Решение по дело №4235/2019 на Софийски градски съд

                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                               гр.София, 18.03.2020 год.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Десислава Йорданова

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №4235 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №516837 от 25.10.2018г., постановено по гр.д.№8386/2018год. по описа на СРС, ГО, 159 с-в, е признато за установено по предявените от „Т.С."ЕАД срещу В.А.Г. искове по реда на чл.422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 5450,73 лева- цена за доставена топлинна енергия и 56,48 лева- цена на услугата за дялово разпределение за топлоснабден имот в гр.София, ул.“******, абонатен №328000 за периода от м.06.2014г. до м.04.2016г. ведно със законната лихва върху главниците, считано от 17.07.2017г. до погасяването, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№48227/2017г. по описа на СРС, 159 състав, като искът за главницата е отхвърлен за разликата над уважения до пълния предявен размер 7505,02 лева и за периода от м.05.2013г. до 30.05.2014г. като погасен по давност, а исковете за мораторна лихва в размер на 1314,71 лева за периода от 15.08.2014г. до 07.07.2017г. върху главницата за доставена топлинна енергия и за мораторна лихва в размер на 13,17 лева върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение, са отхвърлени като неоснователни. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца 480,12 лева разноски в исковото производство и 141,12 лева разноски в заповедното производство.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.“ЕООД.

Срещу решението в отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.”ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че задълженията на ответника за периода от м.05.2013г. до 30.05.2014г. са погасени по давност. Срокът за плащане бил 45 дни след изтичане на периода, за който се отнася плащането. Сумите по общата фактура за горепосочения период, издадена през м.07.2014г., ставала изискуема на 15.09.2014г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение било подадено на 14.07.2017г.- преди изтичане на тригодишния давностен срок. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете- уважени изцяло. Претендира разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът не е подал в срок отговор на въззивната жалба.

Третото лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

В случая се касае за периодични плащания и по отношение на тях приложима е кратката тригодишна погасителна давност, която съгласно чл.114 ЗЗД  започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Следователно в случая решаващи са въпросите кога вземането е станало изискуемо и дали давността е била спирана или прекъсвана. Съгласно приложените по делото Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за периода м.05.2014г. плащането е станало изискуемо на 01.07.2014г. и оттогава е започнала да тече тригодишната погасителна давност за това плащане. Молбата за издаване на заповед за изпълнение е подадена на 17.07.2017г., но към този момент погасителната давност за това плащане е била вече изтекла- на 01.07.2017г. Същото се отнася и за предходните плащания назад до м.05.2013г. включително. Издаването на обща фактура на 31.07.2014г. не е обстоятелство, което спира или прекъсва давността. Вземането за лихва е акцесорно и предвид погасяването по давност на главното вземане, също следва да се счита за погасено.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно в обжалваната му част.

При този изход на спора ответникът по жалбата има право на разноски, но не претендира такива, поради което разноски не следва да се присъждат.  

На основание чл.280, ал.3 от ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №516837 от 25.10.2018г., постановено по гр.д.№8386/2018год. по описа на СРС, ГО, 159 с-в в обжалваната му част.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.с.“ЕООД.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/