Р Е Ш Е Н
И Е
260678/15.6.2021г.
гр.Варна,
15.06.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският районен съд, първи наказателен
състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ДИМОВА
при
секретаря Петя Георгиева, като
разгледа докладваното от председателя АНД № 5209 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от „Ел. Стил“ ЕООД-гр.Варна срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система серия Г № 0021211 на ОД на МВР-
Варна, с който на основание чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ на дружеството е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 483,
ал.1, т.1 от КЗ.
Дружеството-жалбоподател счита
обжалвания ел. фиш за незаконосъобразен и необоснован, издаден при съществени
нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби. Оспорва фактическите констатации в ЕФ и намира извършването на
административно нарушение за недоказано. Твърди, че обжалваният електронен фиш
не съдържа описание на нарушението от фактическа страна. Оспорва и техническата
изправност на използваното автоматизирано техническо средство. Намира, че е
наказан два пъти за едно и също деяние, тъй като му е бил издаден и втори ел.
фиш за същото нарушение, но извършено с разлика от две минути във времето. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.
В съдебно заседание санкционираното дружество, редовно
призовано, изпраща процесуален представител- адв.Д., който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител. Депозира писмени бележки, в които изразява
становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без
уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че
жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е
подадена от надлежно
легитимирана страна – наказаното юридическо
лице, в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП, приложим по
препращане от чл.647, ал.3 от КЗ и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна, по следните
съображения:
Въз основа всички събрани по
делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 07.03.2020г.
товарен автомобил марка „Санг Йонг Актион“ с рег.№В 3916 НК, собственост на „Ел. Стил“ ЕООД, се движел в кв.Възраждане-2 в гр.Варна. В 13,22 часа, на място с
координати 43.235937, 27.881703 автомобилът преминал покрай автоматизирано
техническо средство SD2D0013, което фиксирало автоматично
регистрационните номера на МПС, които нямат сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Техническото средство отчело липсата на такава
застраховка за процесния автомобил и заснело същия. Впоследствие бил установен собственикът на превозното
средство и за установеното по този начин нарушение на
дружеството-жалбоподател бил издаден
обжалваният електронен фиш с който на основание чл.638 ал.4 във вр. с чл. 638
ал.1 т.2, вр. с чл. 461 т.1 от КЗ му била
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., за нарушение на чл. 483 ал.1
т.1 от КЗ,
за това, че на процесните дата и място е било установено управление
на МПС- товарен автомобил марка „Санг Йонг Актион“ с рег.№В 3916 НК, регистрирано
в Р България, което не е спряно от движение и за което няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа приобщените по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства, а също и от приобщените като веществени
доказателства фотоснимки.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ задължава всяко лице, което притежава
моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение, да сключи договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Нормата предоставя възможност застрахователен
договор да бъде сключен и от всяко друго
лице, различно от собственика на моторното превозно средство. За неизпълнение
на това задължение в чл. 638, ал.1 от КЗ е предвидена специална санкция, а
според четвъртата алинея на цитираната норма когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, предвидената санкция
се налага на собственика на
моторното превозно средство.
В Кодекса за
застраховането е предвидена възможност за установяване на нарушения от вида на
процесното с автоматизирано техническо средство- по силата на чл.
647, ал. 3 КЗ в случаите, когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по
реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно
средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в
14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция
по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата
не се прилага.
Предвид
приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство
„Система за автоматично разпознаване (идентификация) на регистрационни номера
(САИРН)“- АИС „Трафик“ с №SD2D0013 съдът приема за безспорно установено, че на
посочените дата и час процесният автомобил се е движел в кв.Възраждане-2 в гр.Варна. Използваното автоматизирано техническо
средство е пътна радарна система тип m*SpeeDet 2
D за контрол на скоростта на МПС с възможност за заснемане и автоматично
разпознаване на рег. номера. От служебно
изисканите Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133,
валидно до 20.02.2028г. и Допълнение №18.07.55133.1 Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване, се установява, че АТС е одобрен тип средство за
измерване тип пътна радарна система, притежаваща възможност за автоматично
разпознаване на регистрационни номера и отговаря на метрологичните изисквания.
По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез посоченото автоматизирано
техническо средство, от който е видно, че е било установено движението именно
на автомобила, във връзка с който е издаден обжалвания електронен фиш.
Доколкото посочените снимки са изготвени със система,
заснемаща
и записваща датата, точния час на нарушението
и регистрационния номер на моторното превозно средство, същите се явяват веществени доказателства по смисъла на чл.189, ал.15 от
ЗДП. Предвид това съдът намира, че процесният автомобил действително е бил в
движение на посочените в ЕФ дата и място.
От приложената
по делото справка от Гаранционен фонд е видно, че към дата 07.03.2020г.
процесният автомобил не е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“. При
това положение правилно е констатирано наличието на нарушение на чл. 483,
ал.1, т.1 от КЗ, тъй като към този момент собственикът на моторното превозно
средство не е изпълнил задължението си да сключи задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“. Съдът намира и че
административнонаказателната отговорност правилно е насочена към жалбоподателя.
От приложената по АНП справка е видно, че товарният автомобил е собственост на
санкционираното дружество. След като с
автоматизирано техническо средство е установено управление на процесното МПС, за което не е имало
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, законосъобразно на собственика на автомобила е
наложена имуществена санкция по реда на чл.638, ал. 4 от КЗ.
По изложените
съображения съдът приема, че правилно и законосъобразно въззивното дружество е
било санкционирано с обжалвания електронен фиш. Наказанието също е определено
законосъобразно, в предвидения в чл.638, ал.1, т.2 от КЗ фиксиран размер.
В депозираната писмена защита се
изразява становище, че е недопустимо издаване на ел.фиш за нарушение на чл.483,
ал.1, т.1 от КЗ, тъй като законодателят е разграничил посоченото нарушение от
състава на нарушението по чл.638, ал.4 от КЗ. Съдът не намира основания да се
съгласи с изложените доводи. Както беше посочено, налице е нарушение на чл. 483,
ал.1, т.1 от КЗ, тъй като собственикът на моторното превозно средство не е
изпълнил задължението си да сключи задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“. Нормата на чл. 638 ал.1 т.2 от КЗ посочва вида и размера на
предвидените наказания, а тази на чл. 638 ал.4 от КЗ представлява специалното
основание за ангажиране отговорността на собственика за неизпълнение на
задължението по чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, в случаите, когато с АТСС е
установено управление на превозното средство. Следователно
липсват
както неяснота относно фактическото описание,
така и несъответствие с избраната от АНО правна квалификация на нарушението.
Не са налице основания случаят да
бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН (според който за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно наказание), тъй
като нарушението не се отличава с по-малка тежест от обичайните такива от този
вид. Нарушението е формално и не е свързано с настъпването на конкретни вредни
последици, поради което, за да бъде счетено за маловажно, е необходимо
наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около извършването му, а
такива в случая не са констатирани.
При извършената служебна проверка
съдът установи, че при издаването на обжалвания електронен фиш не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. Редът и
условията за издаването на електронен фиш се съдържат в разпоредбата на чл. 189
от ЗдвП и в приложимия подзаконов акт-Наредба№ 8121з-532 от 12.05.2016 год. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата /Обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015
год./. В случая нормативните изисквания са били спазени. Обжалваният електронен фиш
съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона
за движение по пътищата, поради което и не могат да се счетат за процесуални
нарушения липсата на указания за възможността за обжалване, срока, реда и
органа, пред който може да се обжалва и т.н.
Неоснователни са доводите от страна на въззивното дружество, че в ел. фиш
липсва ясно описание на извършеното нарушение. Съдът намира, че нарушението е
описано надлежно и достатъчно ясно. Посочено е, че е било установено управление на МПС /процесният
товарен автомобил/, регистрирано в Р България, което не е спряно от движение и
за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите. С това описание става ясно в напълно достатъчна
степен извършването на какво нарушение е вменено на дружеството. Неоснователни
са и възраженията, че не е посочен ясно адресатът на санкцията. Изрично е
посочено, че санкционираното дружество е собственик, на когото е регистрирано
МПС. Физическото лице Здравко Калоянов е посочен единствено в качеството си на
законен представител на дружеството, като част от индивидуализирането на
последното, а не като нарушител. При тази формулировка липсват основания за
съмнение, че волята на наказващия орган е да се ангажира
административно-наказателната отговорност именно на дружеството-жалбоподател, а
не на неговия законен представител и не е налице неяснота или противоречие в
тази връзка. Не се налага формирането на различен извод поради използваното в ЕФ обръщение
„Уважаеми госпожо/господине“, тъй
като от съдържанието му е видно, че е издаден срещу ЮЛ.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваният електронен фиш съдържа
нормативно изискуемите реквизити и отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, към който препраща чл.647, ал.3 от КЗ. Наказващият орган правилно е издирил приложимия закон и е наложил законосъобразно
наказание. При издаването на обжалвания фиш е спазена формата на утвърдения от
министъра на вътрешните работи образец на електронен фиш, като в достатъчна
степен става ясно на кое лице е наложена санкцията и в какво качество е
санкционирано. По отношение съдържанието на електронния фиш е налице специална
регламентация, уредена в чл.189, ал.4 от ЗДП, която изключва приложението на
общите норми, касаещи съдържанието на административните актове и която е
спазена в достатъчна степен в настоящия случай.
Не е
налице нарушение на принципа „non bis in idem“, тъй като от приложените по делото материали се
установява, че вторият издаден фиш е бил анулиран. Не е налице и съмнение в
техническата изправност на ползваното АТС. Същото е било монтирано на служебен
лек автомобил и се включва автоматично след стартиране на двигателя. След като
служебният автомобил е бил в движение, напълно естествено е заснемането на
притежаваното от дружеството МПС на две различни места, с малък интервал от
време.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а жалбата- да бъде
оставена без уважение.
С оглед изхода
на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна съответно
искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК,
вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР-Варна следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно
чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита
по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева. Според
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение
се определя от съда. В случая производството
по делото е протекло в едно съдебно заседание, като случаят не се отличава с
фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в
размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Водим от
горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р
Е Ш И :
Потвърждава изцяло Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система серия Г № 0021211 на ОД на МВР-
Варна, с който на „Ел. Стил“ ЕООД-гр.Варна, ЕИК:*********, на основание чл.638,
ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 483, ал.1,
т.1 от КЗ, като законосъобразен.
ОСЪЖДА „Ел. Стил“ ЕООД-гр.Варна, ЕИК:********* да заплати на ОД
на МВР- Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
След влизане в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: