Решение по дело №1052/2020 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 266
Дата: 6 ноември 2020 г. (в сила от 27 ноември 2020 г.)
Съдия: Вергиния Събева Еланчева
Дело: 20205140201052
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 26606.11.2020 г.Град Кърджали
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – КърджалиІІІ състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Вергиния С. Еланчева
Секретар:Симона Б. Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния С. Еланчева Административно
наказателно дело № 20205140201052 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1300-000853 от 09.06.2020 г.,
издадено от Началник група в сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на М.
Р. И. от с.***, с ЕГН **********, на основание чл.178д от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. за извършено нарушение по чл.98,
ал.2, т.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят М. Р. И. намира издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно, неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила. Твърди, че не е извършил описаното в АУАН нарушение. Действително паркирал
на място за хора с увреждания на паркинга на магазин „Кауфланд“, но самият той бил
пострадал при ПТП на 18.08.2019 г. и се движел затруднено с патерици. Затова не бил
нарушил посочената разпоредба от ЗДвП. Наказващият орган не взел предвид направеното
от жалбоподателя възражение и не го обсъдил при издаване на наказателното
постановление, като така допуснал съществено процесуално нарушение. От установеното
деяние не били причинени вреди, същото представлявало маловажен случай, поради което
следвало да се приложи чл.28 от ЗАНН. Жалбоподателят моли атакуваното постановление
да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен защитник,
който поддържа жалбата. Излага подробни съображения за това, че жалбоподателят бил с
трайни увреждания в крака, тъй като пострадал в катастрофа. Налице били всички
предпоставки, за да се приеме случаят като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли
жалбата да бъде уважена, като претендира и за разноски по делото.
1
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
представлява. Депозирал е писмено становище, с което моли съдът да остави жалбата без
уважение и да потвърди наказателното постановление.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 15.04.2020 г. жалбоподателят М. Р. И. паркирал личния си лек автомобил марка
„***” с рег. *** в гр.Кърджали, на паркинга пред магазин „Кауфланд“. Мястото, на което
паркирал било предназначено за хора с трайни увреждания. На същата дата там били
изпратени свидетелите Т.Т. и И.Г. – мл. автоконтрольори в сектор ПП към ОД МВР-
Кърджали, тъй като имало подаден сигнал за паркирани автомобили на места за хора с
трайни увреждания. Около 12.35 часа на 15.04.2020 г. те установили и паркирания от
жалбоподателя автомобил марка „***” с рег. ***, който също бил на място, определено за
хора с трайни увреждания. Свидетелите Т. и Г. констатирали, че на превозното средство
нямало валиден стикер за хора с трайни увреждания. След направена справка за собственост
на моторното превозно средство, свидетелят Т.Т. съставил Фиш серия GT № 327069 за
нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП срещу жалбоподателя М. Р. И. . След като получил
фиша, последният възразил срещу него и оспорил нарушението, поради което фишът бил
анулиран. По този повод на 22.04.2020 г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН за
нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП. Актът бил подписан и получен от нарушителя без
възражение. На 27.04.2020 г. постъпило писмено възражение срещу съставения акт. Същото
не било уважено и на 09.06.2020 г. наказващият орган издал процесното наказателно
постановление, с което на основание чл.178д от ЗДвП наложил на жалбоподателя
административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. за извършено нарушение по чл.98,
ал.2, т.4 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Т.Т.
и И.Г., на които съдът дава вяра изцяло, защото са последователни, логични и взаимно
допълващи се; Акт за установяване на административно нарушение от 22.04.2020 г., чиято
доказателствена сила по чл.189, ал.2 от ЗДвП не бе оборена; Уведомление по чл.186, ал.3 от
ЗДвП; Свидетелство за регистрация на МПС част I; Възражение срещу АУАН от 22.04.2020
г.; Възражение срещу Фиш серия GT № 327069; Епикриза от 03.09.2019 г.; Епикриза от
11.07.2020 г.; Експертно решение № 1484 от 15.04.2020 г. на ТЕЛК; Заповед № 8121з-515 от
14.05.2018г. на МВР, установяваща компетентността на длъжностното лице, издало
наказателното постановление; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Преглед на
Фиш серия GT № 327069.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
2
правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана
по същество.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, според който паркирането е забранено на места,
определени за хора с трайни увреждания. С нормата на чл.178д от ЗДвП е предвидена
„глоба“ в размер на 200 лв. за лице, което, без да има това право, паркира на място,
определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно
средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. Съгласно §6, т.64 от
ДР към ЗДвП „Човек с трайно увреждане“ е лице, определено в §1, т.2 от ДР на Закона за
хората с увреждания. Цитираният законов текст гласи, че „Хора с трайни увреждания“ са
лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при
взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и
ефективно участие в обществения живот, и на които медицинската експертиза е установила
вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто. В случая не е спорно, че на 15.04.2020 г.
жалбоподателят е паркирал автомобила „***” с рег. *** на място, което е било
предназначено за хора с трайни увреждания. На това място той не е имал право да паркира,
тъй като не е бил лице с трайно увреждане по смисъла на закона. Видно от представеното с
жалбата и прието като доказателство Експертно решение от 15.04.2020 г., М. Р. И. на тази
дата е бил освидетелстван. Лекарската комисия е дала оценка, че той е временно
неработоспособен, но не и лице с вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто. След като
жалбоподателят не е лице с трайно увреждане, то той не е имал право да паркира на
мястото, определено за такива хора на паркинга пред магазин „Кауфланд“ в гр.Кърджали.
Затова правилно е прието и от актосътавителя и от наказващия орган, че извършеното от
жалбоподателя деяние е съставомерно по текста на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, за който е
ангажирана административнонаказателната му отговорност. Нарушението е доказано и
правилно е квалифицирано. При индивидуализацията на наказанието
административнонаказващият орган е съобразил приложимата законова разпоредба и е
наложил предвиденото, без възможност за преценка, наказание „глоба“ в размер на 200 лв.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани твърдените от
жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или нарушения на материалния закон,
които да са допуснати в хода на административнонаказателното производство. Актът за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са
съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите
реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички
относими към състава признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е
било извършено. От изложеното в акта и наказателното постановление става ясно какво
деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено и каква е неговата правна
3
квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да
ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен,
налагаща отмяната му. Неоснователно е искането за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като
извършеното нарушение не представлява маловажен случай. Осъщественото деяние е
формално, на просто извършване, поради което е без значение липсата на вредни последици,
за съставомерността му такива изобщо не са необходими. Освен това, конкретното
нарушение не разкрива признаци, които да го отличават по степен на обществена опасност
от типичната за обикновените случаи на административно нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от
ЗДвП. Напротив, именно поради липса на места, на които да паркират хора имащи
действително трайни увреждания е бил подаден сигнал до органите на МВР, което е
наложило и извършването на проверката. На следващо място, неотразяването в
наказателното постановление на становището на наказващия орган относно постъпилото
възражение срещу акта не води непременно до извода, че то не е обсъдено. Няма и подобно
изискване в разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН, касаеща задължителните реквизити на
постановлението, а самия факт, че е издадено наказателно постановление означава, че
възражението не е уважено. Твърденията на защитата, че жалбоподателят пострадал при
ПТП, за което не получил обезщетение от застрахователя и правосъдие от съдебната
система, не са предмет на настоящото производство и не следва да бъдат коментирани. Ето
защо, атакуваното наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят няма право на разноски и не следва да му
се присъждат поисканите такива от защитата.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1300-000853 от 09.06.2020 г.,
издадено от Началник група в сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на М.
Р. И. от с.***, с ЕГН **********, на основание чл.178д от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. за извършено нарушение по чл.98,
ал.2, т.4 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали,
по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
4