Решение по дело №5160/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 124
Дата: 11 януари 2023 г. (в сила от 11 януари 2023 г.)
Съдия: Галина Ташева
Дело: 20221100505160
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева

Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20221100505160 по описа за 2022 година
С решение от 24.03.22 г. по гр.д. № 47113/21 г., СРС, ГО, 76 с-в ОТХВЪРЛЯ
предявените от С. Ю. К., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „******* срещу „Н.А.Т.С.”
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, искове с
пр.осн. чл. 226, ал. 2-3 и чл. 220 от КТ, за заплащане на:сумата от 4 840,24 лева,
обезщетение за забавено връщане на трудовата книжка на работника за 13 дни от м. юни
2021г.,както и сумата от 13 031,42 лева, представляваща обезщетение за прекратяване на
трудовото правоотношение преди изтичане срока на предизвестието за 13 работни дни за
м.юни 2021г. и 22 работни дни за м.юли 2021 г.,като НЕОСНОВАТЕЛНИ
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С. Ю. К., ЕГН **********, гр. София, ж.к.
„*******, да заплати на „Н.А.Т.С.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ******* сумата от 1 536,16 лева, сторени деловодни разноски.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца с мотиви, изложени в нея.
Развиват се доводи, че решението е неправилно , незаконосъобразно и в нарушение на
съдопроизводствените правила.По иска с правно основание чл.226 ал.2 и 3 КТ-сочи,че
съдът в проектодоклада дал квалификация на иска по чл.226 ал.1 т.2 и ал.3 КТ и не го
коригирал,а приел,че ще даде правната квалификация с постановяване на решението.Така се
нарушавали правата на ищеца.Искът е неправилно отхвърлен,тъй като се доказвали
причинените вреди и причинната връзка. По иска с правно основание чл.220 ал.2 КТ
бланкетни и неясни мотиви бил отхвърлен.Счита,че ищецът е имал право да прекрати
1
трудовия договор с предизвестие и законно е упражнил това свое право.
Претендират се разноски.Направено е възражение за прекомерност на платения адвокатски
хонорар на въззиваемата страна.
Въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба ,с който я
оспорва.Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК .
По иска с правно основание чл.220 ал.2 КТ :
Видно от представения по делото трудов договор от 05.04.2021 г., същият е
сключен за неопределено време със срок за изпитване 6 месеца, съгласно чл. 70 от
КТ,уговорен в полза на работодателя. Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от КТ,
страната, в чиято полза е уговорен срокът за изпитване, може до изтичането му да прекрати
договора едностранно без предизвестие.
На 01.06.21 г.ищецът е уведомил работодателя си,че желае прекратяване на
правоотношението по взаимно съгласие,считано от 01.07.21 г.или ,ако това не се случи да се
счита за двумесечно предизвестие.Работодателят се е съгласил молбата да се счита за
двумесечно предизвестие.На 14.06.21 г.работодателят е прекратил трудовото
правоотношение на основание чл.71 ал.1 КТ.
С разпоредбите на чл. 220, ал. 1 и ал. 2 от КТ е регламентирано задължението за изплащане
на обезщетение за неспазено предизвестие, т. е. за неотработен срок на предизвестие. Когато
страната по трудовото правоотношение има право да го прекрати с предизвестие, може да го
прекрати и преди да е изтекъл срокът на предизвестието. В такъв случай, тя дължи на
другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието. Уважаването на предявения иск следва от
доказване на следните произтичащи от фактическия състав на чл. 220 КТ предпоставки:
1/наличие на прекратяване на трудовото правоотношение с въззивника, 2/ прекратяването да
е на основание, предвиждащо отправянето на предизвестие от работника или работодателя -
чл. 326 КТ или чл. 328 и сл. КТ, 3/ срокът на предизвестието да не е бил спазен, като това
изрично се посочва в заповедта за прекратяване. В конкретния случай и видно от
представените доказателства, вкл. Заповед № 00020/11.06.2021 г. и трудовата книжка на
въззивника е видно, че правоотношението му е прекратено на осн. чл. 71 КТ - без
предизвестие в срока на изпитване. Същото основание предхожда изтичането на срока на
подаденото от К. предизвестие, респ. заличава автоматично правните му последици. При
прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 71 КТ в срока на изпитване,
обезщетение за неспазен срок на предизвестие не се дължи, тъй като и отправяне на
предизвестие, което да не е спазено, не се дължи. Правилно първоинстанционният съд е
приел, че при конкуренция на основания, прилага се по- рано настъпилото. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че в настоящия спор изследване на законосъобразността
2
на дадено прекратително основание не се дължи - същото не е предмет на делото.
По иска с правно основание чл.226 ал.2 и 3 КТ :
Първоинстанционният съд е дал погрешна квалификация в доклада по делото чрез
неправилно техническо изписване на приложимите нормативни разпоредби, но същият е
разпределил доказателствената тежест съобразно действително предявените искове ,
допуснал е и събрал всички поискани от ищеца доказателств.Касае се за очевидна
фактическа грешка в определението, изразяваща се в явно несъответствие между формално
изразената и действителна воля на съда. В крайния съдебен акт предявените искове са
коректно посочени, подведени под правилната материалноправна разпоредба, така както
въззивникът - ищец ги е предявил. Неправилното изписване на правната квалификация в
проекта за доклад по делото, обективиран в определението по реда на чл. 140 ГПК, не е
повлияло върху правото на защита на въззивника - ищец и не е отнело възможността му да
проведе защитата и доказването си в съответствие с наведените от него твърдения.
Покана за връщане на трудовата книжка е изпратена с телепоща на 24.06.21
г.,оформена като непотърсена,а на 30.06.21 г.с приемо-предавателен протокол е връчена
заповедта за уволнение и трудовата книжка.
Вторият довод, на който се позовава въззивникът - ищец, намира опора в доведения от
негова страна свидетел-съпругата му, с чиито показания цели да докаже всички елементи от
фактическия състав на правото му на обезщетение. Съобразно чл. 172 от ГПК показанията
на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите,
на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в
граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители,
както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните,
се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
възможната тяхна заинтересованост.Възможна е заинтересованост на св.К.а от уважаване на
иск за получаване на съответното претендирано обезщетение.Показанията на св не са
подкрепени от други доказателства, които да затвърдят истинността им.Показанията на
свидетеля не установяват търсене на работа.
Изводите на СГС съвпадат с изводите на първоинстанционния съд относно изхода на
спора,поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна има право на разноски,такива е сторила в размер на 2400
лв.Направено е възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар,което съдът
приема за основателно,предвид фактическата и правна сложност на делото и намалява
същото на 1066 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 24.03.22 г. по гр.д. № 47113/21 г., СРС, ГО, 76 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С. Ю. К., ЕГН **********, гр. София,
ж.к. „*******, да заплати на „Н.А.Т.С.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ******* сумата от 1066 лева, сторени разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежина обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен

срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4