Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
№ 1716/ 19.3.2018г. гр.Варна 19.03.2018 г.
Ивелина
Христова-Желева- съдия-докладчик по НЧХД № 211 по описа на Варненски районен съд за 2018 година, ХХVІІ
състав, след като се запознах с материалите по делото, констатирах следното:
Съгласно чл.247, ал.1, т.2 от НПК /изменена с ДВ бр.63 от
2017г., в сила от 05.11.2017г./, производството по наказателни дела от частен
характер се образува по внесена в съда
частна тъжба.
Настоящото производство е образувано на 15.01.2018г., по
подадена на 12.01.2018г. частна тъжба вх.№2773/2018г. на Д.Г.П., депозирана
чрез пълномощник –адв.Бр.Б., срещу И.Д.П..
С частната тъжба се претендира , че И.П. „ е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.216, ал.1 от НК, за това че
на 01.11.2017г. умишлено е унищожила лични вещи на Д.П., на обща стойност 5325
лева“.
С разпореждане от 22.01.2018г., съдията-докладчик
е преценил, че не са налице предпоставките за разглеждане на делото в съдебно
заседание, тъй като частната тъжба не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1
от НПК. На частния тъжител, чрез неговия процесуален представител, е дадена
възможност в 7-дневен срок от получаване на разпореждането да приведе частната тъжба в съответствие с
изискванията на чл.81, ал.1 от НПК, като му е указано да посочи обстоятелствата на престъплението, както и за
представи доказателства, че е спазен едномесечния срок по чл.81, ал.3 от НПК за
подаване на тъжбата от получаване на съобщението за прекратяване на
прокурорската преписка, на основание че престъплението се преследва по тъжба на
пострадалия. В разпореждането изрично е било вписано, че при неизпълнение на
разпореждането на съда в указания срок производството по делото ще бъде
прекратено. Съобщението, ведно с горецитираното разпореждане на съда е било
връчено лично на -адв.Бр.Б. на 19.02.2018г. На 22.02.2018г., в деловодството на
ВРС е постъпила молба вх.№13019/22.02.2018г. от адв.Б., в изпълнение на разпореждането
на съда.
В молбата от 22.02.2018г. се сочи, че
информирането на частният тъжител за становището на прокуратурата е станало на
14.12.2017г.
По отношение на даденото указание да се
посочи времето на извършване на деянието, в молбата уточнение от 22.02.2018г. е
посочено следното „На 01.11.2017г. в град Варна И.Д.П. през деня при
посещението си в семейното жилище, умишлено е унищожила лични вещи на Д.Г.П. на
обща стойност 5325лева, с което е осъществила състава на престъплението по чл.216, ал.1 от НК. Това е
станало след като по нейните твърдения, същата ги е изхвърлила в контейнерите
за смет.
По отношение на указанието за привеждане
на тъжбата в съответствие с изискванията на чл.81 от НПК чрез посочване на
конкретни факти за обстоятелствата на престъплението /посочване на конкретни
действия на подсъдимата/ в молбата уточнение е посочено следното „ На
01.11.2017г. в град Варна И.Д.П. умишлено е унищожила лични вещи на Д.Г.П., а
именно……. на обща стойност 5325лева.“
С
разпореждане на съдията-докладчик от
26.02.2018г. е изискана справка от РП-Варна относно датата на връчване
на постановлението за отказ от 28.11.2017г. по пр.пр.№14269/2017г.. Видно от
същата, постановлението на ВРП не е изпратено срещу обратна разписка, поради
което не могат да отговорят на коя дата е било връчено на Д.Г.П..
Като взе предвид всичко гореизложено,
съдът, в настоящия си състав, намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на делото в съдебно заседание, а наказателното производство
образувано по депозираната частна тъжба следва да бъде прекратено по следните
съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1
от НПК, тъжбата трябва да бъде писмена, да съдържа данни за
подателя, лицето срещу което се подава и за обстоятелствата на престъплението.В
конкретния случай в производството от частен характер наказателни дела,
частната тъжба изпълнява функцията на обвинителен акт, каквато има по делата от
общ характер, съответно предназначението на частната тъжба е да очертае
предмета на доказване в съответния наказателен процес от гледна точка на твърдяното
извършено престъпление и участието на подсъдимия в него чрез посочване на
конкретните му действия. Необходимо е тя да съдържа ясни, категорични и
недвусмислени данни за извършеното деяние - време, място, начин на извършване.
Необходимо е в частната тъжба да са посочени конкретни факти, които да подлежа
на доказване в процеса.
Съдът намира, че депозираната частна тъжба,
въпреки наведените уточнения, не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК. В нея не са посочени конкретни факти за обстоятелствата на престъплението.
В депозираната тъжба се сочи, че на 01.11.2017г.частният тъжител се е прибрал в
дома си, заедно със сина си и установил, че всички негови дрехи и
електрическото пияно липсвали. Понеже нямало следи от взлом се усъмнил, че
вещите са взети от съпругата му, с която били в процес на развод. По нататък в
тъжбата се сочи, че по- късно същия ден П. признала пред сина си, че е
изхвърлила вещите на боклука. Такова признание, твърди се в тъжбата, направила
и в полицията. В тъжбата се излагат претенции, че П. е унищожила лични вещи на
частния тъжител на обща стойност 5325 лева, с което от обективна и субективна
страна е осъществила състава на престъплението по чл.216, ал.1 от НК. В тъжбата
не са посочени конкретни действия на подсъдимата, а само са изложени твърдения
за нейни признания пред сина й и в полицията, че е изхвърлила вещи на боклука.
От друга страна в тъжбата се твърди, че са унищожени от подсъдимата лични вещи
на тъжителя, подробно изброени. Не е посочено обаче с какви действия /бездействия/
от страна на подсъдимата е извършено това унищожаване на вещи. Тъжбата съдържа
само правен извод, посредством посочването, че подсъдимата умишлено е унищожила
лични вещи на тъжителя. В така депозираното уточнение от 22.02.2018г. отново не
са посочени конкретни действия на подсъдимата. Отново се сочи един правен
извод, че през деня на 11.07.2017г. при посещение на семейното жилище П.
умишлено е унищожила лични вещи на П. на обща стойност 5325лева, с което е
осъществила състава на престъплението по
чл.216, ал.1 от НК, без да се сочат конкретни нейни действия, а се посочва
само, че „по нейни твърдения същата ги е изхвърлила в контейнерите за смет“. Нещо
повече, в тъжбата се претендира унищожаване на лични вещи на частния тъжител на
обща стойност 5325 лева. Съобразно теорията и константната съдебна
практика унищожаването като форма на
изпълнителното деяние се изразява в пряко или непосредствено въздействие върху
вещта, в резултат на което тя престава да бъде напълно годна за използването й по
предназначение. В депозираната пред настоящия съд тъжба обаче липсват каквито и
да било факти, данни за извършени от подсъдимата действия по въздействие върху
субстанцията на описаните вещи. Недопустимо е данни за съставомерни
обстоятелства на престъплението да се извличат по тълкувателен път от
съдържанието на тъжбата, респективни уточнението към нея, още по малко е
допустима това да става от представените към тъжбата доказателства или пък от
тези които ще бъдат събрани в един бъдещ наказателен процес, тъй като по този
начин се накърнява правото на защита на подсъдимия да разбере точно в какво
деяние е обвинен и респективно да организира защитата си.
Следва да се посочи още, че в случая се
претендира извършване на престъпление по чл.216, ал.1 от НК, което е такова от
общ характер и тъжителят не е процесуално легитимиран да инициира наказателно
производство. С това правомощие / да инициира производство от частен характер/
за престъпление „Унищожаване и повреждане“
той разполага съобразно разпоредбата на чл.218в, т.1 от НК само ако са описани
факти за деяние извършено по непредпазливост /чл.216, ал.6 от НК/ или пък за
деяние представляващо маловажен случай /чл.216, ал.4 от НК/. Такива факти в
настоящия случай липсват, тъй като се твърди умишлено унищожаване на вещи на
значителна стойност.
Практиката
на ВКС по отношение на нередовностите в частната тъжба е в две насоки.
В една част от актовете си ВКС приема, че
в разпоредбите на НПК не е предвидена такава процедура да се дава срок за
отстраняване на непълноти в ч. тъжба, които да се отнасят за нейното необходимо
и задължително съдържание и се счита от ВКС, че с подобно правомощие
първоинстанционния съд не разполага.
В друга част от актовете на ВКС се приема,
че отстраняване на нередовности в ч. тъжба е допустимо, ако това отстраняване е
извършено в преклузивния шестмесечен срок по смисъла на чл. 81, ал. 3
от НПК.
ВОС позовавайки се на тълкувателно решение
№ 34/1990 г. на Общото събрание на Наказателна колегия на Върховния съд, в свои
разпореждания от 03.04.2014 г. и 22.04.2014 г. по НЧХД № 376/2014 г. по опис на
ВОС приема, че възможност за поправка на ч. тъжба е допустима, но единствено
само относно датата, на която тъжителят е узнал за извършеното престъпление,
съответно се цитира и практика на ВКС, извън практиката на Върховен съд в
подкрепа на горното становище на ВОС.
В други свои решения /по ВНЧХД №856/14г. и ВНЧХД №663 по описа на съда за 2016 г./ ВОС се е обединил
около становището, че допустимите поправки, относими към съдържанието на
частната тъжба, трябва да бъдат направени преди изтичане на шестмесечния
преклузивен срок по чл. 81, ал.3 от НПК. Приел е, че последният е абсолютна
процесуална предпоставка за образуване и водене на делото от частен характер,
като се е позовал на практиката на върховната съдебна инстанция -Решение
№93/23.03.2010г. на ВКС, III н.о..
В конкретния случай, съдията - докладчик
намира, че както частната тъжба, така и уточнението което е направено към нея,
с оглед отстраняване на нередностите в тъжбата, съобразно цитираната практика
на ВОС и ВКС, са депозирани в срока по чл. 81, ал.3 от НПК.
Въпреки горното, съдът намира, че
тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК, тъй като нито в нея,
нито в депозираното уточнение / за което е даден срок, с конкретни и подробни
указания/ са посочени обстоятелствата на престъплението посредством посочване
на начина на извършването му и конкретните действия, с които то е осъществено,
за което по-горе бяха изложени аргументи.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира,
че са налице предпоставките на чл.
250, ал. 1, т.1, пр.2 вр. чл.
24, ал. 5, т. 2 от НПК за прекратяване на наказателното производство по
настоящото НЧХД № 211/2018 г. по описа на ВРС, ХХVІІ наказателен състав, тъй
като тъжбата не отговаря на изискванията посочени в чл.81 от НПК.
Поради това и на основание чл. 250,
ал.1, т.1 пр.2 от НПК,
Р А
З П О
Р Е Д
И Х :
ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по НЧХД № 211/2018 г. по описа на ВРС - ХХVІІ състав.
Препис
от настоящото разпореждане да се връчи на частния тъжител чрез повереника
му, както и на И.Д.П..
Разпореждането подлежи на обжалване пред
ВОС в 15- дневен срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ при ВРС: