№ 620
гр. Пазарджик, 19.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселка Златева
при участието на секретаря Елена Пенова
Сложи за разглеждане докладваното от Веселка Златева Гражданско дело №
20215220104427 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:20 часа се явиха:
За ищцовото дружество – редовно призовани, се явява адв. Мария
Попова, надлежно упълномощена.
Ответницата В.К., редовно призована, се явява лично.
АДВ.ПОПОВА: - Моля да се даде ход на делото.
ОТВЕТНИЦАТА: - Предоставям на съда.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :
На основание чл. 143 от ГПК се ПРИСТЪПИ КЪМ ИЗЯСНЯВАНЕТО
МУ ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА.
АДВ. ПОПОВА: - Поддържам исковата молба.
ОТВЕТНИЦАТА : - Признавам, че дължа тези пари, но исках някак си
на разсрочено плащане да стане.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ПРИСТЪПИ КЪМ
ИЗЛАГАНЕ НА ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:
В исковата молба против ответницата ищецът твърди, че със заявление
по реда на чл.410 от ГПК предявил искане за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу ответницата, във връзка с което
било образувано ч.гр.д.№ 20215220103465 по описа на PC Пазарджик, като
1
съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която било
постъпило възражение от длъжницата-ответница по настоящия иск, поради
което за ищцовото дружество възникнал правен интерес от предявяване на
настоящия установителен иск.Сочи се, че със заявлението по чл.410 от ГПК
било заявено, че ответницата дължала сума в размер на 1204,78 лева, както и
законовата лихва за забава, считано от 01.10.2021г. до окончателното
изплащане на вземането. Дължимата сума се основавала на договорено между
ищеца и ответницата извънсъдебно писмено споразумение от 15.01.2019г, по
силата на което В.К. се задължила доброволно да заплати на дружеството
сума в размер на 1204,78 лева, представляваща сумата от дължимо от нея
обезщетение по чл.221 ал.2 от КТ в размер на 1183,20 лв. и по сума от 21,58
лв., която тя дължала по обходен лист. Със Заповед №23/15.10.2018г.
трудовото правоотношение на ответницата с ответното дружество било
прекратено на основание дисциплинарно уволнение по реда на чл.330, ал.2,
т.6 от КТ, като със същата заповед било начислено и обезщетение, което
ответницата дължала в полза на работодателя по чл.221, ал.2 от КТ в размер
на 1183,20лв. Освен това същата била задължена и със сумата по обходен
лист в размер на 21,58лв. На ответницата била изпратена покана изх.
№3/02.01.2019г. за доброволно плащане на дължимите от нея суми, като в
резултат на проведените разговори на 15.01.2019г. между страните било
постигнато и подписано споразумение, по силата на което ответницата се
задължавала да внесе в касата на дружеството на четири вноски дължимата от
нея сума както следва:
-първа вноска в размер на 300 лева до 31.01.2019г.
-втора вноска в размер на 300 лева до 28.02.2019г.
-трета вноска в размер на 300 лева до 31.03.2019г.
-четвърта вноска в размер на 304.78 лева до 30.04.2019г.
Тъй като до момента В.К. не била изпълнила задълженията си съгласно
сключеното споразумение от 15.01.2019г., въпреки, че била канена да
изпълни задължението си, дружеството подало искане по реда на чл.410 от
ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. До
момента ответната страна не била изпълнила задължението си.
Ето защо ищецът моли съда да постанови съдебен акт, с който да
признае за установено, че ответницата В. СТ. К., ЕГН ********** дължи на
„Тролейбусен транспорт-Пазарджик” АД - гр. Пазарджик, ЕИК *********, по
сключено споразумение от 15.01.2019г. сума в размер на 1204,78лв., както и
законната лихва върху тази сума считано от 01.10.2021г. до окончателното и
изплащане за което била издадена и заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 20215220103465 по описа на PC Пазарджик.
Претендира се присъждане в полза на дружеството на сторените по
делото разноски.
Представени са писмени доказателства. Формулирани са
2
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата по иска не е депозирала писмен
отговор.
При тези данни съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл.
415 вр. с чл. 422 от ГПК.
АДВ. ПОПОВА: – Нямам възражение по доклада на съда. Да се
приключи делото, като моля предвид направеното признание на иска от
страна на ответницата да прекратите съдебното дирене и постанови решение
при признание на иска, съобразно разпоредбата на чл. 237 от ГПК. Нямам
искания.
ОТВЕТНИЦАТА: - Да се приключи делото. Нямам искания.
Съдът, като взе предвид изложеното признание на иска от страна на
ответницата в днешното съдебно заседание намира, че следва да бъде
прекратено съдебното дирене и следва да се постанови по делото решение
при признание на иска, съобразно чл. 237 от ГПК. Предвид изложеното и като
счете делото за изяснено от фактическа страна
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. ПОПОВА: – Уважаема госпожо съдия, моля да постановите
съдебно решение, като вземете предвид днес направеното признание на иска
от страна на ответницата и моля да се произнесете в този смисъл, като имате
предвид и приложените по делото писмени доказателства.
ОТВЕТНИЦАТА: - Както казах признавам, че дължа парите.
СЪДЪТ обяви, че ще произнесе съдебния си акт, съобразно
разпоредбата на чл. 237 от ГПК – при признание на иска, в установения в
закона едномесечен срок.
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 14.25 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
3