Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 17 14.01.2022
год. гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело
№629 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
Делото е
образувано по жалба на М.К.Х. *** против Заповед №21-0460-000197/31.08.2021
год. на Началник група в Районно управление 05 Златни пясъци при ОД на МВР – Варна,
с която е прекратена регистрацията на МПС, собственост на М.К.Х. за срок от шест месеца. Жалбоподателят
оспорва заповедта, като счита същата за незаконосъобразна, като издадена в
нарушение на процесуалните правила. В представената писмена защита по делото,
излага доводи, че не отговаря на истината изложеното в заповедта обстоятелство,
че лицето Т.Н.Б. е неправоспособен водач. Воденото срещу него досъдебно
производство е било прекратено още на 14.07.2020 год., а обжалваната ПАМ е
издадена повече от година след това – на 31.08.2021 год. За да е осъществена
състава на чл.150а, ал.1 от ЗДвП е необходимо водачът да управлява в срока на
лишаване от това право по съдебен или административен ред, каквото лишаване не
е налице в конкретния случай. Защо в масивите на МВР не е отразено прекратено
досъдебно производство, респективно отпадане на основание за налагане на ПАМ –
лишаване от право да управлява МПС е ирелевантно в случая. Направено искане за
отмяна изцяло на оспорения акт.
Ответникът, Началникът на група
в Районно управление 05 Златни пясъци при ОД на МВР – Варна, редовно призован, не
се явява, вместо него се явява юриск. Г.Г., който изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид
приетите по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и
относимите правни разпоредби и извърши служебно цялостна проверка на оспорения административен
акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Със Заповед №21-0460-000197
от 31.08.2021 год. на Началника на група
в Районно управление 05 Златни пясъци при Областна дирекция на министерство на вътрешните
работи – Варна, на жалбоподателката М.К.Х. е наложена
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”. В
същата се съдържа указание за реда и срока на обжалване. Като фактическо
основание за издаване на заповедта се сочи, на 31.08.2021 год. около 20.45 часа
в КК“Златни пясъци“, на КПП „Воденицата“ посока изход
на комплекса, водача Т.Н.Б. управлява лек автомобил „Тойота корола“
хххх, собственост на М.К.Х.. При извършената справка
в автоматизираните информационни системи „АНД“ и „БДС“ – МВ, се установи, че
водача Б. е неправоспособен /СУМПС е отнето/. Запознавайки се с констатациите
на акта, административният орган приема наличие на основание по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, за налагане на принудителна административна
мярка – прекратяване на регистрацията на МПС за срок от шест месеца.
Заповедта е връчена на пълномощник
на М.К.Х. на 27.09.2021 год., а жалбата е изпратена на 08.10.2021 год. и входирана в деловодството на ОД на МВР Варна на 12.10.2021
год. При така установените факти, съдът намира жалбата по делото за допустима,
като подадена от лице с правен интерес от обжалването и в срока за това, а
разгледана по същество, за неоснователна, по следните съображения:
По делото е приета като
доказателство административната преписка по издаване на оспорения акт и са представени
доказателства за компетентност на ответния административен орган – Заповед №365з-2747/20.07.2017
год. на Директора на ОД на МВР – Варна за определяне на длъжностните лица,
упълномощени да налагат ПАМ по Закона за движение по пътищата. Въз основа на
гореизложеното, съдът намира, че ответникът по делото притежава необходимата
компетентност да налага ПАМ.
Принудителните административни
мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22,
предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания.
Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер
на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, като при
липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от
АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните
състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение,
предвидено в хипотезата на същата, което се установява с акта за установяване
на административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица по реда
на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове за
установяване на административни нарушение имат доказателствена сила до
доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла
на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща доказателствена
сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от
него и пред него действия, поради което на основание чл.193, ал.1, изречение
първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване
на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя.
Заповедта за прилагане на
принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в
разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Оспореният акт е мотивиран, посочени са фактическите обстоятелства, възприети
от органа при произнасянето му и изразяващи се в управлението на МПС от страна
на неправоспособния водач Т. Н. К.. С налагането на ПАМ, се цели
преустановяването на извършването на административното нарушение. Не е спорно
по делото, че на процесната дата и място, МПС е било управлявано от водача Т. Б..
В конкретния случай обаче с
процесуалните си действия жалбоподателката установи различна
фактическа обстановка от тази описана в акта за установяване на административно
нарушение, пренесена и в оспорената в настоящето производство заповед. Така
например видно от представеното постановление за прекратяване на досъдебно
производство от 14.07.2020 год., деянието по повод на което е било отнето по
административен ред СУМПС на водача е прекратено поради липса на престъпление.
Всъщност факта на това лишаване следва да намери отражение и в заповедта за
налагане на ПАМ, като бъде описано с коя заповед или с кое съдебно решение е наложено
наказание лишаване от правото да се управлява МПС. Това е необходимо и за
осъществяването на адекватен съдебен контрол, за да се прецени дали възприетите
от административният орган факти и обстоятелства, предполагат налагането на
съответната ПАМ. В контекста на гореизложеното, следва да се приложат и
доказателства за влизането в сила на съответният акт, с който водача е било
лишено от правото да управлява МПС, като удостоверяването му следва да се
удостовери от органа, който го е издал. В случая, това не е сторено от
ответника. По делото не са приложени доказателства за издаването, връчването,
респективно липсата на обжалване на ЗППАМ. Видно от извлечението от
автоматизираните информационни масиви на МВР, на дата 10.01.2020 год. от
Районно управление Сунгурларе са издадени три ЗППАМ на водача Т.Н.Б. с три
отделни правни основания – първата заповед е до решаване на отговорността, но
не повече от 18 месеца, втората до заплащане на дължимата глоба и третата е до
предоставяне на сключена валидна застраховка. Коя от тези три заповеди е
възприета от ответника като такава обосноваваща отнемането по административен
ред на СУМПС /№28252759/ към момента на проверката 31.08.2021 год. не е ясно.
Това както бе изложено по-горе накърнява правото на защита на наказаното лице
от една страна, а от друга е пречка за извършването на адекватен съдебен
контрол.
Ответника мотивира
налагането на ПАМ с извършената служебна проверка в автоматизираните
информационни масиви на МВР. Извлечение от тях е представено по делото, като
при внимателна проверка на същите се установява и разминаване на фактите.
Действително приложеното постановление за прекратяване на досъдебното
производство не е отразено своевременно в тези масиви, което е пропуск на
органите на МВР. Безспорно е, че СУМПС е върнат едва на 07.09.2021 год., което
обаче не е доказано от страна на ответника, че това е крайната дата на действие
на коя да е от горепосочените три ЗППАМ. Напротив в масивите, като основание за
връщането на СУМПС е отразено постановлението на Районна прокуратура Карнобат,
което е издадено още на 14.07.2020 год. Всичко това мотивира съдът да приеме,
че към датата на проверката 31.08.2021 год., респективно датата на издаване на
оспорената в настоящето производство заповед, не са били налице законовите
предпоставки за налагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“
от ЗДвП.
Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, принудителната административна мярка „прекратяване регистрацията на пътно
превозно средство“ се налага на собственик, който управлява моторно превозно
средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а
от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до шест месеца. В конкретния случай, е видно от
фактическото описание на административното нарушение, че административният
орган е приел наличието на третата хипотеза на законовата разпоредба – водача
на МПС е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред.
В хода на съдебното
производство е оборена истинността на събраните по административната преписка
доказателства по реда на чл.193, ал.1 ГПК, вр. чл.144
от АПК от страна на жалбоподателката. Събраните
доказателства по административната преписка, съгласно чл.171, ал.1, изр. първо
от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. На основание чл.17, ал.2
от ГПК, във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на акта
за установяване на административно нарушение във вр.
с чл.179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл.189,
ал.1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл.42 от ЗАНН - съдържа описание
на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, посочена
е нарушената законова разпоредба - чл.150а, ал.1 от ЗДвП, съдържат се
необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби
на чл.40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. При съставянето му, нарушителят не е
имал възражения по съставянето му. Не е депозирал и допълнителни писмени
възражения в предвиденият от закона тридневен срок от връчването на акта за
установяване на административно нарушение.
На основание посоченото,
следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от
закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по
смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, по отношение на
установеното от фактическа страна в мотивите му. Съдът намира обаче, че
поведението на водача, с оглед на събраните в настоящето производство писмени
доказателства, е било неправилно квалифицирано от наказващият орган, както и че
не са налице предпоставките за налагането на ПАМ. Не носенето на СУМПС е
различно от лишаването да се управлява МПС по административен ред и
представлява нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, което нарушение обаче не е
основание за налагането на ПАМ по реда на чл.171, т.2а, б.“а“
от ЗДвП.
Водим от изложеното и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, административен съд Стара
Загора, шести състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на М.К.Х., ЕГН ********** заповед
№21-0460-000197/31.08.2021 год., издадена от Началника на група в Районно
управление 05 Златни пясъци при ОД на МВР Варна, като незаконосъобразна.
Решението е окончателно на
основание чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: