Р Е Ш Е Н И Е
Номер 14.07.2021г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав
На единадесети юни Година 2021
В
публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и
секретар ДИАНА БОРИСОВА
като разгледа
докладваното от съдия Банкова гр. дело N 2904 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба Ищците Д.Т.Д. и П.Т.Д.
твърдят, че са единствени наследници на Е.П.Д.починала на 19.04.2018 г.,
сключила договор за банков кредит с ответната банка, по който е усвоила сума в
размер на 97 000 лв., обезпечен с ипотека. Посочват, че задължението по
договора следвало да бъде погасено на 180 равни месечни вноски, при годишен
лихвен процент във фиксиран размер от 7 %, като същото било частично предсрочно
погасено на 30.08.2013 г. със сумата от 14 500 лева. Съобразно сключено на
21.02.2017 г. допълнително споразумение кредитополучателят се ползвал от
шестмесечен период на облекчено погасяване на кредита, като с анекса бил
предоговорен начинът на формиране на възнаградителната лихва - същата се
дължала при прилагане на променлив годишен лихвен процент, който се определял
като сбор от референтен лихвен процент (6- месечен СОФИБОР) плюс фиксирана
договорна надбавка в размер на 6,057 %. На 13.03.2018 г. било сключено и
допълнително споразумение, с което крайният срок за погасяване на кредита е
променен на 20.08.2025 г., както и е уговорен 24-месечен период за облекчено
погасяване на кредита, през който годишният лихвен процент се формира от сбора
на референтния лихвен процент /6М СОФИБОР/ и фиксирана надбавка в размер на
2,947 %, а след този период до пълното издължаване на кредита фиксираната
надбавка е в размер на 4,94 %. Ищците твърдят, че банката едностранно е
изменяла размера на дължимата по договора възнаградителна лихва на основание
клаузите на чл. 3, ал. 4 и ал. 5 и чл. 9, ал. 3 от договора, които считат за
неравноправни, респ. нищожни поради противоречие със закона, както и не се е
съобразявала с намалението на референтния лихвен процент (6М СОФИБОР). С оглед
на изложеното считат, че са надплатили възнаградителна лихва по договора в
размер на сумата от 1000 лв. за периода 25.03.2015 г. до 09.05.2019 г., която е
била платена без основание. Поддържат, че са погасили целия кредит предсрочно
на 09.05.2019 г. със сумата от 63 908,03 лв., но считат, че към този момент са
надплатили суми за дължимата главница в размер на 2000 лв. в резултат от
неправилното изчисление на дължимите погасителни вноски поради едностранно
завишения лихвен процент от банката и несъобразяването с размера на лихвения
индекс, както и поради извършено от банката капитализиране на просрочени според
нея суми към главницата, които е олихвявала, като по този начин неоснователно е
увеличила размера на дължимата главницата при наличие на анатоцизъм. Ето защо,
претендират връщане на платените без основание суми за възнаградителна лихва и
главница в посочените размери, ведно с обезщетение за забава, както и връщане
на недължимо платена такса за управление по процесния договор и допълнителните
споразумения към него въз основа на нищожните договорни клаузи. Предявяват
срещу „Ю.Б.” АД кумулативно съединени искове с правно основание чл.146, вр. с
чл.143 от ЗЗП, за прогласяване нищожността на чл. 3, ал. 4, чл. 3, ал. 5 и чл.
9, ал. 3 от договор за банков кредит със сключена застраховка „Живот на
получатели на кредити“ № 133/17.09.2005 г., сключен между „Ю.Б.” АД (с предишно
наименование „ДЗИ Банк“ АД) и Е.П.Д.наследодател на ищците, на чл. 3, ал. 1 и
чл. 5, ал. 1 от допълнително споразумение към договора от 21.02.2017 г. и на
чл. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от допълнително споразумение към договора от
13.03.2018 г., поради противоречие със закона, както и осъдителни искове с
правно основание чл. 55. ал. 1. предл. 1 и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1000 лв„
представляваща платени при липса на основание въз основа на нищожни договорни
клаузи суми за възнаградителна лихва за периода от 25.03.2015 г. до 09.05.2019
г., за сумата от 91,95 лв. - обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху тази сума за периода от 30.04.2019
г. до 25.03.2020 г., за сумата от 8,05 лева, представляваща недължимо платена
при липса на основание такса за управление на кредита за периода от 25.03.2015
г. до 09.05.2019 г., както и за сумата от 2000 лева, представляваща недължимо
платена при липса на основание сума за главница по договора, част от предсрочно
погасената сума на 09.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на исковата молба до окончателното им погасяване.
Ответникът
счита, че установителните искове за нищожност на договорни клаузи са
недопустими поради липса на правен интерес, респ. поради липса на активна
процесуална легитимация за ищците, които към датата на договаряне на оспорените
клаузи не са били страна по сделката. По същество оспорва исковете при
твърдението, че описаните като неравноправни договорни клаузи са били уговаряни
индивидуално е наследодателя на ищците въз основа на подавани от нея молби за
изменение на условията по договора, в съответствие с което страните са
подписвали нов погасителен план и методология за формиране на лихвата, като
същевременно не съдържали уговорки във вреда на потребителя. Поддържа, че при
изменение на лихвата банката се е съобразявала е измененията в лихвения индекс,
като едностранно единствено е намалявала размера на дължимата възнаградителна
лихва при спад в 6-месечния Софибор. Оспорва с допълнителните споразумения да е
извършен анатоцизъм, като счита, че с тях е постигнато реструктуриране на
натрупаните задължения чрез добавянето им към редовната главница по изрично
съгласие с кредитополучателя и в негова полза, доколкото по този начин са
избегнати негативните последици от допуснатите просрочия. При условията на
евентуалност навежда възражение за изтекла погасителна давност за вземанията.
С
протоколно определение от о.с.з., проведено на 23.02.2021г. Софийският районен
съд е допуснална осн. чл.214 от ГПК увеличение на исковете по размер, като
осъдителният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 1000
лева, платена при липса на основание възнаградителна лихва, е увеличен до
сумата от 4 153,67 лева; осъдителният иск по чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД за сумата
от 8,05 лева, платени при липса на основание такси за управление на кредита е
увеличен до сумата от 278,59 лева; искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата
от 2000 лева, платена при липса на основание главница по договора - до сумата
от 32 363,26 лева. С определение от същото съдебно заседание делото е изпратено
по подсъдност на осн. чл.104, т.4 , вр. с чл.104, т.6 от ГПК на Софийския
градски съд.
Съдът обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и се установява от приетите доказателства, че на 17.09.2005 г. е сключен договор за банков кредит със сключване на застраховка „Живот на получатели на кредити“ в „ДЗИ“ АД №133 между „ДЗИ Банк“ АД, чийто правоприемник е ответникът, и Е.П.Д.. По силата на договора банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 97 000 лева, предназначен за текущи нужди, за срок от 180 месеца. Уговореният размер на възнаградителната лихва възлиза на 7%. Кредитополучателят заплаща на банката комисионна за обработка и управление на кредита в размер на 0.8% еднократно върху целия размер на кредита, платима преди усвояване на средствата и 0.25% годишно върху разрешения размер на кредита, платима в началото на всяка следваща година от срока на кредита. Чл. 3, ал.4 от договора предвижда, че комисионната може да бъде променяна едностранно от кредитора по размер и начин на плащане, съгласно условията на действащата Тарифа на „ДЗИ Банк“ АД към датата на плащането й. В Чл.3, ал.5 от договора е посочено, че кредитополучателят дава съгласието си неизплатените лихви по кредита да се капитализират по преценка на кредитора при условията на Наредба №9 на БНБ от 19.12 2002г. За обезпечаване на вземанията по договора е учредена договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на кредитополучателя. В чл.9, ал.3 от договора е уговорено, че с подписването му кредитополучателят дава неотменимото си и безусловно съгласие, при промяна на пазарните условия, Банката едностранно да промени лихвения процент по кредита, за което същият ще бъде уведомен в едноседмичен срок на адреса за кореспонденция, посочен в искането за отпускане на кредит.
На 30.08.2013г. страните са сключили допълнително споразумение към договора за кредит. Чл. 2 от същото съдържа декларативна част относно размера на дълга към датата на подписване на споразумението. В чл. 3, ал. 1 е предвидено, че всички плащания във връзка с кредита по чл. 2, ал. 1, т. 1-4 се преоформят служебно от банката на датата на допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит в размер съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5. В чл. 4, ал. 2 е предвидено, че през периода на облекчено погасяване /три месеца/ върху дълга се начислява годишната лихва в размер, съгласно договора за кредит и/или последващи допълнителни споразумения към договора за кредит, но кредитополучателят заплаща намалени равни месечни вноски в размер на 920 лв. на месец, съгласно погасителния план, неразделна част от допълнителното споразумение. В чл. 5, ал. 1 е предвидено, че след изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената непогасена през периода за облекчено погасяване лихва, за което с подписване на допълнителното споразумение Кредитополучателят дава своето изрично и неотменимо съгласие, оправомощава и възлага на банката. В чл. 6 е уговорено, че след изтичане на периода на облекчено погасяване върху общия размер на дълга след договореното натрупване на лихвата, се начислява годишна лихва в размер, съгласно договора за кредит и/или последващи допълнителни споразумения към договора за кредит, като след изтичане на периода на облекчено погасяване до окончателното плащане на дълга и всички други разноски, свързани с него, кредитополучателят погасява дълга на равни месечни погасителни вноски, съгласно погасителния план, неразделна част от допълнителното споразумение. За усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката преференциална годишна лихва в размер на сбора на Референтния лихвен процент ПРАЙМ на Ю.Б. АД за обезпечени кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в размер на 4.35%. Към момента на сключване на споразумението ПРАЙМ е 4.9%. ПРАЙМ се определя от Комитета по управление на активите и пасивите, съгласно Методология на банката, публикувана на интеренет сайта й и представляваща приложение към допълнителното споразумение. При промяна на приложимия към кредита лихвен процент, вследствие увеличение на ПРАЙМ, кредитополучателят има право в рамките на три месеца да погаси изцяло или частично кредита, без да дължи такси. Допълнителното споразумение влиза в сила след погасяване на остатъчната главница по кредита с 14 500лв. На същата дата е сключен и анекс за въпросното предсрочно погасяване.
На 19.06.2014г. между страните е сключено допълнително споразумение, чиито клаузи са идентични с тези по предходното, с разликата, че – влизането му в сила е обусловено от внасянето от страна на кредитополучателя на сумата от 1 500 лв., периодът на облекчено погасяване е уговорен като 6 месеца, а размерът на месечните вноски в рамките на този период възлиза на 900 лв.
На 25.04.2016г. е сключено последващо
допълнително споразумение, съдържащо идентични клаузи, като отново е уговорен
6-месечен период на облекчено погасяване, в който размерът на намалените погасителни
вноски е 718лв. месечно, а годишната лихва е уговорена в размер на сбора от
референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка от 6.06 пункта. За
референтен лихвен процент е посочено, че ще се ползва 6-месечния СОФИБОР,
приложим за съответния период за начисляване на лихвата, по методика, приложима
за същия период и определена съгласно ал.2 на чл.12. Приложимата лихва се
определя към датата на сключване на споразумението /при стойност на 6М СОФИБОР 0.59%/
и се актуализира 2 пъти годишно, при което се ползват стойностите на 6м.
СОФИБОР, публиковани на сайта на БНБ съответно на 15 януари и 15 юли.
На 21.02.2017г. е сключено поредно
допълнително споразумение към договора за кредит. В чл.2 се съдържа
установителна част относно размера на дълга. В чл.3, ал.1 /оспорен от ищеца/ е
уговорено, че всички плащания във връзка с кредита по чл. 2, ал. 1, т. 1-4 се
преоформят служебно от банката на датата на допълнителното споразумение чрез
натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по
първоначално предоставения кредит в размер съгласно чл. 2, ал. 1, т. 5. В чл.
4, ал. 2 е предвидено, че през периода на облекчено погасяване /шест месеца/
върху дълга се начислява годишната лихва в размер съгласно договора за кредит
и/или последващи допълнителни споразумения към договора за кредит, но
кредитополучателят заплаща намалени равни месечни вноски в размер на 906 лв. на
месец, съгласно погасителния план, неразделна част от допълнителното споразумение.
В чл. 5, ал. 1 /също оспорена от ищеца/ е предвидено, че след изтичане на
периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената непогасена
през периода за облекчено погасяване лихва, за което с подписване на
допълнителното споразумение Кредитополучателят дава своето изрично и неотменимо
съгласие, оправомощава и възлага на банката. Годишната лихва е уговорена в
променлив лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен
процент плюс фиксирана договорна надбавка от 6.057%. За референтен лихвен
процент е посочено, че ще се ползва 6-месечния СОФИБОР, приложим за съответния
период за начисляване на лихвата, по методика, приложима за същия период и
определена съгласно ал.2 и сл. на чл.14. Приложимата лихва се определя към датата
на сключване на споразумението /при стойност на 6М СОФИБОР / 0.323%/ и се
актуализира 2 пъти годишно, при което се ползват стойностите на 6М СОФИБОР,
публикувани на сайта на БНБ съответно на 15 януари и 15 юли.
Със сключеното допълнително споразумение от 13.03.2018г. в чл.1, ал.1 е констатиран размерът на задълженията по договора за кредит към момента на сключване на споразумението. Съгласно чл.1, ал.2 страните са се съгласили, че сумите, посочени като просрочена главница ще бъдат преоформени като редовна главница, а съгласно ал.3 просрочените лихви се погасяват на равни месечни погасителни вноски за периода от падежа по кредита, следващ датата на подписване на допълнителното споразумение до крайния срок на издължаване на кредита. С подписването на споразумението кредитополучателят упълномощава и оправомощава банката да извърши служебно всички необходими действия по преоформяне на задълженията по реда на ал.3. Страните са уговорили 24-месечен период на облекчено погасяване при размер на месечната вноска от 882 лв., както и краен срок за погасяване на кредита – 20.08.2025г. Размерът на годишната лихва върху общия размер на дълга е уговорен по следния начин: за първите 24 месеца от подписването се начислява годишна лихва, изчислена при прилагането на промленлив лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 2.947%; за периода от 25-я месец до пълното издължаване на дълга се начислява годишна лихва, изчислена при прилагане на годишен лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен процент и фиксирана договорна надбавка от 4.947%. За референтен лихвен процент е посочен 6М СОФИБОР, приложим за съответния период.
От препис-извлечение от акт за смърт на л.67 от делото на СРС, приложено към настоящото, се установява, че кредитополучателката Е.П.Д. е починала на 19.04.2018г. Съгласно представеното удостоверение за наследници, починалата е оставила съпруг Т.Д.Д. и двама сина – ищците. Видно от съдебно удостоверение, издадено от СРС, Т.Д. е подал молба на 27.07.2018г. за отказ от наследство, вписан в особената книга на съда под №1148/03.08.2018г.
На 30.04.2019г. в банката е получена
покана от ищците за възстановяване на недължимо платени суми за лихви по
процесния договор за кредит за периода от сключването му до датата на поканата.
Със същото банката е уведомена, че наследниците на кредитополучателката ще
извършат пълно предсрочно погасяване на кредита чрез рефинансиране от друга банка.
От приетата по делото преписка по щета №295-20130806 – I от „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД, се установява, че на 25.07.2013г. Е.Д.е подала претенция за изплащане на суми по покрит риск „откуп/частичен откуп“ по застраховка „Живот за получатели на кредит тарифа 33“. От представената полица номер 22820000228 се установява, че въпросният застрахователен договор е сключен между кредитополучателката и ЗАД „ДЗИ“ срещу събития, свързани с живота, здравето или телесната цялост на застрахованото лице, в полза на „ДЗИ Банк“ АД и законните наследници, във връзка с договор за кредит от 17.09.2005г. Съгласно уведомление от ответника до застрахователя от 17.07.2013г., предвид предоговаряне на параметрите по кредита, ангажиментите на застрахователя по договора следва да се считат за отпаднали. Посочена е сметка за възстановяване на сключената застраховка живот Тарифа 33. Съгласно писмо на застрахователя от 07.08.2013г. по посочената сметка е преведена сума в размер на 17 965,43 лв.
По делото е изслушано заключение на ССчЕ, както и две допълнителни ССчЕ, които са пълни, обективни, компетентно изготвени и неоспорени от страните, поради което съдът ги кредитира изцяло. От заключенията се установява следното: Лихвеният процент по кредита, респ. размера на вноската, е променян неколкократно на база сключените допълнителни споразумения. Първоначално уговореният лихвен процент е бил в размер на 7%, като с доп. спор. от 2013 и 2014г. ГЛП е определян като сбор от референтен лихвен процент /РЛП/ Прайм плюс фиксирана надбавка, а след сключването на доп. спор от 2016г. ГЛП е определян като сбор от РЛП – 6М СОФИБОР и фиксирана надбавка. Като е приложил съответните данни за РЛП за съответните периоди, вещото лице е посочило, че само за периода 25.03.2015г. - 20.12.2015г. прилаганият от банката ГЛП е бил по-висок от първончалано уговорения от 7%. След 20.12.2015г. прилаганият ГЛП постепенно намалява, като към датата на предсрочното погасяване на кредита е бил в размер на 3.11%. Въпреки това, вещото лице е констатирало, че при приложение на първоначално договорения лихвен процент от 7% за периода от сключването на договора за кредит до 21.02.2017г., респ. ГЛП формиран като 6М СОФИБОР + 6.057% надбавка за периода 21.02.2017г. до 13.03.2018г. и ГЛП, формиран като сбор от 6М СОФБОР+ надбавка от 2.947% за периода от 13.03.2018г. до предсрочното погасяване на кредита, и като е съобразил извършеното погасяване от застрахователя на сумата от 17 965,43 лв., общо за исковия период 25.03.2015 до датата на предсрочното погасяване – 09.05.2019г. по кредита са заплатени 4 153,67 лв. в повече за възнаградителна лихва. Като е изготвило погасителен план при така посочените лихвени условия и съгласно договорените между страните условия относно срока на договора, и като не е взело предвид извършените капитализации по кредита, вещото лице дава заключение, че размерът на непогасената главница към 09.05.2019г. е 28 446, 25лв. По данни от разплащателната сметка на кредитополучателя, към този момент банката е водела размер на главницата по кредита от 60 809,51 лв. Разликата е в размер на 32 363,26лв. Платените в повече годишни такси за управление на кредита за процесния период за в размер на 278,59 лв.
Вещото
лице е разяснило и какви са компонентите на РЛП, формиращ ГЛП за съответните
периоди. Заключението поддържа, че компонентите на формулата, по която се
изчислява РЛП – Прайм, съгласно приложната по делото методология за определяне
на неговата стойност са: тегло на депозитите от домакинствата, тегло на
капитал, лихвен процент по депозити на домакинства, минималните задлжителни
резерви в проценти, разход за фонда за гарантиране на влогове в банките,
безрисков лихвен процент, приложим за България, рисково тегло, корекция за
промяна на пределната цена на ресурса. Компонентите са обективни мерители и същите
са пряко свързани с разходите по привличане на финансов ресурс от банката.
СОФИБОР /който е използван като РЛП за определяне на ГЛП след посочения по горе
Прайм/ е фиксинг на стойностите на необезпечени депозити в лева, предлагани на
местния междубанкков пазар. Стойностите на 6М СОФИБОР се определят от БНБ и
върху тях банката ответник няма никакво влияние. Доколкото, считано от
01.07.2018г. този индекс вече не се изчислява от БНБ, банката е прилагала
отново индекса Прайм със стойност 1,15% и компенсационен компонент, който в
крайна сметка е формирал последната прилагана стойност на 6М СОФИБОР – 0,163%.
По отношение на предсрочното погасяване, извършено със сумата от платената сума по застраховката „ Живот на получатели на кредит по Тарифа 33“ в допълнителното заключение на ССчЕ вещото лице е посочило, че на 07.08.2013г. по разпл. сметка, обслужваща кредита, е постъпила сумата от 17 965,43 лева от „ДЗИ“ АД. С нея е погасена сумата 14 500 лв. от главницата, а останалата сума е използвана за погасяване на просрочени лихви и комисионни.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна:
Предявени са следните обективно
съединени искове:
- искове с пр. осн. чл. чл. 124, ал.
1 ГПК, вр. чл. 146 ЗЗП,
вр. чл. 143 ЗЗП,
за установяване нищожността на следните клаузи от сключения между страните
договор за кредит и сключените към същия допълнителни споразумения: чл.3, ал.4,
чл.3, ал.5 и чл.9, ал.3 от договора за банков кредит; чл.3, ал.1 и чл.5, ал.1
от допълнително споразумение от 21.02.2017г.; чл.1, ал.2, чл.1, ал.3 и чл.1,
ал.4 от допълнително споразумение от 13.03.2018г.;
-
иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД за сумата от
4 153 лв., представляваща разликата между първоначално договорените
месечни вноски за лихва и реално заплатените, въз основа на оспорените нищожни
клаузи, за периода от 25.03.2015г. до 09.05.2019г.; съединен с иск по чл.86 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва от 91,95 лв. върху тази сума за периода
30.04.2019г. до датата на исковата молба.
- иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД за сумата от 278,59 лв., представляваща
платена без основание сума за такса за управление на кредита за същия период;
- иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД за сумата от 32 363,26 лв., представляваща
платена без основание сума за главница при направеното предсрочно погасяване на
09.05.2019г.
При условията на евентуалност, сумите
за надплатени лихви и такси за управление на кредита, се претендират поради
неправилно изчисление на лихвата от банката за същия период.
По легитимацията на ищците:
Възраженията на ответника относно правото на наследниците на починалия
кредитополучател да водят делото, съдът намира за изцяло неоснователни. Между
страните няма спор, че била налице валидна облигационна връзка, произтичаща от
процесния договор за кредит, между ответника и наследодателката на ищците. След
нейната смърт, страна в облигационното отношение са станали именно нейните
наследници, вкл. се установява и че именно те са извършили предсрочното
погасяване на кредита, поради което същите са легитимирани да претендират
нищожност на клаузи от договора и сключените към същия допълнителни
споразумения, както и надплатени въз основа на приложението на тези клаузи
суми.
При разглеждането на спора, съдът констатира, че делото е било неправилно изпратено по подсъдност на СГС. Това е така, защото искът по чл.55, ал.1 от ЗЗД за сумата от 32 363,26 лв. всъщност е претенция на двамата сънаследници по отношение на цялата сума, поради което реално представлява две отделни претенции за половината от съответната сума, съобразно наследствените им права. При това положение, нито една от заявените претенции не е подсъдна на окръжен съд, съобразно правилото на чл.104 от ГПК. Независимо от това, с оглед спазване принципа за процесуална икономия и разпоредбата на чл.270, ал.4 ГПК, съгласно която решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд, съдът намира, че следва да разгледа делото и да се произнесе с краен акт, като в случай на уважаване на осъдителните искове, съответните суми следва да се присъдят на ищците поравно.
Страните не спорят, а и от заключението на ССчЕ се установява, че процесните суми са били платени от ищеца на ответника. Спорно е дали е налице основание за плащането и по-конкретно – дали клаузите от договора, въз основа на които са били платени конкретните суми, са нищожни или валидни.
По
валидността на чл.3, ал.4 и чл.9, ал.3 от договора:
Между страните е безспорно сключването
на процесния договор за кредит. Предвид обстоятелството, че той не е бил
предназначен за извършване на търговска или професионална дейност,
кредитополучателката има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на
ЗЗП.
Чл.146 от ЗЗП предвижда, че
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Неравноправна клауза е всяка уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя – чл.143, ал.1 от ЗЗП, като в ал. 2 на същата разпоредба са
изброени примерно някои често срещани случаи на уговорки, които увреждат
потребителите. Следователно, нищожността на клаузата предполага тя да е
неравноправна и да не е уговорена индивидуално. Съгласно чл.146, ал.2 от ЗЗП не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Тежестта на доказване, че клаузата е била индивидуално уговорена, лежи върху
ответника /чл.146, ал.4 от ЗЗП/ и това му е било указано с доклада по делото.
Въпреки това, той не е ангажирал никакви доказателства в тази посока. По
приложението на чл. 146, ал. 2
и, ал. 4 от ЗЗП е формирана константната практиката на ВКС,
обективирана в решение №
98/25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г. на ВКС, ТК, II ТО;
решение № 51/04.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО; решение №
77/22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на ВКС, ГК, III ГО; решение №
67/12.09.2019 г. по т. д. № 1392/2018 г. по описа на ВКС, ТК, І ТО и др. С нея
е разяснено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Наличието на сключени допълнителни споразумения към основния
договор за банков кредит не обосновава обратен извод. Ето защо, съдът приема от
правна страна, че процесните клаузи на договора за кредит не са били
индивидуално уговорени.
Съгласно
нормата на чл. 143, т. 11 и т. 13 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание или предвижда цената да се определя при
получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на
търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в
тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора. На основаниечл. 145, ал. 1 ЗЗП неравноправната
клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид
видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства,
свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички
останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.
При
осъществяване на банкова дейност ответникът трябва да полага дължимата грижа на
добрия търговец, за да гарантира надеждна и сигурна банкова система и защита на
интересите на клиентите си, а по силата на чл. 147, ал. 1
ЗЗП клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва
да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като при неизпълнение на това
задължение, следва да намери приложение императивната норма на чл. 147, ал. 2
ЗЗП, която предписва, че при съмнение относно смисъла на определено
условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.
В
задължителното за националните юрисдикции Решение на СЕС, постановено по
преюдициално запитване по дело С-472/10, е прието, че "националната
юрисдикция следва да прецени с оглед на чл. 3, параграфи 1 и 3 от Директивата
неравноправния характер на клауза, съдържаща се в Общите условия на договора с
потребители, с която продавач или доставчик едностранно предвижда промяна в
свързаните с предоставяната услуга разходи, без обаче да описва ясно начина на
определяне на тези разходи или да посочва основателно съображение за тази
промяна. В рамките на тази преценка посочената юрисдикция трябва по-специално
да провери дали, предвид съдържащите се в ОУД с потребителски клаузи, сред
които е и спорната, както и предвид националното законодателство, уреждащо
правата и задълженията, които биха могли да допълват предвидените в разглежданите
ОУД, съображенията или начинът на промяна на свързаните с предоставяната услуга
разходи са уточнени по ясен и разбираем начин и евентуално дали потребителите
имат право да прекратят договора". "Основателно съображение" по
смисъла на горепосоченото решение представлява всяко обективно обстоятелство,
извън волята и контрола на страните по договора, което е било уговорено или
установено преди сключване на потребителския договор и което обективно води до
увеличаване на цената на стоката или услугата.
В настоящия случай, оспорените клаузи
се съдържат не в общи условия, а в самия договор за кредит. Същият обаче не
съдържа методиката, по която банката може едностранно да променя лихвата и
условията по Тарифата. Установява се от заключението на ССчЕ, че понятието
„пазарни условия“ изразява условията – разходите, които банката прави по
привличане на финансов ресурс, който впоследствие предоставя като кредити. То
няма стойностно изражение, т.к. е съвкупност от различни бази – лихвени
мерители, събития и фактори, влияещи на банковото финасиране и на цената, по
която ще се осъществи. Следователно, понятието „пазарни условия“ е неопределено
и неопределяемо. Ето защо, клауза, която предвижда правото на кредитора
едностранно да променя размера на възнаградителната лихва, т.е. цената на
кредита, която е съществен елемент от договора, при изменение на „пазарните
условия“, е неравноправна. Тя не предвиждат ясен механизъм как се извършва
едностранното увеличаване на годишния лихвен процент и в този смисъл на
потребителя не е предоставена предварително достатъчно ясна и конкретна
информация за методологията на увеличението.
На същото основание е нищожна и клаузата, касателно измененията на Тарифата на банката едностранно, по нейна преценка. С тази клауза е предвидена възможност за промяна от страна на банката на размерите на договорените такси по кредита въз основа на непредвидено в самия договор основание, поради което тя предоставя възможност на кредитора по свое усмотрение и без предварително заложени критерии да измени по вид и размер банковите такси, дължими за управление и ползване на предоставените парични средтсва. Такава клауза създава значително неравновесие в правата на страните по договора, има неравноправен характер и доколкото съдът по-горе прие, че същата не е индивидуално уговорена, искът за прогласяване на нейната нищожност е основателен.
По валидността на чл.3, ал.5 от
договора, чл.3, ал.1 и чл.5, ал.1 от допълнителното споразумение от
21.02.2017г. и чл.1, ал.2, 3 и 4 от доп. спор от 13.03.2018г.:
По въпроса относно дали постигната
уговорка в допълнителни споразумения към договор за кредит за преструктуриране
на кредитно задължение чрез прибавяне на просрочените задължения за лихви към
размера на редовната главница представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал.
3 ЗЗД е
формирана по реда на чл. 290 ГПК съдебна
практика - решение № 66/29.07.2019 г., постановено по т. д. № 1504/2018 г. на
ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
101/19.08.2019 г., постановено по т. д. № 439/2017 г. на
ВКС, ТК, ІІ ТО, която настоящият състав изцяло споделя. Прието е, че
анатоцизмът не представлява финансова отстъпка, като целта на забраната му е да
се предотврати бързото нарастване на дълга. Преструктурирането на дълга на
длъжника, който има финансови затруднения, има за цел да направи възможно
изпълнението на задълженията му, а не да се утежни неговото състояние чрез
олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на главницата
посредством прибавяне на просрочени задължения за лихви, върху които от своя
страна се начислява възнаградителна лихва. Посочено е, че анатоцизъм е допустим
само в изрично предвидените в закон или в подзаконов акт на БНБ случаи.
Съгласно чл. 294, ал. 2 ТЗ уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само между
търговците. Липсва приета от БНБ наредба по чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Таксите, както и просрочената главница не са лихви, поради което по отношение на тях преструктуриране чрез прибавяне към
редовната главница, не предсталвява анатоцизъм. Ето защо, оспорените клаузи на договора
и доп. спор. от 2017г. са нищожни, тъй като предвиждат увеличаване на
главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на
възнаградителна лихва. Оспорените клаузи на доп. спор. от 2018г. обаче не
предвиждат подобно нещо. В тях е посочено, че чрез преструктуриране на кредита,
за което банката е овластена от кредитополучателя, просрочената главница се
добавя към редовната, а просрочените лихви се погасяват на равни месечни погасителни
вноски. Съдът намира, че с такова преструктуриране на кредита не се нарушава
никоя законова забрана, в частност – не е налице анатоцизъм, поради което
клаузите са валидни, а исковете за прогласяване тяхната нищожност –
неоснователни.
Въпреки, че не са предявени изрични
искове, въз основа на задължението си да следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори, съдът счита, че следва да
отбележи и следното:
Сключените към договора за кредит допълнителни споразумения са нищожни и в установителната си част, в която страните „констатират“ размера на дълга. Това е така, защото както се приема в Решение №146/01.11.2017г. на ВКС, ТК, I ТО по т.д. №2615/2016г. допълнителното споразумение за предоговаряне на кредита, има характера на спогодба в установителната си част, в която е посочен размерът на дълга. Когато задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи – било на първоначалния договор, било на предходни допълнителни споразумения, по същество е сключена спогодба върху непозволен договор, която е нищожна на осн. чл.366 от ЗЗД. Ето защо, когато размерът на посоченото в тази установителна част на доп. спор. задължение за лихва е формиран при приложение на нищожна клауза за изменение на лихвения процент или когато главницата е формирана на база предходно преоформяне на дълга чрез прибавяне на просрочени лихви към редовната главница, тази установителна част на споразумението е нищожна и дългът следва да се счита такъв, какъвто би бил без приложението на въпросните нищожни клаузи.
На следващо място, с цел определяне на приложимия към кредита лихвен процент за периодите на действие на всяко отделно допълнително споразумение и съответно преценката кой от различните варианти, съдържащи се в заключението на вещото лице, следва да бъде приложен към процесните отношения, съдът следва да се произнесе относно валидността на клаузите, изменящи начина на изчисление на ГЛП, включително и тези, за които не са предявени нарочни искове.
Съгласно допълнителните споразумения от 2013 и 2014г. ГЛП по договора се формира като сбор от РЛП Прайм, валиден за съответния периода на начисляване на лихвата, плюс фиксирана договорна надбавка. Като взе предвид заключението на вещото лице и приложената към допълнителните споразумения методология, съдът намира, че въпросните клаузи са неравноправни. Разписаната във въпросната Методология формула за промяна на референтния лихвен процент е неясна, не е очевидна относителната тежест на всеки от посочените компоненти, видно е, че РЛП не се променя автоматично при промяна на посочените обективни измерители, а следва това да стане по решение на Комитет по управление на активите и пасивите като орган на банката, като всъщност по делото не са налице данни, че реално приложената от банката стойност на Прайм за съответните периоди съответства на измененията в посочените обективни измерители, включени във формулата за изчисление. Съдът намира, че уговорена по този начин, клаузата за изменение на ГЛП е изцяло неразбираема за средния потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, поради което и той не би могъл да прецени как възможното увеличаване на стойността на посочените във формулата компоненти би довело до увеличаване на цената на кредита, респ. да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения. Като взе предвид и факта, че от заключението на ССчЕ се установява изрично, че именно поради увеличение на РЛП Прайм в периода 20.09.2013г. - 03.062014г. лихвата по кредита е нараснала до 11,5%, което безспорно е във вреда на потребителя, съдът намира, че процесните клаузи от допълнителните споразумения са неравноправни и доколкото липсват данни същите да са били индвидуално уговорени, те са нищожни. Ето защо, за периода на действието им, страните са били обвързани от първоначалната уговорка за размера на лихвения процент, а именно – 7%
С допълнителното споразумение от 2016г. и следващите ГЛП е уговорен като сбор от РЛП – 6М СОФИБОР плюс фиксирана надбавка. Видно от заключението на ССчЕ, така посоченият пазарен индекс е изцяло обективен, извън контрола на банката, обявява се периодично от БНБ. Като взе предвид изложеното и факта, че клаузата е формулирана граматически ясно, и отговаря на изискването за добросъвестност, съдът намира, че същата по валиден начин предвижда изменение в метода за изчисляване на ГЛП, който не поставя потребителя в неравнопправно положение, поради което е действителна. Ето защо, за периодите след сключването на доп. спор. от 2016г., ГЛП по кредита следва да се приложи такъв, какъвто е изчислен от вещото лице, съобразено със съответните изменения на зададения РЛП – 6М СОФИБОР, посочени в таблица 1 от основното заключение.
По осъдителните искове:
След като съгласно изложените по – горе съображения извършеното от банката през исковия период без основание – поради нищожност на горепосочените клаузи от договора за банков кредит и допълнителните споразумения към него, увеличение в размера на възнаградителната лихва над първоначално уговорената от 7 % , е довело за заплащане от страна на ищеца в повече от дължимата по договора за кредит сума, то е налице неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищците. Това поражда задължение за банката да върне получените при първоначална липса на правно основание суми. Прави впечатление, че ищецът не е оспорил, респ. е признал за основателни измененията на лихвения процент, направени с доп. споразумения от 2017 и сл. години. Съдът изцяло споделя това виждане на ищцовата страна, предвид изложеното по-горе становище за действителност на така уговорените клаузи за изчисляване на ГЛП по кредита. Същевременно, съдът намира, че валидна е и клаузата за лихва, уговорена още със споразумението от 2016г. и още от този момент, а не както твърдят ищците - от 2017г. - РЛП по кредита следва да се счита такъв, какъвто е уговорен със споразумението - 6М СОФИБОР, което от своя страна определя и размера на ГЛП. От заключението на ССчЕ обаче, се установява, че в периода 25.04.2016г. до датата на следващото доп. споразумение от 2017г. лихвеният процент по кредита не е надвишавал първоначално уговорените 7%. Ето защо, становището на съда относно валидността на клаузата за изменение на лихвения процент по доп. спор. от 2016г. не може да се отрази на основателността на иска за връщане на надплатени лихви. Съгласно заключението на вещото лице по изслушанoто допълнително заключение на съдебно – счетоводна експертиза, надвнесената сума за лихва през исковия период, възлиза общо на 4 153, 67 лв. Надвнесените суми за такси за управление спрямо първоначално уговорения размер възлизат на 278,59 лв. за исковия период. Надплатената главница при предсрочното погасяване на кредита, изчислена като разлика между приетата от банката /60 809,51лв./ и тази, която вещото лице е изчислило, като не е включило в същата капитализациите, извършени въз основа на нищожните поради анатоцизъм клаузи в допълнителните споразумения, възлиза на 32 363,26 лв. С оглед на това , тези искови претенции се явяват изцяло основателни. В тази връзка, съдът споделя становището на ищцовата страна, че направеното от застрахователя „ДЗИ Животозастраховане“ плащане на сумата от 17 965,43 лева е следвало да се отнесе изцяло за погасяване на дължимата по кредита главница, в съответствие с уговорката по чл.4, ал.5, т.1.2 от договора, доколкото в случая изплащането на застраховката, видно от приложените доказателства, е направено при условията на „откуп“. Няма основание заплатеното към банката застрахователно обезщетение да бъде ползвано за погасяване на други вземания от типа на такси и комисионни, същото е следвало да отиде изцяло в полза на главницата по кредита.
По иска за мораторна лихва:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато няма определен ден за изпълнение длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В настоящия случай, ищцовата страна е отправила на 30.04.2019г. покана до ответната банка за възстановяване на недължимо платените поради липса на основание суми за лихви за периода от 17.09.2005г. до момента. Ето защо, съдът намира, че е налице фактическият състав на чл.86, ал.1 от ЗЗД и ответникът дължи мораторна лихва в размер на законната лихва върху размера на присъденото вземане за недължимо платени лихви от датата на поканата до датата на исковата молба. С помощта на онлайн калкукатор съдът изчисли размера на дължимото обезщетение, а именно – 383 лв. Доколкото искът е предявен за сумата от 91,95 лв. и съобразно диспозитивното начало в процеса, същият следва да бъде уважен за сумата, за която е предявен.
По възражението за погасителна давност:
Нищожните клаузи в договора не пораждат правни последици, като безспорно в правната теория и в съдебната практика се приема, че даденото по нищожен договор е престирано при начална липса на основание. Доколкото липсва основание за престацията, изискуемостта на вземането, основано въз основа на престиране по нищожен договор, настъпва от момента на самото престиране. Искът за плащане без правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се погасява в 5-годишен срок, който започва да тече от момента, в който длъжникът получи нещо без основание, защото от този момент вземането на кредитора става изискуемо. Правото на възстановяване възниква още с осъществяване на фактическия състав - изпълнение на задължение по нищожна сделка /в този смисъл Решение № 303/01.10.2015 г. по гр. д. № 2081/2015 г. на ВКС, ІV ГО/. Релевираният от жалбоподателя довод, че в случая приложима е кратката 3-годишна погасителна давност, е неоснователен. Доколкото претенцията за възстановяване на надплатени лихви и такси е за период от 5 г. преди датата на исковата молба, а претенцията за надплатена сума за главница произтича от плащане, направено при предсрочното погасяване на кредита на 09.05.2019г., възражението е неоснователно по отношение на всички искове.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК право на разноски има само ищецът. Видно от доказателствата по делото и представения списък по чл.80 от ГПК, общият им размер възлиза на 6 798,93лв., от които 4 000 лв. са заплатени за адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение за прекомерност на този хонорар, което съдът намира за неоснователно, предвид сложността на делото от правна страна /предявените множество обективно съединени установителни и осъдителни искове и естеството на спора, изискващо познаване в дълбочина на практиката както на националните юрисдикции, така и на СЕС в областта на потребителската защита/, а също и от фактическа страна – събраните едно основно и две допълнителни заключения на ССчЕ, проведените няколко на брой заседания както пред СРС, така и пред СГС. Ето защо, съдът намира, че на ищцовата страна следва да бъдат присъдени разноските в общ размер на 6 798,93лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
исковете, предявени от Д.Т.Д., ЕГН ********** и П.Т.Д., ЕГН **********, със
съдебен адрес *** срещу Ю.Б. АД, ЕИК *******,
че на основание чл. 146 ЗЗП,
вр. чл. 143 ЗЗП
са нищожни клаузите на:
- сключения между наследодателя на ищците Е.П.Д. и „ДЗИ Банк“ АД (с правоприемник - ответника „Ю.Б.” АД) договор за банков
кредит със сключена застраховка „Живот на получатели на кредити“ №
133/17.09.2005 г., както следва – чл.3, ал.4 и ал.5, и ч.9, ал.3;
- сключеното на 21.02.2017г. между наследодателя на
ищците Е.П.Д. и ответника „Ю.Б.” АД
допълнително споразумение към посочения договор за кредит, а именно – чл.3,
ал.1 и чл.5, ал.1;
ОТХВЪРЛЯ исковете за прогласяване нищожността на чл.1, ал.2,
ал.3 и ал.4 от сключеното на 13.03.2018г. между наследодателя на ищците Е.П.Д. и ответника „Ю.Б.” АД допълнително
споразумение към посочения договор за кредит.
ОСЪЖДА Ю.Б.
АД, ЕИК ******* да заплати на ищците Д.Т.Д., ЕГН ********** и П.Т.Д., ЕГН **********,
със съдебен адрес *** поравно следните суми:
- 4 153,67
лв., на осн. чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД,
представляваща платена без основание сума за месечни вноски за лихва за периода
от 25.03.2015г. до 09.05.2019г., ведно
със законната лихва за забава от 26.03.2020 г. до окончателното плащане;
- 278,59
лв., на осн. чл.55, ал.1, предл. първо
от ЗЗД, представляваща платена без основание такса за
управление на кредита за периода от 25.03.2015г. до 09.05.2019г., ведно със законната лихва за забава от 26.03.2020
г. до окончателното плащане;
- 32
363,26 лв., на осн. чл.55,
ал.1, предл. първо от ЗЗД, представляваща платена без основание сума за главница
при направеното предсрочно погасяване на кредита на 09.05.2019г., ведно със законната лихва за забава от 26.03.2020
г. до окончателното плащане;
-
91,95 лв. на осн. чл.86 от ЗЗД,
представляваща законна лихва върху сумата от 4 153,67 лв. за периода от 30.04.2019г. до 25.03.2020г.;
-
6
798,93лв. – разноски по делото на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: