РЕШЕНИЕ
№ 1134
гр. Варна, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110111686 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производсвтото е образувано по предявени от „В. и к. – В.” ООД срещу ИЛ. СТ. ИЛ.,
действащ чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. Л.К.,
първоначално обективно кумулативно съединени специални положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните със
сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 336.90
лева, представляваща дължима сума за реално доставени и ползвани В и К услуги по партида
с аб. № *, на адрес *, за периода от 24.08.2016 г. до 25.11.2019 г. с период на фактуриране от
10.07.2018 г. до 26.11.2019 г. и сумата от 65.46 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена върху главницата за периода от падежа на всяка фактура за отчетния период до
13.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 16.04.2021 г., до окончателното
погасяване на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 1155/19.04.2021 г. по ч. гр. д. № 5612 по описа за 2021 г. на
РС-Варна, ГО, 53-ти съдебен състав.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от
ГПК за издаване на заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящите
искове. Сочи се, че ищецът реално е доставил ВиК услуги в посоченото отчетено количество
до водоснабдения имот, собственост на ответника, поради което му се дължи заплащане на
паричната им стойност с оглед възмездния характер на учреденото продажбено
правоотношение. Сочи се, че към настоящия момент ответникът не е оспорил с писмено
възражение процесните вземания в нормативноустановения срок по чл. 40, ал. 2 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. ма МРРБ. Моли се за уважаване на предявените искове поради
1
изложените аргументи.
Претендират се и сторените в исковото и заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се
излагат съображения за неоснователност на предявените искове както по основание, така и
по размер по следните обобщени доводи: 1./ в исковата молба имало разминаване в
твърденията относно абонатния номер, за който са начислени задълженията, а именно на
първа страница бил посочен аб. № *, а на втора страница аб. № *; 2./ ищцовото дружество
неспазвало правилата, ситуирани в ОУ, в частното чл. 33 от ОУ; чл. 40, ал. 1, т. 1 вр. чл. 67
от ОУ и чл. 71 от ОУ ; 3./ инвокира се и възражение за изтекла в негова полза погасителна
давност.
По същество моли за отхвърляне на исковите претенции.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез
юрк. С. С. поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез назначения по реда
на чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. Л.К. поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
На 14.04.2021 ищецът е депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение, в резултат на което е образувано ч. гр. д. №
5612 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО. С разпореждане на съда такава е издадена с №
1155/19.04.2021 г. за процесните вземания. Изпълнителното основание е редовно връчено на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като ищецът в преклузивния едномесечен срок в
изпълнение на съдебните указания е упражнил правото си на иск, като е сезирал настоящия
съдебен състав с искане за приемане за установено в отношенията между страните, че е
титуляр на накърненото субективно материално притезателно право на парично вземане
спрямо ответника.
За да бъде ангажирана отговорността на потребителя-ответник, кредиторът-ищец
следва да докаже в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните елементи от фактическия състав на договорната отговорност на ответника: 1./
валидно учреденото облигационно правоотношение между него и последния по силата на
договор за предоставяне на В и К услуги; 2./ изпълнение на собствените си задължения –
предоставяне на договорената услуга в заявените количества; 3./ изискуемостта на главното
вземане и изпадането на длъжника в забава, както и 4./ размера на предявените граждански
притезания.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че
е изпълнил договорните си задължения и погасил претендираната сума.
Относно първият правнорелевантен факт, а именно наличието на облигационна
връзка между ищеца и ответника, настоящият съдебен състав приема, че нормативният акт,
който регулира обществените отношения във връзка с възникването, изпълнението и
прекратяването на облигационната връзка между операторите на ВиК услуги и
потребителите на същите, е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи /Наредба № 4/ и Общите условия на оператора. Последните са задължителни за
ответника, доколкото на основание чл. 8, ал. 3 от посочената наредба, същите са
обнародвани в централен ежедневник, изтекъл е 30-дневния срок от обнародването им и не
2
са ангажирани доказателства потребителят да е упражнил правото си по ал. 4 от цитираната
разпоредба, а именно – да направи пред съответния оператор заявление, в което да предложи
различни условия, които се отразяват в писмени споразумения.
В конкретния случай не е спорно между страните, че процесният имот е водоснабден
и присъединен към канализационната мрежа на града. Не се спори и относно, това че
ищецът е оператор на ВиК услуги. От представения карнетен лист /л. 83/, справка за
недобора по партида с абонатен номер * /л.19/ и справка по лице от СВ-гр. В. за периода от
01.01.1992 г. до 27.08.2021 г. /л. 30/ се установява, че в качеството си на собственик,
ответникът е бил посочен, като ползвател. Това е в пълен унисон с чл. 2, ал. 1, т. 1 от
Общите условия и чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, в които е прието, че потребители на услугите ВиК са собствениците на
водоснабдявани имоти.
От страна на ответника не са наведени твърдения и съответно ангажирани
доказателства за закриване на откритата на негово име партида за този имот, за отчуждаване
на правото на собственост върху него или за учредяване на право на ползване на друго лице,
факти които по несъмнен начин биха отрекли твърденията на ищеца за потребителското
качесвто на ответника, оттам и за за опровергаване на пасивната му материална
легитимация. В конкретния случай през процесния отчетен период от м. август 2016 г. до м.
ноември 2019 г. собственик на имота е бил именно ответникът, като правото на собственост
върху водоснабдения имот, находящ се в *, е прехвърлено в полза на Е. Т. Ф. едва на
17.12.2019 г. въз основа на влязло в законна сила възлагателно постановление по описа на
ЧСИ И. Л.-Е. /л. 80/, като на 12.03.2020 г. новият собственик е подал заявление за
прехвърляне на партидата /л. 78/.
Договорът за предоставяне на ВиК услуги е нефорамален. За съществуването на
същия писмената форма не е елемент от фактическия състав при сключването му. В
конкретния случай облигационното правоотношение е учредено по силата на общите
правила за поведение, обективирани в разпоредбите на Наредба № 4, които са
инкорпорирани и в Общите условия на оператора.
Ето защо съдът приема, че между страните е учредено валидно облигационно
правоотношение с предмет предоставяне на В и К услуги срещу съответната цена.
Изправността на ищцовото дружество се констатира от представения карнетен лист
за абонатен № *. В същия са вписани показания на водомера за периода от м. август 2016 г.
до м. ноември 2019 г., като срещу снетите показания на водомера от обекта, са положени
подписи – последният от м.11.2019 г. С положените подписи се удостоверява верността не
само на текущите, но и на всички предходни показания.
Карнетният лист е частен свидетелстващ документ, който в конкретния случай се
ползва освен с формална и с материална доказателствена сила, доколкото материализира
неизгодни за издателя му факти – потребеното количество ВиК услуги. От своя страна,
частните свидетелстващи документи нямат обвързваща съда материалнодоказателствена
сила, но в настоящия казус операторът в подкрепа на своите твърдения за предоставените
ВиК услуги в заявените количества е представил и справка за недобора на частен абонат №
*, чието съдържание кореспондира със отбелязванията в карнетните листа.
С оглед горното съдът приема за доказан факта, че дружеството-ищец е предоставило
ВиК услуги по фактури за периода от м.08.2016 г. до м.11.2019 г. в претендираните
количества, като за същото е възникнало основанието да търси тяхната стойност.
За доказване размера на исковата претенция по искане на оператора е назначена и
изслушана Съдебно-счетоводна експертиза. Съдът изцяло кредитира заключението на
вещото лице, доколкото същото е пълно, ясно, обективно, компетентно дадено и неоспорено
3
от страните. Видно от заключението общият размер на дължимата сума за периода от
24.08.2016 г. до 25.11.2019 г. по издадените фактури за периода от 10.07.2018 г. до
26.11.2019 г. е 336.90 лева, като към датата на приключване на устните състезания пред
настоящия съдебен състав ответникът не е удовлетворил предявеното гражданско
притезание. Общият размер на мораторната лихва, начислена върху всяко едно от
установените месечни задължения за ползвани ВиК услуги, считано от съответния им падеж
до 13.04.2021 г., с изключение на периода на извънредното положение от 13.03.2020 г. до
14.05.2020 г., възлиза на 65.46 лева.
С оглед формирания извод за основателност на исковата претенция за главница в
посочения размер, съдът дължи произнасяне по обективираното в преклузивния срок по чл.
131 от ГПК възражение за погасяване по давност на вземането. На основание чл. 33, ал. 2 от
ОУ, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, т. е. срокът за заплащане на
задължението за периода на потребление от 24.08.2016 г. до 06.07.2018 г. (най-ранният
претендиран период по фактура № **********/10.07.2018 г.) е до 10.08.2018 г. На
11.08.2018 г. вземането е станало изискуемо и от този момент е започнала да тече
тригодишната погасителна давност за процесните периодични плащания за ВиК услуги –
арг. от чл. 114, ал. 1 вр. чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Погасителният давностен срок е прекъснат на 16.04.2021 г. с депозиране на исковата молба,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – по арг. от чл. 116, б. „б“ от
ЗЗД и чл. 422, ал. 1 от ГПК, което обуславя неоснователността на възражението за
погасителна давност, тъй като към датата на прекъсване на давността вземанията все още не
са били покрити с погасителна давност. Гореизложените мотиви са относими и към
вземането за мораторна лихва, имайки предвид, че същата се претендира най-рано от
09.08.2018 г. до 13.04.2021 г.
Крайният извод на съда е за основателност на предявените искове за главница и
мораторна лихва. Следва да се присъди и обезщетението за забава в размер на законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.04.2021 г.
до окончателното погасяване на задължението.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да
се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от
предявените искове, чийто общ размер възлиза на 650.00 лева, от които – 575.00 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски сторени в хода на настоящото исково
произовдство, включващи държавна такса /75.00 лева/, депозит за вещо лице /250.00 лева/,
депозит за особен представител /150.00 лева/ и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, определен от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ /100.00 лева/ и 75.00 лева разноски сторени в
заповедното производство, съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в отношенията между страните, че ИЛ. СТ. ИЛ.,
ЕГН **********, с адрес: * дължи на „В. и к. – В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, сумите, както следва: сумата от 336.90 лева, представляваща дължима сума
за реално доставени и ползвани В и К услуги по партида с аб. № *, на адрес *, за периода от
24.08.2016 г. до 25.11.2019 г. с период на фактуриране от 10.07.2018 г. до 26.11.2019 г. и
4
сумата от 65.46 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за
периода от падежа на всяка фактура за отчетния период до 13.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда – 16.04.2021 г., до окончателното погасяване на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 1155/19.04.2021 г. по ч. гр. д. № 5612 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО,
53-ти съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС, ИЛ. СТ. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: * да заплати на „В. и к. – В.” ООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: * сумата в общ размер от 650.00 лева,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, от които:
- 575.00 лева разноски сторени в хода на настоящото исково производство,
включващи държавна такса /75.00 лева/, депозит за вещо лице /250.00 лева/, депозит за
особен представител /150.00 лева/, юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
определен от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането
на правната помощ /100.00 лева/ и
- 75.00 лева разноски сторени в производството по ч. гр. д. № 5612 по описа за 2021 г.
на РС-Варна, ГО, 53-ти съдебен състав, включващи държавна такса /25.00 лева/ и
юрисконсултско възнаграждение /50.00 лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок
от съобщението до страните.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5