№ 161
гр. Пловдив, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
при участието на секретаря Златка М. Чобанова
в присъствието на прокурора Костадин Димитров Паскалев (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно
дело № 20215300601955 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХІ-ва от НПК.
Образувано е по частна жалба на СТ. В. В. срещу Разпореждане № 4143
от 27.07.2021 г. на Районен съд- Пловдив, постановено по НЧХД № 1246/2021
г. по описа на същия съд, с което е било прекратено съдебното производство.
В жалбата се излагат доводи срещу приетото от съда, че за същото деяние
има образувано наказателно производство от общ характер, за което не е
постановявано от прокурора спиране на осн. чл. 25 ал. 1 т. 6 от НПК. Твърди
се, че е налице постановление за спиране на образуваното от компетентните
органи досъдебно производство и сезирането на съда с искане за разглеждане
на същия спор по реда на НЧХД е процесуално допустимо. Иска се отмяна на
обжалваното разпореждане и връщане на делото на първостепенния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.В съдебно заседание
жалбата се поддържа изцяло от частния тъжител и повереника му.
Представителят на Окръжна прокуратура- Пловдив изразява становище,
че частната жалба е основателна.
Подсъдимият К.Й. и защитникът му считат, че жалбата е неоснователна,
1
а атакуваното разпореждане е законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя и
извърши цялостна служебна проверка на правилността на обжалвания
първоинстанционен съдебен акт, при спазване изискванията на чл. 313 и чл.
314 НПК, за да се произнесе, съобрази следното:
Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, притежаващо правото да
обжалва съдебния акт, в предвидения за това срок. Разгледана по същество е
основателна.
Незаконосъобразно проверяваният съд е намерил, че са налице
основанията на чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК за
прекратяване на образуваното съдебно производство.
Видно от наличните по делото материали е било образувано ДП №
142/2020г. пр.пр. № 1804/2020г. на РП Пловдив за престъпление по чл.194
ал.1 от НК, което е спряно с постановление на РП Пловдив от
29.06.2020г.поради неоткриване на извършителя.
Било е образувано и ДП № 143/2020г. – пр.пр.№ 1805/2020г. чл.216 ал.1
от НК, което с постановление от 08.10.2020г. на прокурор от РП Пловдив е
било спряно на основание чл.244 ал.1 т.1 вр.чл.25 ал.1 т.6 от НПК, като е
прието, че е налице деяние по чл.216 ал.4 от НК, което се преследва по
частноправен ред, съгласно чл.218в т.1 от НК. В тази връзка е бил уведомен и
пострадалия и настоящ жалбоподател СТ. В. В., за правото си ако желае в 6-
месечен срок от уведомлението да предяви обвинение пред РС Пловдив като
частен тъжител. В това постановление от 08.10.2020г. прокурорът обаче
изписал, че се касае за ДП № 142/2020г., вместо ДП № 143/2020г.
На 18.02.2021г. преди изтичане на 6-месечен срок от издаване на горното
прокурорско постановление /тъй като липсва обратната разписка, с която то е
връчено на В./ е подадена тъжба и е образувано НЧХД № 1246/2021г. В
тъжбата е посочено същото постановление на РП от 08.10.2020г. по пр.пр.№
1805/2020г. и са описани идентични факти и участници в деянието като в
прокурорския акт. Първоинстанционният съд по НЧХД № 1246/2021г
констатирал описаното по-горе разминаване в номерата на досъдебните
производства и релевантното досъдебно производство - ДП № 143/20г.
водено като пр.пр. № 1805/2020г. било изпратено и съответно приложено по
делото. Поради възникналите съмнения относно коректния номер на
2
досъдебното производство относно процесното престъпление, на тъжителя е
било отново изпратено постановлението на РП Пловдив от 08.10.2020г. но с
поправен номер на ДП –цифрата „2“ /от 142/ е била поправена с „3“/143/ и
същото е било получено на 02.06.21г.
На 27.07.2021г. РС постановил обжалваното определение, с което
прекратил производството по НЧХД № 1246/2021г., приемайки, че не е
налице техническа грешка и в случая има висящо досъдебно производство за
същото деяние.
Това становище на първостепенния съд не може да бъде споделено.
Няма спор в правната доктрина и задължителната съдебна практика /ТР
№ 3-2015-ОСНК, ТР 4-2018-ОСНК/, вкл. и тази на ЕСПЧ, че идентичността
на две паралелни наказателни производства произтича от тъждеството на
фактите, а не от номерата, с които деловодно са обозначени. Прочее
принципът non bis in idem не се проявява като недопустимост на две
едновременно висящи производства, а в забрана те да бъдат решени в
отделни производства с окончателен акт по същество, когато касаят същите
факти – опасения, които е изложил районния съд, че във всеки един момент
при липса на спряно досъдебно производство прокурорът може да състави и
внесе в съда обвинителен акт. Но в случая за първостепенният съд не е имало
спор, че по фактите, за които е било образувано производството пред него
от частен характер, е налице спряно досъдебно производство, само че вместо
с номер 143/20г., е било обозначено с номер 142/20г. Това е така тъй като
фактите и волята на прокурора са видими от съдържанието на самите
документи по делото.
Подходът на контролирания съд, с който приема, че не може да се
направи извод за спряно досъдебно производство относно същия правен спор
само заради грешно посочения номер е изключително формален и пряко
нарушава правото на пострадалия на достъп до съд. Не се касае за подмяна на
волята на прокурора, защото именно в спряното досъдебно производство по
процесното деяние, държавният обвинител недвусмислено е изразил волята
си заключавайки, че се касае за деяние по чл.216 ал.4 от НК и е предоставил
по закон упражняването на правата на пострадалия да дири защита пред съда
за престъпление от частен характер. За същите тези факти частният тъжител е
инициирал производството пред съда. „Подмяната“ на коректния номер на
3
досъдебното производство, при все, че няма никакво съмнение относно
съответната на това наказателното производство прокурорска преписка /№
1805/20г./, не е подмяна на вътрешното убеждение на прокурора относно
визираните факти в неговия спиращ производството акт. Напротив,
единственият извод, който може да се направи в случая е, че е налице
допусната техническа грешка. В същия смисъл са и предоставените справки и
уведомителни писма от РП Пловдив.
На следващо място, от изисканата информация от РП Пловдив е видно,
че и двете досъдебни производства - № 143/20г. и № 142/20г. са били спрени,
макар и на различни основания. Т.е. приемайки формално, че номерът е
водещ за извода дали е спряно съответното производство, би следвало да се
приеме, че всъщност и „коректното“ като деловоден номер ДП е било спряно,
при което явно пострадалият не е упражнил правата си преждевременно.
Спазен е преклузивният 6-месечен срок за упражняване правата на
тъжителя. Тъжбата е подадена през м.02 2021г., след като през м.10 2020г. е
постановено спирането на досъдебното производство. Направеното повторно
уведомяване на 02.06.2021г. за спряното ДП е резултат единствено от
формалното изискване да е налице документ за връчване на прокурорското
постановление, но то е без значение след като правата вече са упражнени.
Предвид гореизложеното, мнозинството на настоящия съдебен състав
прие, че изложените оплаквания във въззивната жалба са основателни.
Следва да бъде отменен атакуваният съдебен акт и производството по делото
да продължи от стадия, в който е било прекратено.
Воден от горното и на осн. чл. 334 т. 1 вр с чл. 335 ал. 2 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 4143 от 27.07.2021 г. на Районен съд-
Пловдив, постановено по НЧХД № 1246/2021 г. по описа на същия съд, с
което е било прекратено съдебното производство.
ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за продължаване на
съдопроизвоствените действия.
Решението не подлежи на обжалване.
4
Да се съобщи на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5