Р Е
Ш Е Н И Е
№2580/15.5.2014г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на петнадесети април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря О.Ж., като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 16643 по описа
на Варненски районен съд за 2013 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано, въз основа на искова молба вх. № 29973/14.11.2013 г. от А.Г.Г.,
ЕГН: **********,*** срещу Л.Н.П., ЕГН: **********,***, с искане до съда да
постанови решение, с което да осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 705.87 лева, представляваща
обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
13.09.2012 год. до окончателното изплащане на задължението и 25 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, всички причинени в резултат на нанесена
от ответника на ищеца средна телесна повреда на
13.09.2012 г., изразяваща се в прободно
– порезно нараняване на дясна предмишница, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
деликта – 13.09.2012 г. до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба се излага, че със споразумение, одобрено по
НОХД № 3341/2013 г. на ВРС, ответникът е признат за виновен за това, че на
13.09.2012 г. е причинил на ищеца средна телесна повреда. Твърди се, че в
резултат на деянието ищецът е претъртял вреди –
имуществени /подробно, описани в исковата молба/ и неимуществени такива /болки
и страдания/.
Ответникът - Л.Н.П., не депозира писмен отговор в срока по
чл. 131 ГПК. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, изразява
становище за неоснователност на размера на претендираното обезщетение.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Със споразумение по НОХД № 3341 по
описа на ВРС за 2013 год.Л.Н.П. е признат за виновен за това, че на 13.09.2012
год. е причинил на А.Г.Г. средна телесна повреда, изразяваща се в прободно – порезно нараняване на дясната мишница, с раневи канал, ангажиращ кожа, подкожие
и увреждащо лъчевия нерв, което увреждане е причинило трайна затруднениена движенията на десния горен крайник да период
повече от тридесет дни, а именно – не по- малко от пет месеца.
Видно от Решение № 1967/ 15.05.2013
год. на А.Г.Г. е определена степен на нетрудоспособност – 50 %, за периода до
01.05.2014 год.
Видно от представената на л. 28
фактура, на 15.09.2012 год. А.Г.Г. е заплатил в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД,
клиника по ортопедия и травматология, потребителска такса в размер на 10.80
лв., за времето от 13.09.2012 год. до 15.09.2012 год.
Видно от представените на л. 29 фактура
и касов бон, на 15.09.2012 год. А.Г.Г. е заплатил сумата от 11.50 лв. –
стойността на фиксатор за горен крайник.
Видно от представените на л. 30 фактура
и касов бон, на 24.09.2012 год. А.Г.Г. е заплатил сумата от 4.10 лв. –
стойността на бинт 10 х
Видно от представените на л. 31 фактура
и касов бон, на 29.09.2012 год. А.Г.Г. е заплатил сумата от 11.10 лв. –
стойността на 6 бр. спринцовки, 6 бр. игли, 25 бр. ампули „Милгама“,
10 бр. ампули „Нивалин“.
Видно от представените на л. 32 фактура
и касов бон, на 01.10.2012 год. А.Г.Г. е заплатил сумата от 21.40 лв. –
стойността на 12 бр. спринцовки, 12 бр. игли, 25 бр. ампули „Милгама“, 10 бр. ампули „Нивалин“.
Видно от представените на л. 33 фактура
и касов бон, на 07.10.2012 год. А.Г.Г. е заплатил сумата от 53.71 лв. –
стойността на 25 бр. спринцовки, 24 бр. игли, 10 бр. ампули „Нивалин“.
Видно от представенитена
л. 34 фактура и касов бон, на 13.10.2012 год. А.Г.Г. е заплатил сумата от 44.66
лв. – стойността на 20 бр. спринцовки, 20 бр. игли, 10 бр. ампули „Нивалин“.
Видно от представените на л. 35 фактура
и касов бон, на 23.10.2012 год. А.Г.Г. е заплатил сумата от 41.25 лв. –
стойността на 11 бр. ампули „Милгама“.
Видно от представените на л. 36 фактура
и касов бон, на 25.10.2012 год. А.Г.Г. е заплатил сумата от 43.00 лв. –
стойността на 2 опаковки „Нивалин“.
Видно от представените на л. 29 фактура
и касов бон, на 15.09.2012 год. А.Г.Г. е заплатил сумата от 69.00 лв. –
стойността на 1 бр. ортеза НА -34.
Видно от представените на л. 36 фактура
и касов бон, на 03.11.2012 год. А.Г.Г. е заплатил сумата от 13.00 лв. –
стойността на лекарствен препарат.
Видно от представените на л. 39 фактура
и касов бон, на 23.11.2012 год. А.Г.Г. е заплатил сумата от 112.82 лв. –
стойността на 90 бр. капсули витамин Е, 60 бр. таблетки „Тебокан“,
60 бр. таблетки „Агапурин“, 100 бр. капсули „Милгама“.
Видно от представените на л. 40 фактура
и касов бон, на 28.11.2012 год. А.Г.Г. е заплатил сумата от 13.53 лв. –
стойността на 1 бр. „Контратубекс“.
Видно от представените на л. 41 фактура
и касов бон, на 14.12.2012 год. А.Г.Г. е заплатил сумата от 17.75 лв. –
стойността на 1 бр. „Липоемулсия“ 200 мл., Витамин А,
Кловейт крем, кутия – 200 гр. Видно от представените на л. 42 фактура и касов бон, на
41.12.2012 год. А.Г.Г. е заплатил сумата от 5.50 лв. – стойността на 1 бр. Ибутоп гел.
Видно от представените на л. 43 фактура
и косов бон, на 23.01.2012 год. и 23.01.2013 год. А.Г.Г. е заплатил сумите от
78.01 лв. и 51.84 лв. – стойността на 60 бр. таблетки „Агапурин“,
Бевит форте, 20 бр. таблетки „Нивалин“,
60 бр. таблетки „Тебокан“, 20 бр. таблетки „Нивалин“.
Видно от представените на л. 44 фактура
и касов бон А.Г.Г. е заплатил цена за 4 нощувки в ХК Вършец сумата от 100 лева.
Видно от представения на л. 45 касов
бон /идентичен с този приложен на л. 46/ на 13.02.2013 год. ДКЦ „Света Марина“
е заплатена сумата от 2.90 лв. – такса ЕМГ.
От заключението на вещото лице по
изготвената в рамките на производство съдебно – медицинска експертиза,
неоспорено от страните, което се кредитира от съда като компетентно и безспристрастно, се установява, че ищеца е получил прободно – порезното нараняване на дясната мишница и
повърхностна порезна рана по горната устна. прободно
– порезното нараняване на дясната мишница на ищеца е резултат от удар с или
върху тъп предмет с остър връх и един режещ ръб; порезната рана по горната
устна е резултат от удар с или върху предмет с режещ ръб; извършено е
оперативно лечение – ляв на лъчевия нерв на десния горен крайник; травмата на
десния лъчев нерв е обусловила трайно затруднение на движенията на десния горен
крайник, за период надхвърлящ един месец; рехабилитационните
процедури продължават и към настоящия момент, като е налице контрактура
на киткова става и невъзможност за разгъване на
четвърти пръст на дясната ръка; лекарствените средства и консумативи, описани в
приложените по делото фактури, са наложителни при това увреждане; в рамките на
месеци –максимум година уврежданията ще изчезнат.
От заключението на вещото лице по
изготвената в рамките на производство съдебно – психиатрична експертиза,
неоспорено от страните, което се кредитира от съда като компетентно и безспристрастно, се установява, че в резултат на процесния
инцидент А.Г.Г. е с емоционални и психически последици, отговарящи на тревожно
– депресивно състояние; в резултат от инцидента е емозионално
лабилен, раздразнителен, с понижено настроение и малоценостни
изживявания, свързани с бъдещата си реализация; необходимо е провеждане на
свесен тип лечение – психотерапия с медикаментозно лечение, каквото не е провеждано към датата на изготвяне на
заключението.
По делото са ангажирани гласни
доказателства, чрез разпит на свид. * и *.
От показанията на свид.
*, които се кредитират от съда при условията на чл. 172 ГПК, се установява, че
лечението на ищеца в домашни условия е продължило около 5 – 6 месеца, при
невъзможност сам да се обслужва, в т. ч. къпане, хранене. Първоначално е нямал
болки, след това са се появили. В този период е приел между 380 – 400 бр.
инжекции, предписани по схема. Около 1 – 2 месеца е бил гипсиран, а след това –
повече от 6 месеца е носил шина. Все още посещава рехабилитационни
процедури и не работи. След инцидента е станал нервен и избухлив.
От показанията на свид.
** се установява, че след инцидента ищеца се е оплаквал от болки. Около 6
месеца налице е невъзможност да си мърда пръстите, да се храни самастоятелно.
Гореизложената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Предявен е иск, с правно основание основание
чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца
е да установи, в условията на пълно и главно доказване, извършено от ответника
неправомерно деяние /действие или бездействие/, в резултат на което на ищеца са
причинени вреди от посочените вид и размер. В тежест на ответника е да установи
положителните факти на които основава възраженията си, в т. ч. и погасяване на
задължението.
В
настоящото производство е налице споразумение от 03.07.2013 год., постановено
по НОХД № 3341 по описа на Варненски районен съд за 2013 год., ХХVІІІ състав.,
което обвързва съда, разглеждащ гражданскоправните
последици от деянието, по отношение на визираните в чл. 300 ГПК обстоятелства,
поради което и настоящия състав приема за безспорно установени факта на
извършеното от Л.Н.П. деяние – причинена средна
телесна повреда, изразяваща се в прободно – порезно
нараняване на дясната мишница, неговата противоправност
- неспазване на правилото да не се вреди другиму както и вината на деликвента
във формата й на пряк умисъл.
В резултат на осъщественото от ответника неправомерно деяние
е увреден лъчевия нерв на десния горен крайник на
ищеца, което е обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Фактическият състав
на деликта, предвиден в чл. 45 ЗЗД, е осъществен, поради което и следва да се приеме, че за ищеца е
възникнало правото да претендира обезщетение за настъпилите вреди.
Относно размера на
обезщетението за неимуществени вреди:
От представените по делото писмени
доказателства и изслушаната и приета СМЕ, се установява, че като
пряка и непосредствена последица от травматичните увреждания ищецът е извършил
разходи за такси в здравни заведения и медикаменти в общ размер на 602.97 лева
/сбора от представените от л. 28 до л. 45 разходно – оправдаелни
документи/.
Същевременно, липсват данни на връзката между разглежданото
травматично увреждане и посещението на ищеца в хотел в гр. Вършец през м. май
2013 год. Не са ангажирани доказателства за предписани и проведени в комплекса рехабилитационни процедури. Липсата на причинно –
следствена връзка обуславя извод за неоснователност на претенцията за
присъждане на сумата от 100. 00 лева – цена за 4 нощувки в хотелски комплекс.
По изложените съображения се налага извода, че предявеният иск за присъждане
на сумата от 602.97 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди се явява основателен
и следва да бъде уважен, като претенцията за присъждане на горницата над тази
сума до пълния заявен размер от 705.87 лв. следва да бъде отхвърлена, на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД основателна е и акцесорната претенция за присъждане за законна лихва върху главницатае от 602.97 лв., за периода от датата на деликта – 13.09.2012 год. до окончателното изплащане на
задължението.
Относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди:
По отношение на размера на претенцията за присъждане на обещетение за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съобразно константната съдебна практика в понятието
„неимуществени вреди" се включват всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в
своята цялост негативни емоционални изживявания на увреденото лице, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но
създаващи социален дискомфорт за определен период от
време и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му
състояние, както и разбирането. При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, следва да бъдат отчетени характера и степента на
физическото увреждане, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, възрастта на увреденото лице, отраженията в психиката му и моралните
страдания, икономическата обстановка и др.
В конкретната хипотеза, от представените по делото
доказателства /СМЕ, свидетелски показания, медицинска документация/ се
установява, че причиненото увреждане е наложило незабавна лекарска намеса,
оперативна намеса, медикаментозно лечение и рехабилитационни
процедури, които продължават и до настоящия момент. Всичко това освен със
физически болки е съпроводено и с последващ дискомфорт.
Телесното увреждане е обусловило затруднено движение на дясната ръка, което
обстоятелство от своя страна е създало допълнителни неудобства на пострадалото
лице – невъзможност ищецът да се обслужва и храни сам. Следва да бъде
съобразено и, че травматичните увреждания все още не са отшумели напълно. Налице
са и негативни последици по отношение на психичното здраве на пострадалото лице
– от данните по делото /СПЕ, свидетелски показания/ се установява поява на раздразнителност и тревожност в характера, отключване на
депресивно състояние, които все още не са отшумели и от своя страна налагат
необходимост от допълнително лечение. При определяне на размера на обезщетението,
следва да бъде отчетено и обстоятелството, че деликвента е извършил деянието
умишлено.
Горното налага извода, че дължимото на ищцата обезщетение за
причинените и, в резултат на деликта, вреди е в
размер на 20000.00 лева.
По изложените съображения се
налага извода, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, всички настъпили в резултат на неправомерното действие от страна на
ответника, изразяващо се в неизпълнение на задължението за настаняване
на безстопанственото куче в приют, в
размер на 20000.00 лева, е основателен и следва да бъде уважен., като претенцията за присъждане на горницата над тази сума
до пълния заявен размер от 25000 лв. следва да бъде отхвърлена, на основание
чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД основателна е и акцесорната претенция за присъждане за законна лихва върху
главницата от 20000 лв. и 20000.00 лева, за периода от датата на деликта – 13.09.2012 год. до окончателното изплащане на
задължението.
С оглед изхода на спора и
отправеното искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 657.22 лева, представляваща извършени по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС сумата от
1049.95 лева, представляваща дължима държавна такса и заплатен депозит за
изготвяне на СМЕ и СПЕ, определени съобразно уважената част на иска.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Л.Н.П.,
ЕГН: **********,*** да заплати на А.Г.Г.,
ЕГН: **********,*** сумите от 602.97 лв. /шестстотин и два лева и 97 ст./,
представляваща обезщетение за имуществени вреди и 20000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, всички настъпили в резултат на причинена от ответника на
12.09.2012 год. в гр. Варна средна телесна повреда,
изразяваща се в прободно – порезно нараняване на
дясната мишница, ведно със законната лихва върху тези главници за
периода от датата на деликта – 12.09.2012 год. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Г.Г.,
ЕГН: **********,*** срещу Л.Н.П., ЕГН: **********,*** искове за заплащане на
горницата над присъдените 602.97 лв. /шестстотин и два лева и 97 ст./ до пълния заявен размер от 705.87 лв. /седемстотин и пет лева и 87 ст./, представляваща
обезщетение за имуществени вреди и за горницата над присъдените 20000 /двадесет хиляди/ лева до пълния
заявен размер от 25000 /двадесет и пет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, всички
настъпили в резултат на причинена от ответника на 12.09.2012 год. в гр. Варна средна телесна повреда, изразяваща се в прободно
– порезно нараняване на дясната мишница, ведно със законната лихва
върху тези главници за периода от датата на деликта –
12.09.2012 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Л.Н.П., ЕГН: **********,*** да заплати на А.Г.Г., ЕГН: **********,*** сумата от 657.22
лв. /шестстотин петдесет и седем лева и 22 ст./, представляваща извършени по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на иска, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Л.Н.П., ЕГН: **********,*** заплати
на по сметка на Варненски районен съд сумата от 1049.95
лв. /хиляда четиридесет и девет лева и 95 ст./, представляваща дължима
държавна такса и заплатен депозит за изготвяне на СМЕ и СПЕ, определени
съобразно уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: