Р Е Ш Е Н И Е
№ 389 /23.12.2020 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
открито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ТЕОДОРА МИЛЕВА |
|
|
СИЛВИЯ САНДЕВА |
При участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА
разгледа докладваното от съдия С.Сандева к.а.н.х.д.№ 550/2020 г. по описа на АдмС
– Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по касационна жалба на М.В.И. ***, срещу
решение № 260021/23.09.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 599/2020 г. по описа на Районен съд - Добрич. В жалбата се излага, че решението на
ДРС е неправилно, постановено в противоречие с чл.40, ал.1 от ЗАНН. Твърди се,
че от доказателствата по делото се установява, че полицейските служители са
отказали да посочат като свидетели в акта пътниците в управлявания от
жалбоподателя микробус, което е в нарушение на т.10 от ППВС № 10 от 28.09.1973
г. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество,
с което да се отмени наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – сектор “ПП” към ОД на
МВР – Добрич, не изразява становище по нея.
Представителят на ОП - Добрич дава заключение за
основателност на касационната жалба. Счита, че решението на ДРС е постановено
при недостатъчна доказателствена обезпеченост, с оглед на което иска то да бъде
отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество, тя е неоснователна по следните съображения :
Районният съд е бил сезиран с
жалба от М.В.И. срещу наказателно постановление № 20-0851-000467/18.03.2020г.
на началника на сектор “ПП” към ОДМВР – Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение
на чл.119, ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева на основание чл.183,
ал.5, т.2 от ЗДвП. В НП е посочено, че на 06.03.2020г. в 18, 01 часа в
гр.Добрич, на бул. “Добруджа”, на пешеходната пътека до Холандското общежитие,
посока ул. “Димитър Ковачев” управлява МПС – Ситроен Джъмпер с рег. № ТХ4136АК,
като не пропуска пресичащ пешеходец по пешеходна пътека тип „зебра“.
С обжалваното решение районният
съд е потвърдил наказателното постановление по съображения, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването му и е безспорно доказано извършването
на нарушението, самоличността на извършителя и неговата вина. Счел е, че от
показанията на актосъставителя и свидетеля по акта се установява по категоричен
начин, че жалбоподателят като водач на МПС не е пропуснал пресичащ пешеходец по
пешеходна пътека тип „зебра“ на посочените в АУАН и НП време и място. Отхвърлил
е като неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено
процесуално нарушение на разпоредбите на ЗАНН поради това, че пътниците в
управлявания от него автобус (маршрутка) не са посочени като свидетели при
съставянето на АУАН. Позовал се е на презумптивната доказателствена сила на
редовно съставените актове по чл.189, ал.2 от ЗДвП, като е приел, че в хода на
съдебното производство не са представени доказателства, оборващи описаната в
АУАН и НП фактическа обстановка. Констатирал е, че не са налице предпоставките
за приложение на чл.28 от ЗАНН предвид на високата степен на обществена
опасност на деянието и съществуващия риск от евентуално допускане на ПТП с
пешеходец. Приел е, че наложеното административно наказание е към минималния
размер и би реализирало целите на административното наказване, предвидени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН. По тези съображения е стигнал до крайния правен
извод за законосъобразност на обжалваното НП, в резултат на което го е
потвърдил.
Решението е правилно и законосъобразно. Въз основа на
непротиворечивите показания на разпитаните по делото свидетели районният съд е
направил правилни и обосновани фактически и правни изводи, които се споделят
изцяло от касационната инстанция.
Неоснователно е основното и единствено възражение в
касационната жалба, че АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП, противоречи
на чл.40, ал.1 от ЗАНН и т.10 от ППВС № 10 от 28.09.1973 г., тъй като пътниците
в управлявания от жалбоподателя автобус не са посочени като свидетели при
съставянето му. Обстоятелството, че в микробуса е имало пътници, не означава
непременно, че те са преки очевидци на възникналата ситуация, за да бъдат
вписани в АУАН. Ако жалбоподателят не е бил съгласен с отразените в акта
фактически констатации, е имал пълната възможност да ги опровергае с годни
доказателствени средства, което той не е сторил. Нито при съставянето и
предявяването на АУАН, нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, нито в жалбата си
до районен съд И. е направил възражения, че актът е съставен в отсъствието на
свидетели очевидци, пътуващи в микробуса. Едва в хода на устните състезания пред
въззивния съд е изложил оплаквания, че неправилно полицейските служители са освободили
пътниците и не са ги посочили като свидетели в акта, но това не е достатъчно,
за да се обори материалната доказателствена сила на акта, с оглед на което
правилно и законосъобразно районният съд се е съобразил с нея. Действително от
разпита на двамата полицейски служители се установява, че първоначално са
освободили жалбоподателя от местонарушението, за да не бави пътниците, след
което се уговорили с него да се срещнат на последната спирка по маршрута, където
единият от тях му съставил акта. Никъде в показанията им обаче не се съдържат
данни, от които да се направи извод, че те са отказали актът да бъде съставен в
присъствието на пътниците от автобуса в качеството им на свидетели очевидци. Такъв
извод не може да се направи и от обясненията на самия жалбоподател, който не е
твърдял да е посочил конкретни лица като свидетели и актосъставителят да не ги
е вписал в акта. И двамата свидетели сочат категорично, че преди да освободят
жалбоподателя, за да остави пътниците по спирките, са го запознали с
извършените от него нарушения (преминаване на червен сигнал на светофара и
непропускане на пешеходец на пешеходна пътека). Това се установява и от
обясненията на жалбоподателя, дадени в хода на касационното производство,
съгласно които полицаят, който го спрял, му казал, че минава на червено и че
има пешеходец, когото не пропуска. Ето защо, ако е смятал, че констатациите на полицейските
служители не отговарят на обективната истина, е могъл да посочи някой от
пътуващите в микробуса като свидетел по акта още при първото спиране за
проверка вместо да продължи по маршрута си. Като не е сторил това, то неоснователно
е поддържал по-късно пред съда, че актът е издаден в нарушение на чл.40 от ЗАНН, тъй като в него не са посочени всички свидетели очевидци. От данните по
делото е видно, че основният очевидец на нарушението е бил другият служител от
полицейския патрул и той е вписан като свидетел по акта, поради което правилно
и законосъобразно районният съд е приел, че не са допуснати нарушения на
разпоредбите на ЗАНН относно участието на свидетели очевидци при съставянето на
АУАН. Фактическите констатации в акта се основават на преките и непосредствени
наблюдения на двамата полицейски служители, които са се намирали в непосредствена
близост до пешеходната пътека и са видели съвсем ясно, че водачът на микробуса
не е пропуснал минаващия по нея пешеходец, като актосъставителят дори си
спомня, че пешеходецът е вдигнал ръце в знак на възмущение. В хода на цялото
съдебно производство не е поискано събирането на каквито и да е гласни, писмени
или веществени доказателства (вкл. видеозаписи, в случай че микробусът
разполага с видеозаснемане), с които да се оспори или да се разколебае достоверността
на показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, с оглед на което
районният съд не е имал друга възможност освен да ги зачете при установяване на
действителната фактическа обстановка по спора, санкционирайки пълното процесуално
бездействие на жалбоподателя в процеса.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са
налице процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствата по
делото. Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на
непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК всички
възможни и необходими доказателства, свързани с административнонаказателната
отговорност на нарушителя.
По безспорен начин са установени по делото
правнорелевантните факти и обстоятелства, въз основа на които са направени и изводите
на съда. След правилно установената фактическа обстановка районният съд е
стигнал до законосъобразни правни изводи относно правната квалификация на нарушението,
приложимата санкционна норма и размера на наложеното наказание.
С оглед на това решението на ДРС не страда от пороци,
налагащи отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
Административният съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260021/23.09.2020г., постановено по н.а.х.д. № 599/2020г. по
описа на Районен съд - Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: