Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 43
Гр.Перник 03.08.2018 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен
съд,наказателна колегия в публичното заседание на 10.юли през две хиляди и осемнадесета година в състав :
Председател: Елена Николова
Членове
:Виктор Георгиев
Симона Кирилова
При секретаря Ива Цветкова, с участието
на прокурора А.Джамалова, като разгледа докладваното от В.Георгиев ВНОХД № 75 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното :
С присъда №6/12.01.2018год., постановена по
нох.дело №485/2016год., Радомирският районен съд е признал подсъдимият В.Й.П., роден на *** ***, постоянен адрес:***
и адрес за призоваване: ***, българин, български
гражданин, *** образование, неженен, безработен, осъждан,
с ЕГН:**********, за ВИНОВЕН в това, че на 10.07.2016 г., около 16.30 часа в с.***,
общ.Земен, обл.Перник в дворно място, в което се отглеждат животни, собственост
на Й.В. П.,*** нанесъл удар по лявата ръка с метален предмет – щанга и причинил
на М.У.Н., с ЛНЧ:********** и с ЕГН:**********, ***
гражданин, с постоянен адрес:***, средна телесна повреда, изразяваща се в
трайно затруднение на движенето
на крайниците, а именно закрити счупвания на костите на лява предмишница
/лакътна и лъчева кости/ в областта на диафизата им, с разместване на
фрагментите, довели до трайно затруднение на движението на ляв горен крайник,
за период от време от около 5-6 месеца, като деянието е извършено повторно
/Присъда №106/02.07.2015 г. на Районен съд гр.Радомир, по нохд №71/2015 г., по
описа на Районен съд-Радомир, за извършено престъпление по чл.129, ал.2, пр.2,
вр.ал.1 от НК/, поради което на основание
чл.131, ал. 1, т.7, във вр. чл.129, ал. 2, пр. 2, алт.2, вр. ал. 1 вр. чл. 28,
вр. чл.54 от НК
съдът ГО Е ОСЪДИЛ на две години
„лишаване от свобода“.
На основание чл.57, ал.1, т.2
б.“в“ от ЗИНЗС съдът
е определил подсъдимия да изтърпи наложеното му наказание при
„строг„ режим на изтърпяване.
На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е ПОСТАНОВИЛ подсъдимият В.Й.П. със снета самоличност и
ЕГН ДА ИЗТЪРПИ наказанието наложено му с присъда №106/02.07.2015г. постановена
по нохд №71/2015г. описа на Районен съд –Радомир от
три месеца „лишаване от свобода“.
На основание чл.57, ал.1, т.3
от ЗИНЗС съдът е определил подсъдимият да изтърпи наложеното му наказание по присъда №106/02.07.2016г. по
нохд. №71/2015г. по описа на РдРС при “общ„ режим на изтърпяване на наказанието.
С присъдата съдът е постановил вещественото доказателство – CD с медицинска информация, след влизане в сила на
присъдата да се върне на пострадалия М.У.Н..
С присъдата съдът е осъдил подсъдимия В.Й.П. със
снета самоличност и ЕГН да заплати на М.У.Н., с ЛНЧ:********** и ЕГН:**********, *** гражданин, с постоянен адрес:*** сумата от 6 000
лева /шест хиляди лева/ представляваща
претърпени от него неимуществени вреди вследствие на извършеното от подсъдимия
инкриминирано деяние, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано
от 10.07.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като до пълния предявен
размер от 10 000 лева съдът е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Подсъдимият е осъден да заплати
на пострадалия М. Н. сумата от 800.00 /осемстотин/ лева за направени от него разноски по делото.
С присъдата
РС-Радомир е осъдил подсъдимия
В.Й.П. със снета самоличност и ЕГН да заплати по сметка на ОД на МВР
гр.Перник сумата в размер на 502.32
/петстотин и два лева и тридесет и две стотинки/ лева, направени разноски в
хода на досъдебното производство, а в полза на Бюджета на Съдебната власт по
сметка на Районен съд - Радомир сумата в
размер на 780.00 лева /седемстотин и
осемдесет лева/ направени разноски в хода на съдебното следствие, както и
сумата 240.00 лева /двеста и четиридесет лева/ представляваща държавна такса
съразмерно с уважения размер на гражданския иск.
Недоволен от постановената
присъда както в наказателната, така и в гражданско-осъдителната и част е останал
подсъдимият В.П.. Същият чрез защитникът си адв. В. Б. е депозирал въззивна
жалба. В жалбата на първо място се релевират съображения за допуснати
съществени процесуални нарушения, които са основание за отменяване на присъдата
и връщане на делото за ново ръзглеждане от друг състав на първостепеннният съд.
На второ място се релевират съображения за това, че по делото не са събрани
достатъчно дасазателства както за обективната, така и за субективната страна на
извършеното деяние, поради което неговият подзащитен следва да бъде оправдан.
На трето място се развиват доводи за явна несправедливост на наложеното
наказание. Прави се искане въззивната инстанция да приложи разпоредбата на
чл.55 от НК, като измени присъдата на първостепенният съд и наложи наказание в
по-нисък размер.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция защитникът на подсъдимия поддържа депозираната въззивна жалба по
изложените в нея съображения.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.Перник е изразил становище, че постановената присъда е
законосъобразна и обоснована, а наложеното наказание е справедливо определено. Предлага
постановената присъда да бъде изцяло потвърдена.
Повереникът на гражданскиат ищец
и частен обвинител адв.Б. е изразила становище, че постановената от РС-Радомир присъда е
законосъобразна, обоснована и правилна и моли същата да бъде потвърдена.
Пернишкият окръжен съд като провери обжалваната присъда с оглед на сочените в жалбата доводи, както и изцяло служебно по реда на чл.314 от НПК, намери за установено следното:
Като е обсъдил по отделно и в съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и заключенията по проведените съдебно медицинска и комплексна психолого-психиатрична експертизи, РС-Радомир е установил точно развилата се по делото фактическа обстановка, а тя се свежда до следното:
От седем години пострадалия М.У.Н. живее на съпружески начала със свидетелката В.Р.,
чиято майката дълги години е живеела на семейни начала със св.Й. П., който на
свой ред е пък баща на подсъдимия В.Й.П.. Свидетелят Й. П. живее в с.***,
общ.Земен, като притежава два недвижими имота разположени един срещу друг. В
единия от имотите се намира къщата му, а в другия имот имало поставен фургон и
в него отглеждал животни.
Свидетелката В.Р. притежава недвижим имот в с.***, който посещавала често със
семейството си. През месец октомври 2015 година пострадалият Н.,
свидетелката В.Р. и децата им св.А.А.М. и Я. У.Н., посетили св.Й. П. в дома му в с.***, общ.Земен, когато се запознали и със
сина му - подсъдимият В.П.. След
запознанството си В.Р. и пострадалия Н. с децата им гостували на св.Й. П. и за
сурова през 2016 година, след който момент техните отношения се затоплили и
започнали често да му гостуват през
почивните дни, когато и преспивали в къщата му. При едно от гостуванията си
през месец април 2016 година св.В.Р. и подсъдимият В.П. се скарали, като същия
ден подсъдимият и св.Н.С., с която живеел на семейни начала в къщата на баща си
-св.П. се изнесли и заживели в с.***,
общ.Брезник.
На
инкриминираната дата 10.07.2016 година пострадалият М.Н., св.В.Р. и
децата им – св.А.А.М. и Я. У.Н. гостували на св.Й. П. в дома му в с.***. Около
16.30 часа, М.Н. и св.Й. П. били в имота, където последния отглеждал животни и
ремонтирали камион, там бил и св.А.М.. През това време св.В.Р. се намирала в
другия имот, в къщата, където приготвяла обяда в лятната кухня. С нея било и
малкото й дете Я. Н.. В това време подсъдимият В.П. пристигнал с лек автомобил
„Фолксваген Пасат”, с рег.№*** в с.***, общ.Земен заедно св.Н.С.. Спрял
автомобила си в близост до вратата на
имота и тръгнал към баща си. В това време св.С. също слязла от автомобила, но
останала до него. Когато св.А.М. видял това веднага изтичал в другия имот,
където казал на майка си, че подсъдимият П. е дошъл и веднага се върнал в
имота, където вече били и тримата мъже – подсъдимият В.П., св.Й. П. и св.М.Н..
Приближавайки се към баща си подсъдимият го попитал къде е св.Н. като го
нарекъл „мангал“, тогава св.Н. попитал дали се отнася за него и подсъдимият му
отговорил че той е манагала, за когото говори. При този отговор св.Н.
заканително тръгнал към него, при което подсъдимият В.П. изтичал към автомобила
си като извадил от багажника му метална щанга и се върнал при пострадалия. В
този момент св. Н. се обърнал с
лице към В.П. и виждайки го, че замахва с щанга към
главата му, за да се предпази поставил лявата си ръка над главата, при което
получил силен удар с щангата по нея. През цялото
време викал силно името на жена си за помощ. След нанесените удари по лявата
ръка на Н. подсъдимият се качил в автомобила си заедно
със св.С. и потеглили. На виковете на св.М.Н. му се притекли
на помощ, съпругата му – св.В.Р. и св.Й. П.. От своя страна св.Р. се обадила на
тел.№112, съобщила за инцидента, и впоследствие била
уведомена Полицията и екип на „Бърза помощ”. Св.М.Н. бил прегледан
на място от лекар, транспортиран е в МБАЛ „Р.А.”***, където е констатирано –
счупване на костите
на лява предмишница, с разместване на фрагменти и е откаран в МБАЛСМ „Пирогов”
– гр.София, за хирургично лечение.
Обосновано първостепенният съд е
приел, че с оглед на събраните
в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие гласни
доказателства по
делото са се оформили две групи свидетели-
тези подкрепящи обвинението и тези подкрепящи защитата. В хода на съдебното следствие са разпитани
свидетелите на обвинението В.Р. и непълнолетния свидетел А.М., разпитан по реда на чл.140, ал.2 НПК, както и
пострадалия М.Н.. Показанията на двамата свидетели Р. и М. напълно се
припокриват и си кореспондират както помежду си, така и с показанията на самия пострадал Н. дадени в хода
на съдебното следствие. Обосновано РС-Радомир е приел, че А.М. е пряк очевидец на инцидента и
сочи в подробности както начина на
възникването му, така и механизма на причиняване на телесната
повреда на Н. от подсъдимия П.. Показанията
на непълнолетния свидетел са логични, последователни и непротиворечиви с
останалия по делото доказателствен материал. Този свидетел
пресъздава в пълни детайли времето,
мястото и начина на настъпване на инцидента, което сочи на обстоятелството, че
същият е бил на място и е очевидец на него. Подробностите
сочени от
непълнолетния св.М. напълно се
припокриват с фактическата обстановка изложена от самия пострадал Н.. По отношение механизма на
причинената телесна повреда св. М. е заявил: “В. избяга и тръгна към
колата, извади една щанга от колата от задната лява врата извади щанга, с нея
се върна към А., на портата на стълбите. В. отиде при него, замахна с щангата към А.. Искаше да го удари по главата. А. си вдигна ръката да се защити, В. удари А. по
ръката. Аз ги виждах, бях близо до тях, някъде около 10 крачки от тях. Д. беше от другата страна на камиона и събираше
инструментите“. От своя страна
пострадалия св. Н. е пресъздал същата
фактическа обстановка, като в разпита си е заявил:“…На място бяхме аз, Д.
и А.… Свършихме, започнахме да събираме
инструментите. В това време дойде В. с
автомобил. Беше с приятелката му…. Когато заобиколих караваната, тогава той
идваше с една щанга… опита се да ме удари по главата. Вдигна ръката си и се
опита да ме удари по главата с щанга и да се предпазя вдигнах лявата ръка, той
ме удари по ръката. Той ме удари и избяга…. А.
беше зад В., Д. беше
зад мен… приятелката на В. стоеше в автомобила, не
е излизала не е идвала в двора….В. обиколи с автомобила на другата улица и спря
от другата страна и започна да вика на баща си: “Кажи им да се махат от тук,
иначе след малко ще се върна и ще ги изколям!“ Обосновано съдът е дал вяра и на показанията на св.В.Р., която макар и да не е била очевидец на инцидента е била
в непосредствена близост да имота, където същия се е развил. Свидетелката Р., е дала показания, че: „Същият ден М.,
А. и Й. бяха в долния двор и оправяха камиона
на Й.…М. ме викаше по име. Излязох и видях, че ръката
му е увиснала, питах го и той каза, че В. го е
ударил…“
Обосновано съдът е изложил
алгументи, че показанията на тези свидетели кореспондират изцяло със заключенията на в.лица по изготвените на досъдебната
фаза на процеса основна и
допълнителна съдебно-медицински експертизи. Вещите лица д-р Ч. и д-р С. са категорични, че предвид
вида на нараняването причинено на пострадалия Н., то същото не би могло да се
получи при падане по стълби от собствен ръст. В.лице д-р С. при разпита си в
хода на съдебното следствие е посочил, че при падане в цял ръст морфологията на счупване е
друга и че предвид защитната реакция на човека, същия
пада на дланите си. Аргументирано РС-Радомир при формиране на своите правни изводи се е позовал
на поясненията на д-р С., който е заявил, че при падане в цял ръст би трябвало да има и друго
нараняване в лицевата област, а в случая такова нараняване на пострадалия няма.
Вещото лице д-р Ч. в хода на съдебното следствие е изяснил, че най- вероятно става въпрос за защитна
реакция, левия горен крайник е бил сгънат в лакътната става, и поставен пред
главата. Тогава според вещото лице би могло това нараняване да бъде
квалифицирано като защитно. Според д-р Ч. такъв е и случая с нараняването на
пострадалия Н., тъй като именно по този начин се получават две наранявания в
областта на предмишницата и мишницата, при такава защитна реакция и при наличие
на еднократен удар. Обосновано съдът е приел, че така изготвените заключения от вещите лица напълно кореспондират и потвърждават показанията
на св.М. и на самия пострадал Н..
Съдът е
изложил убедителни аргументи, че другата група свидетели в лицето на Й. П., Н.С. и св.Й. Н., целят да
подкрепят само и единствено защитната теза на подсъдимия, че не е извършител на
инкриминираното деяние. Задълбочено и в пълнота съдът е анализирал противоречията между показанията
на тези свидетели от една страна и от друга страна противоречията между
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Й. П.. Съображенията на
първостепения съд са задълбочени и подробни, настоящата въззивна инстанция
изцяло ги споделя, поради което и не намира за необходимо да ги преповтаря.
Обосновано
предвид изготвените заключения по основната и
допълнителна съдебно-медицински експертизи на вещите лица д-р Ч. и д-р С. се установява, че
на инкриминираната дата пострадалия М.Н. е получил увреждания – закрити
счупвания на костите на лява предмишница /лакътна и лъчева кости/ в областта на диафазата им с разместване на
фрагментите, които увреждания са осъществили критериите на
медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на ляв горен
крайник за период от време от 5-6 месеца, което осъществява фактическият състав на престъпление
по чл.129, ал.2 от НК.
Макар и
лаконично първостепенният съд е посочил обективната и субекстгивната страна на
деянието, като првилно е приел, че от обективна страна деянието е извършено
чрез действие-нанасяне на удар с метален предмет /щанга/ по лявата предмишница
на пострадалия, а от субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл
като форма на вината, тъй като подсъдимият е съзнавал неговият общесвено опасен
характер и последиците от него, като е искал и пряко е целял настъпването им.
Причина за извършване на деянието е
незачитане на съществуващия правен и обществен ред и неприкосновеността на
личността.
С оглед на съдебния статус на
подсъдимия и приложената Справка
за съдимост на същия
законосъобразно съдът е приел, че В.П. вече е осъждан за престъпление по чл. 129, ал. 2 пр. 2 вр.
ал. 1 от НК, като настоящето извършено инкриминирано деяние е в условията на
повторност. По тези
съображения законосъобразно съдът е приел, че извършеното от подсъдимия
престъпление се субсимира от фактическият състав на чл.131, ал.1, т.7 във вр. с
чл.129, ал.2, вр. с ал.1 във вр. чл.28 от НК. Правилно
съдът е установил, че видно от
справката за съдимост на подсъдимия същия е извършил настоящето деяние в
изпитателния срок на наложеното му със присъда № 106/02.07.2015 г. по нохд №
71/2015 г. по описа на РдРС наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3
месеца.
Като е признал подсъдимия за виновен по обвинението по чл. 131 ал. 1 т. 7 във вр. с чл. 129 ал. 2
пр. 2, алт. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 28 от НК, съдът му е наложил
наказание две години „Лишаване от
свобода”, като на основание чл.57, ал.1, т.2 б.“в“ от ЗИНЗС съдът е определ
П. да изтърпи наложеното му наказание при „строг„ режим.
Настоящата въззивна инстанция по
съображения развити по-горе, не намери за основателна депозираната от
подсъдимия въззивна жалба в частта за допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в нарушаване на принципа за разкриване на обективната
истина съгласно разпоредбата на чл.13 от НПК.
В частта обаче за явна
несправедливост на наложеното наказание въззивната жалба е основателна. Това е
така поради следното: От материалите по делото се установява, че подсъдимия от
рано е останал сирак, същия е отгледан от баща си и работи още от дете. Същия е
на млада възраст от ** години, наскоро е създал смейство, а на *** му се е
родило дете. Подсъдимият е единственият, който работи и издържа семейството си.
Настоящата въззивна инстанция държи сметка и за конкретиката на развилата се на
инкриминираната дата фактическа обстановка, изхождайки от това, че преди да
получи удар по ръката пострадалият е този, който след получената обида е
тръгнал заканително към подсъдимия, търсейки саморазправа.
Тези обстоятелства са смекчаващи
вината и са многобройни. Поради тези съображения въззивният съд намери, че
наказателната отговорност на подсъдимия следва да бъде определена при условията
на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Изхождайки от принципа на съответност по чл.35, ал.3
от НК наказанието от една година „лишаване от свобода „,изтърпяно ефективно е
необходимото и достатъчно за постигане на целите на специалната и генералната превенция по чл.36
от НК. Ето защо постановената от РС-Радомир присъда по отношение на размера на
наказанието „лишаване от свобода“ ще следва да бъде изменена, като наложеното
наказание от две години „лишаване от свобода“ ще следва да бъде намалено
на една година „лишаване от свобода“.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС това наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален „общ„ режим. Ето
защо присъдата на РС-Радомир ще следва да бъде изменена и в тази част.
Законосъобразно на основание чл.68, ал.1 от НК съдът с присъдата си е постановил подсъдимият В.Й.П. да изтърпи и наказанието наложено му с присъда
№106/02.07.2015г. постановена по нохд №71/2015г. по
описа на Районен съд –Радомир три месеца „лишаване от свобода“, като на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът е определил П. да изтърпи наложеното му наказание по същата присъда при “общ„ режим на изтърпяване. В тази част присъдата ще следва да бъде
потвърдена.
По отношение на предявения граждански иск, съдът като е взел предвид вида на нанесената телесна повреда, периода
на лечение на същата, претърпените болки и страдания от пострадалия Н. и
неудобствата, които същия е търпял в резултат на нанесеното му увреждане, дългия период на лечение близо 5-6 месеца през което време същия е
търпял неудобства от битово естество, болки и страдания и невъзможност да
упражнява трудовата си дейност, то законосъобразно изхождайки от
принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД съдът е приел, че сумата от 6000 лева би репарирала
напълно претърпените от пострадалия неимуществени вреди вследствие на
извършеното от подсъдимия инкриминирано деяние. Върху така присъдената сума
съдът законосъобазно
е присъдил и законната лихва считано от датата на увреждането
10.07.2016 г. до окончателното изплащане на същата, като до пълния предявен
размер от 10 000 лева съдът е отхвърл
гражданския иск като неоснователен и недоказан. И в тази част присъдата на РС-Радомир ще следва
да бъде потвърдена.
На основание чл. 284 от НПК
законосъобразно съдът е постановил вещественото доказателство – CD с медицинска информация, след влизане в сила на присъдата да бъде върнато на пострадалия М.У.Н..
С оглед изхода на делото и на основание чл.
189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия да заплати в полза на Бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд гр.Радомир сумата в размер на 780.00 лева
направени разноски в хода на съдебното следствие, както и сумата от 240.00 лева
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, а по сметка на ОД на
МВР сумата в размер на 502.32 лева направени разноски в хода на досъдебното
производство, а на частния обвинител и граждански ищец да заплати сумата от 800
лева направени по делото разноски.
И в тези части присъдата ще
следва да бъде потвърдена.
Като взе предвид изложеното,
Пернишкият окръжен съд на основание чл.337 от НПК
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯВА присъда №6/12.01.2018год.,
постановена по НОХД №485/2016 год. по описа на Районен съд гр.Радомир, в ЧАСТТА
с която подсъдимият В.Й.П. с ЕГН:**********
на основание чл.131, ал.1, т.7 във вр. с чл.129, ал.2, пр.2, вр. с ал.1,
вр. с чл.28, вр. с чл.54 от НК е осъден на 2 /две/ години „лишаване от
свобода“, което наказание на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС да
изтърпи при първончален „строг“ режим, като на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК
НАМАЛЯВА размера на наказанието на 1 /една/ година „лишаване от свобода“ и
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС това наказание да бъде
изтърпяно при първоначален „общ„ режим.
ПОТВЪРЖДАВА същата присъда във
всичките и останали части.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.