№ 872
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно
гражданско дело № 20221100512535 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. С. М., подадена чрез назначения му
процесуален представител адв. А. Ч. – САК, срещу решение от 26.09.2022 г.,
постановено по гр.д. № 50263/2020 г. по описа на СРС,ГО, 65 състав, в частта, с която е
признато за установено по отношение на М. С. М. съществуването на вземане на
„Топлофикация-Перник“ АД за сумата в размер на 407.45 лв., представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.11.2017 г.,
за топлофициран имот, находящ се в гр. Перник, кв. „*******, ведно със законната
лихва, считано от 06.12.2019 г. до окончателното погасяване на вземането, както и
сумата в размер на 90.55 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от
09.07.2017 г. до 18.11.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 10.12.2019 г. по ч.гр.д. № 7873/2019 г. по описа на РС-
Перник, ГО, 3 състав.
В жалбата се излагат доводи за допуснати от първоинстанционния съд
нарушения на материалния закон и съдопроизовдствените правила. Прави се искане за
отмяна на решението в обжалваната му част.
По делото е депозиран отговор на въззивната жалба от процесуалния
представител на въззиваемата страна – юрк. А.С., в който се изразява становище за
неоснователността на същата. Моли въззивната инстанция да потвърди постановеното
1
съдебно решение.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД от „Топлофикация-Перник“ АД за съществуването на вземане по отношение на
М. С. М. за сума в размер на 496.46 лева, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. – 30.11.2017 г., както и за месец юли 2018
г. относно топлофициран имот в гр. Перник, находящ се в кв. *******, ведно със
законната лихва, считано от 06.12.2019 г. – датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането; 90.55 лв. – мораторна
лихва за забава за периода от 09.07.2017 г. до 18.11.2019 г., за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 10.12.2019 г. по ч.гр.д. №
7873/2019 г. по описа на РС-Перник, ГО, 3-ти с-в. В исковата молба се излагат
твърдение, че ищецът по силата на облигационно отношение по договор за продажба
на топлинна енергия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
но последният не е изпълнил в срок задължението си за заплащане на същата.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответната
страна чрез назначения му особен представител, в която се прави възражение за
погасителна давност, оспорват се исковете по основание и по размер, както и че искът
бил неправилно предявен срещу ответника. Прави се искане съдът да отхвърли
исковите претенции срещу ответника.
По делото е приложено заповедно дело № 078/73/2019 г. по описа на РС-Перник,
ГО,3-ти състав, образувано по заявление от 06.12.2019 г. на „Топлофикация-Перник“
АД с ЕИК: ******* по чл. 410 ГПК и със заповед от 10.12.2019 г., с която районният
съд е разпоредил М. С. М. с ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация-Перник“
АД с ЕИК: ******* сумата в размер на 407.45 лв., представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.11.2017 г., за
топлофициран имот, находящ се в гр. Перник, кв. „*******, ведно със законната лихва,
считано от 06.12.2019 г. до окончателното погасяване на вземането, както и сумата в
размер на 90.55 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от
09.07.2017 г. до 18.11.2019 г., както и сумата от 75.00 лева, представляваща разноски
по делото, 50 лева от които – юрисконсултско възнаграждение и 25.00 лева – държавна
такса. На 20.08.2020 г. заявителят е уведомен на основание чл.415, ал.1, т.2 за
необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е
предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на
18.09.2020 г.
2
Прието е по делото извлечение от сметка относно неплатени в срок задължения,
произтичащи от доставка на топлинна енергия по отношение на процесния имот.
Като част от доказателствената съвкупност да приети и нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 24.11.2017 г. с № 32, том IV,рег. № 12924,
дело № 592/2017 г. при нотариус Румен Манов с рег. № 141 и район на действие – гр.
Перник, от който се установява, че М. С. М. е прехвърлил собствеността върху
недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. Перник, кв. „******* на И.Ц.Ц., както и
свидетелство за проверка на СИ № 01097, извършено от ГАЗ ТЕСТ – ЕООД за
извършена метрологична проверка по отношение на „Топлофикация-Перник“ АД със
срок на валидност на проверката до 12.08.2018 г., от която се установява, че
проверените топломери съответстват на законовите изисквания.
Представени са по делото и протокол № 000338/03.08.2016 г. и протокол №
000154/16.08.2016 г. по отношение състоянието на топломер № 61018440 в процесния
имот.
Според чл. 32 и чл. 33 Общи условия одобрени от ДКЕВР с решение от
03.02.2014 г., сумите по фактурите следва да се заплащат в 30-дневен срок от
публикуването им интернет-страницата на продавача-както месечните, публикуват се
по същия начин и изравнителните сметки, като обезщетение за забава се дължи след
изтичане на срока за плащане на сумата по изравнителната сметка.
Съгласно чл. 32 и чл. 33 от ОУ, одобрени от ДКЕВР на 27.06.2016 г.,
задълженията следва да се платят се дължи след изтичане на 45 дни от изтичане на
периода, за който се отнасят.
С приетото по делото и неоспорено от страните заключение по съдебно-
техническата експертиза, вещото лице, след запознаване с представените по делото
документи и проверки при ищеца, е посочило, че сградата, в която се намира
процесният имот, е топлофицирана. Вещото лице установява, че за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2017 г. са отчитани индивидуалните уреди в имота, като в
процесния такъв са монтирани 2 топлоразпределителя с дистанционен отчет. В
процесния период не е имало изправен водомер за топла вода, по който да се отчита
разхода и затова същият е бил изчислен на база един потребител при норма 140 л. на
потребител за денонощие в съответствие с чл. 69, ал. 2 от Наредбата за
топлоснабдяване. Заключението се основава на извършени ежемесечни отчети на
средството за търговско измерване – общ топломер в сградата, като е посочено, че в
изравнителните сметки, изготвени от ФДР, се вижда разликата между прогнозно
начислените суми за топлинна енергия и изчисленото количество топлинна енергия.
Така за периода 01.05.2017 г. – 30.11.2017 г. сумата от изравнителните сметки възлиза
на стойност 407.45 лева, от които топлинна енергия за сградна инсталация в размер на
10.19 лева и топлинна енергия за подгряване на топла вода – 397.26 лева. В
3
експертизата е посочено оше и че за процесния период сумата от изравнителните
сметки, подадена от ФДР, е 407.45 лева (с разлика от 98.39 лв. - доплащане) от
фактурираните суми по прогнозни данни, а за месец юли 2018 г. е подадена
изравнителна сметка в размер на 179.98 лева – за доплащане за периода от 01.05.2017 г.
до 30.01.2018 г.
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно
по валидността на решението а по допустимостта му - в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбите.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
По правилността на решението:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр.
с чл. 149 вр. чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД - иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност
на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост
и обезщетение за забава на плащане на същите, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава XXXVII от ГПК.
За да бъде уважен, по делото следва да се установи, че за процесния период
между страните е съществувало валидно договорно правоотношение, по силата на
което ищецът се е задължил да доставя на ответника М. топлинна енергия срещу
задължението на ответника да заплаща стойността , както и че ищецът е изпълнил
точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е
суми за същото в съответствие с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ
и Наредбата за топлоснабдяване от 06.04.2007 г., както и че ответникът е изпаднал в
забава на плащането на сумите.
В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна
енергия като собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. Перник, кв.
„*******. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а
от ДР на ЗЕ /след 17.07.2012 г./ "битов клиент" е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна
енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило по силата на
закона в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Действащата към периода на облигационните отношения между страните
нормативна уредба, която ги урежда, се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ), и
Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007
г.).
4
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено
да ги е приел.
Според разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период и Наредба № 16-ЗЗ4/2007 г. за топлоснабдяването
(Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
От разпоредбата на чл. 145, ал. 1 от ЗЕ се установява, че топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти.
Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 от ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната Наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Според
ал. 2 на същия текст, когато всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия
за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено
това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна
станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал. 3 лицата по ал. 2
се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на
топлоснабдяването.
Съдът намира и че по делото е установено, че през процесния период страните
са били обвързани от валидно правоотношение за доставка на топлинна енергия в
имота, а ответникът е носител на вземане за дялово разпределение на същата.
Оплакванията срещу извода на районния съд за възникването на облигационно
правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия са неоснователни,
тъй като в Общите условия на топлинното дружество се предвижда, че законът за
енергетиката урежда договорните отношения между страните само в областта на
енергетиката, поради което и договорът се счита за сключен при определени от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят е присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата, каквато
консумация в случая е доказана посредством приетото заключение от съдебно-
счетоводната експертиза. В тази връзка неоснователно се явява и възражението, че
искът неправилно е бил предявен към ответника, а не към етажната собственост, тъй
като разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ предвижда, че всички носители на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
5
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 от ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната Наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Поради
тази причина и тъй като именно М. за процесния период е бил собственик на
топлоснабдения имот и разполага с качеството потребител на топлинна енергия,
респективно той е длъжен да заплати потребената топлинна енергия за своя
топлоснабден имот и срещу него ищецът следва да насочи претенцията си.
От заключението по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира
като обосновано и логично, неопровергано от останалите доказателства по делото, се
установява че през процесния период топлинната енергия е отчитана в съответствие с
относимата нормативна уредба, а показанията на уредите и определеното количество
топлинна енергия за отопление на имота е извършено съгласно действащата
нормативна уредба. Вещото лице посочва в заключението си, че стойността на реално
доставената и потребената топлинна енергия в имота е била на стойност 407.45 лева. В
тази връзка се доказва и доставянето на топлинна енергия, респективно и
потребяването на същата, поради което и възражението, отразено във въззивната жалба
за липса на доставена топлинна енергия от топлинното дружество се явява
неоснователно.
Следователно и поради обстоятелството, че от въззивникът не са представени
документи, доказващи извършено плащане на претендираните от ищеца суми, то
въззивният съд счита, съобразявайки и заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, че за периода от 01.05.2017 г. до 30.11.2017 г. М. не е
заплатил задълженията си за реално доставена топлинна енергия до топлоснабдения
имот, които възлизат в размер на 407.45 лева.
Друг спорен пред въззивната инстанция въпрос касае основателността на иска
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за дължимост на сумата от 90.55 лв., представляваща мораторна
лихва, дължима за периода 01.05.2017 г. - 30.11.2017 г. върху задължението за
доставената топлинна енергия до процесния имот.
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг
и забава в погасяването му. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. вземането става изискуемо от първо
число на месеца следващ отчетния такъв. Следователно претенцията за обезщетение за
забава в размер на законната лихва правилно е изчислена в размер на 90.55 лева от
СРС, поради което и в тази част решението следва да бъде потвърдено.
Следва да се съобрази, че първоинстанционното решение не е обжалвано в
частта, в която е отхвърлена исковата претенция на „Топлофикация-Перник“ АД по
реда на чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за признаване
дължимостта за разликата от уважения размер в размер на 407.45 лв до пълния
предявен размер от 496.46, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода 01.05.2017 г. до 30.11.2017 г., както и за месец юли 2018 г. за процесния
имот, поради което и е влязло в сила. Въззивната инстанция не дължи произнасяне със
съдебния си акт при проверката за правилност на първоинстанционното решение в тази
му част, поради последиците на силата на пресъдено нещо.
Предвид гореизложеното и доколкото мотивите на СРС съвпадат с тези на
въззивния съд, решението следва да се потвърди, както е постановено, включително в
6
частта по присъдените в полза на ищеца разноски за исковото и заповедното
производство.
По разноските:
При този изход на съдебния спор разноски на въззивника не се дължат, поради
неоснователността на въззивната жалба. Право на разноски има въззиваемата страна,
но такива не ѝ се следват, тъй като не са претендирани.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед размера на предявените искове
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20059284/26.09.2022 г., постановено по гр. д. №
50263/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 65-ти състав.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед размера на предявените искове
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7