СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
19.04.21г.
Софийски градски
съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 18.03.21г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 438/19г. и констатира следното:
Предявени са
искове от М. П. против П.на РБ с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ за сумите:
250 000 лева и 35 000 лева /обезщетения за неимуществени вреди и за
имуществени вреди/. Претендира се /при условията на чл. 86 от ЗЗД/ и законната
лихва върху първата главница за периода след 19.01.17г. Върху втората главница
се претендира законна лихва за периода – след завеждане на делото.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по
делото доказателства удостоверяват, че:
Срещу ищеца е било
водено наказателно производство и същото било прекратено с определение на СГС
от 19.01.17г. по н.ч.д. № 146/17г. /постановено в хипотезата на чл. 369, ал. 4
от НПК/. Съдебният акт е влязъл в сила на 19.01.17г.
Искът за
неимуществени вреди е основателен - до размера на сумата 30 000 лева:
Посоченият съдебен
акт /влязлото в сила прекратително определение на съда/ удостоверява пряко
/еднозначно – категорично/ предпоставката по чл. 2 от ЗОДОВ /във връзка с ТР № 3 от 04г. на ОСГК на ВКС/. Същото
обстоятелство /основанието на исковете/ не се оспорва от ответника.
Принципно – във
всички случаи /винаги/ когато са налице предпоставките на чл. 2 от ЗОДОВ
пострадалото лице /обвиняемият, подсъдимият/ има право на обезщетение /във
всички хипотези на цитираният законов текст - наличието на претърпени
неимуществени вреди следва да се презумира/. В тази връзка:
Наказателно
преследване по естеството си /по дефиниция, принципно/ е дейност, която
оказва /презумира се, че оказва/
негативно въздействие върху психиката /евентуално и физиката/ на обвиняемия,
рефлектира негативно /с различна степен на интензитет – съобразно особеностите
на конкретния случай/ и върху отношенията на подсъдимия в семейството му, с
близки, приятели, колеги /обратен извод в същата насока би се явил в пряко
противоречие с житейската логика/. С оглед това: председателят на състава
намира, че събираните в процес като настоящия доказателства /досежно
основанието и размера на иска/ могат да бъдат преценявани единствено в
контекста на това - какъв размер обезщетение се дължи /а не в контекста на това
- дали се дължи обезщетение/. Отделно от това /в същата връзка/ – по делото са
и събрани редица доказателства /писмени, гласни и няколко експертни/ във връзка
с процесното релевантно /спорно/ обстоятелство.
Процесното
обезщетение се определя при условията на чл. 52 от ЗЗД /в контекста на горните
принципни съображения/ и при съобразяване на конкретните /събрани по делото/
доказателства /писмени и гласни и експертни/. Съдът отчита също -
продължителността на наказателното производство /като цяло/ във времето и
наличието на доказателства, че в рамките на процеса - спрямо ищеца е била
приведена в изпълнение мярка за процесуална принуда: „задържане под стража“
/този вид ограничителна мярка - принципно засяга съществено, презумира се, че
засяга сериозно в негативен аспект психическото и физическо здраве на
обвиняемия/. Съдът съобразява и периода на действия на посочената мярка, както
и обстоятелството, че – липсват доказателства /съответно и твърдения/ ищецът да
е бил обвиняем /съответно осъждан/ по други наказателни производства.
Искът за
имуществени вреди е основателен – частично:
Събраният по
делото доказателствен материал /писмен, гласен и експертен – преценен в
съвкупност/ удостоверява, че: до 16.06.11г. – ищецът е работил по трудово
правоотношение /на посочената дата – договорната връзка е била прекратена в
хипотезата на чл. 330, ал. 1 от ГПК/; за период от 11 месеца /времето през
което е действала наложената мярка за процесуална принуда „задържане под
стража“/ М. П. е бил обективно /реално, фактически/ възпрепятстван да полага
труд /по трудово или друго правоотношение/. За такова време – обвиняемият е
пропуснал възможността да получи работна заплата /по прекратеното трудово
правоотношение/ в размер на общо 11 000 лева /изчислена на база месечна
заплата в размер на 1 000 лева/. Посочената вреда - пропусната полза /но
само за горния период – доколкото: само през посоченото време е съществувала фактическа
пречка за реализиране на паричен доход/ също следва да бъде обезщетена при
условията на чл. 2 от ЗОДОВ /тъй като се явява пряко следствие от - воденото наказателно
производство и конкретно от - наложената в рамките на същото мярка за
неотклонение/.
Основателен е и
акцесорният иск:
Върху първата
главница следва /по съображенията, изложени в ТР № 3 от 04г. на ВКС/ да се присъди
/се дължи/ и законна лихва – считано от влизане в сила на прекратителното определение
/19.01.17г./. Върху втората главница следва да се присъди законна лихва за
периода – след завеждане на делото /както се претендира/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да
плати на М.Б.П. ЕГН ********** сумите: 30 000 лева и 11 000 лева /обезщетения за
неимуществени вреди и за имуществени вреди/ - на основание чл. 2 от ЗОДОВ;
законната лихва върху първата сума от 19.01.17г. до цялостното й изплащане;
законната лихва върху втората сума от 11.01.19г. до цялостното й изплащане и 218
лева – съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ исковете
за сумите над 30 000 лева и над 11 000 лева.
Решението подлежи
на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: