Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 27.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11- ти състав, в публичното
заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 7459/2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът В.С.И. твърди, че като пешеходец е пострадала
от ПТП, реализирано на 29.11.2017 г., в гр. София, в следствие противоправното
поведение на водача на л.а. „Фиат Брава”, с рег. № *******Б. И.. Твърди, че по силата на договор
за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът ЗД „Д.Б.:
Ж.и З.” АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това моторно
превозно средство. Поддържа, че от деликта е претърпяла неимуществени вреди -
болки и страдания от претърпените увреждания – счупване на горния край на тибията в ляво, закрито. Твърди, че и към момента на
подаване на исковата молба болките и страданията продължават, че не е приключил
възстановителният период и все още е зависима от грижите и помощта на своите
близки, като предвид възрастта й не е налице прогноза за пълно оздравяване. Счита,
че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от
неимуществени вреди възлиза на сумата в размер от 40 000 лева. Претендира и
сторените към датата на предявяване на иска разходи за лечение в размер на общо
511,82 лева. Претендира и лихва за
забава от датата на произшествието 29.11.2017 г. г. до окончателното плащане,
както и разноски.
Ответникът ЗД „Д.Б.: Ж.и З.” АД оспорва иска.
Оспорва да е налице противоправни поведение на застрахования при него водач,
като твърди, че се касае за случайно събитие, евентуално прави възражение за съпричиняване от пострадалата, изразяващо се предприемане
на пресичане на неустановено за това място, излизайки внезапно на пътното
платно и без да се огледа и без да афишира намерението си за пресичане. Твърди,
че още към момента на настъпване на произшествието у ищцата е съществувала
травма в областта на тибията на левия крак, както и
че при нея е съществувало дегенеративна заболяване, което е усложнило и
увеличило възстановителния период. Оспорва и размера на иска за неимуществени
вреди като завишен. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е
да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е
претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда
по справедливост, при съобразяване на критериите посочени в ППВС 4/1968 г.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващото си възражение за настъпване на
произшествието при условията на случайно деяние – че застрахованият при него
водач не е могъл да предвиди и/или да предотврати настъпването на вредоносния
резултат, евентуално възражението си съпричиняване – поведението на пострадалия,
което е в причинна връзка с вредоносния резултат.
На 29.11.2017 г. е съставен констативен протокол за ПТП
с пострадали лица, в който е посочено, че на същата дата около 15,30 ч., в гр. София,
на ул. „Ст.Тошев“ в района на СМГТ № 0165, бл. 214, ж.к. Борово е настъпило ПТП
между участник 1 – с рег. № *******, управляван от Б.Х. И. и пешеходката В.С.И.,
като в протокола е посочено, че пешеходката е настанена в МБАЛ „Пирогов“ с
работна диагноза фрактура на ляво коляно. В протокола като причини и
обстоятелства за настъпване на произшествието е посочено, че водачът на лекия
автомобил се движел по ул. „Стефан Тошев“ с посока бул. „Пирински проход“ към
бул. „Тодор Каблешков“ и в района на СМГТ № 0165, бл. 214, ж.к. „Борово“
участва в ПТП с пресичащия от дясно на ляво по посока на движение на автомобила
пешеходец В.С.И.. В протокола е посочено, че по случая е образувано досъдебно
производство.
Според епикриза от 01.12.2017 г., издадена от клиника
по ортопедия и травматология „Пирогов“, В.С.И., на 72 г., постъпва в клиниката
след ПТП, с анамнезни данни – страданието датира от
деня на постъпването, когато е ударена от автомобил с травма в коляното и ТБС.
В епикризата е посочено, че под локална анестезия е ТВ контрол е извършена репозиция и е поставена гипсова имобилизация,
като е посочено, че е изписана терапевтична схема с Fraxiparin и Paratramol.
Според показанията на свидетеля Б.Х. И., той помни,
че е участвал в ПТП, в гр. София, на бул. Стефан Тошев. Свидетелят сочи, че
карал бавно, пред него имало друга кола, която завила на ляво, а той превключил
на втора скорост, наближавайки пешеходната пътека и спирката. Свидетелят сочи,
че изведнъж на около 1-2 метра преди пешеходната пътека, от дясно на автомобила
са появила пешеходката и той не успял да спре. Спрял след това и отишъл при
жената да види какво става. Свидетелят сочи, че бил ясен, слънчев ден, хубаво
време. Ударът настъпил в областта на преден десен калник на автомобила, със
скорост не по-висока от 30 км.ч. Свидетелят сочи, че наблюдавал пешеходната
пътека и не видял да има хора на нея, както и преди удара не видял пешеходката,
нито я е видял да подава сигнал, че предприема пресичане. Около и преди мястото
на удара нямало други паркирали, спрели или движещи се коли.
Според заключението на автотехническата експертиза,
по данни от протокола за оглед, местопроизшествието е в широчината на платното
за движение на ул. „Ген.Стефан Тошев“ в зоната на
сигнализирана пешеходна пътека, намираща се в района на СМГТ 0165, бл. 214, в
ж.к. Борово, двупосочно движение, с по 2 броя пътни ленти в едната посока за
движение. Видно от скицата, на стр. 4 от заключението и онагледяването й бл.
214, на бул. „Ген. Стефан Тошев “, който е възприетият ориентир се намира на 21
метра преди началото на пешеходната пътека, считано от посоката, от която се е
движел л.а. с ДК № *******и на 15 метра преди съществуващата в дясно на водача
спирка на масовия градски транспорт, на 6 метра преди пешеходната пътека се
намират пътни знаци Д 23 „тролейбусна спирка“, Д 24 „Автобусна спирка“ и Д 17
„Пешеходна пътека“ . Според заключението, което се подкрепя от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, лек автомобил с ДК № *******се е движел
по бул. „Ген. Стефан Тошев“ посока бул. „Тодор Каблешков“ в дясната от двете
ленти в посоката му със скорост около 30 км.ч.. Вещото лице базира заключението
си с оглед 3 възможни места, на който е пресичала пешеходката – на пешеходната
пътека, на непосредствено /на около 1 метър/ преди или след нея, в района на
СМГТ 0165 „бл. 214, ж.к. Борово“. Вещото лице сочи, че при липса на други
автомобила, пешеходката е била видима за водача преди да е навлязла на платното
за движение. Тя е навлязла на платното за движение, когато автомобилът е
отстоял на около 15-16 м. от мястото на удара, като водачът не я е възприел или
ако я е възприел не е реагирал своевременно с аварийно спиране и е последвал приплъзващ удар с предна дясна зона на автомобила, отляво
на тялото на пешеходката. При удара е последвало падане на тялото на
пешеходката. Вещото лице сочи, че пешеходката не е попадала в опасната зона на
автомобила и водачът на автомобила е могъл да предотврати удара при
възприемането на пешеходката при стъпването й на пътното платно.
Според заключението на съдебно-медицинската
експертиза същото е изготвено и след извършен медицински преглед от вещото
лице. При същия В.И. съобщила, че била блъсната от кола на пешеходна пътека в
областта на външната страна на лявата подбедрица, като паднала надясно и напред
и ударила главата си в снега. Имала болки в гърдите от лявата страна и кашлица, лявата лакътна
става и таза, като най-силни били болките в областта на дясното коляно. Не
можела да стъпва на крайника, отказала оперативно лечение.
Според заключението в следствие на произшествието
ищцата е получила счупване на външния кондил на
лявата голямопищална кост и повърхностни контузии на
главата, гърдите, лава лакътна става и таз. По спешност е проведено болнично
лечение и медикаментозна терапия, като е поставена гипсова имобилизация
тип туторна шина. Вещото лице сочи, че към настоящия
момент са налице диагностични, анамнестични и
магнитно резонансни данни за развитие на дегенеративен процес (артроза) в травмираната става с външно отклонение на оста
на подбедрицата, постоянен болков симптом и
затруднение по време на движение. Според заключението с изключение на
закупените с фискален бон от 11.12.2017 г. продукти „Витоприл“
и „Корега“ всички останали лекарства са за лечение на
получените травматични увреждания. Според заключението обичайната
продължителност на лечението от такъв вид травматични увреждания е между 6 и 8
месеца, като възстановителния процес при ищеца към момента на събиране на
заключението не е завършил, като и към момента на прегледа тя все още
продължава да изпитва болки и страдания и да има накуцваща походка, щадяща
увредения крак. Според отговорите на вещото лице в о.с.з., проведено на
03.12.2019 г., самата патоморфология на счупването е вътреставна, от т.н. депресивно разцепен тип на кондила и почти винаги остава известен дефицит в сгъването
на коляното. Вещото лице сочи, че ищцата е провеждала рехабилитация, като
продължава да провежда и към момента, но дори и след провеждането й ще остане
дефицит в движението на колянната става при
извършване на клякане при ежедневните дейности от 10 градуса. Според
заключението и отговорите на вещото лице в о.с.з. до момента на настъпване на
произшествието не се установява пир ищцата да е имало развити дегенеративни и артрозни процеси, като всяко вътреставно
счупване създава условия за развитие на артрит и артрозни
процеси. Вещото лице сочи, че при счупването е нарушена механиката на ставата,
тъй като при ренгеновото изследване е установило, че
е изместена оста на подбедрицата леко навън и се е променила опорната функция
на стъпалото, което е наложило при ищцата да носи стелки, но въпреки това има
накуцване. Вещото лице сочи, че в случая е била препоръчителна операция, за да
се предотврати това отклонение, да се центрира и да се подобри механиката на
ставата, като не е имало налице възрастови и други противопоказания за
извършване на операцията. Вещото лице сочи, че извършване на оперативно лечение
артрозните процеси биха настъпили след 10 години, а
при извършеното консервативно лечение – в рамките на до 3-4 години.
Установява се
от анализ на събраните писмени доказателства, в т.ч. протокола за оглед на
местопроизшествие, че същото не е заварено непроменено, като няма категорични
писмени доказателства за точното място на удара – дали е бил на самата
пешеходната пътека или не. В тази връзка съдът намира следното. На първо място,
в протокола за ПТП с пострадали лица, съставен по данни на участниците, не е
посочено, че произшествието е настъпило на пешеходна пътека – факт, който е със
съществено значение и бил следвало да е посочен, ако е осъществен. Също така
твърдения за настъпване на произшествието на пешеходна пътека не се съдържат и
в исковата молба и извънсъдебната претенция на ищеца. На следващо място, според
показанията на свидетеля И. произшествието е станало на около 1-2 метра преди
пешеходната пътека. Предвид изложеното съдът намира за установено по делото, че
произшествието е настъпило на един метър преди съществуваща и обозначена на
място пешеходна пътека.
Мястото на удара е на около 5 метра след
обозначенията, важащи за лекия автомобил, с пътни знаци Д 23 „тролейбусна спирка“, Д 24 „Автобусна
спирка“ и Д 17 „Пешеходна пътека“. Според разпоредбата на чл. 55, ал.7 ППЗвП пътен знак Д 17 се поставя на място, където платното
за движение е предназначено за пресичане от пешеходци.
Съдът намира, че при наличие на
пътен знак Д17 на 5 метра преди мястото на произшествието и маркирана на
пътното платно пешеходна пътека тип „Зебра“ на около 1 метър след мястото на
произшествието, следва да се приеме, че пътното платно където е пресичала
пешеходката е било предназначено за пресичане, тъй като по легално дефиниция в § § 6, т. 54 от ДР на ЗДвП "пешеходна
пътека" е по-широко понятие от обозначената с пътна маркировка пешеходна
пътека - „… е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка
и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци…“.
Предвид заключението на вещото
лице, че към момента, в който пешеходецът е стъпил на пътното платно,
предназначено за пресичане, на място обозначено със знак „Д17“ той е бил видим
за водача на лекия автомобил и той е могъл да предприеме спиране с цел
пропускане на пешеходеца, то съдът приема, че водачът на пътното превозно
средство е нарушил правилото за движение и на чл. 119, ал.1 ЗДвП. Доколкото
точно на мястото на пресичане не е важало правилото на чл. 119, ал.5 ЗДвП, тъй
като не е имало пътна маркировка за „пешеходна пътека“ то възражение за
съпричиняване от страна на пешеходеца би могло да се изследва. По отношение
поведението на пешеходеца е важало правилото на чл. 113, ал.1, т.1 ЗДвП, което
възлага в задължение на пешеходеца преди да навлезе на платното за движение
представляващо „пешеходна пътека“ да се съобрази с приближаващите се пътни
превозни средства. По делото липсват преки доказателства за поведението на
пешеходеца непосредствено преди настъпване на произшествието, как той е
навлязъл на пътното платно и е извършвал пресичането му. В тази връзка
единствената данна е мястото на удара – в началото на
пешеходната пътека – от дясно на ляво, т.е. в началото на предприемане на
процеса на пресичане. В тази връзка от
показанията на свидетеля И. за това, че той не е видял пешеходеца преди
настъпване на произшествието, не може да се направи категоричен извод, че той е
излязъл внезапно на пътното платно, тъй като произшествието е настъпило в
светлата част от денонощието, при отлична видимост – не е имало спрели или
движещи се пред водача превозни средства, на прав пътен участък. В конкретната
пътна ситуация съдът намира, че доколкото лекият автомобил е бил на отстояние около от 15-16 метра непосредствено преди да се
предприеме пресичането съдът намира, че пешеходецът правилно е съобразил, че
следва да пресече, т.е. че автомобилът не е в такава близост, че да не може да
го възприеме и да спре. Ето защо съдът намира, че причина за настъпването на
произшествието стои единствено в поведението на водача на моторното превозно
средство, който не е пропуснал
пресичащия на място обозначено като „пешеходна пътека“ пешеходец.
Според разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите
обезщетението може да се намали. Според задължителната практика на ВКС - решение № 206
от 12.03.2010
г. на ВКС по т. д. № 35/2009 г., II т. о., ТК, решение №
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение № 27 от 15.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 457/2014 г., II
т. о., ТК, решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. №
1858/13 г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. №
540/12 г. на ВКС, ТК, І т. о., за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран и да бъде доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът
за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване.
Предвид изложеното относно
механизма на настъпване на произшествието съдът намира, че по делото не се
доказва при условията на пълно, главно доказване, поведение на пострадалата
нарушаващо правилата за движение по пътищата, което да е в причинна връзка с
настъпване на произшествието.
По възражението за съпричиняване,
свързано с неправилно предприето лечение на травматичното увреждане, довело до
невъзможност за пълно възстановяване съдът намира следното. Неправилният избор
на лечение при известност на пострадалия за предимствата и недостатъците на
предложените му варианти и при сигурност, че единият ще бъде по-успешен от
другия, съдът приема за поведение, което би могло да допринесе за настъпване на
крайния резултат – недобро протичане на възстановителния период, неговото
усложняване, по-скорошно настъпване на дегенеративни процеси и т.н. От
събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът
намира, че не се установява при условията на пълно главно доказване, че на
ищцата й е бил известен друг подход за лечение, при провеждане на който
възстановяването би било по-добро и с по-малки остатъчни последици. В тази
връзка съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта, в която вещото
лице сочи, че пострадалата му споделила, че е отказала оперативно лечение, тъй
като експертизата като способ за доказване е не за тяхното събиране, а за
оценка с оглед специалните знания на вещото лице. От страна на ответника, чиято
е доказателствената тежест в процеса, не се ангажираха доказателства във връзка
с това каква е причината за прилагане на един от двата възможни метода за
лечение. В приетата по делото епикриза е посочено, че с пациента е направена
консултация с хирург, но не е посочена каква. Не е посочено и тя да е отказала
предложено й оперативна лечение. Според показанията на свидетеля Стефан И.,
който е син на ищцата и е бил при нея в болничното заведение при консултирането
й (които показания са събрани преди изслушване на заключението на медицинската
експертиза) при първоначалния престой в Пирогов само са казали, че може да се
наложи оперативно лечение, но при последващата консултация лекарите са казали,
че на този етап такава не е необходимо и да се изчака, като и при следващи
консултации не е ставало дума за операция. Предвид изложеното съдът намира, че
неправилно приложеният метод за лечение не се дължи на действието и/или
бездействието на ищеца и на може да бъде съобразен при условията на чл. 51,
ал.2 ЗЗД.
Не е спорно между страните, че към
датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската
отговорност на делинквента.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
основания за уважаване на прекия иск.
Съдът счита, че справедливият размер за
обезщетяване на претърпените от В.С.И., болки и страдания в следствие на ПТП е
сумата от 35 000 лв. За да определи размера съдът отчита възрастта на
пострадалата към датата на произшествието – 74 г.; обстоятелството, че два
месеца след произшествието е била с гипсова имобилизация,
която не й е позволявала да се придвижва свободно, както и 75 дни след махане
на имобилизацията не е могла стъпва свободна на
увредения долен крайник и за придвижването си е използвала помощни средства; че
е провеждано физиотерапевтично лечение и рехабилитация; че и след изтичане на
стандартния оздравителен процес от 6-8 месеца все още ищцата се движи с
накуцваща походки и има ограничение да свиването в лявата колянна
става, пречещо й да кляка в пълен обем; че травмата е предпоставка за започване
на артрозни процесиq свързани с болка и оточност в коляното. При определяне на размера на
обезщетението съдът взема предвид и обстоятелството, че самото произшествие е
сериозна стресова ситуация, както и това, че конкретно при ищцата има данни
първоначалният стрес да е бил по интензивен, тъй като синът й сочи, че се е
наложило в деня на произшествието в МБАЛСМ „Пирогов“ да влезе за втори преглед
при кардиолог, тъй като била в полуприпаднало
състояние. Съдът взема предвид, че И. преди произшествието е помагала на сина
си в друг град за отглеждането на детето му, а в следствието на произшествието
са е наложило тя да остане под постоянните грижи, основно на съпруга си.
Предвид изложеното предявеният иск
следва да бъде уважен за сумата от 35 000,00 лева и отхвърлен за горницата до
пълния предявен размер.
По възражението на ответника за
недопустимост на иска за имуществени вреди от деликта съдът намира следното. Според
разпоредбата на чл. 498, ал. 1 вр. с ал. 3 КЗ предявяването на извънсъдебно
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение и отказът за изплащане на
такава изцяло или от части, в т.ч. и мълчалив е предпоставка за допустимост на
прекия иск срещу застрахователя. Съдът намира, че при наличие на отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение, допустимостта на иска не се определя
от вида и размера на конкретно претендираните вреди по рекламационната
претенция, а от факта, че относно последиците от конкретния деликт за
конкретния пострадал е направена претенция, чието удовлетворяване по основание
и/или размер е отказано.
Установява се, че в следствие на
произшествието ищцата е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в: разходи за физиотерапевтични процедури по фактура от
02.03.2018г. – 105 лева; разходи за закупуване на проходилка – 72,00 лева по
фактура от 10.01.2018 г.; разходи за закупуване на медицински изделия от
30.11.2017 г. – 75,00 лева; разходи за закупуване на аналгетици и антикоагулант – 58,63 лева, по фискален бон от 11.12.2017
г.; разходи за анталгетик, антикоагулант и тоалетни
кърпи в размер на 61,41 лева по касов бон от 02.12.2012 г.; за закупуване на
нестероидни, противовъзпалителни средства – 8,35 лева по касов бон от
06.02.2018 г., разходи за закупуване на аналгетици, антикоагулант, успокоителни и сънотворни на
стойност 16,72 лева – по касов бон от 27.01.2018 г. – 16.72 лева; за закупуване
на антикоагулант – 41,80 лева – но 21.12.2017 г., лекарства за успокояване на
съня от 07.02.2018 г. – 9,90 лева; гел Арника – 5,35
лева; за помощно средство, тип бастун – 19,90 лева – на 20.03.2018 г.
Останалите касови бележки за извършени
разходи съдът намира, че не се доказва причинната връзка между извършването им
и претърпените в следствие на произшествието травми. В тази връзка следва да се
отбележи, че извън посоченото от вещото лице, съдът намира, че не се доказва да
е във връзка с лечението на ищеца и стореният разход по касов бон от 27.02.2018
г., в който общо е посочено „лекарства“, без да е посочено за какви медикаменти
става въпрос.
Предвид изложеното искът за имуществени
вреди следва да бъде уважен за общата сума от 487,96 лева по посочените по-горе
разходни документи и отхвърлен за горницата до пълния предявен общ размер от 511,82
лева
Спрямо увреденото лице застрахователят
отговаря за лихвите за забава по правилата на чл. 497, ал.1 КЗ с настъпване на
първото от двете събития – изтичане на 15 работни дни от представяне на всички
доказателства по чл. 106, ал.3 КЗ или изтичане на срока по чл. 496, ал.1 КЗ,
освен ако от увреденото лице не са представени всички доказателства необходими
за определяне на основанието и размера на претенцията му. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 497, ал.1 КЗ е специална
спрямо общата разпоредба на чл. 429, ал.3 КТ, поради което при застраховки
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, приложимо е правилото на
специалните норми.
В настоящия случай
ищецът е предявил пред застрахователя претенцията си за неимуществени вреди на 27.04.2018
г., считано от която дата ответникът е изпаднал в забава в изплащането на
обезщетението за неимуществени вреди на 23.05.2018 г., от която дата следва да
бъде присъдена лихва за забава върху претенцията за неимуществени вреди, като
искът следва да бъде отхвърлен за периода от датата на деликта – 29.11.2017г.
до плащането. Върху обезщетението за имуществени вреди лихва за забава следва
да бъде присъдена от датата на подаване на исковата молба.
По разноските:
При този изход от делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. А. С. С., ЕГН: ********** на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 1528,90
лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер
на 1419,52 лева и разноски за депозити за вещи лица в размер на 245,28 лева.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 89,27 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
„Д.Б.:
Ж.и З.”, ЕИК:
********, да заплати на В.С.И., ЕГН:
***********,
на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 35
000лв. представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпените
от реализирано на 29.11.2017 г., в гр. София, пътно-транспортно произшествие, в
следствие противоправното поведение на Б. И., като водач на л.а. „Фиат Брава”, с рег. № *******,
неимуществени вреди – болки и страдания от настъпило закрито счупване на тибията на левия крак и преживян стрес, ведно с лихва за
забава, считано от 23.05.2018 г. до плащането, както и сумата в общ размер на
487,96 лева – имуществени вреди за разходи за лекарства, лечение и помощни
средства, ведно със законната лихва, считано от 05.06.2018 г. до плащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал.1 КЗ за
неимуществени вреди за горницата до пълния предявен размер от 40 000 лева,
иска за имуществени вреди за горницата до пълния предявен размер от 511,82 лева
и за разходи за бодиформер, витоприл
и корега, както и иска за лихва за забава на
обезщетението за неимуществени вреди за периода от датата на деликта –
29.11.2017 г. до 22.05.2018 г..
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.:
Ж.и З.”, ЕИК: *********,
да заплати на
адв. А. С. С., ЕГН: **********
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв.
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 1528,90
лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.”, ЕИК: ******** да заплати по сметка
на Софийски градски съд на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 1419,52 лева
– държавна такса и разноски за депозити за вещи лица в размер на 245,28 лева.
ОСЪЖДА В.С.И., ЕГН: *********** да заплати
на ЗАД
„Д.Б.: Ж.и З.”, ЕИК: *********, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК сумата в размер на 89,27
лева - разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
СЪДИЯ: