делба преди прекратяване на брака и преди възникване на обикновената съсобственост
между страните е преждевременно, доколкото до влизане в сила на решението за
прекратяване на брака и на съпружеската имуществена общност, съсобственост между
страните липсва. Пояснил, че неприемането за разглеждане на иска за делба в
производството по иск за развод поради разстройство на брака не прегражда пътя на ищеца
за защита, доколкото същият разполага с възможността да предяви иска за делба в отделно
производство. Доколкото определението, с което не се приема иска за делба в това
производство не е преграждащо развитието на този иск и възможността за предявяването му
въобще, но в друго производство, по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК то и
определението не подлежи на обжалване.
Произнасянето в този смисъл е правилно, законосъобразно и обосновано и не страда
от сочените в частната жалба пороци.
Съгласно приетото в мотивите към т. 7 от ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК на
ВКС, в случая е налице хипотеза на оставяне без уважение на искането за приемане за
съвместно разглеждане на насрещния иск. С предявяването на насрещен иск във висящо
исково производство се извършва последващо обективно съединяване на искове, чиято
допустимост се преценява от първоинстанционния съд. При неприемане за съвместно
разглеждане на насрещния иск не се стига до връщане на насрещната искова молба, а съдът
следва да постанови отделянето му на основание чл. 211, ал. 2, изр. 2 от ГПК, в който случай
определението не подлежи на обжалване. Съгласно посочената разпоредба предявяването на
насрещен иск става по правилата за предявяване на иск. Тази препращаща правна норма
налага извод, че по отношение на насрещния иск е приложим общият режим на глава ХIII,
раздел I /„Предявяване на иск“/, който изрично в чл. 129, ал. 3, изр. 3 от ГПК предвижда
обжалваемост на определението за връщане на исковата молба. Насрещната искова молба
трябва да отговаря, освен на изискванията по чл. 211, ал. 1 от ГПК, също и на изискванията,
предвидени в разпоредбите на чл. 127 и следващите от ГПК. Ако е подадена насрещна
2
искова молба, която не отговаря на изискванията за редовност съгласно посочените
процесуалноправни норми, първоинстанционният съд не следва да приема насрещния иск за
съвместно разглеждане във висящото исково производство, а на основание чл. 211, ал. 2,
изр. 2 от ГПК трябва да постанови отделянето му, което определение не подлежи на
обжалване /същото не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалваемостта
му е предвидена изрично в закона/. Само ако първоинстанционният съд е приел за
съвместно разглеждане насрещния иск, оставил е без движение насрещната искова молба,
като е предоставил срок за отстраняване на нередовностите и е върнал насрещната искова
молба поради неотстраняване на недостатъците й, определението /разпореждането/ за
връщане подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 129, ал. 3
ГПК. Разглежданият случай не е такъв. Ако съдът не е върнал насрещната искова молба, а е
отделил насрещния иск в друго производство, определението не подлежи на обжалване, тъй
като не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК. Изрично в акта си съдът е
постановил, че не приема насрещния иск и че ищецът има възможност да го предяви в
отделно производство. Ето защо това определение не подлежи на обжалване по реда на
Глава ХХI от ГПК.
В отговор на доводите в жалбата следва да се посочи, че законовите норми
изключващи съвместното разглеждане на брачните искове и исковете за делба на
съсобственост, възникнала вследствие прекратена СИО се съдържат в ГПК и СК.
Производството по брачни искове е уредено в Глава XXVI на ГПК, а това по съдебна делба
– в Глава XXIX на ГПК. Тези производства са особени искови производства /Част III от
ГПК/ и подлежат на разглеждане по различен съдопроизводствен ред. Предявяването на
иска за делба на съсобственост не е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 322, ал. 2 от
ГПК, поради което е недопустимо. Решението по иска за развод обаче е от значение за
съсобствеността между страните и има преюдициално значение за делбата на обикновената
съсобственост, която ще възникне едва след прекратяване на СИО при евентуално
прекратяване на брака /чл. 27, ал. 1 от СК/. Ето защо развитите в частната жалба доводи за
процесуална икономия и за допустимост на обективно съединяване на брачни искове с
искове за делба в случая са несъстоятелни.
В заключение, като насочена срещу необжалваем акт, частната жалба е процесуално
недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК
частна жалба на Д.Ф. Ф. срещу Определение № 4587 от 27.04.2022г. постановено по гр.д. №
3414/2022г. по описа на ВРС, 40-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 211,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК е оставено без уважение искането на частния жалбоподател – ответник
по делото за приемане за съвместно разглеждане на предявен от същия насрещен иск за
3
делба на съсобствени вещи, като е постановил отделянето му.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд, гр. Варна в
едноседмичен срок, който за частния жалбоподател започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му.
Препис от определението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4