№ 48
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20221001000678 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „Дженерали
Застраховане “-АД - ответник в първата инстанция чрез пълномощника му
юрк.Г. Р. против решение №12 от 11.03.2022 г. на Врачанския окръжен съд,
постановено по т.д.№ 63/2021 год. в осъдителната му част, с която
застрахователното дружество е осъдено да заплати на ищеца И. П. Б.
сумата 21 300 лева застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие настъпило застрахователно събитие –
пожар, възникнал по време на действието на застраховка „Имущество за
малък и среден бизнес“ по Застрахователна полица №0870190420004338 от
20.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването
на иска – 20.05.2021г. до окончателното изплащане, както и разноски в
размер на 2 857 лева.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено
нарушение на процесуалните правила. Жалбата е подробно мотивирана.
Твърди, че за ищеца липсва активна материално-правна
легитимация да предяви настоящия иск, тъй като пострадалата от пожара
сграда, видно от НА №13/2018г. е собственост на друго лице – Ц. П., а по
делото не е доказано приетото от съда обстоятелство, че същата е съпруга на
ищеца. Твърди, че в ИМ никъде не е твърдяно и обяснено това обстоятелство.
Ищецът не бил установил да има права върху този имот – селскостопанска
1
сграда с площ от 837 кв.м., която фигурира в НА №13/2018г. Твърди, че
доколкото титуляр на правото на обезщетение за вредите по имуществото е
неговия собственик, то единствено собственикът може да претендира
получаване на обезщетение. Поради това счита, че ищецът не разполагал с
активна материално-правна легитимация.
Твърди, че от събраните доказателства било установено, че
застрахователната полица била нищожна поради липса на съгласие. Налице е
изначална недействителност поради липса на надлежна страна, респ. липса на
съгласие. Потвърждаването на действията по подписване на полицата в с.з. от
процесуалния представител на ищеца не можело да санира тази изначална
нищожност.
Жалбоподателят излага доводи, че увредената от пожара сграда не
попада в обхвата на застрахователното покритие по сключения договор за
застраховка. Твърди, че съгласно попълнения от застраховащия Въпросник-
предложение за застраховка, ищецът е вписал уговорката, че застрахованите
сгради по полицата са съгласно приложената към нея котация. А по силата на
чл.345,ал.2 КЗ и изричния текст, вписан в самата полица, попълненият от
застраховащият Въпросник-предложение за застраховка е неразделна част от
полицата и съдържанието му е част от съдържанието на застрахователния
договор. Видно от цитираната Котация, ищецът не е вписал в нея
пострадалата от пожара сграда. Поради това твърди, че същата не влиза в
обхвата на застрахователното покритие. Твърди също така, че описаните в
Котацията сгради изцяло съответстват на описаните в НА №177/2014 г.,
чийто собственик е ищецът. Процесната /пострадалата от пожара/ обаче нито
е негова собственост, нито е включена в обхвата на застрахователния
договор.
Моли въззивния съд да отмени решението и отхвърли предявения
иск като неоснователен.
В писмения си отговор ищецът в първата инстанция И. П. Б. чрез
пълномощника му адв.Ч. излага подробни съображения за неоснователност
на въззивната жалба. Твърди, че застрахователния договор не е нищожен, тъй
като в с.з. пълномощникът от името на ищеца е потвърдил извършените без
представителна власт действия по подписването на полицата. Твърди също,
че пострадалата от пожара сграда е в обхвата на застрахователната полица,
тъй като видно от нея, обект на застрахователния договор е : недвижимо
имущество – административни, търговски, производствени и стопански
сгради и помещения, находящи се в с.***, Стопански двор. Следователно
застраховани били всички сгради без изключение, намиращи се в този
Стопански двор. Моли съда да остави жалбата без уважение и потвърди
обжалваното решение като законосъобразно и правилно.
Софийският Апелативен съд, като провери обжалвания съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства,
приема следното:
2
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, но
неправилно, тъй като правните изводи на съда не се подкрепят от събраните
писмени доказателства и относимите законови разпоредби.
От събраните в производството писмени доказателства се
установява следното:
Първоинстанционния съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.405, ал.1 от КЗ за сумата 25 500 лв. – застрахователно обезщетение за
настъпилите щети по стопанска сграда, находяща се в Стопански двор в
с.***, обл.***, дължимо на основание сключен на 20.09.2019г. Договор за
застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“ с валидност от
21.09.2019г. до 20.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от
предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата. Ищецът е
оспорил отказа на застрахователя да му заплати дължимото обезщетение с
доводи, че изгорялата сграда се намира в Стопански двор, с.***, а в
застрахователната полица било записано, че е застраховано недвижимо
имущество – административни, търговски, производствени, стопански и
складови сгради и помещения, т.е същата попада в изброените сгради.
Ответното застрахователно дружество „Дженерали Застраховане
“-АД е оспорило иска по основание и размер с доводи, че пострадалата
сграда, находяща се в Стопански двор в с.***, не попада в обхвата на
застрахователното покритие по застрахователната полица от 20.09.2019г.
Посочило е, че в попълнения от застраховащия Въпросник-предложение за
застраховка, който по силата на чл.345,ал.2 КЗ е неразделна част от
застрахователния договор, кандидатът за застраховане изрично и саморъчно е
вписал уговорката, че застрахованите сгради по полицата са съгласно
приложената към полицата Котация. В тази котация обаче били описани само
три сгради на съответна стойност, които са предмет на представения НА №
177/31.03.2014г. със собственик ищеца И. Б. и въз основа на тях е формирана
застрахователната сума от 340 000 лева.Тези три сгради изчерпвали целия
обект на застраховане.
Ответникът твърди, че предмет на иска е заплащане на
застрахователно обезщетение за щетите по увредена вследствие възникнал
пожар постройка – стопанска сграда с предназначение обор за крави с
идентификатор 73643.94.5.1 със застроена площ от 837 кв.м., за установяване
собствеността на която е представил НА №13/03.12.2018г. От него се
установявало, че въпросната сграда също се намира в Стопански двор с.***,
но същата по вид, предназначение и застроена площ не фигурира в описа на
застрахованото по полицата имущество – съгласно приложената Котация не
участва във формирането на застрахователната сума и следователно не е част
от застрахователното покритие.
3
Ответникът е направил възражение за липсата на активна
материално-правна легитимация на ищеца да предяви иска за заплащане на
застрахователно обезщетение. Доказателства в тази насока не били
представени. Напротив – представените от самия ищец обосновавали липсата
на такава легитимация – същият не е собственик на увреденото имущество
/сграда, представляваща обор за крави/.
При условията на евентуалност е оспорил и размера на
претендираните вреди като силно завишени.
Съдът е уважил иска приемайки, че настъпилото застрахователно
събитие- пожар е покрит риск по застрахователната полица, че увредената
сграда е предмет на застрахователната полица. След като графологическата
експертиза е установила, че подписът и почеркът в застрахователната полица
и попълнения въпросник от застраховащия не са негови, в о.с.з.
пълномощникът на ищеца от негово име е потвърдил подписването
единствено на застрахователния договор, съдът е приел, че увредената от
пожара стопанска сграда е в предметния обхват на полицата. В нея е записано
общо, че е застраховано недвижимо имущество – административни,
търговски, производствени, стопански и складови сгради и помещения,
находящи с в Стопански двор с.***. Като е приел, че процесната сграда се
намира в този Стопански двор, то е стигнал до извод, че е предмет на
застрахователната полица.
Съдът е приел, че представените с ИМ нотариални актове, в които са
описани застрахованите според ответника сгради /НА от 2014г./ и увредената
от пожара /НА от 2018г./ , са представени на застрахователя едва при
образуване на щетата и са му послужили да обоснове отказа. При сключване
на застрахователния договор тези НА не са представени. Възражението за
липса на материално-правна легитимация за ищеца съдът е намерил за
неоснователно поради факта, че съгласно НА №13/2018г. процесната сграда
била на съпругата на ищеца.
Във въззивната жалба ответникът поддържа същите доводи за
неоснователност на исковата претенция, поддържани и пред
първоинстанционния съд.
Въззивният съд намира решението за незаконосъобразно поради
необоснованост и нарушение на материалния закон.
От събраните в производството писмени и гласни доказателства,
както и заключенията на графологичееската и оценителната експертиза, се
установява от фактическа страна следното:
От представената Застрахователна полица № 0870190420004338 от
20.09.2019г., със срок на действие от 21.09.2019г. до 20.09.2020г. се
установява, че страните са сключили Договор за застраховка „Имущество за
малък и среден бизнес“. В графа „застраховани групи имущества” е
посочено: недвижимо имущество - административни, търговски,
производствени, стопански и складови сгради и помещения. Като
4
местонахождение на застрахованото имущество е посочено с.***, Стопански
двор, а като застрахователна сума - 340 000 лв. Представени са Общи условия
за този вид застраховка – „Имущество за малък и среден бизнес“-л.24.
От ответното дружество е представен оригинала на
застрахователната полица /л.138/ с приложен към същата „Въпросник-
предложение“ за застраховане, попълнен от ищеца Б., с изписано в края
неговото име и подпис. В този въпросник с ръкописен текст е заявено, че
застрахованите сгради по процесната полица са съгласно приложената към
полицата котация. Тази Котация е приложена на л.22-23 от делото. Същата не
съдържа подписи на страните.В нея е отразено името на застраховащото лице
– И. П. Б.; като застрахован обект е посочено с.***, Стопански двор. Като
застраховани групи имущества на този адрес са записани три сгради:
1/Стопанска сграда – краварник с животни-758 кв.м., Сгради с друго
предназначение-396 кв.м. – 220 000 лева;
2/Стапанска сграда-краварник – с друго предназначение и водна
кула – 347 кв.м. – 70 000 лева;
3/ Сграда с друго предназначение – метален навес – 725 кв.м.-
50 000 лева.
Изрично в покритите рискове е посочено пожар.
Представена е дебит нота, изходяща от застрахователния брокер,
чрез който е сключена застрахователната полица, за начислена
застрахователна премия по полицата и Преводно нареждане за кредитен
превод /л.9/ за заплащане на същата от ищеца.
С Писмо от 14.08.2020г. /л.10/ до ищеца, ответникът е отказал
изплащане на застрахователно обезщетение по същите причини, изложени в
отговора - процесната сграда не е предмет на застрахователно покритие. В
писмото е посочено, че при огледа на щетите е представен НА №
177/31.03.2014г., в който пострадалата от пожара сграда не фигурирала.
Същата фигурирала в НА № 13/ 03.12.2018г., но тя не фигурира в описа към
полицата и не участва във формиране на застрахователната сума. Двата
нотариални акта са представени с ИМ /л.12 и 11/.
От НА №13 от 03.12.2018 г. се установява, че собственик на
процесната сграда, пострадала от пожара, с идентификатор 73643.94.5.1 по
силата на Договор за покупко-продажба с „Интернешънъл Асет Банк“-АД е
Ц. Ц. П.. Индивидуализацията на сградата с нейния идентификатор и площ
от 837 кв.м. се установява от Доклад за установени щети /л.37 от делото/.
По делото са представени писмени доказателства от Досъдебно
производство №57/2020г. по описа на РП-Б.Слатина, образувано по повод
възникналия пожар за извършено престъпление по чл.330,ал.1 НК; Доклад за
установените щети, изготвен от ответника по повод образуваната щета, в
който щетите са оценени на 9 995,80 лв./л.37/. Представена е и цялата
застрахователна преписка.
5
В първата инстанция е прието заключение на графологическа
експертиза, неоспорена от страните, според която подписът за
„застрахован” в застрахователния договор, ръкописният текст за
„застрахован” в застрахователния договор, подписът за „застрахован” във
въпросника-предложение към полицата, ръкописният текст за застрахован
във въпросника - предложение не са изпълнени от ищеца. Подписът и
ръкописният текст за „застрахован” в Искане за оценка по застраховка /л.78/
също не са изпълнени от ищеца и не са копие на подпис и ръкописен текст на
ищеца.
С оглед заключението на графологическата експертиза, в о.с.з. на
07.12.2021г. процесуалният представител на ищеца от негово име е заявил ,че
потвърждава действията на лицето, действащо от негово име без
представителна власт при сключване на застрахователния договор, с
изключение на въпросника-предложение към този договор, където лице
без представителна власт е посочил конкретни сгради /в котацията/.
Прието е и заключение на съдебно-оценителна експертиза, която е
дала заключение за действителните вреди, претърпени от ищеца към момента
на събитието. Според ВЛ, стойността на разходите за ремонтни и
възстановителни работи, необходими за отстраняване на нанесените в
процесния имот вреди към датата на настъпване на застрахователното
събитие, респ.размера на дължимото застрахователно обезщетение възлиза на
21 300 лв.
Поради оспорването й от страна на ответника е допусната повторна
оценителна експертиза, според която претърпените вреди от ищеца
вследствие на пожара възлизат на 21 695,83лв. ВЛ е дало оценка и на
движимо имущество, пострадало при пожара, което обаче не е предмета на
спора.
Като свидетел е разпитано и лицето О. Х., който работи като
управител в „АЙ ЕНД ДЖИ ИНШУРЪНС БРОКЕРС“ ООД, Офис Монтана,
в който офис, чрез този застрахователен посредник, била сключена
процесната застрахователна полица. Свидетелят е заявил, че познава ищеца
И. Б., знае, че е идвал в офиса. Известно му е, че се занимава със земеделие в
област ***. Според свидетеля ищецът е клиент на Агенцията отдавна, повече
от 2-3 години. Заявява, че подписът на застраховател към договора не е
негов,вероятно е на друг негов колега. Свидетелят твърди, че ищецът трябва
да е идвал в офиса, за да се сключи този договор, но вероятно е контактувал с
друг колега на свидетеля. Ищецът му се обаждал по телефона, за да го
уведоми, че е възникнал в един от обектите му пожар. Чрез агенцията ищецът
уведомил застрахователя за настъпилото събитие и той завел щета. По-късно
ищецът го уведомил, че получил отказ от застрахователя за изплащане на
обезщетение, като му представил отказаното писмо. Причината за отказ в
писмото доколкото си спомня била, защото нотариалния акт на изгорелия
имот не отговарял на този, по който е направена застраховката. Казал на
6
ищеца, че са застраховали това, за което ищецът е представил
документи.Според свидетеля не са правили оглед на имота, застраховат само
по документи. Според свидетеля застраховката е сключена по представения
нотариален акт. Не знае как е определена застрахователната сума. Към
полицата винаги се попълвал въпросник, това било условието за сключване
на договора. Информацията, посочена във въпросника, се посочвала от
клиента. Котацията я изготвя Агенцията, съвместно с клиента. Тя не се
подписва.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Според разпоредбата на чл.405 от КЗ, при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок.
От така установените факти съдът приема, че пострадалата при
пожара сграда – обор за крави с идентификатор 73643.94.5.1 и с площ от 837
кв.м., находяща се в Стопански двор на с.***, Врачанска област, е включена в
застрахователната полица и съставлява застраховано имущество.
Основание за този извод дава факта, че единственото годно доказателствено
средство, установяващо кое е застрахованото имущество, е застрахователната
полица.Всичко, което е посочено във въпросника-предложение, е
ирелевантно в случая. Както бе посочено, в о.с.з. на 07.12.2021г.
процесуалният представител на ищеца от негово име е заявил, че макар
застрахователната полица да не носи подписа на ищеца, той потвърждава
действията на лицето, действащо от негово име без представителна власт при
сключване на застрахователния договор, с изключение на въпросника-
предложение към този договор, където лице без представителна власт е
посочил конкретни сгради. Следователно съдът не цени като доказателства
въпросника-предложение към полицата, тъй като не е подписан от
застраховащия и волеизявленията, направени в този въпросник, не са на
ищеца. Котацията към него не е подписана от никоя от страните и също е без
правно значение. В застрахователната полица /л.138/ като застраховани групи
имущества е посочено: недвижимо имущество - административни,
търговски, производствени, стопански и складови сгради и помещения. Като
местонахождение на застрахованото имущество е посочено с.***, Стопански
двор. Липсва каквато и да е конкретизация на сградите. Като се има предвид,
че пострадалата от пожара сграда представлява обор за крави, находяща се в
Стопанския двор на с.***, по който факт няма спор между страните и се
установява от съставения Констативен протокол /л.79/ и материалите по
приложеното досъдебно производство, то същата е част от посочената в
застрахователната полица категория застраховани сгради – стопанска сграда,
т.е. е включена е в обхвата на застрахователния договор.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
застрахователният договор е изначално нищожен поради липса на съгласие.
7
Както бе посочено, действията по сключване и подписване на
застрахователната полица са потвърдени от ищеца чрез неговия процесуален
представител в съд.заседание от 07.12.2021г., поради което на това
основание нищожност не е налице.
Следващият въпрос, на който съдът следва да отговори и в какъвто
смисъл са възраженията на жалбоподателя е дали ищецът е активно
материално-правно легитимиран да претендира изплащане на
застрахователно обезщетение. Според въззивния съд, отговорът на този
въпрос е отрицателен поради следното:
Изплащането на застрахователното обезщетение по начало зависи от
валидното съществуване на застрахователно правоотношение. Следователно
последното следва да бъде доказано по безспорен начин и тежестта за това
безусловно лежи върху ищеца. Доколкото съществуването на действително
застрахователно правоотношение е предпоставка за уважаването на иска,
съдът може и следва сам да извърши преценка на валидността му въз основа
на всички събрани доказателства. За да констатира налице ли е валидно
застрахователно правоотношение, не е необходимо да има направено такова
възражение, ако липсата на валидност е очевидна, т.е. недействителността се
извежда от вида, формата и съдържанието на самия договор и представените
във връзка с него доказателства. В този смисъл е и възприетото от ОСТГК на
ВКС разрешение, намерило отражение в ТР № 1 от 22.04.2022 г. по т. д. №
1/2019 г. В същото е прието, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на
решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича
пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът не
е собственик на пострадалия от пожара имот, представляващ стопанска
сграда -обор за крави с идентификатор 73643.94.5.1 и с площ от 837 кв.м.,
находяща се в Стопански двор на с.***. Собственик на имота е Ц. Ц. П.,
видно от НА №13/2018г. По делото липсват каквито и да е твърдения и
доказателства в тази насока, тя да е съпругата на ищеца. Поради това изводът
на първоинстанционния съд в тази насока е абсолютно необоснован. Предвид
направеното потвърждаване на действията по сключване на
застрахователната полица в о.с.з., то ищецът е сключил договор за
застраховка по отношение на чужд имот. Поради това се налага извод за
8
недействителност на застрахователния договор по смисъла на чл.349,
ал.2 КЗ – поради липсата на застрахователен интерес.
По аргумент от разпоредбата на чл.402 КЗ, изводът за липса на
застрахователен интерес не следва само от отрицателния факт, че ищецът не е
собственик на имота. В застрахователното право е допустимо сключването на
договор за застраховане на чуждо имущество от лице, което действа от свое
име, а не от името на собственика на вещта. В този случай, обаче, макар
лицето, което сключва договора да е застраховащ, застрахован всякога е
собственикът на вещта. Според легалната дефиниция на §1, т.1 ДР от КЗ,
„Застрахован“ е лицето, чиито имуществени и/или неимуществени блага са
предмет на застрахователна защита по застрахователен договор. Застраховащ
може да бъде както собственика, така и несобственика на застрахованото
имущество.
С решение № 136 от 30.08.2013 г., постановено по т. д. № 1015/2010
г. по реда на чл.290 ГПК, е прието, че в хипотезата на сключен договор от
лице без представителна власт, правото да получи застрахователното
обезщетение принадлежи само на собственика на имуществото, освен ако
застрахователната полица е сключена в полза на трето лице или ако
собственикът изрично изрази желание, обезщетението да бъде платено на
трето лице - мнимо представляващия го.
С решение № 156/4.01.2017 г., по т. дело № 1948/2015 г. на ВКС, ТК,
I т. о., постановено след допускане на касационното обжалване по поставения
правен въпрос, е отговорено, което несъмнено важи и за процесния случай, че
лицето, договаряло със застрахователя по договор за застраховка на чужда
вещ, е легитимирано да получи застрахователното обезщетение в случай на
настъпване на застрахователното събитие, само ако собственикът на вещта
одобри договора (вкл. след настъпване на застрахователното събитие) и,
ако прехвърли вземането за застрахователното обезщетение в полза на
застраховащия несобственик. При липса на одобрение на договора за
имуществена застраховка от собственика на вещта обаче, по отношение на
договора за застраховка не настъпва валидиращата го предпоставка.
Доказателства за подобно одобрение по делото не са събрани нито в първата,
нито в настоящата инстанция. С оглед извода, че ищецът не е собственик на
имота, следва, че е сключил договор за застраховка по отношение на чуждо
9
имущество, при което и при липсата на одобрение на договора в хипотезата
на чл.402, ал.2 КЗ, договорът за застраховка е недействителен съгласно
чл.349, ал.2 КЗ, поради липсата на застрахователен интерес.
Поради извода за недействителност на застрахователния договор, не
може да бъде ангажирана отговорността на ответника да заплати
застрахователно обезщетение. Активно легитимиран да получи
застрахователното обезщетение е лицето, което има застрахователен интерес,
защото това лице получава правното положение на застраховано лице,
съобразно правилата на §1, т.1 от ДР на КЗ, че застраховащ е лицето, което е
страна по застрахователния договор, а "застрахован" е лицето, чиито
имуществени и/или неимуществени блага са предмет на застрахователна
защита по застрахователен договор. В този смисъл е Решение № 161/
9.12.2016 г. по т. дело № 2946/2015 г.
Предвид изложеното въззивният съд намира, предявения иск следва
да се отхвърли като неоснователен, което налага отмяна на решението в
обжалваната му осъдителна част.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.3 ГПК, право на
разноски има ответникът-жалбоподател „Дженерали Застраховане “-АД. С
въззивната жалба същият е претендирал при отхвърлянето на иска да му
бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция за платената държавна
такса за обжалване на решението в размер на 426 лева и 200 лева
юрисконсултско възнаграждение. Претендира и сторените разноски пред
първата инстанция. Видно от данните по делото, пред първоистепенния съд с
молба вх.№1332 от 01.03.2022г., ответникът е представил Списък на
разноските по чл.80 ГПК. С него се претендира 200 лева юрисконсултско
възнаграждение, 300 лева депозит за ВЛ по оценителната експертиза, 500 лева
депозит за ВЛ по повторната оценителна експертиза и 150 лева депозит за
графологическата експертиза.В кориците на делото са налични доказателства
– платежни нареждания за горните суми по депозитната сметка на ВрОС.
С оглед изхода на спора и наличните доказателства за реализирани
разноски и с оглед разпоредбата на чл.78,ал.8 ГПК, на въззивника следва да
бъдат присъдени разноски в размер общо на 1 150 лева за първата инстанция
/от тях 200 лв. юрисконсултско възнаграждение и 950 лв. депозити за
експертизи/, както и 626 лева за въззивната инстанция /от тях 426 лв.
държавна такса за обжалване и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение/.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №12 от 11.03.2022 г. на Врачанския окръжен
съд, постановено по т.д.№ 63/2021 год. в осъдителната му част, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И. П. Б. от
с.***,обл.***, ЕГН-********** против „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”
АД гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ №68, ЕИК-********* иск по
чл.405,ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 21 300 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие
настъпило застрахователно събитие - пожар по време на действие на
сключена между страните валидна застраховка „Имущество за малък и среден
бизнес“ по Застрахователна полица № 0870190420004338/20.09.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата от предявяването на иска до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА И. П. Б., ЕГН-********** да заплати на основание
чл.78,ал.3 ГПК на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК-*********
сумата от общо 1 150 лева разноски за първата инстанция и 626 лева за
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11