Решение по дело №4200/2015 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2069
Дата: 22 декември 2015 г. (в сила от 20 февруари 2016 г.)
Съдия: Иван Георгиев Дечев
Дело: 20152120104200
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юни 2015 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2069                              22.12.2015 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                                 ХХ граждански състав

На трети декември                                         две хиляди и петнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                 

 

при секретар С.А. 

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 4200/2015г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:      

 

 

               Производството по делото е образувано по искова молба на П.Н.В., ЕГН **********, с адрес *** против ”Имунитас” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.”Александър Велики” 57, ет.5, ап.12, представлявано от управителя М. М. Д.. С няколко поредни уточнения на исковата молба ищецът е заявил, че предявява иск за вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение № 1555/04.05.2015г. по ч.гр.дело № 2461/2015г., а именно: сумата от 775.24 лв., заедно с допълнително възнаграждение от 0.6 % за всяка година трудов стаж, общо представляващи брутната стойност на неплатено трудово възнаграждение, за периода от 06.02.2015 г. до 31.03.2015 г., за изпълняваната длъжност „********”, НКПД 52120003, платимо ежемесечно-до 25-то число на следващия полагането на труда месец, по срочен трудов договор № 00000001 от 05.02.2015 г., със срок на действие до 31.07.2015 г.,  ведно със законната лихва върху сумата от подаването на заявлението-22.02.2015 г. до окончателното изплащане на задължението. Твърденията са, че между страните е сключен трудов договор от 05.02.2015г., по който ответният работодател не е заплатил на работника възнаграждението за периода от 06.02.2015г. до 31.03.2015г. За сумите е издадена заповед за изпълнение 1555/04.05.2015г. на БРС по ч.гр.дело 2461/2014г., с която заповедният съд, тълкувайки изявленията на ищеца и приложените документи, е присъдил 775.24 лева трудово възнаграждение ведно с 0.6% добавка за всяка година трудов стаж.

               Ответното дружество не е представило отговор в срока по чл.131 ГПК и не се представлява пред съда.

               В съдебно заседание ищецът изрично уточни, че трудовият му стаж е 31 години, 3 месеца и 9 дни. Представи доказателства, че вече са му заплатени с пощенски запис 318.80 лева и затова претендира ответникът да се осъди да му заплати остатъка от сумата.

               При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

               Искът е частично основателен.

               Безспорно се установява, че ищецът е сключил с ответното дружество трудов договор от 05.02.2015г., по силата на който е изпълнявал длъжността ”********”. Срокът на договора е до 31.07.2015г. Уговорено е основно трудово възнаграждение от 440 лева, както и добавка от 0.6% възнаграждение за всяка година трудов стаж.

               За процесния период от 06.02.2015г. до 31.03.2015г. се дължи основно брутно възнаграждение от общо 775.24 лева /колкото е присъдил и заповедният съд/.  Ищецът има стаж от 31 години, 3 месеца и 9 дни. Според обема на стажа съдът изчисли, че за месец на ищеца се полага възнаграждение за прослужено време в размер на 82.50 лева. Ищецът е отработил целия месец март, поради което му се дължи пълен размер на това допълнително възнаграждение от 82.50 лева. Работил е от 06.02.2015г. до 28.02.2015г., ето защо за м.февруари му се дължи съответно допълнително възнаграждение за стаж от 67.75 лева. Следователно работодателят дължи на ищеца следните брутни месечни възнаграждения: за февруари 2015г. /от 06.02./ в размер на 507.75 лева и за март 2015г. в размер на 522.50 лева. Общият размер на брутното възнаграждение е 1030.25 лева /в това число и добавката за прослужено време/.

               Съдът по реда на чл.162 ГПК извърши собствени изчисления с помощта на изчислителна програма в електронен сайт за това на колко възлиза размера на нетното трудово възнаграждение за всеки от месеците, след приспадане на публичните задължения за данъци и осигуровки. За месец февруари се дължи нетно възнаграждение от 398.03 лева, а за месец март се дължи от 409.59 лева. Общото нетно възнаграждение се равнява на 807.62 лева.

               Ищецът изрично признава, че след завеждане на делото работодателят му е изплатил частично сумата от 318.80 лева. За заплащане на тази сума е представено и писмено доказателство – пощенски запис. На основание чл.235, ал.3 ГПК извършеното плащане следва да се вземе предвид от съда и да се зачете. Следователно, от дължимите общо 807.62 лева следва да се приспаднат вече платените 318.80 лева. Налага се извод, че работодателят остава да дължи още 488.82 лева нетно трудово възнаграждение за посочения период.

               По горните съображения следва да се постанови решение, с което се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 488.82 лева нетно трудово възнаграждение за периода от 06.02.2015г. до 31.03.2015г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. За горницата над тази сума до цялата сума, присъдена със заповедта, а именно 1030.25 лева брутно възнаграждение /сбор от 775.24 лева основно възнаграждение и 0.6% допълнително възнаграждение за всяка година стаж/ искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

               На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът трябва да се осъди да заплати на съда такса от 50 лева за разглеждане на исковете, от които 25 лева такса, присъдена със заповедта за изпълнение и 25 лева такса в исковото производство.

               Така мотивиран Бургаският районен съд

 

                                        Р Е Ш И:

 

               ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”Имунитас” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.”Александър Велики” 57, ет.5, ап.12, представлявано от управителя М. М. Д., че дължи на П.Н.В., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 488.82 лева /четиристотин осемдесет и осем лева и осемдесет и две стотинки/ нетно трудово възнаграждение за периода от 06.02.2015г. до 31.03.2015г. по срочен трудов договор № 00000001 от 05.02.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаването на заявлението22.02.2015г. до окончателното изплащане на задължението, което вземане е пресъдено със заповед за изпълнение 1555/04.05.2015г. на БРС по ч.гр.дело 2461/2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над тази сума до цялата претендирана сума от 1030.25 лева брутно възнаграждение /сбор от 775.24 лева основно възнаграждение и 0.6% допълнително възнаграждение за всяка година стаж/.

               ОСЪЖДА ”Имунитас” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.”Александър Велики” 57, ет.5, ап.12, предсвтавлявано от управителя М. М. Д. да заплати по сметка на БРС държавна такса от 50 лева /петдесет лева/, която е сбор от 25 лева такса в заповедното дело и 25 лева такса в исковия процес.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала:

СА