Решение по дело №2213/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                         30.12.2019г., град Дупница

 

IV, г.о.

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	17.12.		2019

 

на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Росица Ганева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		2213		2019

 

                                      дело №                                    по описа за                                  год. и за да се произнесе взе предвид следното:

          

           Производството е образувано по искова молба, депозирана от С.С.В. с ЕГН **********, действащ чрез майка си и законен представител Л.Л.В., ЕГН **********, с адрес *** срещу С.Д.В., ЕГН **********, с адрес: ***, с която искова молба са предявени искове с правно основание чл. 150 СК.

           Ищецът твърди, че с решение, постановено по гр.д. № 180/2012 год. по описа на РС -  Дупница, ответникът бил осъден да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 100, 00 лева, от когато изминали седем години, като размерът на същата не е променян, а обстоятелствата при които била определена издръжката, съществено се променили, както поради общото поскъпване на живота, преминаването на детето в по-горна степен на обучение, така и от повишаването на размера на минималната работна заплата, с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК. Сочи се, че в момента синът на страните е ученик в 10 клас. Нуждите от храна, облекло, учебни пособия, ежедневни разходи както и разходи за отопление и други, значително се увеличили. Предвид горното и разпоредбата на чл. 142 ал. 2 на СК моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 150 от СК измени издръжката, като увеличи същата от 100, 00 лв. на 250, 00 лв. месечно, като осъди ответника да я заплаща, считано от датата на завеждането на исковата молба.

           В законоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК,  по делото не е постъпил писмен отговор от ответника.

           Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

           Видно от приложеното по делото като писмено доказателство копие на удостоверение за раждане, издадено от Община Дупница, ответникът в настоящото производство е баща на ищеца С.С.В. с ЕГН **********.

           С решение, постановено по гр.д. № 180/2012 год. по описа на РС -  Дупница, ответникът е бил осъден да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 100, 00 лева.

           От приетата като писмено доказателство Служебна бележка № 108/02.10.2019г., се установява, че ищецът е ученик в 10 клас редовна форма на обучение в Спортно училище „Ген. Владимир Стойчев“ - гр. София.

           Приети са като писмени доказателства Епикриза от МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД гр. Дупница; Епикриза от МБАЛ „Св. Иван Рилски-2003“ гр. Дупница; Епикриза от УМБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД - София; ЕР № 0297/015/31.01.2018г. на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД гр. Дупница, от които се установява, че ответникът е с влошено здравословно състояние и е бил хоспитализиран неколкократно предвид заболяване на сърцето

           При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: 

           Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.

           Съобразно разпределението на  доказателствената тежест, ищецът следва да докаже фактите, от които извежда своите твърдения, а именно: че са налице предпоставките на закона, при които се следва изменение на първоначално определената й издръжка, дължима от ответника в производството и че ответникът разполага с доходи, от които да заплаща претендирания размер на месечна издръжка.      Ответникът следва да докаже фактите, от които извежда своите възражения – правоизключващи, правоотлагащи, правопогасяващи, правопогасяващи.

           Съгласно даденото в чл. 143, ал. 2 от СК разрешение родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, т. е. правото на получаване на издръжката в тази хипотеза е безусловно, доколкото същото не е предпоставено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (в този см. т. 2 от ПП № 5 от 16.11.1970 г. на ВС). Същевременно в разпоредбата на чл. 150 от СК е установена възможността за последващо изменение размера на първоначално определената издръжка посредством нейното увеличаване, респ. намаляване при изменение на обстоятелствата. В тази връзка за успешното провеждане на предявен по реда на чл. 150, във вр. с чл. 143, ал. 2 от СК иск в тежест на ищеца е, съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, при условията на пълно и главно доказване да установи, че ответникът се явява задължено да заплаща издръжка лице, както и че за периода от определяне на първоначалния размер на издръжката до момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция е настъпила трайна промяна на нуждите на детето. При определяне на необходимия размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на родителите, а при иск за изменение на определена от съда издръжка по чл. 150 СК, следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице (т. 19 от ППВС № 5/16.11.1970 г.; Р 154 от 16.07.2012г. по гр. дело 1435/2012г., трето г.о, постановено по реда на чл. 290 ГПК). Не е необходимо кумулативно да са се изменили всички обстоятелства, които са били взети предвид при определяне на издръжката, чието изменение се иска. Изменението може да засяга едни или други обстоятелства от значение за определяне на издръжката преди предявения иск по чл. 150 от СК (В този смисъл Решение 1046/1976 г. на II г.о.). Възможно е да е настъпило изменение само досежно нуждите на този, който търси издръжка, и това да се дължи на различни причини, или само изменение досежно възможностите на онзи, който дължи издръжката, за да е налице основание по чл.  150 от СК. Размерът на издръжката следва да се определи съобразно реалните нужди на детето и доходите на родителите. Нуждите на децата се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, здравословното състояние и др. Нуждите - това са потребностите, остойностени като средство за отглеждане на детето, неговото възпитание и изграждане на личността му и следва да се преценят към момента на постановяване на решението (Р 90-1969г на II г. о). Възможностите на родителя, който дължи издръжка, е обективен показател за размера й и се определя от доходите му, обстоятелството дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи и др.

           В разглеждания случай безспорно установено по делото се явява обстоятелството, че ответникът в производството има качеството „родител” на непълнолетното към момента на депозиране на исковата молба дете С.С.В. с ЕГН **********, както и че с постановено по гр.д. № 180/2012 год. по описа на РС -  Дупница, ответникът е осъден да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 100, 00 лева. На следващо място съдебният състав приема, че съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства в състояние да мотивира извода, че за времето от датата на влизане в сила на решението, с което е определен размер на издръжката, дължима от ответника до датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, е настъпило такова съществено изменение на обстоятелствата, което да е поставило ищеца в състояние, което да обективира изменение на първоначално определената издръжка. С оглед на това, че от датата на определяне на издръжката в първоначалния й размер е изминал период от почти  осем години - през този период, съществено се е променила и обективната икономическа обстановка - цените на основните стоки за бита - храна, облекло, електричество, отопление, вода, транспорт, съдът счита, че са налице предпоставките за изменяване на първоначално определената издръжка. Ето защо, съдът счита, че необходимите средства за задоволяване на ежедневните нужди на детето възлизат на около 270, 00 лв. месечно. Тази сума следва да се разпредели в тежест и на двамата му родители, като се вземе предвид, че майката осигурява ежедневните и преки грижи за детето.

           По делото не е безспорно установено кой от двамата родители е с по - висок доход. Възможността на родителите за издръжка зависи предимно от размера на получаваните доходи, но и от образованието, квалификацията, професията им, от имущественото им състояние. Съдът счита, че ответникът може и следва да заплаща на сина си издръжка в размер на 140, 00 лева месечно, доколкото майката на детето упражнява преките и непосредствени грижи за същото, а ответникът е в трудосопособна възраст, ангажирани доказателства за обстоятелства, изключващи възможността му да полага труд за период, предхождащ приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, като ответникът заявява в хода на съдебното дирене, че основанието за определената му намалена работоспособност е отпаднало, при което съдът приема, че ответникът в процеса е в състояние да реализира месечен доход, равняващ се на поне минималната работна заплата за страната. Предвид и събраните по делото доказателства за влошеното му здравословно състояние. Съгласно разпоредбите на СК и размерът на МРЗ са страната от 01.01.2019г., минимално определената издръжка за непълнолетно дете от 01.01.2019г. е в размер на 140, 00 лева месечно, възрастта на ищеца и събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно здравословното състояние на ищеца, съдът счита, че така определената месечна издръжка за ищцата от страна на ответника кореспондира с установения по делото доказателствен материал.

           Следва да се посочи и, че въпреки дадените указания за тежестта на доказване с разпореждането по чл. 312 от ГПК, не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, които да установяват, че нуждите му обуславят плащане на издръжка в размер на 250, 00 лева месечно от страна на ответника, какъвто е размерът на иска за месечната издръжка, както и доказателства за възможността му да заплаща този претендиран размер.

           С оглед изложеното, настоящият състав намира, че искът – предмет на настоящото производство с правно основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК следва да бъде уважен частично – да бъде увеличена първоначално определената издръжка с 40, 00 лева, а до пълния претендиран размер от 250, 00 лева месечна издръжка, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

           По разноските:

           С оглед изхода от делото, разноски следва да бъдат присъдени за адвокатски хонорар на ищеца съобразно уважената част от иска - в размер на 106, 66 лева. Ответникът следва да бъде осъден да внесе по сметка на РС - Дупница държавна такса върху увеличения размер на издръжката, на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК в размер на 57, 60 лева.

           Водим от горното, съдът

РЕШИ:

 

           ИЗМЕНЯ  размера на определената издръжка с  решение, постановено по гр.д. № 180/2012 год. по описа на РС - Дупница, с което ответникът в настоящото производство С.Д.В., ЕГН **********, с адрес: *** е осъден да заплаща на сина си С.С.В. с ЕГН ********** чрез майка си и законен представител Л.Л.В., ЕГН **********, с адрес *** месечна издръжка в размер от 100, 00 лева, като увеличаваразмера на издръжката с 40, 00  лева,  като

           ОСЪЖДА  С.Д.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплаща на сина си С.С.В. с ЕГН ********** чрез майка си и законен представител Л.Л.В., ЕГН **********, с адрес ***  месечна издръжка в размер на 140, 00 лв., считано от 21.10.2019г. - датата на депозиране на исковата молба в съда до настъпване на основание за нейното изменяване или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до пълния му предявен такъв от  250, 00 лв. месечно, като неоснователен.

           ОСЪЖДА С.Д.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на сина си С.С.В. с ЕГН ********** чрез майка си и законен представител Л.Л.В., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК  сторените по делото разноски в размер на 106, 66 лева за адвокатски хонорар съобразно уважената част от иска.

           ОСЪЖДА  С.Д.В., ЕГН **********, с адрес: ***  да внесе по сметка на РС – Дупница сумата от 57, 60 лева, която сума представлява държавна такса върху увеличения размер на издръжката, на основание чл. 83, ал. 1, т. 2  ГПК.

          

           Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Кюстендил в двуседмичен срок, считано от 31.12.2019г., съгласно разпоредбата на чл. 315, ал. 2 ГПК.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: