Решение по дело №1084/2021 на Софийски градски съд

                                               

                                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                    №………………

    гр. София, 09.06.2021 г. 

 

                                   В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди двадесет и първа година в състав: 

                 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                                    МЛ.СЪДИЯ: И. КИРИМОВ

 

при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 1084 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 275466 от 14.11.2019 г постановено по гр. д. № 31905/2019 г на СРС, 65-ти състав, е признато за установено по исковете, предявени от С.в. АД, ЕИК*********срещу И.П.П., ЕГН **********, с правно основание  чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, че И.П.П. дължи на С.в. АД следните суми:

- сумата от 41,10 лева, представляваща главница за ползвани ВиК услуги за имот с клиентски номер *********за периода от  09.03.2016 год. до 07.11.2018 г. вкл., ведно със законната лихва от 14.03.2019 г. (датата на подаване на заявлението по ) до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 551,74 лева и за периода от 03.09.2013 г. до 05.02.2016 г. вкл. като погасен по давност.

- сумата от 42,84 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 41,10лв. за периода от 09.04.2016 г. до 07.11.2018 г., като е отхвърлен иска за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 217,82 лева и за периода от 04.10.2013 г. до 07.03.2016 г. вкл. като погасен по давност.

В срок е подадена въззивна жалба от ответника И.П.П. срещу решението в частта, с която са уважени предявените установителни искове. Излага доводи за неправилност и необоснованост на решението на СРС. Поддържа, че чрез събраните в производството доказателства не е установено, че ответникът е потребител на ВиК услуги за исковия период. Последното, доколкото не е установено, че е собственик, ползвател или наемател на имота, за който са били доставяни количества ВиК услуги възлизащи на исковата стойност. Оспорва да дължи сумите, за които съдът е приел, че не са погасени по давност и са дължими за посочената клиентска партида.

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявените искове.

Въззиваемата страна С.в. АД е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага правни и фактически доводи, че при така установеното в проведеното производство правилно и законосъобразно СРС е приел, че ответникът е потребител на ВиК услуги в имота за процесния период и дължи цената за тях. Моли за потвърждаване на решението на СРС като правилно и претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

В отговор на доводите за неправилност на постановеното решение в обжалваната част изложени в подадената въззивна жалба, съдът намира следното:

За да уважи предявените установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, СРС, 65 с-в е приел, че по делото се установява, чрез представените писмени доказателства, че ответникът е титуляр на партидата на имота, за който са доставяни количества ВиК услуги възлизащи на исковата стойност. Приел е, че съобразно действащата разпоредба на чл.198о, ал.1 от Закон за водите, страните по облигационното отношение по предоставяне на В и К услуги по смисъла на този закон и Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), са В и К операторите и потребителите. Според изразеното в постановеното решение, приложимия параграф 1, ал.1, т.2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ определя за потребители юридически и физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги.

С оглед тези разпоредби съдът е приел, че от писмените доказателства по делото е установено, че постоянния и настоящ адрес на ответника съвпада с имота, за който е доставяна  услуга от ищеца. Той е бил титуляр на партидата на имота, налице са и плащания по предходни  задължения към ищеца от страна на ответника. Предвид изложеното за процесният период, съдът е приел, че ответника е имал качеството потребител на ВиК услуги доставяни от ищеца, поради което е задължено лице за заплащане на цената им.

Така формираните изводи не се възприемат от настоящия състав.

В производството не е установено, че ответникът е собственик или ползвател на имота, за който се твърди да са доставяни количества ВиК услуги възлизащи на исковата стойност.

Действително с приложимата разпоредба на чл.198о, ал.1 от Закон за водите е предвидено, че страните по облигационното отношение по предоставяне на В и К услуги по смисъла на този закон и Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), са В и К операторите и потребителите. С параграф 1, ал.1, т.2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ са определени за потребители юридически и физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги.

В случая, чрез представената пред първата инстанция доказателства не се установява, че ответникът е собственик или ползвател на процесния имот –село Долни Пасарел, ВЕЦ Пасарел, бл.*********, с клиентски № *********при ищцовото дружество.

В производството не е установено и че ответникът е наемател на описания имот, за който се поддържа доставяне на ВиК услуги за исковия период. Според разпоредбата на чл.8, ал.9 от приложимата в случая Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е предвидено, че задължен да заплаща услугите е наемодателят, а за наемателят е предвидена само такава възможност.

Поради това, съдът не може да приеме за доказан сочения факт, че ответникът е потребител на ВиК услуги /при пълно и главно доказване, т.е. без съмнение/ от страна на ищеца комуто правилно е разпределена доказателствена тежест в процеса от страна на СРС с доклада по делото.

С оглед това изложените от ответника доводи за липса на облигационни отношения с ищеца във връзка с доставени и ползвани ВиК услуги в имота са основателни.

Неправилно СРС е приел, че ответникът е потребител на Вик услуги и че същият е обвързан от общите условия на оператора. Предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Поради разминаване изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде отменено в частта на уважаване на исковете.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на въззиваемата страна са деловодните разноски на въззивника  в размер на 330.00 лв. според представения списък за настоящата инстанция.

Водим от горното, СЪДЪТ

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 275466 от 14.11.2019 г постановено по гр. д. № 31905/2019 г на СРС, 65-ти състав, в частта, с която е признато за установено по исковете, предявени от С.в. АД, ЕИК*********срещу И.П.П., ЕГН **********, с правно основание  чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, че И.П.П. дължи на С.в. АД следните суми:

- сумата от 41,10 лева, представляваща главница за ползвани ВиК услуги за имот с клиентски номер *********за периода от  09.03.2016 год. до 07.11.2018 г. вкл., ведно със законната лихва от 14.03.2019 г. (датата на подаване на заявлението по ) до окончателното плащане,

- сумата от 42,84 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 41,10лв. за периода от 09.04.2016 г. до 07.11.2018 г., както и в частта, с която И.П.П., ЕГН ********** е осъден да заплати на С.в. АД, ЕИК*********сумата от 8,18 лева, разноски в заповедното производство, както и сумата от 53,35 лева, разноски в исковото производство по съразмерност, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни предявените от С.в. АД, ЕИК*********срещу И.П.П., ЕГН **********, искове по чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл.198о, ал. 1 ЗВ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване съществуването на парично вземане за сумата от 41,10 лева, представляваща главница за ползвани ВиК услуги за имот с клиентски номер *********за периода от  09.03.2016 год. до 07.11.2018 г. вкл., ведно със законната лихва от 14.03.2019 г. (датата на подаване на заявлението по ) до окончателното плащане и за сумата от 42,84 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 41,10лв. за периода от 09.04.2016 г. до 07.11.2018 г.

ОСЪЖДА С.в. АД, ЕИК*********да заплати на И.П.П., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 330.00 лв.-разноски за въззивната инстанция.

Настоящото решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

                                                           

                                                            

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.