Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 117 19.06.2020г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД Търговище IV
състав
На 28 май две
хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Тодор Димитров
секретар Гинка Савова,
като разгледа докладваното от Председателя
АНД № 209 по описа на РСТ за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е.С.М. ***/20.02.2020
г. издадено от Директора на РИОСВ гр.Шумен.
Считайки същото за незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения,
жалбоподателят моли за неговата отмяна.
В с.з. жалбоподателя не се явява и не
изпраща представител.
В с.з. ответника по жалбата, чрез
процесуалният си представител гл. юрк. Е.Г.счита
същата за неоснователна и пледира за потвърждаване на наказателното
постановление.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът установи следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН и по реда на чл.60, ал.1 от ЗАНН. Същата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
На 10.01.2020 година при обход на обслужвания
район в с. Голямо Соколово, общ. Търговище, ул. „Христо Ботев“, полицейски
органи от РУ-Търговище спрели за проверка лек автомобил марка „Фиат“, с рег. №
РР 6137 ВМ, управляван от жалбоподателя. Поводът за проверката бил говор от
високоговорител монтиран на управлявания от жалбоподателя лек автомобил, с
който заявявал, че изкупува орехи, вълна, кожи и желязо. В хода на проверката
било установено, че в багажното отделение на управлявания от жалбоподателя лек
автомобил се намирали излязъл от употреба метален блок от автомобилен двигател,
метална пружина от легло и други отпадъци от метал, за които жалбоподателя
заявил, че били закупени от лице от с. Голямо Соколово, общ. Търговище. Установените
в багажното отделение метални отпадъци били с тегло от 98 кг. За извършването
на тази дейност жалбоподателят не бил регистриран по смисъла на ТЗ, като
едноличен търговец или юридическо лице. Във връзка с констатираното била
образувана полицейска преписка № ЗМ 26 от 10.01.2020 година. Във връзка с
образуваната полицейска преписка били снети обяснения от жалбоподателя Е.М.,
сведение от И.И.и обяснения от С.З.- кмет на с.
Голямо Соколово. Притежаваните от жалбоподателя метални отпадъци били
доброволно предадени с Протокол за доброволно предаване от 10.01.2020 година,
като същите били изтеглени в пункт за изкупуване на черни и цветни метали „Марекс“ ООД гр. Търговище, като се установило, че са с
тегло от 98 кг. на стойност 24.50 лева. Въз основа на тази преписка с Постановление за
отказ да се образува досъдебно производство от 17.02.2020 година, Районна
прокуратура – Търговище отказали образуването на досъдебно производство по
случая, поради което са прекратили преписката с вх. № 164/2020 година по описа
на Районна прокуратура – Търговище. Прекратяването е извършено с оглед на
ниската стойност на закупените метали и чистото съдебно минало на жалбоподателя,
като извършеното било с явно незначителна степен на обществена опасност и са го
квалифицира като малозначителен случай по чл. 9, ал.
2 от НК, като извършеното от жалбоподателя деяние съставлява административно
нарушение по ЗУО. Предвид отказа за образуване на досъдебно производство на 20.02.2020
г. Директора на РИОСВ - Шумен издал процесното
наказателно постановление, с което за нарушение на чл.133, ал.3. т. 3 от ЗУО,
във вр. с чл. 24, ал. 1 и чл. 36, ал. 2от ЗАНН, на
жалбоподателя било наложено наказание „глоба“ в размер на 1400лв.
Гореизложената фактическа обстановка се
доказа от събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания и
обясненията на жалбоподателя. В обясненията си дадени по образуваната
полицейска преписка с № ЗМ 26 от 10.01.2020 година, жалбоподателя посочва, че в
посочения ден действително е закупил от с. Голямо Соколово откритите в
багажното отделение на личният му лек автомобил с рег. № РР 6137 ВМ метални
отпадъци – излезли от употреба блок от автомобилен двигател, пружина от легло и
други метали, за които е заплатил сумата от 10 лева. Тези негови обяснения се
подкрепят както от всички писмени доказателства по делото, така и от снетите по
образуваната полицейска преписка сведения от св. Изет Изетов,
Процесното НП е издадено при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН
– „Без приложен акт административнонаказателна
преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от
съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно
производство и е препратено на наказващия орган“. В случая са доказани
предпоставките, предвидени във втората хипотеза, а именно: с постановление на Районна прокуратура -
Търговище от 17.02.2020 година по
преписка с вх. № 164/2020 година, е отказано
да се образува досъдебно
производство и преписката е препратена на РИОСВ – Шумен, като административнонаказващ
орган. Следователно за установеното
деяние е налице отказ на прокурора да се образува наказателно производство,
поради което законосъобразно и в съответствие с чл.36, ал.2 от ЗАНН, без да
е съставен АУАН е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя с
издаденото НП. Сезиращо действие спрямо АНО имат постановлението на прокурора по чл.243, ал.1
от НПК, както и постановлението на прокурора по чл.213, ал.1 от НПК, в който
смисъл е разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН.
Процесното НП е издадено от компетентен орган, в кръга на
неговите правомощия. Съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на атакуваното НП.
Възраженията на жалбоподателя са
неоснователни.
Обсъдено е и приложението на чл.28 от ЗАНН. В тази насока изводите на наказващият орган напълно се споделят от съда. В
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за „маловажни“ случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно
решение №1/12.12.2007г. на ВКС, преценката на
административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя
подлежи на съдебен контрол. За да се прецени дали един случай е маловажен, по
силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, следва да се приложи
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Съгласно константната съдебна практика при
преценката дали случаят е маловажен или не, значение имат способа и начина, по
който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от
които се е ръководел при извършване на нарушението и др., т.е. следва да бъдат
преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца във всеки
един конкретен случай.
При
отчитане налице ли е маловажен случай, съдът е извърши съвкупна преценка на
всички факти и обстоятелства. Действително се установи, че жалбоподателя
извършва тази дейност и е наясно, че следва да има регистрация по смисъла на ТЗ,
като едноличен търговец или юридическо лице. Извършеното нарушение от
жалбоподателя е формално на просто извършване и като такова за осъществяване на
фактическия състав е необходимо единствено да бъде осъществено изпълнителното
деяние. В конкретния случай законодателят в чл. 133, ал. 3, т. 3 от ЗУО –
„Наказва се с глоба от 1400 до 4000 лв. физическо лице, което: 1. предава ОЧЦМ
с битов характер без декларация за произход по чл. 39, ал. 2 или откаже да
попълни такава или е попълнило неверни сведения в декларацията; 2. предава ОЧЦМ
с битов характер на лице без разрешение или комплексно разрешително по чл. 35,
ал. 1; 3. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2016 г.)
извършва дейности с ОЧЦМ, ИУЕЕО, НУБА и/или ИУМПС без регистрация по
Търговския закон или без разрешение, ако деянието не съставлява престъпление;
4. предава ОЧЦМ, които нямат битов характер, в т. ч. по чл. 39, ал. 1; 5. (нова
– ДВ, бр. 105 от 2016 г.) получава
плащане в брой за предадени ОЧЦМ, когато общата стойност на сделките през съответната
календарна година надвишава 100 лв., т.е. законодателят е предвидил дължимо действие,
а жалбоподателят е нарушил тези разпоредби като е осъществил изпълнително
деяние, като е осъществявал тази дейност с ОЧЦМ, ИУЕЕО, НУБА, без да е регистриран
по ТЗ или без разрешение, ако деянието съставлява престъпление, т.е. не е
изпълнил дължимото по закон действие, изразяващо се в регистрация по ТЗ, като
търговец /т. 45 от ДР от ЗУО – „Търговец“ е едноличен търговец или юридическо
лице, което действа от свое име и за своя сметка при закупуване и последваща продажба на отпадъците, включително тези
търговци, които физически не притежават отпадъците/.
От извършеното деяние не е необходимо да настъпят определени общественоопасни последици, но трябва да се вземе предвид и
че липсата на такива не може да се счита за смекчаващо вината обстоятелство. По
този начин и доколкото вреди не се включват в осъществяването на състава на
конкретното нарушение, общественоопасните последици
произтичат от осъществяване на самото изпълнително деяние, тоест в конкретния
случай настъпват с бездействие от страна на жалбоподателя, при дължимо действие,
изразяващо се в регистрация по ТЗ. Настоящият състав взема предвид и факта, че
жалбоподателя извършва тази дейност, като е бил напълно наясно с това, че
трябва да има регистрация по ТЗ, като едноличен търговец или юридическо лице. В
конкретния случай безспорно е установено, че жалбоподателя не е спазил изискването
за регистрация по ТЗ, предвидена в чл. 133, ал. 3, т. 3 от ЗУО, като това се
потвърждава от събраните по делото доказателства. Констатираното нарушение и
обстоятелствата по извършване на същото разкриват една степен на обществена
опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение на разпоредбата на
чл. 133, ал. 3, т. 3 от ЗУО, отчетена от законодателя при въздигане на деянието
в нарушение.
Съдът при своята преценка за маловажност
на случая съобрази и обществените интереси, които се защитават със ЗУО, а
именно опазване на околната среда и човешкото здраве, чрез предотвратяване или
намаляване на вредното въздействие от образуването и управлението на отпадъците,
както и чрез намаляване на цялостното въздействие от използването на ресурси и
чрез повишаване ефективността на това използване. Възможността за увреждане на
човешкото здраве и околната среда при неспазване разпоредбите на закона изключват
извода за маловажност.
Обстоятелството, че нарушението е първо
също не е достатъчно, за да се обоснове неговата маловажност, доколкото същото
не разкрива белезите на "маловажен случай", същото правилно е
отчетено при ориентиране на наказанието в минималния размер.
Обжалваното
НП отговаря на материалноправните и
процесуалноправните изисквания. В наказателното постановление се съдържа
описание на действията, посредством които е извършено нарушение на чл. 133, ал.3,
т. 3 от ЗУО. В тях ясно е посочено, че на посочената дата жалбоподателят е
извършвал дейност с метални отпадъци, без да е бил регистриран по ТЗ, като
търговец /т. 45 от ДР от ЗУО/. Това обстоятелство е безспорно установено от
всички писмени доказателства, обясненията на жалбоподателя, снетите сведения от
И.И.и обясненията наС.З., дадени по образуваната
полицейска преписка № ЗМ 26 от 10.01.2020
година.
От
обективна страна съставът на процесното
административно нарушение се изразява в това правен субект - физическо лице да
е нарушило в лично качество забраната да не извършва дейности с ОЧЦМ, ИУЕЕО,
НУБА или ИУМПС, без регистрация по ТЗ, като едноличен търговец или юридическо
лице, като същото при предписано от закона дължимо действие, е осъществило
бездействие, като не се е регистрирал по ТЗ, като търговец /т. 45 от ДР на ЗУО/.
Неизпълнението на забраната, на основание чл. 133, ал.3, т. 3 от ЗУО влече
административно-наказателна отговорност на физическото лице.
От
субективна страна деянието от жалбоподателя е извършено при условията на пряк
умисъл.
Предвид гореизложената фактическа
обстановка се налага извода, че като е извършвал дейности с ОЧЦМ, ИУЕЕО, НУБА или ИУМПС,
изразяващи се в закупуване с цел препродажба на метални отпадъци, без
регистрация по ТЗ, като едноличен търговец или юридическо лице, жалбоподателя е
нарушил забраната на чл.133, ал.3, т. 3 от ЗУО, поради което правилно е
санкциониран с минималната санкция
предвидена в закона.
С оглед горното НП е издадено при
спазване на процесуалният и материален
закони, явява се законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13/20.02.2020г. на директора на РИОСВ гр. Шумен, с което на Е.С.М.
с ЕГН ********** ***, на основание чл. 133, ал. 3, т. 3 от ЗУО е наложено
наказание „глоба” в размер на 1400лв., КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Търговищкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: