№ 147
гр. Габрово, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ III, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20214200500332 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. АНГ. СП. , подадена чрез
пълномощника адв.Н. срещу постановеното решение по гр.д.№388/2021г. на Районен съд –
Габрово.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
постановеното от първоинстанционния съд решение по гр.д.№388/2021г. по описа на РС-
Габрово. Твърди се, че искът е основателен и доказан , и неправилно е отхвърлен. Цитират
се мотиви от обжалваното решение- стр.4 до стр.7, като се твърди,че по идентични казуси
ВКС приема,че във висящ изпълнителен процес давност тече, и се сочат конкретни решения
на ВКС. Жалбоподателят се позовава и на образуваното т.д.№3/2020г. на ОСГТК на ВКС.
Претендира се за отмяна на постановеното решение по гр. дело № 388/2021 г. по
описа на Габровски районен съд, като неправилно и незаконосъобразно, и постановяване на
ново, с което да се уважи изцяло предявеният иск, ведно със законните последици.
В депозирания писмен отговор от “ЕОС Матрикс”ЕООД чрез пълномощника
юрк.Й. са изложени доводи за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се ,че след
1
образуване на изпълнителното дело, са искани и са предприемани редица изпълнителни
действия, прекъсващи давността по отношение на вземането. Не е спорно между страните, а
и се установява от договор за прехвърляне на парични вземания от 17.12.2014 г., че
взискателят „ Про Кредит Банк (България)" АД е прехвърлило вземането по изпълнителното
дело на ответника „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК *********, като ЧСИ З.В. и длъжникът са
уведомени относно настъпилото частно правоприемство. От страна на взискателя „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД с молба от 12.02.2020 г. е поискано прекратяване на изпълнителното
производство, като това изпълнително производство е прекратено на основание чл. 433, ал.
1, т. 2 ГПК с постановление от 13.02.2020 г.. Впоследствие, със съобщение, изх. №
2491/20.02.2020 г. ЧСИ З.В. е вдигнала наложения запор върху моторното превозно
средство, собственост на ищеца. Видно от приетите от първоинстанционния съд преписи на
документите, съдържащи се в изп. дело 20207340400203 по описа на ЧСИ З.В., същото е
образувано въз основа на молба, вх. № 2522/05.03.2020 г. на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, към
която е представен процесният изпълнителен лист от 20.06.2014 г. Молбата на взискателя
съдържаща искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия. Съгласно Решение
№37/24.02.2021 по дело №1747/2020г. на ВКС искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи. По изпълнително дело 00719/2014 г. на 29.08.2014г. е вписана възбрана върху
недвижим имот, собственост на длъжника, на 03.09.2014г. е наложен запор на МПС „Опел
Вектра", на 02.09.2014г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на А.А. С.а .
Следва да се отбележи и обстоятелството, че макар с TP 2/2013 от 26.06.2015г. да беше
отменено действието на Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, следва да се
има предвид, че извършената отмяна поражда действие от датата на обявяване на TP,
съгласно най-новата практика на ВКС, обективирана в Решение №170/17.09.2018 по дело
№2382/2017 на ВКС, ГК, IV г.о. Даденото с т. 10 от TP № 2/26.06.2015 година, постановено
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от датата на
обявяването му. Към момента на образуване на изп. дело № 00719/2014 г. в сила е било
Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България № 3 от
18.11.1980г., където е изрично постановено, че „Погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането." Давността е
продължила да тече след 26.06.2015 г., но е прекъсната на 05.03.2020 г. с молбата за
образуването на изпълнително дело № 20207340400203, която молба съдържа искане за
прилагане на конкретни изпълнителни действия (чл. 116, б. "в" ЗЗД). Давностният срок за
вземанията, установени с влязла в сила заповед за изпълнение е 5 години и към момента на
подаване на исковата молба не е изтекъл.
Въззивният съд, като взе предвид наведените от страните доводи и доказателствата
по делото , приема за установено следното :
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна ,срещу подлежащ на
обжалване акт и е процесуално допустима.
2
С обжалваното решение на Габровски районен съд по гр.д.№388/2021г. са
отхвърлени предявени от С. АНГ. СП. отрицателни установителни искове за признаване за
установено ,че не дължи на ответника „ЕОС МАТРИКС”ЕООД поради погасяване по
давност сумата 5568 лева - главница, 3302.62 лв.- законна лихва върху главницата за периода
17.06.2014г. - 20.04.2020г., 522.85 лв. - неолихвяеми вземания (включваща сумата 91.66 лв. –
наказателна лихва за периода 23.11.2011 г. до 19.12.2012 г. и сумата 431.19 лева –
просрочена лихва за периода 17.09.2011 г. до 17.03.2012 г.), 121.90 лв. – разноски по делото,
обективирани в изпълнителен лист от 20.06.2014 г., издаден въз основа на заповед № 2506
от 20.06.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по 417 ГПК
по ч. гр. дело № 1328/2014 г. на РС – Габрово, както и сумата 100 лева - разноски по
изпълнителното дело № 20207340400203 по описа на ЧСИ З.В. и сумата 1077.28 лв.
начислени такси по Тарифата към ЗЧСИ по изпълнителното дело, за чието събиране е
образувано изп. дело № 20207340400203 на ЧСИ З.В..
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
С въззивната жалба се оспорват правните изводи на първоинстанционния съд ,на
които е основано решението за отхвърляне на исковата претенция .
Възраженията на жалбоподателя ,че обжалваното решение противоречи на
материалния закон, събраните по делото доказателства и трайно установената съдебна
практика, са неоснователни .
Твърденията ,на които ищецът е основал исковата си претенция съгласно наведените
в исковата молба обстоятелства ,е за недължимост на сумите по изп. дело №20207340400203
на ЧСИ З.В. в общ размер на 10692,65лв., поради изтичане на петгодишната погасителна
давност през периода 03.09.2014г.-13.02.2020г за вземанията по издадения ИЛ въз основана
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, и липсата на основание за образуване на ново
изпълнително производство с начисляване на такси и разноски ,възложени в тежест на
длъжника. За начало на давностния период ищецът сочи извършеното изпълнително
действие по изп.д.№20147340400719 с налагането на запор на МПС на 03.09.2014г. Датата
13.02.2020г. е на издаване постановлението на ЧСИ за прекратяване на производството по
изп.дело.№20147340400719 на основание чл.433,ал.1,т.2 ГПК. Също така са изложени
твърдения ,че считано от 03.09.2014г., петгодишният давностен срок е изтекъл на
04.09.2019г., като предприетите след тази дата действия от взискателя по погасено по право
изпълнително производство също нямат значение на прекъсващи давността.
Ответникът е противопоставил твърдения за прекъсване и спиране на давността по
образуваните изпълнителни производства .
От писмените доказателства по делото се установява ,че по ч.гр.д № 1328/ 2014 г. по
описа на Районен съд – Габрово е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК
3
и изпълнителен лист в полза на „ПроКредит Банк (България)" АД срещу солидарните
длъжници „Пит Електрик” ЕООД, ЕИК *********, А.А. С.а и С. АНГ. СП. ,за вземания по
договор за кредит - за сумата 5 568 лева просрочена главница, ведно със законната лихва,
считано от 17.06.2014 г. /погрешно посочена 2041 г./ до окончателното изплащане, сумата
91.66 лева - наказателна лихва за периода от 23.11.2011 г. до 19.12.2012 г., сумата 431.19
лева - просрочена лихва за периода от 17.09.2011 г. до 17.03.2012 г. и направените за
производството разноски в размер на 121.90 лева.
Въз основа на издадения по ч.гр.д № 1328/2014г. ИЛ от 20.06.2014г. и заповедта по
чл.417 ГПК е образувано на 30.07.2014г., по молба на „ПроКредит Банк(България)" АД
,изпълнително дело № 20147340400719 по описа на ЧСИ З.В.. По него е извършено на
22.08.2014 г връчване на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК заедно с покана за
доброволно изпълнение на длъжника С.С. , като в двуседмичния срок за възражение по
чл.414, ал.2 ГПК /ред. преди изм. ДВ, бр. 100 от 2019 г./, същият не е депозирал такова, и
заповедта е влязла в сила на 06.09.2014 г. Последното извършено изпълнително действие
срещу длъжника С.С. е наложения върху негово имущество запор – върху МПС, с изпратени
запорни съобщения на 03.09.2014г.,връчени на адресатите на 04.09.2014г. Взискателят „
ПроКредит Банк (България)" АД е прехвърли чрез цесия вземането по изпълнителното дело
на ответника „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК ********* с договор от 17.12.2014г.
Последният е конституиран като взискател по молба от 23.04.2015г. и с молба до ЧСИ от
12.02.2020г. е поискал прекратяване на изпълнителното производство. То е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК с постановление на ЧСИ от 13.02.2020 г., след което е
вдигнат и наложения запор върху МПС, собственост на ищеца по настоящото дело.
Новото изп. Дело № 20207340400203 по описа на ЧСИ З.В., е образувано въз основа
на молба вх. № 2522/05.03.2020 г. на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, към която е представен
изпълнителният лист от 20.06.2014г., който е бил представен и по предходното
изпълнително дело№ 20147340400719 . В молбата на взискателя е заявено изрично искане
за извършване на конкретни изпълнителни действия , едно от които е запор на най-новата
банкова сметка, при налична такава на задълженото лице. В изпратената от ЧСИ покана за
доброволно изпълнение до длъжника С.С. са посочени както дължимите по ИЛ суми ,така и
начислената лихва върху главницата за периода 17.06.2014 г. до 19.10.2020 г. и дължими
такси и разноски за изпълнителното производство към 20.04.2020г., които съответстват на
посочената в исковата молба сума. От ЧСИ е извършена справка за наличните банкови
сметки на длъжниците / видно от приложените справки от БНБ от регистър на банковите
сметки и сейфове/ и е изпратено на 06.04.2020г. до директора на „Юробанк България” АД
запорно съобщение за налагане на запор на вземанията на длъжника С.С. /л.23 от изп.д./.
Същият е наложен на 20.07.2020г. съгласно уведомлението до ЧСИ от третото лице
„Юробанк България” АД с писмо от 03.08.2020г. /л.41 от изп.д/.
От така установените данни по делото е недоказана исковата претенция за
недължимост от ищеца на процесните суми по изп. дело №20207340400203 на ЧСИ З.В..
4
Изп.дело №20207340400203 ,по което ищецът е солидарен длъжник ,а ответникът
взискател, е образувано по представен изпълнителен лист от 20.06.2014г., издаден въз
основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, срещу която не е подадено възражение по
чл.414 ГПК от длъжника С.С.. Давностният срок за вземанията ,установени с влязла в сила
заповед за изпълнение, е пет години на основание чл.117,ал.2 ЗЗД. Съгласно опр.
№214/15.05.2018г. по ч.гр.д.№1528/2018г. на ВКС, ІV г.о. влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.
Затова заповедното производство може да бъде възобновено при наличието на
предпоставките на чл.423 ГПК , а иск за оспорване на вземането на основания факти,
настъпили до изтичането на срока за подаване възражение може да бъде предявен само при
наличието на предпоставките на чл.424 ГПК . Съгласно чл.439 ГПК няма пречка да бъде
предявен и разгледан иск за оспорване на вземането, но само на основание факти, настъпили
след изтичането на срока за подаване на възражение.
В случая ищецът се позовава на изтекла петгодишна погасителна давност преди
образуване на изп.дело №20207340400203 , като за начало на давностния срок сочи
последното извършено от ЧСИ изпълнително действие спрямо негово имущество като
длъжник по първоначално образуваното изпълнително дело № 20147340400719 по описа на
ЧСИ З.Василева – наложен на 03.09.2014г. запор на МПС.
Налице е хипотезата на висящо изпълнително дело към 26.06.2015г., когато е
отменено ППВС №3/18.11.1980г. с т.10 от ТР по т.д.№2/2013г. на ОСГТК, тъй като изп.д.№
20147340400719 е образувано на 30.07.2014г. и до 26.06.2016г. не е настъпила перемпцията
по чл. 433, т.8 ГПК.
Установена е противоречива съдебна практика откога поражда действие
постановената с TP 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, отмяна на ППВС 3/1980 – от датата на
обявяване на новото ТР или тази отмяна има обратно действие и за осъществили се
правоотношения преди тази датата по висящи изпълнителни производства. Предстои
произнасяне на ВКС по вече образувано т.д.№3/2020г. на ОСГТК на ВКС.
Практиката ,на която се е позовал първоинстанционният съд, за да обоснове , че
постановената с TP по т.д.№2/2013 на ОСГТК, т. 10, отмяната на ППВС 3/1980 има
действие от датата на обявяване на новото ТР – от 26.06.2015г., се споделя от настоящия
въззивен състав. Ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се
осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да
бъдат преценявани с оглед на тълкувателното постановление или решение, което е било
действащо към момента на настъпването на последиците.
5
Съдебната практика ,на която се позовава жалбоподателят ,са решения на ВКС, които
приемата,че постановената с TP 2/2015 по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС , т. 10,
отмяната на ППВС 3/1980 има обратно действие и поради създадената противоречива
съдебна практика, са обосновали образуването на т.д.№3/2020г. на ОСГТК на ВКС. Тази
практика не е задължителна съгласно чл.290,ал.3 ГПК и до произнасяне на ВКС с ТР ,няма
основание да се приеме, че приетото от първоинстанционния съд относно действието на
отмяната на ППВС№3/1980г. е в противоречие със съдебната практика, тъй като в този
смисъл се е произнесъл ВКС с решение № 170/ 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., ВКС,
IV г. о, решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г., ВКС, IV г. о.
С оглед приемането и от настоящия състав на въззивния съд, че извършената с TP
2/2015 по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС , т. 10, отмяна на ППВС №3/1980 г. поражда
действие от датата на обявяването на новото тълкувателно решение, като в тази си част то се
прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, то към момента на образуване на изп.д.№ 20147340400719 на 30.07.2014г.
все още е действало ППВС№3/1980г. Предвид на това с образуването на изпълнителното
дело давността за вземането на взискателя е прекъсната и тя не е текла до 26.06.2015г.- до
отмяната на ППВС №3/18.11.1980г. с т.10 от ТР по т.д.№2/2013г. на ОСГТК.
Спирането на давността е преустановено на 26.06.2015г., с отмяната на ППВС
№3/18.11.1980г. с т.10 от ТР по т.д.№2/2013г. на ОСГТК и за вземането , предмет на
изпълнителното производство по изп.д.№ 20147340400719 , установено с влязла в сила
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по отношение на длъжника С.С. в хипотезата на
чл.416,пр.1 ГПК – неподадено в срок възражение , е започнала да тече нова петгодишна
давност съгласно чл.117,ал.2 ЗЗД.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Съгласно установената съдебна
практика същинско действие за принудително изпълнение може да предприеме само
съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение / и то прекъсва
давността. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на
действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е
настъпило с обратна сила. Давността се прекъсва последователно във времето, когато
осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана,
опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за
възлага. Съгласно дадените разяснения в ТР по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС в
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
6
принудително изпълнение.
В случая започналата да тече на 26.06.2015г. петгодишна погасителна давност е
прекъсната на 05.03.2020г., когато взискателят „ЕОС МАТРИКС“ЕООД е подал молба за
образуване на ново изпълнително дело по издадения ИЛ по ч.гр.д.№1328/2014г. на РС-
Габрово ,с искане да бъде приложен конкретен изпълнителен способ – запор на сметка .Въз
основа на тази молба е образувано изп.д.№ 20207340400203 по описа на ЧСИ З.В..
Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство, съгласно т. 1 ТР №
2/2013, ВКС, ОСГТК съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен
обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се осъществява
принудата в изпълнителния процес – длъжникът започва да търпи ограничение в правната
си сфера . С решение по т.д.№ 3129/2015 г. ВКС се е произнесъл, че разпоредбите на ГПК
не обуславят действието на запора от изискване за наличие на суми по банковата сметка към
момента на връчване на запорното съобщение, нито от изискуемостта на вземането.
Наличието на суми по банковата сметка към датата на връчване на запорното съобщение и
положителното салдо на сметката не са елементи от фактическия състав по налагането на
запора.
От данните по делото се установява ,че поисканото от взискателя изпълнително
действие по изп.дело№20207340400203 в подадената молба за образуването му – запор на
сметки, е предприето от ЧСИ ,който е изпратил на 06.04.2020г. до директора на „Юробанк
България” АД запорно съобщение за налагане на запор на вземанията на длъжника С.С.,
като същият е наложен на 20.07.2020г. съгласно уведомлението до ЧСИ от третото лице
„Юробанк България” АД с писмо от 03.08.2020г. /л.41 от изп.д/.При така установените
факти, в случая с поискания от взискателя по изп.дело№20207340400203 с молбата от
05.03.2020г. запор на банкови сметки и налагането му от ЧСИ по отношение на длъжника
С.С. ,е прекъсната давността, считано от поискването от взискателя на това изпълнително
действие – от 05.03.2020г. За периода от 26.06.2015г. до 05.03.2020г. не е изтекла 5
годишната погасителна давност, както и от прекъсването й от 05.03.2020г. до предявяване
на иска по настоящото дело пред първоинстанционния съд на 01.03.2021г. С оглед на това
задължението на ищеца ,за което е издаден ИЛ по ч.гр.д.№1328/2014г. на РС-Габрово и е
предмет на изпълнителното производство по изп.дело №20207340400203 по описа на ЧСИ
З.В., не е погасено по давност към датата на предявяване на исковата претенция с
депозираната пред РС-Габрово искова молба на 01.03.2021г., което обуславя отхвърлянето
като неоснователен на отрицателиня установителен иск за недължимост на вземането на
ответника за тези суми спрямо длъжника С.С. . Не е доказана и твърдяната от ищеца
недължимост на разноските по изпълнителното дело , като извършени за събиране на
несъществуващи вземания на взискателя.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции ,обжалваното решение на РС-
Габрово по гр.д.№388/2021г.,с което са отхвърлени отрицателните установителни искове,
7
следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78,ал.8 ГПК на ответника следва да се
присъдят разноски за въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100лв., предвид обема на осъщественото процесуално представителство за настоящото
производство с представяне на писмен отговор на въззивната жалба без явяване в с.з., като
в настоящата инстанция не са събирани нови доказателства и са поддържани доводи,
развити в първоинстанционното производство.
На основание изложеното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №143 от 10.06.2021г. по гр.д.№388/2021г. на Районен съд
– Габрово.
ОСЪЖДА С. АНГ. СП., ЕГН **********, гр.Габрово ,ул.”****”№6 да заплати на
„ЕОС МАТРИКС”ЕООД , ЕИК131001375, със седалище и адрес на управление гр.София, р-
н Витоша,ж.к.Малинова долина , ул.”Рачо Петков – Казанджията”№4-6 сумата от 100лв. –
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8