№ 3153
гр. София, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100500393 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Л. К. К. срещу решение №
17167/23.10.2023г., постановено по гр. д. № 25437/2023г. на СРС, 125 с-в, в частта, в
която съдът е признал за установено, че Л. К. К. дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ
ЕАД сумата от 170,77 лева – главница за топлинна енергия за период от 1.2020г. до
2.2020г., за топлоснабден имот с адрес гр. София, УЛ.****, аб. №113833, заедно със
законна лихва от 15.2.2023г. до плащането, за която сума по гр. д. № 8074/2023г. от
СРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, както и
в частта относно присъдените разноски.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Поддържа, че по делото не е доказано наличието на облигационна връзка, тъй като не е
установено ответникът да е собственик или ползвател. Излага доводи за недоказаност
на размера на иска. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част.
В установения от закона срок, въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД, е
депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд в обжалваната
част да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната
инстанция разноски.
1
Третото лице помагач не изразява становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по
правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за
допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни
материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически
констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които
въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е
необходимо да ги повтаря.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже
основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е.
съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения
период, както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното
количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите
нормативни актове, а също и нейната стойност.
Според действащата разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
"клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик
или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
2
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
респективно то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Видно от представениге по делото протокол за приемане и предаване от
11.06.1957г., протокол от общо събрание № 70/19.03.1963г., удостоверение от
04.10.1963г., удостоверение от 22.10.1962 и списък на членове на ЖСК „Вежен” се
установява, че топлоснабденият имот е бил придобит от К.С. К.. Така представените не
са били оспорени от ответника. Действително, не са представени доказателства, че
ответникът Л. К. К. е наследник на К.С. К.. Събраните по делото доказателства обаче,
преценени в тяхната съвкупност, водят до единствения възможен извод, че потребител
на ТЕ за процесния период е именно ответникът.
На първо място, с отговора на исковата молба ответникът единствено е посочил,
че не са приложени от ищеца документи за собственост, от които да се установи
правото на собственост. Не е оспорил обаче изрично, че именно той е собственик на
топлоснабдения имот.
На следващо място, в заповедното производство, ответникът е възразил, че част
от вземанията са погасени по давност, а за другата част твърди да са изплатени.
Същият не е оспорил основанието, на което е възникнало вземането, а размерите на
вземането.
Не на последно място, следва да се има предвид и, че видно от изисканата в
заповедното производство справка за постоянен и настоящ адрес, като такива, за
ответника е вписан именно адресът на топлоснабдения имот.
Следва да се вземе предвид и, че с протокол от 08.09.2022г. /л. 24 от делото на
СРС/ Л. К. К., с още двама етажни съсобственици е упълномощен от ЕС да подпишат
договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство”, тоест същият притежава
обект на правото на собственост в ЕС гр. София ул.”****.
Настоящият спор няма за предмет вещно право върху имот, а качеството
собственик е една от предпоставките за основателността на иска. Ето защо, няма
пречка за установяване на това обстоятелство, да бъдат събирани и други
доказателства освен нотариални актове или други актове за собственост.
С оглед на изложеното, съдът намира, че за процесния период страните са били
обвързани от облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, като
неоснователни са възраженията на жалбоподателя в тази връзка.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в
общите условия, като след изтичане на едномесечния срок от публикуването на общите
условия те влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. С публикуване от
топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи условия най-малко в
3
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване,
като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ,
договорът за продажба се счита за сключен с конклудентни действия и общите условия
обвързват ответника. Тоест, се установява, че между страните е възникнало
правоотношение по договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, при
правата и задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149 ЗЕ/. По силата на
посочената уредба потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената
топлинна енергия в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.
Собственик на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи заплащане цената
на потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не фактът на
получаване на съответни фактури.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните в настоящото
производство съществува действително правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при
публично оповестените общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от
ЗЕ.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите, като съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да
купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събра-ние на
етажната собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за
упражняването, реда и надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е
сторено, видно от приложения по делото протокол на ЕС. Ето защо, третото лице
помагач е поело задълженията на топлинен счетоводител за процесната сграда по
силата на сключен договор. Отделно, следва да се посочи и че когато договорът с
лицето по чл.139 б ЗЕ е прекратен, съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г.,
разпределението на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършва само от топлопреносното предприятие или от доставчика,
т.е., от въззиваемия, съобразно методиката по приложението към наредбата.
Следователно, липсата на договор с лице по чл. 139 6 ЗЕ няма отношение към
съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия поради което и
тези оплаквания на въззивника са неоснователни.
4
Неоснователни са и възраженията на ответника, че СРС не е приложил правилно
чл. 76 ЗЗД. Установява се от представеното в заповедното производство платежно
нареждане, че въззивникът е посочил изрично кои задължения погасява, поради което
правилно СРС е съотнесъл направеното плащане.
Видно от мотивите на решението на СРС са взети предвид и двете кредитни
известия. СРС подробно е обсъдил изравнителните сметки, които включват и
кредитните известия. Посочил е и, че, ако прогнозно определената цена надвишава
определената по изравнителна сметка, разликата се приспада с кредитно известие,
които в случая са взети предвид от СРС при извършените изчисления, като СГС
споделя изложените от СРС мотиви в тази част и препраща към тях.
Нито пред първоинстанционният, нито пред въззивния съд са били направени
искания от жалбоподателя за допускане на ССЕ. В случай, че съдът прецени, че не са
необходими специални знания по определени въпроси, какъвто е и настоящият случай,
доколкото разполага с всички документи, въз основа на които да определи размера на
вземането, същият не е имал задължението да допуска служебно ССЕ. Ето защо,
неоснователни са изложените от въззивника възражения за неправилно определен
размер на вземането.
Приложима в случая е кратката три годишна давност. Съгласно Решение №
168/22.12.2009 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по гр.д.№ 408/2009 г. и др./, вземанията на
търговски дружества – доставчици, произтичащи от неизпълнено задължение по
договор, поради еднородния и падежиран характер на задължението са периодични
плащания и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по
чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Исковият период обхваща времето от м. 05.2019г. до м. 04.2021г. Заявлението е
подадено на 15.02.2023г.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложените по настоящето дело ОУ /в сила от м.
08.2016г./, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата в 45 – дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Сумата за м. 12.2019г. не е погасена по давност, тъй като същата е станала
изискуема на 14.02.2020г., съобразно чл. 33 от приложените по делото общи условия, а
заявлението е подадено на 15.02.2020г. Следователно не са погасени по давност
вземанията за периода м. 12.2019г. до м. 04.2021г. Ето защо, неоснователни са
възраженията на жалбоподателя за неправилно изчислени погасени по давност
вземания. Нещо повече, СРС е приел, че погасени по давност са и вземанията за м.
12.2019г.
Други оплаквания във въззивната жалба не са наведени, поради което съдът е
ограничен до посоченото в нея.
Поради съвпадане крайните изводите на двете съдебни инстанции, решението в
5
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да се
бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 100 лв.
за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 17167/23.10.2023г.,
постановено по гр. д. № 25437/2023г. на Софийски районен съд, 125 с-в.
ОСЪЖДА Л. К. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ул.”****” 38, вх.****,
да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК *********, с адрес гр. София, ул.
****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за въззивната
инстанция в размер на 100 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „Техем сървисис” ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6