О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Габрово, 14.08.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на четиринадесети
август през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
К.Големанова
ЧЛЕНОВЕ:
И.Димова
С.Миланези
като разгледа докладваното от съдия Големанова в.ч.гр.д.
№273 по описа за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК във връзка с
чл.274 от ГПК.
Образувано е по подадена жалба от заявителя "Ай
тръст" ЕООД срещу Разпореждане №2281/28.05.2020г. на РС- Габрово,
постановено по ч.гр.д.№645/2020г., с което изцяло е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение за сумата 465,63лв., главница, 30,98лв.-административни
разноски, 78,81лв.-възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство,
101,42лв.-договорна лихва за периода 01.12018г-31.10.2019г.,
72,51лв.-наказателна лихва за периода 19.01.2019г.-04.03.2020г., както и сумата
от 25лв. разноски и 50лв. юрисконсултско
възнаграждение.
В жалбата се твърди, че районният
съд е отхвърлил заявлението, на основание, че искането се основава на
неравноправна клауза в договор сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това, но мотиви в тази насока не били изложени. Освен това
неправилно съдът бил приел, че договорът е нищожен поради противоречие със
закона, тъй като не е подписан от кредитополучателя следвало да се има предвид,
че договора е сключен във формата на електронен документ чрез размяна на
електронни волеизявления при спазване изискванията на ЗЕДЕУУ, ЗПФУР и др.
Електронните съобщения удостоверяващи сключването на договора не били представени
към подаденото заявление, но липсвало такова изискване. Тъй като договора е
сключен то пои начин върху хартиените копия от него липсвали подписи на
кредитополучателя. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да бъде
постановено за се издаде заповед за изпълнение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е допустима.
За да постанови обжалваното
разпореждане първоинстанционният съд приел, че
представеният договор не е подписан от кредитополучателя, поради което липсвал
сключен договор за кредит в писмена форма. В случай, че договора е сключен от
разстояние доставчикът бил длъжен да докаже, че са изпълнение задълженията за
предоставяне на информация на потребителя и е получено съгласието на
потребителя за сключване на договора, съгласно разпоредбата на чл.18, ал.1
ЗПФУР. Към заявлението не били приложени доказателства за комуникация между
страните по договора, за електронните им изявления, поради което не било ясно
по какъв начин е сключен договора. Предвид изложеното районният съд приел, че
не е установено наличието на сключен договор между длъжника и Кредисимо ЕАД, като е приел, че искането е в противоречие
със закона.
Въззивният съд намира следното :
Правилно РС- Севлиево е приложил
разпоредбата на чл.411, ал.2,
т.2 от ГПК съгласно която съдът е длъжен служебно да извърши
проверка дали искането: не противоречи на закона. Съгласно изменението на ГПК /ДВ.
бр.100/2019г./ съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. Процесният
договор безспорно е такъв. Законът задължава съда да откаже издаване на заповед
за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона.
В мотивите си първоинстанционния
съд никъде не се позовава на неравноправна или вероятно неравноправна клауза
(чл.411, ал.2, т.3 ГПК), поради което посочването на т.3 е вследствие на грешка
на съда. От мотивите на обжалваното разпореждане е видно, че същият е приел, че
искането е в противоречие със закона.
В заявлението не е посочено, че
договора за кредит е сключен по реда на ЗПФУР, нито са представени
доказателства за това към него. Едва с частната жалба заявителят представя
такива и навежда такива основания, което е недопустимо. Първоинстанционният съд
следва да издаде или откаже да издаде заповед за изпълнение въз основа на
приложените към заявлението доказателства и не следва да гадае дали някъде, при
някого съществуват доказателства, че страните са изразили волеизявления за
сключване на договора по реда на ЗПФУР. След като не са представени такива и не
се твърди договора да е сключен по този ред, то правилно районният съд е приел,
че се касае за договор сключен в писмена форма, поради което предвид липсата на
положени от страна на кредитополучателя подписи за първоинстанционния
съд единствено възможно е било да приеме, че такъв договор не е сключван.
Поради изложеното по-горе въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е
правилно и следва да бъде потвърдено, поради което
О П Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№2281/28.05.2020г. постановено по ч.гр.д.№645/2020г. на РС- Габрово.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: