Р
Е Ш Е Н И Е
№
…….……./……………..2022 г.
гр.
София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-6ТИ СЪСТАВ, в
открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети април през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
при
участието на секретар Антоанета Стефанова
като разгледа докладваното от съдия Даниела Христова
гражданско
дело № 9095 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени в условията на субективно
съединяване и евентуалност, осъдителни
искове всеки, от които с цена 140 505.00 лева и правно
основание чл.74 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЧСИ.
Ищцата С.Г.С. претендира за солидарно осъждане
на ответниците У.К.
Д., в качеството на частен съдебен изпълнител и И.А.И. - физическо лице, на което е възложен продаден на публична
продан недвижим имот по изпълнително дело №20118580400013, по опис на ЧСИ № 858
сумата от 140 505 лева, за която твърди, че е пропусната полза по вина на ответниците, произтекла от публична продан на недвижим имот, собствен на
ищцата при два пъти под пазарната и
същата сума претендирана на същото основание като невнесена
цена по сметка на ЧСИ за извършена публична продан в нарушение на процесуалните правила.
В
обстоятелствената част на исковата молба
с вх. Рег. № 5500 от 08.04.2015 г. по опис на СРС, уточняващите искови
молби с вх. Рг. № 1456 от 08.11.2017 г. и № 166368 от
08.12.2017 г. по опис на СГС, ищцата излага следните релевантни фактически
твърдения към претенциите за непозволено увреждане:
Според
ищцата, двамата ответници са знаели, че липсва
валидно образувано изпълнително дело, съответно насрочена публична продан.
Посочва, че наддавателното предложение внесено от първия ответник е
подправен документ, от който факт извежда твърдение за незаконосъобразно
проведена публична продан. Твърди, че сумата от проданта е внесена по сметка,
която не е с титуляр ЧСИ. Уточнява, че фамилните имена на длъжниците
по изпълнителния лист са различни, като по този начин навежда пред съда
възражение за липса изпълнително основание съответно липсата на законосъобразно
образуване на изпълнителното дело с длъжници – ищцата
и и нейния съпруг. Всички уточняващи
молби адресирани до СГС са подписани от ищцата лично и като пълномощник на
съпруга си, но липсва представителна власт за него и съответно определение за
неговото конституиране както от СРС така и от СГС и до даване ход по същество. В уточняващата молба от 08.12.2017 г. ищцата твърди,
че действията и бездействията на ответниците са
криминални и ако се установи, че първият ответник е действал в съучастие с
трето лице, то претенцията срещу ЧСИ следва да бъде оттеглена. Не твърди, че е
образувано наказателно производство, не сезира съда с искане за спиране на
делото поради преюдициалност на образувано
наказателно производство пред съд.
Ответникът И.А.И. оспорва осъдителната
претенция с правоизключващи
солидарността възражения. Оспорва
твърдението на ищцата, че пликът с наддавателното
предложение е бил подправен. Излага, че реда за участие в публична продан са
регламентирани в ГПК и в нормативен акт за съдебната администрация. Счита, че действията
извършвани от съдебен служител, който е внесъл поправка в датата на входящия
номер на наддавателното предложение, не могат да му
се вменяват във вина. Счита, че проверката на датата може да се извърши чрез
справка във входящия регистър, който би дал яснота дали поправката на документа
се дължи на техническа грешка, но всички възможни проверки не могат да оборят факта, че наддавателното предложение е постъпило в сроковете обявени
в съобщение за извършване на публичната продан. Счита, че плика в който е
поставил наддавателното си предложение може и следва
да бъде да се преценяван от съда само по реда на чл. 178, ал.2 от ГПК. Счита,
че тази преценка би довело да извода, че датата в документа е поправена, а не
подправена. Поддържа становището, че
публичната продан е проведена и завършена законосъобразно, че е изчерпан
процесуалния ред за защита на длъжника в изпълнителното производство, че
постановлението за възлагане е влязло в законна сила и е произвело вещно прехвърлителен ефект.
Ответницата У.К. Д., оспорва пасивната си процесуална легитимация
по предявените главен и евентуален иск. Оспорва материално правната
легитимация, като прави възражение за липсата на произтичащо от закона
основание за солидарното осъждане. По същество, обосновава правопогасяващо
възражение за изтекла погасителна давност на претенцията за непозволено
увреждане, считано от 16.09.2021 г. и отнасящо се за разликата над първаночалното предявяване на иска като частичен. Счита, че
погасен по давност е иска в размера над 1000 лева до неговата цялост от
140 505 лева, тъй като следва да се
счита за предявен на 03.11.2016 г. по реда на чл. 214 от ГПК. Не оспорва
фактическото твърдение, че по изпълнително дело № 201185800400013 е проведена
публична продан и И.А.И. е обявен за купувач на имота. Подробно излага
извършените действия в изпълнителното производство като счита, че те
съответстват на процесуална и материално правна законосъобразност. Излага, че
част от процесуалните действия и материално правните им последици са преминали
през съдебен контрол, който счита за задължителен за страните, поради което и
пререшаването му е допустимо само ако е елемент от фактическо твърдение за
незаконосъобразност, но произтичащо от присъда или друг съдебен акт със
съответната задължителна сила или СПН. В заключение поддържа становището, че не
са налице елементите на фактическия
състав на непозволеното увреждане и моли за отхвърляне на предявения иск.
З. „А.Б.“ АД, в качеството на трето
лице помагач на ответницата, оспорва исковете
като неоснователни и недоказани. Счита, че
страната която подпомага може да бъде привличана към имуществена
отговорност с осъдителни претенции само ако те произтичат от процесуална
незаконосъобразност – липса на изпълнителен титул, неспазване на процесуални
правила при принудителното изпълнение. Счита, че съдебният изпълнител не е отговорен
за редовността на изпълнителното основание, за удостоверителната сила на изпълнителното
основание и др. пороци извън формалната му доказателствена
сила. Поддържа възражение за изтекла
погасителна давност на претенцията, но доколкото възражението е насочено към бъдещата
регресната отговорност на ответницата, съдът приема,
че не се отнася до настоящите искове.
Съдът след като се запозна с предявените
е искове, становищата на страните, събраните по делото доказателства, материално
правните норми регламентиращи процесните отношения,
приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Непозволеното увреждане е сложен
юридически факт и неговото установяване включва
пълно и главно доказване на следните елементи - деянието /действие или бездействие/, неговата противоправност /деликт/ и
вредата. Разпределението на доказателлствената
тежест, следващо от общата материално правна норма в чл. 45 от ЗЗД, изисква от ищеца да докаже – деянието,
неговата противоправност и вредата, а доколкото
вината се предполага до доказване на противното, доказателствената
тежест е за ответната страна, ако я отрича. Възраженията на ответника не са лимитирани до отричане на вината, затова той може да
оспорва и останалите предпоставки и носи тежестта на доказването на положителните
факти, от които черпи изгодни правни последици.
Разпределението на доказателствената
тежест в настоящото производство, изисква
ищцата да докаже материална незаконосъобразност на изпълнителното производство
– действие или бездействие на съдебния изпълнител довело до имуществено
увреждане, самото увреждане и неговия размер както и общност на вината с втория ответник.
Настоящият състав на СГС приема, за доказани следните факти:
Ищцата и нейният съпруг са длъжници по изпълнително дело № 20118580400013 по опис на ответницата У.К. Д. – ЧСИ № 858. Съпрузите
имат качеството им солидарни длъжници, което произтичат от съдебно изпълнително основание –
изпълнителен лист по гр.д.№ 35880/2010 г.издаден от Софийски районен съд, 60 състав в полза на
„ Уникредит Булбанк” АД срещу С.Г.С. и С.И.С..
Твърденията на ищцата за
порок в основанието, който засяга формалната докателствена
сила на изпълнителния лист или
материализираното чрез този документ със СПН съдебно признато вземане , не са
подкрепени с доказателства. Ищцата не твърди и не представя доказателства за
обезсилване на изпълнителния лист, за издаден обратен изпълнителен лист, за
отмяна на осъдителното решение възоснова на което издаден
изпълнителния лист.
Затова, съдът приема, че
изпълнително дело № 20118580400013 е образувано законосъобразно, възоснова на
горепосоченото изпълнително основание.
Деянията на частния съдебен
изпълнител са проверявани от съда по реда на упражняване правото на защита
както на длъжника, така и на останалите
участници в изпълнителното производство. Този ред е специален и е регламентиран
в гл. XXXIX от ГПК“
Защита срещу изпълнението“. Защитата е
разделена в два раздела – Обжалване действията на съдебния изпълнител и Защита
по исков ред.
Производства по раздел I от глава XXXIX от ГПК. Ищцата не е ангажирала съда със съдебни решения, в които да са констатирани деликти
извършени от съдения изпълнител или на купувача по процесната публична продан. Обратно, първата ответница е
представила Решение от 16.09.2011г. по
в.гр.д. № 8860 по опис на СГС за 2021г., с което по реда на чл. 427, ал.1 вр. Чл. 435, ал.3 от ГПК , е оставена без разглеждане частни жалби с вх.№
6775/03.05.2011 г. и частна жалба вх. №
7148/09.05.2011 подадени от С.Г.С. *** и С.И.С. *** срещу действията на частен
съдебен изпълнител с рег.№ 858 в регистъра на КЧСИ, предхождащи възлагането на
имота, а именно: разгласяването на
публичната продан, определената оценка за продаваното имущество и липсата на
информация за извършваните изпълнителни действия. Със същото решение са оставени без уважение частни жалби с вх.№
6775/03.05.2011 г. и вх. № 7148/09.05.2011 подадени от С.Г.С. *** и С.И.С. *** срещу действията на частен съдебен изпълнител
У. Димолярова с рег.№ 858 в регистъра на КЧСИ в
частта, в която се оспорва надлежното
извършване на публичната продан като неоснователни.
Производства по раздел II от глава XXXIX от ГПК. Ищцата не е ангажирала
съда със съдебни решения, постановени по исков ред, с които успешно да е
оспорила с иск, изпълнението или да е ангажирала съдебния изпълнител с
отговорност за вреди. Обратно, ответницата съдебен изпълнител е представила
Решение № 862 от 06.02.2015 г. постановено по гр.д. № 12 397 по опис на
СГС за 2011г. от което се установява, че са отхвърлени исковете на длъжниците срещу двамата ответниците
в настоящото производство, за
прогласяване на недействителността на публичната продан приключила на
18.04.2011г. по изпълнително дело № 201118580400013, на основание чл. 496, ал.3
от ГПК.
Не е спорно и от
представените съдебни актове, се установява, че наддавателното предложение
е било едно и след внасяне на обявената
за продажна цена, имотът е бил
възложен на И.А.И.
С определение по г.д.№ 53434/12 год.,
СРС, г.о., 47 с-в, производството
образувано по иск на С.Г.С. срещу У.К. Д. и И.А.И.
е било прекратено поради липса на правен интерес . От представен по
делото въззивен съдебен акт, постановен на 06.02.2015 г. по ч. гр.д. № 17041 по опис на
СГС за 2013 г. се установява, че предмет на делото е иск с
правно основание чл. 124, ал.4 от ГПК за приемане за установено, че плик с наддавателно предложение по изпълнително дело №№ 201118580400013 , представлява неистински и подправен документ.
От мотивите към това определение се установява, че съдът се е позовал на преклузия за оспорване на документа. Определението не е допуснато до касационна обжалване.
От горното следва, че процесния плилк може да бъде изследван като писмено доказателство
само по реда на чл. 178, ал.2 от ГПК, но не и като неистински
или подправен документ. Тези квалификации се отнасят до документни престъпления.
За приеме гражданския, че конкретен
документ обосновава деликтна отговорност на ответниците извършен във форма на престъпление, следва да е сезиран с влязла в законна сила
присъда, от която да се установят задължителни за гражданския съд факти - наличието на подправен или неистински документ
и вината на дееца. Твърдението на ищцата в уточняващата искова молба № 16636 от
08.12.2017 г., че „става въпрос за криминални деяния“ не се установява от
събраните по делото писмени доказателства. Гражданският съд не е сезиран със съдебен акт,
който да го задължава, по реда на чл. 300 от ГПК.
От съдържанието на
изпълнителното дело, се установява, че за всички твърдения на ищцата, са налице
документи, които носят задължителна за съда формална доказателствена
сила относно плащането на цената след извършване на публичната продан по сметка
на съдебния изпълнител, платен задатък по сметка на
същия титуляр, опис на наддавателното приложение в
дневника на СРС при това без зачерквания и съответствие на датата на
постъпване.
Настоящият съд не установи
действие или бездействие, което да има характеристика противоправност.
Вярно е, че в Протокол за
опис на недвижим имот от 27.07.2010 г.
по изпълнително дело № 20107810400562
по опис на ЧСИ № 781 същия имот е оценен
с пазарна стойност 250 000 лева и е определена начална цена, от която ще започне наддаването в размер на
187 500 лева, но от това не следва противоправност на действията на ЧСИ У.К. Д.. Пазарната
оценка на недвижим имот изнесен на публична продан се извършва от назначено
вещо лице, което носи съответната граждански и наказателна отговорност за
невярно заключение. Невярното заключение обаче, не следва от разликите в
стойностите дадени от две вещи лица в полза на далото по-висока пазарна
стойност, а от обективни критерии, които са били или пренебрегнати, или приети, но незачетени. Освен това, ищцата за да
обоснове противоправност на деянието за ответниците е сравнявала пазарна стойност със начална
тръжна цена, които са две различни стойности. Подлежащите на сравнение критерии са цените, от които започна наддаването и в случая
разликата не е 140 505 лева, а 46 495 лева. За разликата над тази
сума до претендираната, искът освен недоказан в
неговата цялост е недоказан и по размер.
За пълнота на мотивите съдът е длъжен да се произнесе по всички
възражения на ответниците, независимо от установена неоснователенсот на предявените искове.
По възражението да изтекла
погасителна давност. Исковата молба е подадена на 08.04.2015 г. пред СРС.
Цената на претенцията е 1000 лева, претендирани като
част от 140 505 лева. На 03.11.2016 г. ищцата е увеличала размера на
предявения иск на 140 505 лева. Публичната
продан се счита за влязла в законна сила в деня на постановяване и обявяване на
съдебен акт по ч. гр.д. № 8860/2011 г. , т.е. от 16.09.2011г. Погасителната
давност е 5 годишна и изтича на 17.09.2016
г. , поради което изменението на претенцията по размер е извършено 48 дни, след погасяване на правото на иск. От
изложеното до тук следва, че за разликата над 1000 лева до претендираната
сума от 140 505 лева, възражението за изтекла погасителна давност е
основателно.
Относно солидарността на
предявената осъдителна претенция, съдът намира следното: В уточняваща молба ищцата
е обосновала солидарността, с твърдения за съпричиняване
на вредата. Съпричиняването като институт имащ отношение
към настъпване на вредата, може да се разглежда като възражение от ответника,
основано върху твърдение за такова поведение на ищеца, което има за пряка
последица към настъпване на вредоносния резултат. Съпричиняване и
солидарност не са идентични понятия и съдебната практика ги разграничава, не само от гледна точка на пострадалия, но и
от начина на присъждане на обезщетенията. При установено съпричиняване,
съдът намалява размера на обезщетението т.е. го присъжда разделно, а при
солидарност всеки от осъдените е
отговорен за цялото. Затова претенцията за солидарност на задължението, може да
произтича само от закон или договор. Естеството на претенцията изключва
договор, поради което солидарността в случая, може да произтича само от закона. Наказателния закон регламентира съучастието
като факт, обосноваващ солидарност в гражданските претенции, но в настоящи
случай, съдът не е сезиран с присъда.
В заключение, ищцата не
доказала фактическия състав на непозволено увреждане и размера на претенцията
за вреди, като по-голямата част над -
1000 лева до претендираните 140 505 лева е
погасена по давност. Насрещното
доказване ангажира съда с доказателства, от които следва извод за материална и
процесуална законосъобразност на действията извършени от съдебния изпълнител, поради което предявените искове срещу двамата ответници
в условията на непроизтичаща от закона солидарност са изцяло неоснователни.
Страните не са претендирали
разноски в производството по делото. Ищцата е освободена от задължението да
заплати държавна такса в размер на 100 лева с определение от 20.07.2015 г. постановено
по гр.д. № 19368 по опис на СРС за 2015 г. След допуснато изменени на иска по
размер за сумата от 140 505 лева и изпращане на делото в СГС, съдът е
пропуснал за задължи ищцата със заплащане на държавна такса от 5 580.20
лева. Ищцата не е поискала освобождаване от задължение да заплати държавна
такса, по реда на чл. 83 от ГПК, поради което е останала задължена за разноски
съм СГС както за главния, така и за евентуалния осъдителен иск. Общото
задължение в размер на 11 160.40 лева, което следва да бъде присъдено по
реда на чл. 77 ГПК
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВАРЛЯ предявените от С.Г.С. *** представлявана от адв. Т.С.Г.от
САК с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване – гр.София, бул. „******,
офис 109 против У.К. Д. ЧСИ № 858 със служебен адрес гр.София, ул. „******и И.А.И.
с ЕГН********** ***, в условията на субективно съединяване, осъдителни искове за солидарното им осъждане,
ДА ЗАПЛАТЯТ сумата от 1000 лева, след изменение на иска по
реда на чл. 214 от ГПК, считано от 03.11.2016
г. сумата от 140 505 лева, претендирана като пропусната
полза по вина на ответниците, произтекла от публична продан на недвижим имот, собствен на
ищцата при цена два пъти под пазарната и в условията на евентуалност същата сума претендирана на същото основание като пропусната полза от невнесена цена по сметка
на ЧСИ за извършена публична продан по изпълнително дело № 20118580400013 в
нарушение на процесуалните правила, на основание чл. 74 от ЗЧСИ и чл. 45 от ЗЗД
и при участието на З. „А.Б.“ АД, в
качеството на трето лице помагач на ответника
У.К. Д. ЧСИ № 858 със служебен адрес гр.София, ул. „******.
ОСЪЖДА С.Г.С. *** представлявана
от адв. Т.С.Г.от САК с адрес за връчване на съдебни
книжа и призоваване – гр.София, бул. „******, офис 109, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски градски съд сумата
от 11 160.40 лева, представляваща
дължимата държавна такса в размер на 4% от цената на иска за разглеждане на главна и евентуална искова
претенция с цена над 1000 лева до претендираните 140 505 лева, на основание чл. 77 от ГПК.
Решението може а се обжалва
с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт до страните. В частта, в
която съдът е задължил ищцата за разноски по реда на чл. 77 от ГПК, съдебния
акт има характер на определение и може да се обжалва пред същия съд в едноседмичен срок от връчване на
преписа.
Съдия
при СГС