О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 4638
гр.Пловдив, 23.04.2019
г.
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V гр.с., в закрито съдебно заседание на 23.04.2019 г., в състав
Председател: Дафина Арабаджиева
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 5635 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „ Скуба България“
ЕООД, ЕИК: ********* против „ Нелка
Транс“ ЕООД, ЕИК ********* за признаване на установено в отношенията между
страните, че се дължат сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 18143 по описа за 2018 г. на ПРС.
От материалите по ч.гр.д.№ 18143по описа за
2018 г. на РС- Пловдив, ІІІ-ти бр. с-в, е видно, че против ответното дружество
е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за исковите суми в полза на
ищцовото дружество.
Заповедният съд е счел, че
заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 50, ал. 4 ГПК във вр. с
чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане от 12.02.2019 г. е дал указания на заявителя
по чл.415, ал. 1, т. 2 ГПК. В едномесечен срок от връчването на съобщението с
указанията е подадена настоящата искова молба.
Съобразно чл. 415, ал. 3,
предл. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т .2 ГПК съдът указва на заявителя, че може
да предяви иск за вземането си в следните случаи, когато заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът се
предявява в едномесечен срок от съобщението, като заявителят довнася дължимата
държавна такса.
С оглед така приетите
промени, предпоставка за допустимост на исковото производство в хипотезата на
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е влизането в сила на процесуалния закон и надлежното
връчване на заповедта чрез залепване по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Доколкото
исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, то същият следва
на самостоятелно основание да направи преценка връчена ли е заповедта редовно
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, доколкото това обстоятелство е законова
предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.
Длъжникът по издадената
заповед за изпълнение е юридическо лице, за което са приложими разпоредбите на
чл. 50 ГПК. Седалището и адрес на управление на търговското дружество е в *** . Именно на този адрес е направен опит за
връчването на заповедта за изпълнение, като връчителят е отразил, че при
направените посещения управителят на ответното дружество не е намерен,
като липсва отразяване за афиширан офис
на фирмата. Разпоредено е връчване по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК и след
връщането на уведомление е прието редовното връчване на съобщението на
основание чл. 50, ал. 4 ГПК.
По изрично разпореждане на
закона (чл. 50, ал. 4 ГПК) връчването чрез залепване се прилага и по отношение
на търговци и юридически лица, при спазването не на общите предпоставки по чл.
47, ал. 1 ГПК, а на тези, посочени в специалната норма на чл. 50, ал. 4 ГПК –
да не е намерен достъп до канцеларията на търговеца или да не е намерен някой,
който е съгласен да получи съобщението. Тълкуването на посочената норма налага
категоричния извод, че призоваването чрез залепване на съобщение се извършва
само ако търговецът или юридическото лице се намира на адреса на своето
управление, на който е изпратена призовката или съобщението, защото само в тази
хипотеза би могло да се очаква, че съществува „канцелария” със „служители” и
съответно при невъзможност да бъде намерен достъп до канцеларията или при
несъгласие на служителите да приемат призовката – би имало смисъл от залепване
на уведомление. При условие, че търговецът изобщо не се намира на адреса на
управление, залепването на уведомление не е необходимо, тъй като е невъзможно
да бъде постигната целта му – до търговеца да достигне информацията за
изпратената до него призовка или съобщение. В тази хипотеза приложима ще е
нормата на чл. 50, ал. 2 ГПК /виж в този смисъл решение № 126/10.11.2015 г.
по т. д. № 1825/2014 г. на II т. о. на
ВКС/.
Доколкото в случая във
върнатото съобщение е отразено, че на адреса няма афиширан офис на фирмата и
адресатът не пребивава на адреса, като информация е предоставена и от трето лице, което живее на адреса, то настоящият съдебен състав
счита, че съобщението е редовно връчено по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК. Исковият
съд, който следи служебно за предпоставките за допустимост на производството,
намира, че при това отразяване в съобщението не е било необходимо залепване на
уведомление, като съобщението е редовно връчено на датата на последното посещение на адреса.
Освен това разпоредбата на
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е специална и намира приложение при единствено при
връчени книжа в заповедното производство при условията на чл.47, ал.5 от ГПК на
страни-физически лица. В случая длъжника е юридическо лице и по отношение на
него са приложими разпоредбите за връчване визирани в чл.50, ал.1-4 от ГПК. В
резултат, от което нормата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е дефинитивно
неприложима, респективно дадените указания от заповедния съд са неправилни, тъй
като не са били налице предпоставките за предявяване на иск по чл.422 от ГПК,
съответно същия е недопустим, поради липса на правен интерес.
На следващо място следва
да се има в предвид, че искът по чл.422 от ГПК е специален установителен и има
за предмет стабилизиране на изпълнителните титули издадени в заповедното
производство, т.е. за да е допустим същия е необходимо наличието на
нестабилизирана заповед за изпълнение на парично задължение и подадено
възражение от длъжника. В случая е
налице редовно връчване на заповедта на 03.01.2019 г. по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК и неподаване на възражение в срок, като последващото процесуално действие е
издаване на изпълнителен лист, а не указания по чл. 415 ГПК.
Липсва специален
процесуален ред за предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК, когато
заповедта за изпълнение е връчена редовно на търговец по чл. 50, ал. 2 ГПК.
Оттук предявеният иск се явява недопустим, тъй като издадената заповед за
изпълнение е влязла в сила и подлежи на изпълнение.
Предвид горепосочените съображения
исковата молба ще се върне, а делото ще
се прекрати. Доколкото прекратяването касае само исковото производство, а
заповедта за изпълнение е влязла в сила, липсват предпоставки за нейното
обезсилване. След стабилизиране на определението ч. гр. д. ще се върне обратно
на съответния състав за преценка на по
нататъшни процесуални действия.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА искова молба от от „
Скуба България“ ЕООД, ЕИК: ********* против
„ Нелка Транс“ ЕООД, ЕИК ********* за признаване на установено в
отношенията между страните, че се дължат сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18143 по описа за 2018 г. на ПРС и ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по
гр. д. № 5635/2019 г. по описа на ПРС, V гр. с-в.
След стабилизиране на
определението ч. гр. д. да се върне НЕЗАБАВНО на РС Пловдив, ІІІ-ти бр. с-в,
поради отпадане на необходимостта от същото.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ