Решение по дело №1231/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 63
Дата: 30 септември 2021 г. (в сила от 30 септември 2021 г.)
Съдия: Трифон Иванов Минчев
Дело: 20215501001231
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 7 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. С.З., 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Минка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20215501001231 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от З.
„Д.Ж.З.“ АД против Решение №260363/21.04.2021г. по гр. д. №5057/2020 г. по
описа на Районен съд – С.З., с което застрахователят е осъден 1 да заплати на
въззиваемия В. ИВ. Н. сумата от 12000 лв., представляваща обезщетение за
причинени от И.С.Н. при управление на застрахования лек автомобил „Фиат
Улисе“ с рег. № ***, неимуществени вреди от непозволеното увреждане при
ПТП на 18.06.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
15.07.2019 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 1200 лева,
представляваща разноски по делото. Решението е обжалвано изцяло като са
изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционното решение. Наведени са доводи за незаконосъобразност
във връзка с неправилното приложение на чл.52 ЗЗД при определяне на
обезщетението. Прави се искане да се отмени решението и да се отхвърли
предявеният иск, а в условията на евентуалност - да се намали размера на
присъденото обезщетение и размера на разноските. Претендират се
разноските по делото.
1
В законния срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия В.Н., чрез
пълномощника адв. З., в което е взето становище, че жалбата е
неоснователна, а обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Подробни съображения са развити в отговора на въззивната жалба и е
направено искане да се потвърди първоинстанционното решение.
Претендират се разноските по делото пред настоящата инстанция.
Въззивният съд след като обсъди установените по делото
обстоятелства, намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1
КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД..
С влязло в сила Решение No 297 от 30.0б.2020г. постановена по НОХД Nq
849/2020г. по описа на Районен съд - С.З., И.С.Н. е признат за виновен в това,
че на 18.06.2019г., на път 1V-53476, км.19+150, в землището на с.П., общ. О.,
при управление на МПС - л.а. „Фиат Улисе“, с per. No ***, нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно: чл.16, ал.1,
т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на В. ИВ. Н., изразяваща се в счупване на VI, VII, VIII и IX
леви ребра, което причинило трайно затрудняване на движението на снагата
за срок, по-дълъг от 30 дни - престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, предл. 2, вр.
с чл.342, ал.1 от НК.
Страните не спорят, че към датата на ПТП за МПС - л.а. „Фиат Улисе“,
с per. Nq ***, управляван от водача И.С.Н., има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „З.Д.Ж.З.” АД по
застрахователна полица Ne BG/ЗО/119001359659, валидна от 16.05.2019г. до
15.05.2020г./л.37 от делото/.
От заключението на приетата по делото съдебна автотехническа
експертиза се установява, че при процесното ПТП са настъпили тежки
деформации в предната лява част на купето на л.а. Ваз 2105, като наЗ. са
изместени преден ляв калник, подкалник и долната част на предна лява
колонка, деформиран е вертикалния пояс на купето в посока към
вътрешността на купето. В резултат на деформациите предна лява врата,
воланът и арматурното табло са притиснали тялото на водача към седалката.
Според вещото лице при този удар е било без значение дали водачът е
ползвал обезопасителен колан, тъй като при странични удари ефективността
2
на коланите е незначителна. Мястото на удара е попаднало в опасната зона за
спиране на л.а. ВАЗ. Водачът не е имал техническата възможност да
предотврати настъпването на процесното ПТП. Времето, което е изминало от
настъпване на опасността до момента на удара е 0,53 секунди. Това време е
по-малко от възможно най-краткото време за реакция на подготвен за
опасност водач /0,6 секунди/.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, се
установява, че в резултат на ПТП ищецът е получил контузия на лицето
/долна челюст/, контузия на гръдния кош с екскориации и суфузии /охлузване
с кръвонасядане/ - вляво субмамиларно /над ариолата на гърдата/, счупване на
6,7,8,9 ребра в ляво на гръдния кош, което е причинило трайно затруднение
на движението на снагата за срок, по-дълъг от 30 дни, контузия на белия
дроб, кръвоизлив между плеврата и белия дроб в лявата половина на гръдния
кош. Установените и описани травматични увреждания са в резултат на
процесното ПТП. Контузията на главата и лицето е с период на
възстановяване до 10 дни. Контузията на гръдния кош е с период на
възстановяване до 2 седмици. Счупването на 6,7,8,9 ребра в ляво на гръдния
кош е с период на възстановяване от 2 до 3 месеца. Кръвоизливът между
плеврата и белия дроб в лявата половина на гръдния кош е с период на
възстановяване от 1 до 2 месеца. При проведеното лечение ищецът е изпитвал
силни болки поради движение в ребрените фрактури. Няма данни за
усложнения по време на лечението и след него. Травмите не са могли да се
избегнат с или без поставен обезопасителен колан. В съдебно заседание
вещото лице заявява, че отчетената при ищеца концентрация на алкохол в
кръвта е 0.61 помила и попада в най-леката клинична степен на алкохолно
опиянение, което е от 0,20 до 0,50 и тя не е повлияла на концентрацията и
възприятието му.
По делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетеля С.В. Н.а/дъщеря ищеца/ се установява, че
е била първата, която е видяла пострадалия след претърпяното ПТП в
болницата. Твърди, че ищеца бил в безсъзнание, с яка на врата, с охлузвания
на долната челюст, врата, на ребрата в ляво, както и наранявания по краката.
От „спешно отделение“ същия бил прехвърлен в „Гръдна хирургия“, където
останал пет дни и след това го изписали. Ищецът бил много зле. Не можел да
3
извършва никакви движения, поради което за него се грижили свидетелката и
нейната майка. При всяко движение, ищецът изпитвал силна болка. Трудно се
хранел, тъй като болката му била много силна. Един месец ищецът бил с
памперси и се нуждаел от помощ за всичките му нужди. Около 30, 40 дни
ищецът бил в много тежко състояние. Пиел обезболяващи лекарства и спял
трудно. Успявал да лежи само по гръб, поради което се появили болки в
гърба. След още един месец благодарение на упражненията, които правел,
започнал да става. След 3,4 месеца започнал да се обслужва сам. Твърди, че
към момента ищецът все още изпитва болки. Един месец след катастрофата
ищецът претърпял инсулт. На 29.12.2019г. претърпял втори инсулт. Към
момента ищеца все още изпитва страх да излиза навън и отказва да шофира.
Според свидетеля, в резултат на стреса, ищецът развил диабет и все още се
нуждае от грижи, които полага свидетеля. Твърди, че след катастрофата баща
й е изцяло променен, тъй като се страхува да излиза, подтиснат е и няма
надежда, че ще оздравее.

Свидетелят А.П.М. /без родство с ищеца/ твърди, че познава ищеца, тъй
като с дъщеря му С. са приятелки. Узнала за инцидента от С., която й се
обадила няколко дни след ПТП. Твърди, че преди катастрофата ищецът бил
активен за възрастта си и бил в добро физическо състояние. Свидетелката го
видяла в дома му през месец юли 2019г. и състоянието му било окаяно. Все
още не можел да става сам, бил отчаян и плачел. Видяла го отново след един
месец. В резултат на инсулта говорел заваляно, опитвали се да го изправят, но
изпитвал болка и му било трудно. Последният път, когато го видяла било на
улицата в гр.С.З., до блока, където живее. Ищецът вървял нормално, но
ръката му треперела, казал, че вече не е същият човек. Изглеждал отпаднал и
отчаян.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Настоящия съдебен състав намира, че решението на първата инстанция
е правилно и законосъобразно. Настоящият състав споделя изцяло изводите
на СтРС относно наличието на валидно застрахователно правоотношение;
деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди, поради
което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
4
първоинстанционния съд, които са правилно, изчерпателни и ясни.
По възраженията на въззивника:
Според въззивния съд, СтРС е извършил правилна преценка на
доказателствата по делото, на база на които е формирал обосновано
заключение относно размера на подлежащото на заплащане застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди. Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в резултат на
настъпилото ПТП, следва да се определи по критерия за справедливост
съгласно чл.52 от ЗЗД на база преценка на конкретните обективно
съществуващи обстоятелства, установени по делото. Следва да се
отчетат причиненото телесно увреждане, интензитета му, влиянието му
върху личността на пострадалия, времето за възстановяване, изпитаните
болки при възникване на ПТП, на лечението и към настоящия момент,
жизнеспособността на пострадалия, нормативно определените лимити на
застрахователните компании, социално икономическите условия в страната,
както и да се обсъдят всички обстоятелства, имащи значение в конкретния
случай. В резултат на ПТП на ищеца е причинено телесно увреждане –
ищецът е получил контузия на лицето /долна челюст/, контузия на гръдния
кош с екскориации и суфузии /охлузване с кръвонасядане/ - вляво
субмамиларно /над ариолата на гърдата/, счупване на 6,7,8,9 ребра в ляво на
гръдния кош, което е причинило трайно затруднение на движението на
снагата за срок, по-дълъг от 30 дни, контузия на белия дроб, кръвоизлив
между плеврата и белия дроб в лявата половина на гръдния кош, според
заключението на съдебно медицинската експертиза.
Съдът приема, че е налице тежък случай на увреждане и претърпени
вреди, вследствие на претърпяно ПТП. Претърпяно ПТП, както и
уврежданията, които е получил, са променили в негативна насока
професионалния, социалния и личния живот на ищеца, които продължават и
към настоящия момент.
По направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат:
Принос за настъпване на увреждането ще е налице във всички случаи,
когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за
настъпване на вредите, или е допринесло за механизма на увреждането. Или,
от съществено значение е конкретното проявление на действието или
бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена
причина за причинените вреди. В случая е от значение наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат.
В конкретния случай, видно от изготвената по делото СМЕ категорично
е установено, че при ищеца е отчетена концентрация на алкохол в кръвта 0.61
5
помила и попада в най-леката клинична степен на алкохолно опиянение,
което е от 0,20 до 0,50, поради което тя не е повлияла на концентрацията и
възприятието му. Ето защо възражението на ответника за съпричиняване от
страна на починалото лице е неоснователен.
Предвид горното съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна и
следва да се остави без уважение. Решението на СтРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода на спора на въззиваемия следва да се да
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., съгласно
представения по делото списък по чл. 80 от ГПК. Направеното от въззивника
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на проц. представител на
въззиваемия е неоснователно, тъй като е съобразено с Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адв. възнаграждения.
С оглед цената на иска в размер на 12 000 лв., настоящето въззивно решение
не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260363/21.04.2021 г. по гр. д. №
5057/2020 г. по описа на Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА „З. Д.Ж.З.“ АД, ЕИК ***, с адрес на управление гр. С.***, да
заплати на В. ИВ. Н., с ЕГН **********, от гр.С.З., *** № ***, със съдебен
адрес: гр.С.З., ***, чрез адвокат Ж.З. от АК-С.З., сумата от 1000 лв.,
представляваща направените в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6