Р Е Ш
Е Н И Е
№ 34
гр.Бургас, 09.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20–ти наказателен състав, в публично заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира Иванова
при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 4660 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на П.К.К. с ЕГН: **********, срещу Електронен фиш за налагане на
глоба (ЕФ) серия К №... на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на
чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.3 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100
лева.
Жалбоподателката моли атакуваният фиш да
бъде отменен, тъй като не й е своевременно връчен. Оспорва и да е извършила
нарушението.
В първото провело се съдебно заседание
се явява лично и заявява, че поддържа жалбата. Отново моли за отмяна на ЕФ. Не отрича,
че колата, която е на снимковия материал в приложената преписка, е нейната,
както и че единствено тя я управлява, но категорично отрича да е нарушавала
правилата за движение, в частност да е карала с превишена скорост на сочения
пътен участък. Навежда оплаквания в насока грубо отношение от служителите в
Сектор „Пътна полиция“ при връчване на атакувания фиш.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, не изпраща представител и не взима становище по същество.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал.8 ЗДвП. Това е така, доколкото ЕФ е връчен редовно на жалбоподателя на 09.10.2019г. (видно от находящата се на 12 разписка), а жалбата е подадена чрез куриер директно в съда на 21.10.2019г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 20.12.2016г. в 11.09
часа в гр.Бургас, ПП I-9, км. 233+100 до „Гробищен парк“ в посока към улица „Транспортна“ автоматизирано
техническо средство № TFR1М 644/14, засякло
и заснело, движещ със скорост от 78 км/ч. автомобил - „Хонда Джаз” с рег. №. Мястото
на контролирания пътен участък попадало в границите на населеното място, а
отделно имало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта до 50 км/ч.
Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Клип №4574, TFR1-M № 644”. Съгласно
изготвената с посочената система снимка (л. 11-гръб), фиксираната
скорост на движение на посоченото МПС била 81 км/ч. Въз основа
на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил същия ден е издаден от Сектор „ПП” при ОД на МВР – Бургас и обжалвания понастоящем
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, на осн. чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на настоящия жалбоподател - К., собственик на МПС-то към процесния момент,
видно от представена по делото справка за собственост, е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв., като е посочено, че скоростта
следва да се счита на 78 км/ч (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на
водача).
Техническото
средство - мобилна система за видеоконтрол – „TFR-1M” с №644/14, към датата на заснемане на нарушението
било годно и калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение (л. 16)
и Протокол за проверка (л. 18).
За използването на
мобилната система за видеоконтрол бил изготвен и надлежен протокол по реда на
чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. (л.15), съдържащ всички
законоустановени реквизити.
По делото липсват
данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл.189, ал.5,
изр.2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението.
Липсват данни и за
представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП -
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира
изцяло, приложените по преписката снимки.
Относно
възражението на жалбоподателя касателно голямото разстояние във времето между
датата на нарушението и на връчването на ЕФ, съдът намира, че по-късното
издаване на ЕФ по никакъв начин не се отразява на неговата законосъобразност
или правилност. Несвоевременно връчване на ЕФ би могло да доведе до изтичане на
предвидената в закона давност, какъвто, обаче, не е настоящият случай. На
правилността и законосъобразността не се отразява и соченото грубо нарушение от
страна на служителите. Отговорността, която би могла да се търси спрямо тях,
при евентуално доказване на верността на твърденията на жалбоподателя, е по
друг ред.
От тази фактическа
обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 50 км/ч, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 28 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
По същество следва да се посочи следното.
Настъпилата законодателна промяна в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система за констатиране на нарушения на правилата по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава ЕФ. В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай - видно от приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 16) – мобилната система за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение „TRF1-М е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона, като цялостната обработка и формиране на доказателствения видеоматериал се извършва от специализирана програма, а операторът има възможност единствено за визуален преглед на качеството на заснетия видеоматериал.
В допълнение съдът следва да посочи, че в конкретния случай е представен и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, посредством които също се установява мястото на извършване на контрола, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение и др. Мястото за контрол е било обозначено /каквото е било изискването към датата на нарушението/ с пътни знаци „Б-26“ и „Е24“,видно от снимковия материал, находящ се на л.14.
С оглед всичко посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя. По делото няма спор, а и от приложената справка за собственост от Сектор „ПП“ се установява, че същият е собственик на автомобила, а съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП - собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Тъй като, както се посочи по-горе, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявена декларация за друго лице, то правилно именно собственикът в лично качество следва да бъде адресат на административното наказание.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженият му по чл.21, ал.2 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС в населено място, сигнализирани и с нарочен пътен знак В-26, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакувания ЕФ следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ......... на ОДМВР-гр.Бургас,
с който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.
182, ал.1, т.3 ЗДвП на П.К.К. с ЕГН: **********е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВО:К.А.