№ 769
гр. Бургас, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Административно
наказателно дело № 20242120202873 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на Д. Д. С., ЕГН **********, живущ в гр.
Бургас, против Наказателно постановление № 24-0346-000152/05.06.2024 г. на
Началник РУ ОДМВР- Бургас, РУ Созопол, с което за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП, на основание чл.174, ал.2 вр. ал.1 от същия закон, на жалбоподателя са
наложени административни наказания глоба в размер на 1500 лв., както и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 18 месеца. В жалбата се съдържат доводи за липса
на изложени мотиви, обосноваващи размерите на наложените наказания, както и
основания, налагащи наказания за повторност, като се моли атакувания акт да бъде
отменен, евентуално изменен. В съдебно заседание жалбата се поддържа.
За административнонаказващият орган в съдебно заседание представител не
се явява.
Жалбата е подадена в срок, пред надлежната инстанция от лице, което има
правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е
процесуално допустима.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Представеният по делото акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 1038743 е съставен за това, че на 07.05.2024 г., в 06.54 ч., на път II-99, с
1
посока на движение Черномерец- Созопол, на разклона за общинско сметище посока
с.Равадиново, община Созопол, жалбоподателя е управлявал мотоциклет Сузуки, с рег.
№ ****, след употреба на алкохол, установено с техническо средство Дрегер 7510,
което отчело концентрация от 0.97 промила алкохол в издишания въздух. Издаден бил
талон за медицинско изследване. С това деяние била нарушена нормата на чл.5, ал.3,
т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Административно- наказващият орган
счел, че деянието е извършено от водача виновно и издал атакуваното наказателно
постановление, с което санкционирал жалбоподателя за соченото нарушение,
приемайки, че е извършено в условията на повторност.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност.
Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери
изцяло и служебно атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, счита, че в хода на административно-
наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в следното:
На първо място от описанието на нарушението в наказателното постановление
не става ясно за каква точно концентрация е санкциониран жалбоподателя. Посочено
е, че при извършената проверка с техническо средство е отчетена концентрация 0.97
промила, като по нататък се сочи, че с протокол за химическа експертиза се е доказало
наличие на алкохол в кръвта 0.89 промила. В тази връзка не става ясно какво точно е
прието от страна на наказващият орган, като точната концентрация е важна с оглед и
определяне размера на санкцията, която следва да се наложи.
На следващо място, пак в наказателното постановление е визирано, че при
сочените по- горе обстоятелства, макар и не съвсем ясни по изложените съображения,
и прието, че жалбоподателя е извършил „Повторно управлява МПС, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 1.2 на
хиляда включително“. Тук отново е налице неяснота, като не се излагат мотиви защо
се приема, че нарушението е извършено повторно- не е конкретизирано с кое
наказателно постановление е наложено първото наказание. Липсва посочване на
номера, датата и органа, който е издал предходното наказателно постановление, както
и отразяване на датата на влизането му в сила, за да бъде направена преценка дали
нарушението е извършено в едногодишния срок съобразно разпоредбата на § 6, т.33 от
ДР на ЗДвП. Следва да се посочи, че по делото не са представени и доказателства, че
нарушението действително е извършено в условията на повторност. Приложена е
справка за нарушител, изготвена на 26.08.2024 г., т.е. след издаване на наказателното
постановление, в която е маркирано Наказателно постановление № 22-4332-
001197/17.02.2022 г., издадено от СДВР. За същото, в графата „статус“ е посочено, че е
2
влязло в сила на 11.05.2022 г. Тази информация обаче, не може да се приеме
безпротиворечиво за достоверна, доколкото и за обжалваното наказателно
постановление е посочено, че е влязло в сила, като същото очевидно не е.
Описанието на нарушението в наказателното постановление продължава с
посочване, че повторно извършеното нарушение всъщност е управление на МПС,
трамвай или самоходна машина „с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда
до 1.2 на хиляда включително“, която редакция на чл.174, ал.1 е изменена още през
2016 г.
С оглед гореизложеното съдът намира атакуваното наказателно постановление
за незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. По изложените по- горе
аргументи е налице неяснота какви факти всъщност е приел наказващият орган за
релевантни, съответно на базата на кои обстоятелства е определил и наложил
посочените в наказателното постановление санкции. Това нарушава правото на защита
на санкционираното лице да узнае срещу какви факти следва да се защитава, което
съставлява основание за отмяна на атакуваното постановление.
Предвид изхода на спора, на жалбоподателя му се следват сторените по делото
разноски, които видно от представените доказателства, възлизат на сумата от 500 лв.-
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0346-000152/05.06.2024 г. на
Началник РУ ОДМВР- Бургас, РУ Созопол, с което за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП, на основание чл.174, ал.2 вр. ал.1 от същия закон, на Д. Д. С., ЕГН **********,
живущ в гр. Бургас, са наложени административни наказания глоба в размер на 1500
лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 18 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР- Бургас да заплати на Д. Д. С., ЕГН **********, живущ в
гр. Бургас, сумата от 500 лв., представляващи сторени разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд- гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3