Определение по дело №1511/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 40, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

Образувано е по жалба от В. И. Х., [ЕГН], чрез адв. С. С., срещу отказ обективиран в писмо изх. № ДОИ-14/03.07.2024 г. на Д. К. – член на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ за предоставяне на информация по заявление вх. № ДОИ-14/24.06.2024 г.

Жалбоподателката отправя искане до съда за установяване противозаконния характер на оспорения отказ и за обявяване на неговата нищожност, евентуално цялостната му отмяна, поради допуснатите закононарушения при издаването му, а именно противоречие с основополагащи принципни на правни норми; неспазване на установената форма; съществени нарушения на административнопроизводствените правила; противоречие с материалноправните разпоредби; несъответствие с целта на закона.

С Разпореждане № 7589/22.07.2024 г. по настоящото дело е дадено указание на оспорващата да конкретизира, изричен отказ ли обжалва или мълчалив отказ по Заявление № ДОИ-14/24.06.2024 г.

С молба с.д. № 10779/29.07.2024 г. жалбоподателката уточнява, че чл. 37, ал 1 ЗДОИ регламентира изчерпателно условията за отказ да се предостави обществена информация, а от съдържанието на писмо изх. № ДОИ-14/03.07.2024 г. на Д. К. – член на КЕВР няма данни за наличие на основание за отказ в т. 1, 2 и 3 на чл. 37 ЗДОИ. Прави се искане до съда КЕВР да бъде задължен да се произнесе по заявление с вх. № ДОИ-14/24.06.2024 г. Не е направено уточнение, че се обжалва мълчалив отказ.

Ответникът в становище по жалбата, счита същата за недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по делото прекратено. Съображенията му са, че с Писмо изх. № ДОИ-14/03.07.2024 г. не е обективиран отказ от предоставяне на информация по Заявление вх. № ДОИ-14/24.06.2024 г. Сочи се, че с оспореното писмо са направени разяснения на заявителя по отношение на предпоставките, които следва да са осъществени и от наличието, на които зависи произнасяне на КЕВР. Счита се, че оспореното писмо не е индивидуален административен акт, който не попада в приложното поле на чл. 40, ал. 1 ЗДОИ, според който на обжалване подлежат единствено решения за предоставяне на достъп на обществена информация или отказ за предоставяне.

Съдът, като се запозна с изложеното в жалбата и приложените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Фактическа обстановка:

Жалбоподателката е сезирала ответника със заявление вх. № ДОИ-14/24.06.2024 г., с което поискал предоставянето по реда на ЗДОИ на следната информация:

1. Актовете и действията на КЕВР /с предишни наименования ДКЕВР и ДКЕР/ след издаване на Лиценз за разпределение № Л-138-07/13.08.20004 г., издавани и извършвани спрямо носителя на този лиценз относно неизпълнение на неговите задължения по т. 3.1.4.от страница 6 от 17 от лиценза.

2. Актове и действия на КЕВР, издадени и извършени спрямо „Електроразпределение – Север“ АД, поради непредоставянето от него на плановете за развитие на мрежа, дължима на основание чл. 32, точка 3 от Директива 2019/944.

С писмо изх. № № ДОИ-14/03.07.2024 г. на Д. К. – член на КЕВР жалбоподателата е информирана, че за създаването и наличието на определена категория информация, в случая произнасяне на КЕВР, е необходимо да са налице законовите условия и ред за такова произнасяне, като в случая такива не са налице, по следните съображения:

1. По отношение на твърдяното неизпълнение от „Електроразпределение – Север“ АД на задълженията по т. 3.1.4. от издадената на дружеството лицензия № Л-138-7/13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“:

Според т. 3.1.4. от лицензия № Л-138-7/13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“, когато елемент от мрежата не са собственост на лицензианта, същият ги изкупува при условията и срокове, посочени в Закона за енергетиката /ЗЕ/. По своята същност предвиденото в тази част от лицензията не представлява безусловно задължение за дружеството, което да е скрепено със санкция, тъй като клаузата не съдържа условията и сроковете за изкупуване,, а те са регламентирани в ЗЕ.

2. По отношение на непредоставяне от дружеството на плановете за развитие на мрежата по чл. 32, параграф 3 от директива /ЕС/ 2019/944:

Директивите са част от вторичното право на Европейския съюз /ЕС/, които за разлика от регламентите нямат пряко приложение на територията на държавите-членки, а следва да се транспонират в националното законодателство на съответната държава, преди да се приложи. Липсата на пряко приложение на Директива /ЕС/ 2019/944 не предполага предприемане на действия единствено въз основа на този акт на ЕС, включително и във връзка с предвидените в тази директива планове за развитие на мрежата.

По правото:

Правото на достъп до обществена информация е регламентирано в чл. 41, ал. 1 Конституцията на Република България като обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информацията от обществения сектор са уредени в ЗДОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ обществена е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Тази информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно обществена информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължения субект. Обществената информация бива официална – информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия /чл. 10 ЗДОИ/ и служебна - която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации /чл. 11 ЗДОИ/. Достъпът до официална обществена информация се осигурява чрез обнародването й, а достъпът до служебна обществена информация се предоставя по реда на този закон.

Задължени субекти според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ са държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, относно създаваната или съхраняваната от тях обществена информация, а според ал. 2 на с. р. този закон се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от: 1. публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации; 2. физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. „Публичноправна организация“ според дефиницията по § 1, т. 4 ДР ЗДОИ, е юридическо лице, за което е изпълнено някое от следните условия: а) повече от половината от приходите му за предходната бюджетна година се финансират от държавния бюджет, от бюджетите на държавното обществено осигуряване или на Националната здравноосигурителна каса, от общинските бюджети или от възложители по чл. 5, ал. 2, т. 1 - 14 от Закона за обществените поръчки; б) повече от половината от членовете на неговия управителен или контролен орган се определят от възложители по чл. 5, ал. 2, т. 1 - 14 от Закона за обществените поръчки; в) обект е на управленски контрол от страна на възложители по чл. 5, ал. 2, т. 1 - 14 от Закона за обществените поръчки; управленски контрол е налице, когато едно лице може по какъвто и да е начин да упражнява доминиращо влияние върху дейността на друго лице.

Предвид така посочените дефиниции съдът приема, че КЕВР, в качеството си на държавен орган, е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ. Исканата от заявителката информация представлява обществена такава по законовата дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, тъй като е свързана пряко с обществения живот и дава възможност гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Следователно, съобразно чл. 28, ал. 1 ЗДОИ ответникът е следвало да разгледа подаденото до него заявление и се произнесе в 14-дневен срок с решение, с което предоставя исканата обществена информация, респективно отказва предоставянето й на някое от основанията по чл. 37, ал. 1 ЗДОИ. Изключение от посоченото правило е нормативно уредено в разпоредбата на чл. 33 ЗДОИ. Съгласно нея, когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок той уведомява за това заявителя. В конкретния случай от анализа на съдържанието на писмо изх. № ДОИ-14/03.07.2024 г. на Д. К. – член на КЕВР, се разкриват белезите на уведомление по смисъла на чл. 33 ЗДОИ до заявителката, че исканата информация със Заявление вх. № ДОИ-14/24.06.2024 г., не се съхранява в КЕВР, тъй като не са били налице предпоставки за издаване на актове или предприемане на действия въз основа на т. 3.1.4. от лицензия на „Електроразпределение Север“ АД и чл. 32, параграф 3 от Директира /ЕС/ 2019/994. Жалбоподателката, макар да оспорва процесното писмо, което приема за отказ, не сочи конкретни аргументи за незаконосъобразността му по отношение на съдържащата се в писмото информация, като дори не твърди, че обратно на изложеното в оспореното писмо, информацията е налична при ответника, респ. че той знае къде е местонахождението й. Ирелевантно към предмета на спора се явява обстоятелството, че с придружително писмо към депозираната от нея жалба по електронната поща отново е поискала предоставяне на информацията по Заявление вх. № ДОИ-14/24.06.2024 г., но дори от съдържанието на същото не може да се направи извод, че жалбоподателката счита, че задължения по ЗДОИ субект разполага с исканата информация.

Предвид това съдът приема, че писмо изх. № ДОИ-14/03.07.2024 г. не представлява отказ за предоставяне на обществена информация, а има единствено уведомителен характер в съответствие с посочената в него законова разпоредба. Поисканата със Заявление вх. № ДОИ-14/24.06.2024 г. от В. И. Х. обществена информация, поради това, че същата не е създадена, събирана и съхранявана от органа, не е налична и за задължения субект не е налице задължение за нейното предоставяне. Константна е съдебната практика, че уведомлението по чл. 33 ЗДОИ няма белезите на административен акт, с него не се засягат права и законни интереси и от него не могат да произтекат неблагоприятни правни последици за адресата му, поради което не подлежи на съдебен контрол. Доколкото са били налице предпоставките по чл. 33 ЗДОИ ответният орган няма задължение да се произнесе с мотивирано решение, тъй като след като ответникът не разполага с исканата информация, той е в невъзможност да я предостави.

В гореизложения смисъл е и практиката на Върховния административен съд: Определение № 8886 от 26.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8917/2023 г., V о., докладчик съдията Т. К.; Определение № 6896 от 23.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10498/2022 г., V о., докладчик председателят В. Г.; Определение № 11099 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6336/2019 г., V о., докладчик съдията В. Г. и т.н.

По изложените съображения съдът намира, че липсва годен предмет на обжалване, с оглед което подадената жалба се явява недопустима и следва се остави без разглеждане, а производството по делото прекратено.

По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 1 АПК, Административен съд - Варна, XIV състав

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от В. И. Х., [ЕГН], чрез адв. С. С., срещу отказ обективиран в писмо изх. № ДОИ-14/03.07.2024 г. на Д. К. – член на КЕВР за предоставяне на информация по заявление вх. № ДОИ-14/24.06.2024 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1511/2024 г. по описа на Административен съд – Варна.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд София-град пред Върховния административен съд.