Определение по дело №167/2022 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 281
Дата: 9 май 2022 г. (в сила от 2 юни 2022 г.)
Съдия: Веселина Димитрова Джонева
Дело: 20221500500167
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 април 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 281
гр. Кюстендил, 09.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Хр. Стамова
Членове:Веселина Д. Джонева

Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно
гражданско дело № 20221500500167 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „ Обжалване
на определенията“, чл.274 и сл. от ГПК.

Делото има за предмет разглеждане на частна жалба, подадена от К. Ж.
К. с ЕГН ********** и СВ. Ж. К. с ЕГН **********, чрез пълномощника им
адв.В.В. от АК-София, против определение от 17.12.2021г. на Районен съд-
Дупница по ч.гр.д.№2815/2012г., с което е оставено без разглеждане, като
недопустимо, възражение на К. Ж. К., подадено срещу издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.д.№2815/2012г. по описа на ДнРС.
В частната жалба се твърди, че определението е неправилно,
незаконосъобразно и немотивирано. Претендира се да бъде обезсилено като
недопустимо, а евентуално – отменено като неправилно. Поддържа се
оплакване, че с посочения акт районният съд не се е произнесъл по
подаденото и от СВ. Ж. К. възражение, като същевременно се навеждат
доводи, че депозираните от двамата жалбоподатели възражения пред РС-
Дупница, всъщност представлявали такива по чл.423 от ГПК, очертаващи
компетентността на ОС-Кюстендил. Сочи се още и, че доколкото заповедното
производство по ч.гр.д.№2815/2012г. е било унищожено, то съдът нямало как
да се позове на изтекъл срок за подаване на възражение, основан на датата на
връчване на заповедта за изпълнение, при липсата на документ,
удостоверяващ същата.
Насрещната страна – заявителят в заповедното производство –
„**********“ АД, чрез пълномощник ю.к. Десислава Анзова, е депозирал
отговор на подадената жалба, в който пространно е аргументирана тезата за
неоснователност на жалбата, като са представени доказателства в подкрепа на
тезата, че длъжниците по заповедното производство са били надлежно
уведомени за издадената заповед за изпълнение, а след влизането й в сила –
1
за издадения изпълнителен лист, като са сключвали няколко споразумения за
разсрочване на задълженията по същите. Приложени са документи. Моли се
потвърждаване на обжалваното определение и присъждане на разноски.
Окръжен съд-Кюстендил след като се запозна с материалите по делото
и съобрази оплакванията в жалбата и възраженията в подадения отговор,
намира следното:
В производството по ч.гр.д.№2815/2012г. по описа на ДнРС, което е
било образувано по заявление на „**********“ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК против М.С.З. и СН.ЕФР.М., е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с
№2185/31.10.2012г.
Понастоящем горепосоченото дело е унищожено, поради изтекъл срок
на съхранение.
От справка в деловодната програма на РС-Дупница е установимо
наличието на данни, че издадената заповед за изпълнение е била връчена на
М.З. и на СН.М. на една и съща дата - 06.11.2012г. и е била отразена дата на
влизането й в сила - 27.11.2012г. (вероятно изчислявана от датата на
съобщаването на заповедта на самия заявител – 12.11.2012г.).
На 16.12.2021г. по делото са подадени две възражения – с вх.
№268458/16.12.2021г. от К. Ж. К., чрез пълномощник адв.В.В. и с вх.
№268459/16.12.2021г. от СВ. Ж. К., чрез пълномощник адв.В.В.. Във
възраженията подателите им са посочили и с приложените към тях документи
– удостоверили, че са наследници по закон на починалите през месец
октомври 2021г. длъжници по заповедта за изпълнение – М.З. и СН.М..
Възраженията са адресирани до РС-Дупница, в същите е вписано основанието
по чл.414 от ГПК и съдържат изрично изявление, че подателите им не дължат
изпълнение по издадената заповед за изпълнение.
С обжалваното определение от 17.12.2021г. районният съд е оставил
без разглеждане подаденото възражение от К. Ж. К., констатирайки, че
същото е депозирано извън срока по чл.414 ал.2 от ГПК, доколкото заповедта
за изпълнение, видно от справката в деловодната система на съда, е била
връчена на длъжниците още на 06.11.2012г.
От приложени към отговора на жалбата документи е видно, че
длъжниците по издадената заповед за изпълнение са сключили няколко
споразумения за разсрочване на задълженията по издадения въз основа на
заповедта за изпълнение изпълнителен лист по ч.гр.д.№2815/2012г. по описа
на ДнРС, последното от 22.03.2017г.
Въззивният съд намира, че подадената частна жалба е недопустима.
СВ. Ж. К. няма правен интерес да обжалва така постановения съдебен акт,
доколкото същият по никакъв начин не накърнява неговата правна сфера. С
определението е оставено без разглеждане подаденото от К.К. възражение.
Само на това основание изхождащата от К. жалба не подлежи на разглеждане.
2
Недопустима е и следва да се остави без разглеждане частната жалба,
подадена и от К. Ж. К.. Както съвсем правилно в обжалваното определение е
посочил и районният съд, редът за защита срещу сторената в акта
констатация за пропуснат срок е различен от този на инстанционното
обжалване.
В този смисъл е задължителната за всички съдилища тълкувателна
практика. В т.5.а на Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по
тълк.д.№4/2013г., ОСГТК е прието, че на самостоятелно обжалване с частна
жалба подлежи само разпореждането за връщане като просрочено на
възражението срещу издадена заповед за незабавно изпълнение, тъй като в
тази хипотеза длъжникът няма друг път за защита срещу неправилната
преценка на съда за пропускането на срока по чл.414 ал.2 от ГПК във вр. с
чл.418 ал.5 от ГПК, както и, че липсва интерес от такова обжалване при
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, тъй като в тази хипотеза
законът е предвидил друг ред за защита - обжалване на разпореждането за
издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение (чл.407 от ГПК).
В конкретния случай става ясно, че се касае за заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, поради което оставянето на
възражението против заповедта без разглеждане с оглед констатацията на
заповедния съд, че възражението е подадено след изтичане на срока за това не
подлежи на самостоятелно обжалване. Така постановеното определение не е
сред кръга актове, спрямо които може да се осъществи въззивен контрол.
Така посоченото очертава и невъзможността съдът в настоящото
производство да преценява и допустимостта на акта (в какъвто смисъл се
навеждат оплаквания), тъй като тази преценка предполага наличие на
предпоставки за извършване на инстанционен контрол въобще.
Предвид изложеното, жалбата следва да се остави без разглеждане
като недопустима, а образуваното пред съда производство – да се прекрати.
Районният съд ще следва да съобрази наличието на подадено и от СВ.
Ж. К. възражение против заповедта за изпълнение, както и обстоятелството,
че по делото е депозирана молба с вх.№260083/14.01.2022г., по която се
следва произнасяне.
На ответника по жалбата се следват разноски, но не в претендирания в
отговора размер, а при съобразяване на ниската фактическа и правна
сложност на делото и естеството на извършеното процесуално действие. Така,
жалбоподателите ще следва да заплатят на въззиваемото дружество 50.00
лева за възнаграждение за юрисконсулт, определени на основание чл.78 ал.8
от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.25а ал.3 от
Наредба за заплащане на правна помощ.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ , като недопустима, частната жалба,
подадена от К. Ж. К. с ЕГН ********** и СВ. Ж. К. с ЕГН **********, чрез
пълномощника им адв.В.В. от АК-София, против определение от 17.12.2021г.
на Районен съд-Дупница по ч.гр.д.№2815/2012г., с което е оставено без
разглеждане, като недопустимо, възражение на К. Ж. К., подадено срещу
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.д.№2815/2012г. по
описа на ДнРС.

П Р Е К Р А Т Я В А производството по в.ч.гр.д.№167/2022г. по описа
на Окръжен съд-Кюстендил.

ОСЪЖДА К. Ж. К. с ЕГН ********** и СВ. Ж. К. с ЕГН **********
да заплатят на „**********“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ул.„Московска“ №19, сумата от 50.00 лева (петдесет
лева), представляваща разноски за възнаграждение за юрисконсулт.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен
съд-София, в 1-седмичен срок от датата на връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4